Решение № 174 от 02.03.2017, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1728/2016
- Вид
- Решение № 174
- Подписан
- 02.03.2017
- В сила
- 19.04.2017
- Състав
- ЕЛЕОНОРА СИМЕОНОВА КРАЛЕВА, НЕДЯЛКА ПЕНЕВА ПЕНЕВА, ТАНЯ ТАШКОВА РУСЕВА-МАРКОВА
Други актове по делото
- Определение № 2358 от 21.11.2016 · ЕЛЕОНОРА СИМЕОНОВА КРАЛЕВА, РОСИЦА ЖЕЛЯЗКОВА ТЕМЕЛКОВА, ТАНЯ ТАШКОВА РУСЕВА-МАРКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- § 7, ал.1, т.3 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл.75, ал.2 · Закон за наследството
- чл.2, ал.1, т.1 · Закон за общинската собственост
- чл.6 · Закон за собствеността
- чл.70, ал.3 · Закон за собствеността
- чл.79 · Закон за собствеността
- чл.79, ал.2 · Закон за собствеността
- чл.86 · Закон за собствеността
- чл.18 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
Номер ІІ-134 02.03.2017 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори въззивен граждански състав
На: двадесет и девети ноември две хиляди и шестнадесета година В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар С.В.
Прокурор като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева въззивно гражданско дело номер 1728 по описа за 2016 година Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №
55/09.08.2016 г., постановено по гр.д.№ 367/2015 г. по описа на РС-Царево, е уважен иска на И.М.Н. и Б.И.П.,***, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК против Н.С.Е. и Ю.Д.Е.,*** и С.В. ***, като прието за установено по отношение на ответниците Н.С.Е., Ю.Д.Е. и С.В.В., че ищците И.М.Н. и Б.И.П. са собственици на дворно място, съставляващо парцел I-85, в кв.27 по плана на с.Синеморец, общ.Царево, с площ от 1025 кв.м., при граници: изток – парцел II - 86,87, запад – улица, север – улица, юг – край на регулация, който недвижим имот съгласно схема № 43449/31.10.2012 г. на СГКК- гр.Бургас представлява поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със заповед № РД - 18 – 52/ 24.08.2006 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот – с.Синеморец, п.к.8279, ул.“Д.”, с начин на трайно ползване – за друг обществен обект, комплекс, със съседи на поземления имот: ***, ***, ***. Със същото решение е прекратено производството по дело в частта по отношение на искането за отмяна на нотариален акт за продажба на недвижим имот № *, том ІV, дело № 1108/1991 г. на нотариус при БРС. С решението ответниците са осъдени да заплатят на ищците сумата от 3155 лв. за направените по делото съдебни разноски.
Против първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от С.В.В., ЕГН **********, подадена чрез назначения му от съда по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител – адв.Г.Н., който обжалва решението в частта, с която е уважен установителния иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение в обжалваната му част, като счита същото за неправилно, необосновано и незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на процесуалния и на материалния закон. Счита се за неправилен извода на съда, че имотът не бил във владение на ответниците и в тяхна полза не е изтекъл давностния срок по чл.79, ал.2 ЗС, като в тази връзка се поддържа възражението, ответниците са станали собственици по силата на кратката давност като добросъвестни владелци, тъй като същите са придобили имота с договор за продажба, обективиран в нотариален акт № *, том ІV, дело № 1108/1991 г., без да са знаели, че праводателят им не е бил собственик, като законовата презумпция по чл.70, ал.3 ЗС не е успешно оборена от ищците по делото. Според въззивника, районният съд е нарушил и съдопроизводствените правила, като не е изпълнил задължението си по чл.12 ГПК да прецени всички доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. В тази връзка, след самостоятелен анализ на доказателствата се посочва, че от показанията на ищцовите свидетели не става ясно как ищците са осъществявали фактическата власт върху имота и че владението им е било несмущавано, тъй като показанията им са противоречиви, а по отношение на имота са водени искови производства в различни периоди от време, което води до необоснованост на съдебния акт. Според въззивника, не почива на събрания доказателствен материал и изводът на съда, че към 1997 г. процесният имот не е бил общинска собственост, както и извода, че ищците са доказали собствеността си по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност, като тези изводи са в противоречие с установените по делото обстоятелства и експертните заключения. Посочва се също така, че липсва проведена отчуждителна процедура за имота, която да е приключила със заплащане от страна на държавата на отнетите квадратни метри, каквито са били изискванията на чл.114 ЗТСУ (отм.) за завземане на придадените части и следователно владението върху тях никога не е преминавало в ръцете на други лица освен на праводателите на ответниците. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли иска за собственост като неоснователен и недоказан. Не се правят доказателствени искания. Претендират разноски по делото. Становището се поддържа от особения представител на ответника адв.Н. в депозирана пред БОС писмена молба.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите-ищци И.М.Н. и Б.И.П., подаден чрез пълномощника им адв.Е.Мосинов, в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба.
