Решение № 41 от 15.04.2022, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Харманли, 15.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ИВАНОВА-Г.А при участието на секретаря Емилия В. Рикова като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-Г.А Административно наказателно дело № 20215630200552 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на Р. Н. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Стара Загора, *** против наказателно постановление № 43-0001016 от 11.11.2021г., издадено от директор на РД „АА“ Стара Загора, с което на жалбоподателя на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закон за автомобилните превози е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000,00 лева за нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС.

Срещу издаденото наказателно постановление /НП/ в законоустановения срок е постъпила жалба от Р.Г., с която моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление. Твърди, че оспореното НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила и моли за неговата отмяна.

Жалбоподателят оспорва да е извършил твърдяното административно нарушение.

Счита, че от съдържанието на процесните АУАН и НП не ставало ясно къде е извършено нарушението – посочено било в района на гр. Любимец, а след това АМ Марица кв. 78, което било в района на гр. Харманли, било посочено дясно платно, но без посока на движение. Жалбоподателят счита, че не можело да се направи извод и за самото нарушение, кога е извършено и от кого, кои са нарушените разпоредби. Не ставало ясно и какво е качеството на жалбоподателя и по какъв начин изпълнява изпълнителното деяние на твърдяното административно нарушение. Разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закон за автомобилните превози /ЗАвП/ предвижда няколко хипотези – извършване на обществен превоз или превоз за собствена сметка. Това обстоятелство не било уточнено в НП. Налице било и друго нарушение на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Описаната фактическа обстановка не отговаряла на дадената правна квалификация на нарушението.

Не отговаряло на обективната истина описаното в съдържанието на АУАН и НП, че в превозното средство не се е съдържало разрешително за частта от маршрута и спирките намиращи се на територията на Република България. Такова се е намирало в превозното средство и при извършването на проверка е предадено от жалбоподателя на контролните органи. Непълно било описанието и на нарушените разпоредби. Нормативният акт бил 1 описан само с дата и номер, като било налице и разминаване в АУАН и НП на издалия го орган.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят Р.Г., редовно призован не се явява, представлява се от адвокат Т.Н.. В хода на съдебните прения адвокат Н. пледира за отмяна на обжалваното НП, като поддържа изложените в жалбата основания за това. Допълва, че освен посочените причини за отмяна на процесното НП е налице още една, а именно – липсата на вина на жалбоподателя. От събраните по делото доказателства не се установявало по какъв начин жалбоподателя е уведомен за отнемането на лиценза на дружеството-превозвач и съответно недействителността на съхраняваното в превозното средство разрешително, чийто срок бил до 2024г. Счита, че не е приложена разпоредба на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН за прилагането на по-благоприятния закон, доколкото с влезлите в сила изменения на ЗАНН били предвидени нови хипотези за развитие на административно-наказателното производство, към което макар и висящо към онзи момент не са приложени. Претендират се направените по делото разноски.

Въззиваемата страна Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Стара Загора, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител. В придружителното писмо за представяне на административно-наказателната преписка се съдържа становището им, а именно – да се потвърди обжалваното НП, а в условията на евентуалност да се измени, тъй като било правилно и законосъобразно. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли, редовно призовани, не изпращат представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Н а 02.11.2021г. на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия А-2021 № 294235 от свидетеля АНТ. Д. УЗ. на длъжност „инспектор“ при отдел „Контрол“ в РД „АА“ гр. Стара Загора в присъствието на свидетеля Д. ИЛ. З. за това, че на 02.11.2021г. около 17:10 в района на гр. Любимец, по АМ „Марица“ км 78 дясно платно, извършва международен превоз на пътници по маршрут от гр. Перник, Република България до гр. Истанбул, Република Турция с автобус марка „Мерцедес“ с рег.

№ 34НН1874, собственост на Т.О., като при извършване на превоза в автобуса не се намерило разрешително за превоз, валидно за частта от маршрута и спирките, намиращи се на територията на Република България, издадено на „Каепалъ Нилюфер Туризъм“ ЕООД.

АУАН бил издаден в присъствието на нарушителя и бил подписан от него. На същата дата – 02.11.2021г. на жалбоподателя бил връчен и препис от акта. В срока за възражения такива не били подадени.

С процесният АУАН били иззети копие на списък на пасажери, разрешително № ********** и контролен талон. Видно от приетото по делото като писмено доказателство разрешително № ********** от 06.01.2020г. на „Каяпалъ НИЛЮФЕР Туризъм“ ООД било разрешено да извършва превоз по редовна, сезонна, международна автобусна линия с маршрут Истанбул – Капъкуле-Капитан Андреево – Перник на територията на Република България Капитан Андреево – Хасково – Пловдив – София – Перник и обратно със срок на валидност 12.12.2024г.

Въз основа на АУАН било издадено наказателно постановление № 430001016/11.11.2021г. от директор на РД „АА“ -гр. Стара Загора, с което на жалбоподател на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2 000 лева за нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС.

С оглед разкриване на обективната истина в хода на въззивното производство са събрани показанията на актосъставителя А.У. и на свидетеля по АУАН Д.З..

В съдебно заседание, провело се на 23.02.2022г. свидетелят А.У. посочва 2 обстоятелствата при извършване на нарушението, така както са описани в процесните АУАН и НП. Свидетелят уточнява, че при извършената проверка било установено, че на борда на превозното средство нямало валидно разрешително за превоз на територията на Република България. Водачът на автобуса представил разрешително, но същото не било валидно. Това било служебно известно на свидетеля, тъй като в РД „АА“ – гр. Стара Загора били получени писма, че разрешителните на процесното дружество били невалидни.

Свидетелят няма спомен от коя дата разрешителните на това дружество са били невалидни, но било преди извършването на проверката. Свидетелят поддържа отразеното в процесния АУАН, че при проверката е представено разрешително, което е било иззето и представлява част от административно-наказателната преписка.

В същото съдебно заседание е разпитан и свидетеля Д.З.. И този свидетел пресъздава фактическа обстановка аналогична с описаната в АУАН и НП. Уточнява, че било получено писмо, че разрешителните на дружество „Каяпалъ НИЛЮФЕР Туризъм“ ООД са анулирани.

По този повод била извършена и проверката на процесното ППС.

В хода на съдебното следствие съдът служебно е изискал и са приобщени по делото като писмени доказателства писмо от областно Пътно управление – Хасково към Агенция „Пътна инфраструктура“, съгласно което км 78 от АМ „Марица“ се намира на територията на община Харманли и писмо от ИА „АА“ до РД „АА“ – гр. Стара Загора, с което уведомяват, че разрешителните на „Каяпалъ НИЛЮФЕР Туризъм“ ООД са обявени за невалидни.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от правна страна:

По допустимостта на жалбата:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването на наказателното постановление. Жалбата е подадена на 26.11.2021г. в РС-Свиленград, а видно от представеният оригинал на обжалваното наказателно постановление, същото е било връчено лично на нарушителя на 22.11.2021г.

Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, от надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното лице. Жалбата съдържа всички законовоизискуеми реквизити.

По основателността на жалбата:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон.

В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и писмена форма.

Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване на териториалната и материалната компетентност.

Разпоредбата на чл. 92, ал. 1 и ал. 3 от ЗАвП регламентира компетентните лица да издават актове за административни нарушения на ЗАвП - длъжностните лица по чл. 91 от ЗАвП и наказателни постановления – оправомощени от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Процесният АУАН е издаден от служител на длъжност „инспектор“ в РД „АА“ към ИА „АА“, а НП е съставено от директора на тази дирекция. Следователно процесните АУАН и НП са издадени от лица, притежаващи съответната материална и териториална компетентност.

3

На следващо място съдът е установи, че са спазени сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а съгласно ал. 3 - образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.

На 02.11.2021г. при извършване на проверка е установено както нарушението, така и нарушителя, като на същата в присъствието на нарушителя е издаден и процесния АУАН. В такъв случай законовият тримесечен срок за издаване на АУАН от откриване на нарушителя е спазен. С оглед датата на съставяне на АУАН очевидно е спазен и едногодишният срок за издаване на АУАН от извършването на нарушението.

Процесното НП е издадено на 11.11.2021г., с което е спазена разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, която предвижда съставянето на НП в шестмесечен срок от издаването на АУАН.

Спазено е изискването на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.

В конкретния случай АУАН е съставен в присъствието на един свидетел едновременно присъствал на извършване на нарушението, на установяването му и на съставянето на процесния АУАН – свидетеля Д.З..

Процесният АУАН е подписан както от съставителя му, така и от свидетеля, посочен в него. В изпълнение на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му и подписан от жалбоподателя без възражения. Тези обстоятелства се установяват както от самия АУАН, така и от свидетелските показания. Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗАНН при подписване на АУАН-а на жалбоподателя е връчен препис от него, като за целта е съставена разписка и е отбелязана датата на връчване – 02.11.2021г. Указано му е правото в тридневен срок от връчването на АУАН да направи допълнителни възражения.