Протокол № 181 от 24.03.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 181 гр. Пазарджик, 24.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

И.ина Игн. И.ова при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева

Сложи за разглеждане докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20255200500102 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

За жалбоподателя ГДИН р. София, редовно призовани, се явява юрк. Р.

Р., редовно упълномощен по делото.

Ответникът И. С. П., редовно призован, не се явява. За него се явява адв.

А. К. Д., редовно упълномощена по делото.

Юрк. Р.: Да се даде ход на делото.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение №1554/09.12.2024 г. по гр.д. № 20235220101085 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пазарджик по предявените от И. С. П., ЕГН**********, с постоянен адрес:***обл. Пазарджик, против ГДИН искове за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 2242.69 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положенизвънреден труд за периода от 24.03.2020 г. до 24.03.2023 г., както и сумата от 262.94 лева, представляваща сбор на мораторни лихви върху всяко вземане от 1 възникването му до датата на завеждане на исковата молба в съда:

Е ОСЪДЕНА ГДИН ДА ЗАПЛАТИ на И. С. П., ЕГН- **********, с постоянен адрес: ***** дължимото му допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 24.03.2020 г. до 24.03.2023 г. в общ размер на 1166,84 лева, както и обезщетение за забава в размер на 136,98 лева, представляващи общ сбор на мораторните лихви върху всяко вземане от възникването му до датата на завеждане на исковата молба в съда /24.03.2023г./ , ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 24.03.2023 г., до окончателното изплащане, като СА ОТХВЪРЛЕНИ исковете за главница над присъдената сума в размер на 1166,84 лева до претендирания размер от 2242.69 лева и за останалия претендиран период, както и иска за обезщетение за забава над присъдената сума в размер на 136,98 лева до претендирания размер от 262.94 лева, като неоснователни и недоказани.

ОСЪДЕНА Е ГДИН, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. Д. от САК, с ЕГН **********, с адрес за кореспонденция град **** на основание чл.78, ал. 1 от ГПК и чл.38, ал.2 във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата, сумата в размер на 416,28 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцовата страна, съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪДЕН Е И. С. П., ЕГН- **********, с постоянен адрес: ****, ДА ЗАПЛАТИ, на ГДИН разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 96,00 лева.

ОСЪДЕНА Е ГДИН на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ, по сметка на Районен съд - Пазарджик държавна такса в размер на 100.00 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 182,00 лева.

В законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от (ГДИН). Решението се обжалва в частта, с която е осъдена ГДИН да заплати на въззиваемия И. С. П. сумата от общо 1166,84 лева - допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 24.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и обезщетение за забава в размер на 136,98 лева, представляващи общ сбор на мораторните лихви върху всяко вземане от възникването му до датата на завеждане на исковата молба в съда /24.03.2023г./, както и в частта за разноските.

Жалбоподателят намира решението в обжалваната му част за неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано.

Сочи се, че съдът стигнал до погрешни изводи, като не съобразил действителната фактическа обстановка и установените по делото обстоятелства, като грубо нарушил принципа на равнопоставеност на страните, както и принципа на безпристрастност и оттам задължението за пълно и всеобхватно изясняване на фактите преди постановяване на решението.

Въззивникът твърди, че била издадена заповед, предвиждаща заплащане 2 на 30 минути извънреден труд, като единствено за затвора в София допълнителното заплащано време било в размер на 45 минути. Във всички останали затвори в страната допълнителното време било 30 минути и за процесния период то било заплащано на всички надзиратели. Позовава се на практика по идентични спорове и се сочи, че тези допълнителни 30 минути, които от 2019 г. работодателят ГДИН заплащал на всеки надзирател, били достатъчни и съответствали на допълнително отработеното време от всеки един от тях при 12 и 24 часови дежурства.

Въззивникът, твърди че съдът неправилно не бил взел под внимание показанията на свидетеля Ф., доколкото бил заинтересован от изхода на делото, тъй като заемал ръководна длъжност в затвора – Пазарджик, а били кредитирани показанията на свидетеля на ищеца – Б., който според жалбоподателя бил пряко заинтересован от изхода на делото, доколкото също бил предявил иск срещу ответника със същия предмет - гр.д. № 1080/2023 г. по описа на PC-Пазарджик.

Излагат се твърдения, че неправилно съдът не бил кредитирал предоставените от ответника видеозаписи, тъй като били оспорени от процесуалния представител на ищеца, като се сочи, че не са му давани указания да ангажира специалист със специални познания във връзка с прочитането на тяхното съдържание, с оглед цененето на доказателствената им стойност, като въпреки това съдът приел, че не следва да ги взема предвид, доколкото такова искане не било направено от жалбоподателя. Намира, че посочените видеозаписи потвърждавали показанията на Филипов и опровергавали показанията на свидетеля Б..

Твърди се, че районният съд бил приел, че след като служителят се подпишел за сдаване на поста, му оставало да извърви известно разстояние до КПП на затвора, където се намирала стаята за отвод, след което следвало провеждането на отвод до 5 минути и напускане на района на Затвора, тоест не се отричало, че в установения период от време след сдаването на поста, въззиваемият е бил длъжен физически да присъства на мястото, определено от работодателя. След сдаване на постовете служителите се отправяли към стаята за отвод, за да се съберат и докладват на дежурния надзирател, ако има проблеми, като това били част от всички дейности относно инструктажа, приемане, сдаване на постовете и отвод по чл. 305, 306, 307, 311 и 314 от ПП3ИНЗС, които се зачитали за работно време, съгласно Заповед от 13.05.2019 г. на главния директор на ГДИН.