Оспорват се изложените в жалбата аргументи като неотносими към мотивите на първоинстанционното решение и към фактическия състав на придобивната давност.
Посочва се, че районният съд е обсъдил действието на одобрената съдебна спогодба и е установил, че същата е нищожна на основание чл.75, ал.2 ЗН, понеже в нея не са участвали действителните собственици на имота, като този извод на съда бил основан на формираната сила на присъдено нещо на решението по гр.д.№ 1713/1995 г. на БОС, с което са отречени правата на преките праводатели на ответниците. Оспорват се възраженията в жалбата за противоречие в показанията на ищцовите свидетели, като въззиваемите посочват, че неясноти в тях не са налице, а въззивникът прави произволна интерпретация на показанията, придавайки им смисъл, какъвто те нямат. Оспорват се и твърденията в жалбата, че към 1997 г. имотът не е бил държавен, като се посочва, че по делото липсват доказателства за проведена отчуждителна процедура на имота в полза на Община Царево, нито същият да й е отстъпен по някакъв начин от Държавата, което всъщност е безспорно между страните. След анализ на уредбата по чл.110, ал.1 ЗТСУ (отм.) се счита, че „завземане“ по смисъла на закона е възможно като фактическо действие независимо от това дали е уредено обезщетяването на собственика, от чийто имот са отнети придаваемите части. Отделно се твърди, че дори и да е възникнало в полза на З. Н. и З. Г. право на обезщетение, то същото е било погасено по давност към момента на влизане в сила на решението по гр.д.№ 1713/1995 г. на БОС, а погасеното вземане е приравнено по правните си последици на платеното, поради което са изпълнени условията на чл.114 ЗТСУ (отм.). Не на последно място се посочва, че владението на въззиваемите-ищци не е смущавано от водените искови производства, тъй като единственото такова е това по цитираното гр.д.№ 1713/1995 г. на БРС, завършило в тяхна полза. По тези съображения, въззиваемите молят съда да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и да потвърди решението на БРС като правилно и законосъобразно. Не са направени доказателствени искания. Становището се поддържа от пълномощника на въззивниците адв.Мосинов в проведеното пред БОС съдебно заседание.
Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е подадена в законоустановения срок и от лице, което има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалвана част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а като краен резултат – правилно.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК, предявен от И.М.Н. и Б.И.П. против Н.С.Е., Ю.Д.Е. и С.В.В., за установяване по отношение на ответниците, че ищците са единствени собственици на дворно място – парцел I-85, в кв.27 по плана на с.Синеморец, с площ от 1025 кв.м., при граници: изток – парцел II - 86,87, запад – улица, север – улица, юг – край на регулация, който съгласно схема № 43449/31.10.2012 г. на СГКК-Бургас представлява поземлен имот с идентификатор *** по КККР, с административен адрес с.Синеморец, ул.“Д.”, начин на трайно ползване – за друг обществен обект, комплекс, при съседи: ПИ ***, ***,
***, както и искане за отмяна на нотариален акт за продажба № *, том IV, д.№ 1108/1991 г. на нотариус при БРС.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищците са собственици на процесния имот на основание Договор за продажба на недвижим имот частна държавна собственост от 13.11.1997 г., с който на основание § 1 ПЗР на ПМС № 235/19.09.1996 г. Областният управител на Бургаска област е продал на И.Н., по време на брака му с Б.П., правото на собственост върху недвижим имот частна държавна собственост – парцел І-85, в кв.27 по плана на с.Синеморец, с площ от 1025 кв.м., върху който имот на 10.04.1990 г. на ищеца е било учредено право на строеж от Община Мичурин.
