Акт от 07.12.2020, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 833

07.12.2020г., гр.Хасково

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

– ХАСКОВО в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

Съдия: Хайгухи

Бодикян

Секретар: Ивелина Въжарска

Прокурор: Невена Владимирова като разгледа докладваното от съдия Бодикян административно дело №1033 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84 ал.2 вр. с чл.70 ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Ш.С., лице без гражданство, с адрес: РПЦ Х., срещу Решение № УПХ - 128/21.10.2020г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение. Счита се били допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, неизяснена била фактическа обстановка, липсвал задълбочен анализ на заявените обстоятелства.

Направен бил необоснован извод, че не били налице предпоставките за предоставяне на бежански или хуманитарен статут. Не била съобразена разпоредбата на чл.75, ал.2 от ЗУБ. Сочи се, че тежестта за доказване на твърдените факти се носила от кандидата за закрила, но задължението да се установят и преценят всички факти, от значение за случая се разделяло между кандидата и интервюиращия, като последния в случая бил подходил формално. Всички факти не били изяснени и не бил извършена преценка на бежанската история на кандидата за закрила. Нямало преценка и на доказателствата, съдържаща информация за ситуацията в Палестинската автономия. Налице било несъответствие между формираните от решаващия орган изводи и установените по административната преписка факти. Сочи се още, че от цитираната в оспореното решение справка било видно, че терористичната групировка „Хамас“ упражнявала фактическата власт в Газа. Въпреки наличието на държавен апарат и силови органи и структури на официалната власт, държавност всъщност липсвала.

На територията на държавата по произход на жалбоподателя се водили сражения, но органът приел, че не били толкова интензивни, за да бил наличен въоръжен конфликт. Така описаната ситуация обаче сочила наличие на хипотезата на чл.9, ал.2 от ЗУБ, тъй като търсещото закрила лице било принудено да напусне държавата си по произход, тъй като там било изложен на реална опасност от тежки посегателства, които можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не можела или не желаела да противодейства. Твърди се, че не била събрана достатъчно информация за състоянието на сигурността в страната по произход на оспорващия, от която да бил направен извода, че там били гарантираните човешки права и местната администрация била в състояние да предостави ефективна закрила както на своите граждани, така и на лицата без гражданство, живеещи в бежански лагери.

По изложените съображения се иска отмяна на оспорения акт.

В съдебно заседание, жалбата се поддържа от процесуален представител на оспорващия.

Ответникът

- Интервюиращ орган при РПЦ – Харманли към ДАБ, чрез процесуален представител в писмени бележки, изразява становище за неоснователност на оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна, а оспорения акт за обоснован и законосъобразен.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез СДВНЧ – София при Дирекция „Миграция” под вх.№105400-1168/05.10.2020г. и подадена чрез РПЦ – Харманли под вх. №1004/08.10.2020г., заведени в ДАБ под рег. № УП-15942/08.10.2020г., лицето без гражданство Ш.С. е поискало от властите в Република България предоставяне на закрила. Тъй като не разполагало с документи за самоличност, последната е била установена с Декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Ш.С., без гражданство, роден на ***г. в гр.Г.Палестинска окупирана територия, н. Попълнен е Регистрационен лист към молбата, в който търсещият закрила бил записан като Ш.С., без гражданство, роден на ***г. в гр.Г., в Палестинската окупирана територия, със същия постоянен адрес, религия – ***, етническа принадлежност – ***, професия – ***, с *** образование, ***.

С Писмо рег. №УП-15942/08.10.2020г. на ДАБ, Директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за международна закрила. Становище не е представено към преписката.

На 14.10.2020г. с кандидата е проведено интервю, резултатите от което са отразени в Протокол рег. №УП-15942/14.10.2020г. В хода на интервюто търсещото закрила лице заявило, че имало лична карта, издадена от гр.Г., но пишело издадена от И., а паспортът бил издаден от П.. Документите му били отнети в Гърция. На националния му паспорт пишело, че бил п. гражданин. Живял в гр.Г., оттам през март 2020г. напуснал окупираните територии, като тръгнал нелегално за Египет, с автобус. В деня на пристигането в Кайро със самолет заминал за Истанбул, Турция, а оттам влязъл нелегално в Гърция. На 09.09.2020г. преминал нелегално границата с България, като вървял пеша до гр.Хасково, а оттам заминал за гр.София с автобус. Тръгнал за Сърбия, но бил задържан на Драгоман. Подал молба за закрила, защото в държавата му било „трудно“, нямало работа и спокойствие. Не бил осъждан в П. или в друга държава, не членувал в политическа партия или организация, нямал проблеми заради етноса или религията си, не му било оказвано насилие, не членувал във военни формирования, нямал проблеми с официалните власти.