Въззивникът, сочи че първоинстанционното решение е необосновано и неточно, доколкото по делото било установена невъзможността да бъдат дадени цялостни и точни заключения на вещото лице относно изчисляването на отработените от въззиваемия часове за последното тримесечие. Това се дължало на факта, че краят на исковия период - първото тримесечие на 2023 г. не съвпадал с края на отчетния период, който администрацията на Затвора Пазарджик е отчитала и смятала сумарно. Реално се получавала разлика от осем дни към изчисленията от 23.03.2023 г. до 31.03.2023 г.- период от време, през който служителят може да е бил в компенсация и да не е идвал на работа, или да е извършил смяна със служител от друго отделение за началото на 3 следващия месец, или да е бил болничен. Това на практика водело до неточности относно изчисленията на вещото лице, които неточности се отразявали и на крайното заключение по експертизата. Въпреки това, при постановяване на решението, съдът възприел изцяло заключението на вещото лице. Наред с това, първоинстанционният съд бил допуснал противоречие в мотивите си относно приложимата нормативна уредба в случая и поконкретно по въпроса дали специалните нормативни актове, регламентиращи процесните правоотношения съдържат или не съдържат изрична уредба на труда, положен извън нормативно установеното работно време.

Въззивникът твърди, че показанията на свид. Б., които сочели, че времето за инструктаж, сдаване и предаване на смяната отнемали повече от 30 минути, а именно повече от 1 час, не се подкрепяли от събраните по делото доказателства.

Сочи се, че свидетелите и на двете страни потвърдили, че на територията на затвора, след бариерата, имало служебен стол и лавка, където служителите, които идвали сутрин за работа, можели да закусват и пият кафе, след като преминат бариерата, но с това не започвало тяхното работно време.

Работното време на служителите започвало съгласно съответните заповеди в 08,15 часа в стаята за развод на наряда. Цитира се разпоредбата на чл. 305, ал.

1 от ППЗИНЗС, според която назначените в наряд се явяват в поделението в определеното за инструктаж време, годни да изпълняват служебните си задължения, като кредитирайки показанията Б., съдът пренебрегнал тази разпоредба.

Сочи се, че идването с 30, 45 или повече минути по-рано на работа не задължавало въззивникът да плаща допълнителен труд на служителя, след като нямало писмено разпореждане или нормативен акт, който да го задължава да прави това.

Въззивникът, твърди че показанията на Б. категорично не кореспондирали с обективната истина, като действията, които въззиваемият твърдял, че извършва преди и след края на работното време, установено със заповед на началника на затвора, не му били вменени в задължение.

Обстоятелството, че служителят, явявайки се по собствена инициатива на работното си място във време, което той самият е определил, не давало основание да се отчита и заплаща извънреден труд.

Прави се искане решението в обжалваните части да бъде отменено, с присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.

С жалбата е направено доказателствено искане в съдебното заседание пред въззивната инстанция да бъдат прегледани представените по делото видеофайлове.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от процесуалния представител на въззиваемия - адв. Д., с който същата се оспорва изцяло като неоснователна. Излагат се подробни съображения, във връзка с наведените в жалбата доводи.

4

Сочи се, че съвсем логично било когато противоречията в показанията касаели работното време на служителите, превес да вземат показанията на свидетеля, който имал същото работно време с това на въззиваемия.

Твърди се, че разпитаният ф. е бил служител в редовна смяна, като приключвал работа в 16,45 часа, а служителите, работещи в наряд, приключват нарядите си около 21 часа, поради което неговите впечатления относно края на всеки наряд не били преки и непосредствени.

Въззиваемият, сочи че първоинстанционният съд в присъствието на двете страни, възпроизвел в съдебно заседание и прегледал предоставените 2 броя дискове, което коствало много време, като било невъзможно да бъде разпознат ищеца - дали изобщо присъствал на самия запис.

Твърди се, че от събраните по делото доказателства било установено, че определените в заповедта на началника 30 минути допълнително за всеки наряд са безкрайно недостатъчни, за да бъдат пълноценно извършени всички необходими съпътстващи постовата дейност действия.

Прави се искане жалбата да бъде отхвърлена, а решението на Районен съд-Пазарджик да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, направени пред въззивната инстанция.

Юрк. Р.: Уважаеми окръжни съдии, поддържаме жалбата. Нямаме възражения срещу доклада и поддържаме искането си за преглеждане на видеофайловете.

Адв. Д.: Уважаеми окръжни съдии, оспорвам подадената от ГДИН въззивна жалба. Поддържаме подадения от нас отговор на въззивната жалба.

Нямам нови доказателства. Оспорвам тяхното доказателствено искане за повторно преглеждане на представените видеофайлове, считам че е извършен оглед от първоинстанционния съд по реда на ГПК, поради което считам, че не са налице процесуални основания за допускане на повторно преглеждане на същите видеофайлове и съответно не са налице процесуални основания за преповтаряне на вече извършени процесуални действия.