Процесният имот е бил актуван като държавен с АДС № 983/20.06.1990 г. на основание чл.79 ЗС и заповед № РД-09-22/15.02.1988 г. за одобрен ЗРП на с.Синеморец, като след продажбата му с посочения договор, същият е бил отписан от актовите книги на недвижимите имоти държавна собственост със заповед № РД-11-206/20.03.2000 г., на Областен управител на Бургаска област на основание чл.78 ЗДС. Изложени са твърдения, че с нотариален акт за продажба № *, том IV, дело № 1108/11.03.1991 г. на нотариус при БРС, ответниците Н.С.Е. и С.В.В. са закупили от З.
Т. Н. и З. Н. Г. част от процесния имот, а именно 598 кв.м. от парцел І-85, в кв.27 по плана на с.Синеморец, като при извършване на разпоредителната сделка продавачките са се легитимирали като собственици с протокол от 17.09.1990 г. по гр.д.№ 2151/1990 г. по описа на БРС. С посочения протокол е одобрена от съда спогодба за делба между З. Т. Н., З. Н. Г., С. Н. Д. и С.
Н. Д., с която парцел І-85, в кв.27 е поставен в общ дял на З. Т. Н. и З. Н. Г..
Независимо от извършената делба, през 1992 г. четирите съделителки са завели иск за установяване на правото им на собственост върху парцел І-85, в кв.27 по плана на с.Синеморец, предявен против Община
Мичурин,
И.Н. и Б.П., като с решение № 4163/ 30.03.1995 г. по гр.д.№ 3960/1993 г. на БРС, потвърдено с решение от 23.04.1996 г. по в.гр.д.№
1713/1995 г. на БОС, исковете им за собственост са били отхвърлени. Предвид това, ищците считат, че ответниците неоснователно се легитимират като собственици на част от имота, тъй като са придобили от несобственици и нотариалният им акт не е породил вещнопрехвърлителен ефект. В тази връзка, ищците посочват, че в издадената на 12.04.2011 г. от СГКК – Бургас скица на процесния поземлен имот, вече с идентификатор № *** по
КККР, освен И.Н. като собственици на имота фигурирали и ответниците с посочено основание – нотариален акт № *, том IV, дело № 1108/1991 г., поради което ищецът поискал от
СГКК да бъде променен кадастралния регистър и кадастралната карта на с.Синеморец за имота, като ответниците бъдат заличени като собственици и само той да остане вписан като такъв, като по повод подаденото от него заявление бил съставен акт № 106 за непълноти и грешки в поземлен имот с идентификатор № ***, който не бил подписан от ответниците в качеството им на заинтересовани лица, в резултат на което началникът на СГКК-гр.Бургас отказал да извърши поисканото изменение. Предвид това, ищците считат, че за тях е налице правен интерес да установят правата си по съдебен ред, като основават легитимацията си като собственици на сключения Договор за покупко-продажба на недвижим имот-частна държавна собственост от 13.11.1997г., а при условията на евентуалност се позовават на 5-годишна придобивна давност, текла в тяхна полза в периода от закупуването на имота през 1997 г. до 2003 г., в който са упражнявали трайно, несмущавано и непрекъснато владение като добросъвестни владелци.
В подадения от ответниците Н.Е. и Ю.Е. писмен отговор пред ЦРС, исковата претенция е оспорена като недопустима за частта над 598/1025 ид.ч. от процесния имот, тъй като в тази част не оспорват правото на собственост на ищците. По същество са оспорили иска като неоснователен с твърдението, че договорът за покупко-продажба от 13.11.1997 г. не е породил вещно-прехвърлително действие, тъй като държавата не е била собственик на парцела и ищците са придобили имота от несобственик, поради това, че спорната част от имота вече е била собственост на Н. П. Н. на основание придобивна давност, констатирана с нотариален акт № 144/1980 г., като същият е наследодател на З. Н. и З. Г., на които имотът е поставен в дял от съда с одобрена съдебна спогодба по гр.д.№ 2151/1990 г. на БРС, а те пък са преки праводателки на ответниците Е. и В. по нотариален акт за продажба от 1991 г. При условията на евентуалност са направили възражение за придобиване на спорната част от имота по давност за периода от 11.03.1991 г. до 11.03.1996 г., като владението им продължава и към настоящия момент.
Разпечатката съдържа 35 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9405af23-858a-4825-8ccf-5e59d04ee437