На

19.10.2020г. било проведено второ интервю с Ш.С., обективирано в Протокол рег.

№УП-15942/19.10.2020г. Лицето изложило подробно пред интервюиращия орган причините за напускане на П . Посочило, че напуснало гр.Г., където работа нямало. Заради проблемите между палестинските групировки „Хамаз“ и „Фатах“ баща му останал без работа. Нямало кой да издържа семейството. Заради проблемите вътре в П. и заплахите отвън – от И., нямало сигурност. Споделил, че през 2014г. при бомбардировки къщата им била разрушена, след което се преместили в друга, дадена им за ползване безвъзмездно. Понякога спирали токът и водата, които идвали от И . Това били причините, поради които напуснал Г.

С Решение

№ УПХ - 128/21.10.2020г. на Интервюиращ орган в РПЦ - Харманли е била отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на Ш.С., на основание чл.70, ал.1 във вр. с чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.

На 26.10.2020г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който владее и това е удостоверено с подпис на преводач. Жалбата срещу решението е подадена на 02.11.2020г., чрез административния орган.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 26.10.2020г., а жалбата е подадена на 02.11.2020г., следователно в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Същата изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – Н.П., младши експерт в Регистрационно приемателен център – гр. Харманли, определена със Заповед №РД05-227/23.03.2016г. на Председателя на ДАБ на основание чл.48 ал. 1 т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.

Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство по общия ред се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. На основание чл.70, ал.1 от ЗУБ, при наличие на основания по чл.13, ал.1, в срок до 10 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорена процедура в производството по общия ред, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна.

Регистрацията на чужденеца е извършена на 08.10.2020г. и към датата на издаване на процесното решение – 21.10.2020г., предвиденият срок за произнасяне на интервюиращия орган в условията на ускорена процедура се явява спазен.

Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не кредитира твърденията на жалбоподателя в тази насока. Събрани са наличните по случая доказателства, изяснени са всички заявени от кандидата обстоятелства във връзка с индивидуалното му положение, взета е предвид актуалната обща информация за автономното държавно образувание Палестина, от която лицето е заявило, че пристига, и в която сочи че е било родено, и е преценена сигурността ѝ.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред интервюиращия орган в РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач, на разбираем за него език.

Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.59 от АПК, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.

Не се установява и нарушение на чл.58, ал.9 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Действително, такова становище не е представено по делото.

Следва обаче да се отбележи, че липсата му не обосновава незаконосъобразност на акта, доколкото същият е постановен по реда на чл.70, ал.1 от ЗУБ - в ускорена процедура в производството по общия ред, а в този случай, съгласно разпоредбата на чл.58, ал.9, изр.2 от ЗУБ, такова становище не се изисква.

Не се установява органът да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на търсещия закрила. Напротив, много подробно се обследват всички заявени от лицето факти от личната му бежанска история, и подробно същите се анализират, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл. 8, ал.4 от ЗУБ в Палестина.

Административната преписка е попълнена с доказателства, въз основа, на които органът законосъобразно е постановил решението си.

Разпоредбите на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ, на които се е позовал интервюиращият орган (изм.ДВ бр.80 от 2015г., в сила от 16.10.2015г.) гласят: молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл.8, ал.1 и 9, съответно по чл.9, ал.1, 6 и 8, и чужденецът: т.1 – се позовава на основания извън предмета на този закон и т.2 – не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване.

В оспореното решение са изложени фактически твърдения както относно наличието на последните две основания, а именно, че чужденецът не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване и изложените от него причини излизат извън предмета на закона, така и съображения относно наличието на условията по чл.8, ал.1 и ал.9, и чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Доколкото законодателят е заложил изискването за кумулативна преценка на посочените групи условия, то административният орган е длъжен да посочи какво приема за установено по всяко релевантно условие, което в случая е сторено в обжалваното решение. Изложените в акта фактически обстоятелства са подробни, не са формални и бланкетни, и по мнение на настоящия съдебен състав надлежно мотивират явната неоснователност на подадената от чужденеца молба за закрила.

При извършената проверка относно материалната му законосъобразност, съдът намира оспореното решение за законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията от преследване следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни.