Решение № 203 от 07.07.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Смолян, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20235400500218 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 372/21.12.2022 г. по гр. д. № 177/2022 г. Смолянски районен съд е осъдил „Застрахователно акционерно дружество Даллбогг:

Живот и здраве“ АД, на основание чл. 394, във вр. с чл. 398 ал. 1 и ал. 4 от КЗ и на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД да заплати на Областна дирекция на МВР – С., сумата от 22 845 лева, представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гаранции“, сключена със застрахователна полица № B G 0501 *******/17.03.2021 г., за неизпълнение на гарантирани задължения по Договор за обществена поръчка от 31.05.2021 г., сключен между „К.“ ООД и ОДМВР – С., ведно със законната лихва, считано от 02.03.2022 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 01.02.2022 г. до 01.03.2022 г.; ответникът е осъден да заплати на ищеца деловодни разноски за ДТ в размер на 963, 80 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 лева; решението е постановено при участие на третото лице – помагач на ответника „К.“ ООД.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от 1 ответникът „Застрахователно акционерно дружество Даллбогг: Живот и здраве“ АД, чрез юрисконсулт Ан. Сл., с оплаквания, че е недопустимо и неправилно, постановено при нарушение на съдопроизведствените правила, поради което е и несправедливо.

Във въззивната жалба се твърди, че районният съд неправилно не е възприел, че застрахователната отговорност е изключена поради стопанска непоносимост на основание т. 19.7 от общите условия на застраховката.

Твърди се, че според установената съдебна практика стопанската непоносимост е вид „способ за изменение или прекратяване на двустранни договори, който регламентира правното значение на непредвидената и непредвидима промяна на обстоятелствата, настъпила след сключването на договора, която прави запазването му в неговия първоначален вид и съдържание несъвместимо с повелите за справедливост и добросъвестност в частноправните отношения; чрез него могат да бъдат изменени или прекратени частноправните отношения.

По-нататък във въззивната жалба се изразяла несъгласие с първоинстанционното решение в частта му, отнасяща се до присъждане на сумата в размер на 22 845 лева, ведно със закона лихва от 02.03.2022 г., присъдената мораторна лихва и деловодни разноски. Твърди се, че горепосоченото е недостатък на съдебното решение, което го прави неправилно. Твърди се също, че е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на принципа за установяване на обективната истина в граждански процес, съгласно който за съда съществува задължението да изгради вътрешното си убеждение въз основа на фактите, на които страните са се позовали и за които са ангажирали доказателства.

С жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло; претендира се юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Третото лице – помагач на ответника – „К.“ ООД, обжалва първоинстанционното решение с оплаквания, че е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон.

Във въззивната жалба се твърди, че изводите на съда относно развитието и прекратяването на процесното договорно правоотношение между ищеца и тритото лице – помагач, са погрешни и вътрешно противоречиви. Твърди се, че изцяло необоснован и погрешен е извода на съда, че третото лице, като търговец с предмет на дейност производство и продажба на електричество е могло да предвиди обстоятелствата по изменение цената на електрическата енергия; изложените от съда аргументи в тази връзка, свързани с въведен от КЕВР през 2017 г. режим за определяне на пределна цена за сключване на сделки, с който се либерализира пазарът на електрическа енергия за небитови потребители в съответствие с Директива 2009/72/ЕО, Директива 2019/944 и Директива 2012/27/ЕС и свързаните с тях 2 изменения в Закона за енергетиката, са неотносими към предмета на спорното правоотношение и регулаторните правила за борсова търговия в страната.

Твърди се, че поради погрешния горен извод съдът е направил неверен извод, че не са били налице и условията за изменение на договора по смисъла на чл. 116 ал. 1 т. 3 от ЗОП. Сочи се, че страните са извършили веднъж изменение на договорената цена, което очевидно е станало в условията на прилагане на цитираната разпоредба от ЗОП.

Твърди се от третото лице, че е неверен извода на съда, че не е налице пълна обективна невъзможност за изпълнение по смисъла на чл. 33 ал.

1 т. 5 от договора, поради което се приема, че неоснователно договорът е прекратен едностранно от изпълнителя. Сочи се, че и съдът, обсъждайки официалните доклади на „БНЕБ“ ЕАД за ръста на борсовите цени на ел. енергията, посочва, че има съществено и трайно покачване на борсовата цена, което според третото лице поставя изпълнителя в обективна невъзможност да доставя при ценови условия, крайно различни от актуалните борсови цени.

Твърди се, че е погрешен и произволен извода на съда, че изпълнителят е следвало да продължи да изпълнява договора и да доставя в обектите на ищеца нетна активна електрическа енергия ниско напрежение при договорената с допълнителното споразумение по-висока цена от първоначалната, който извод противоречи на правната и икономическа логика и не кореспондира с процесните договорни клаузи, съгласно които изпълнителят има договорно право да прекрати договора при настъпване на обективна невъзможност за изпълнение.

Твърди се във въззивната жалба на третото лице – помагач, че е неприемлив извода на съда, че е било недопустимо последващо изменение на договорената цена поради ограничението в чл. 116 ал. 2 от ЗОП; изводът е необоснован и поради факта, че възложителят никъде не е посочил това като причина за отказа си да приеме последващо изменение на договорната цена.

Твърди се, че възложителят е следвало при неприемане на предлаганото увеличение на цената да прекрати договора на основание чл. 118 ал. 1 т. 1 от ЗОП.

С въззивната жалба на третото лице се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.

Ищецът не е депозирал отговори на въззивните жалби.

В съдебно заседание жалбоподателят „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД чрез пълномощника си юрисконсулт Й. К. поддържа въззивната жалба.

Жалбоподателят – тритото лице „К.“ ООД не изпраща представител в съдебно заседание.

Въззиваемия чрез главен юрисконсулт Кр. В. оспорва двете въззивни жалби.

3

Смолянски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във въззивните жалби и прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивните жалби за процесуално допустими като депозирани в законно установения срок от надлежни страни, ДТ са внесени, а по същество съобрази следното:

Между ищецът Областна дирекция на МВР – С. и третото лице – помагач на ответника, „К.“ ООД, на 31.03.2021 г. е сключен Договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка на нетна електрическа енергия – ниско напрежение, по свободно договорени цени и избор на координатор на стандартна балансираща група за недвижимите имоти, управлявани от ОД на МВР – С.“ със срок на изпълнение 36 месеца.

За обезпечение на този договор, предвид разпоредбата на чл. 111 ал. 5 т. 3 от ЗОП, от страна на изпълнителят „К.“ ООД съгласно чл. 17 и чл.

21 от договора от 31.01.2021 г., като гаранция за изпълнение е сключена застраховка „Гаранция“ – застрахователна полица № BG 0501 21 *****, сключена между „К.“ ООД и ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с бенефициент Областна дирекция на МВР – С. за сумата от 22 845 лева.

Именно сумата по тази застрахователна полица е предмет на настоящия иск, която ищецът претендира като бенефициент предвид разпоредбата на чл. 398 ал. 1 от Кодекса за застраховането. Настоящата инстанция споделя извода на районния съд, че така предявената претенция по чл. 398 ал. 4 от КЗ е основателна и доказана.

Установява се по делото, че договора от 31.03.2021 г. е изменен по искане на „К.“ ООД с допълнително споразумение от 08.09.2021 г., като цената, дължима от ищеца като възложител, е увеличена от 122, 11 лева /МВтч на 183, 17 лева/МВтч в съответствие с разпоредбата на чл. 116 ал. 1 т.

3 от ЗОП. С писмо от 18.10.2021 г. изпълнителят – третото лице „К.“ ООД, е поискало ново изменение на договора, като отново бъде увеличена цената на доставената от него ел. енергия. С писмо от 27.10.2021 г. ищецът като възложител е уведомил изпълнителя за невъзможността да се реализира исканото увеличение на цената. С писмо от 10.11.2021 г. изпълнителят „К.“ ООД, позовавайки се на раздел Х чл. 32 /явно се има предвид чл. 33 – настъпване на пълна обективна невъзможност за изпълнение/ т. 5 от договора с възложителя, е отправил 7-дневно предизвестие за прекратяване на договора. Получаването на това предизвестие не се оспорва от ищецавъзложител.

Ищецът е уведомил третото лице – изпълнител, че поради прекратяване на договора по едностранна инициатива на изпълнителя, ще бъдат предприети постъпки по усвояване на гаранцията за изпълнение по договора; искане за изплащане на застрахователното обезщетение от възложителя е отправено до ответното дружество на 17.12.2021 г., като с писмо от 03.02.2022 г. ответното дружество е отказало изплащане на обезщетение, позовавайки се на т. 19.7 от Общите условия на застраховка 4

„Гаранции“ – промени в икономическите условия в страната, които могат да се квалифицират като стопанска непоносимост, съгласно чл. 307 от ТЗ.

Неоснователно е позоваването от страна на застрахователя на стопанска непоносимост по смисъла на чл. 307 от ТЗ. Правото по чл. 307 от ТЗ се упражнява само чрез конститутивен иск с оглед последващи изменения на икономическите условия.

В тази връзка и с оглед естеството на доводите във въззивната жалба на ответника по иска, въззивната инстанция се позовава на Определение № 592/23.11.2020 г. по т. д. № 2836/2019 г. на І т.о. на ТК на ВКС, в което е посочена и практиката на ВКС по приложение разпоредбата на чл. 307 от ТЗ и възможността за позоваване на страна в друго производство на „стопанска непоносимост“: „По приложението на ч л . 307 от ТЗ е формирана практика на ВКС с решение № 183/21.11.2018 г. по т. д. № 542/2018 г. на ВКС , ТК, І т. о., в което се приема, че стопанската непоносимост по смисъла на ч л . 307 от ТЗ е основание за постигане на изменение или прекратяване на облигационната връзка тогава, когато липсва съгласие на страните за това, а обективната икономическа ситуация при продължаването й според първоначалните условия създава предпоставки за възникване на изключителна несправедливост в отношенията между страните. Това изменение или прекратяване може да бъде постигнато чрез намесата на съда по предявен иск на заинтересованата страна, който по характера си е конститутивен и внася промяна в правната и имуществената сфера на страните с цел предотвратяване на такава несправедливост. В решение № 242/10.02.2017 г. по т. д. № 3389/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о., е прието, че изявлението на една от страните по договорно правоотношение да измени или прекрати договора изцяло или отчасти е потестативно по своя характер, без законът да му придава обратно действие. Правото може да се упражни само чрез иск на заинтересованата страна, по който съдът постановява решение с конститутивно действие – въз основа на него се внася изменение в договорната връзка занапред.

В настоящия случай застрахователят или третото лице – помагач не са предявили иск по чл. 307 от ТЗ, поради което е неоснователно позоваването им на „стопанска непоносимост“ по смисъла на тази разпоредба.