Решение № 3834 от 18.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3834 гр. София, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Наталия П. Лаловска

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20231100509857 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20095048/23.06.2023 г., постановено по гр. д. 11846/20 г. по описа на Софийски районен съд, 173състав, са отхвърлени предявените от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, ЕИК 831609046, срещу А. В. Л., гражданка на Руската Федерация, родена на ****г., живуща в град Москва, осъдителни искове с правна квалификация чл. 59, ал. 1 и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата, че същата дължи на „Топлофикация София“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот – ателие в град София, ул. ****, аб. № 433360, както следва: 381,27 лева за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.08.2018г.-м.03.2019г. и 27,86 лева за дялово разпределение за периода м.06.2017г.-м.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на исковата молба (02.03.2020г.) до окончателното изплащане; законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на 58,02 лева за периода 30.09.2018г.-25.02.2020г., и законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 2,91 лева за периода 31.12.2018г.-26.02.2020г. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските в исковото производство на основание чл. 78 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца, с която обжалва решението изцяло. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Претендират 1 се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство в който се излагат съображения за правилност на съдебното решение, поради което моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 59 ЗЗД за връщане на сумата от 381,27 лева, с която ответникът неоснователно се е обогатил, ползвайки без валидно облигационно правоотношение услугите на ищеца, както и акцесорното притезание с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните елементи: 1) обогатяване на едно лице за сметка на друго, 2) обедняване на това лице, което е свързано със съответното обогатяване, 3) липса на правно основание за имущественото разместване и 4) липса на друга правна възможност и ред за защита.

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване 1) факта на своето обедняване, т.е. намаляване на актива и/или пропускане на сигурно увеличение на имуществото, 2) факта на обогатяването на ответника, т.е. увеличаването на актива, така и намаляването на пасива или спестяването на имуществени разходи, както и 3) връзката между обедняването и обогатяването.

В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване наличието на основание за имущественото разместване, както и твърденията за извършеното плащане в полза на ищеца.

2

По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера на мораторната лихва за забава за процесния период.

Настоящият състав на съда приема за установено, че А. В. Л. е собственик на недвижим имот - ателие в град София, ул. ****, който факт се установява от приложения по делото Нотариален акт от 04.10.2012г., т. І, рег. № 4064, дело № 135/2012г. на Нотариус № 425 - М.К..

Ателието е самостоятелен обект на правото, но не представляваща жилище по смисъла на § 1, т. 30 от ДР на Закон за устройство на територията (ЗУТ) - „съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди.“ Ателието според нормативната уредба е предназначено за нежилищни нужди, т.е. творчески и стопански дейности. Следователно ответника по иска следва да бъде третиран като небитов клиент на топлина енергия. По делото не се твърди и не е представен сключен между страните договор – чл. 149, ал. 1, т. 3 ТЕ.

От заключението по допуснатата СТЕ, което съдът кредитира като обективно и правилно, тъй като съответства със събрания доказателствен материал се установява, че отчетеното количество топла вода за процесния период е 0.00, поради което няма изчислена ТЕ за БГВ. В т. 4 от своето заключение вещото лице в табличен вид е представило начислената топлина енергия за процесния период по пера, като се установява пълно и главно, че от 08.2018 . до 03.2019 г. дължимата сума за сградна инсталация и БГВ е 0.00 лева.

Настоящият състав на съда приема, че ищецът в условията на пълно и главно доказване не установи осъществяването на твърдения правопораждащ спорното право фактически състав - 1) обогатяване на едно лице за сметка на друго, 2) обедняване на това лице, което е свързано със съответното обогатяване, тъй като през процесния период не е отчетено потребление на топлинна енергия.

На основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивникът. Право на разноски има въззиваемата страна, която не е представила доказателства за сторени такива.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №20095048/23.06.2023 г., постановено по гр. д. 11846/20 г. по описа на Софийски районен съд, 173състав.

Решението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4