Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 929 от 28.07.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 2035/2026
Вид
Решение № 929
Подписан
28.07.2026
В сила
15.08.2026
Състав
Теодора Шишкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1, предл. първо · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 15, ал.4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 59, ал. 5, т. 6 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • § 1, т. 6 · Закон за въвеждане на еврото в Република България

РЕШЕНИЕ

№ 929 гр. Варна, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Филипа Н. А.ова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20263110202035 по описа за 2026 година Производството е образувано по жалба на „АУТОТЕСТ ГРУП“ ЕООД, ЕИК 204235510, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Източно крило под моста на 4-ти километър, Цариградско шосе – Винарово колело, представлявано от управителя Цв. М. Кр., срещу Наказателно постановление (НП) № 884496-F878083 от 15.04.2026 г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2600 (две хиляди и шестстотин) евро на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) за извършено нарушение на чл. 15, ал. 4 от същия закон.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП, като се твърди, че то е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че увеличението на цените на предоставяните услуги е икономически обосновано поради драстичен ръст на разходите за работни заплати и осигуровки, които са основен ценообразуващ фактор. Моли съда да отмени изцяло обжалваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и допълва, че на първо място по делото не е било доказано предлагането на услуга към потребител по смисъла на чл. 15, ал.4 ЗВЕРБ, наред с това изпълнителното деяние е неясно 1 посочено и посочената разпоредба е неприложима , тъй като в случая не се касае за нормативно регулирани цени. Пледира се за отмяна на издаденото НП и се претендират сторените в производството разноски.

Процесуалният представител на административнонаказващия орган (АНО) оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди НП, тъй като нарушението е установено и доказано по безспорен начин.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 09.02.2026 г. органи по приходите при ЦУ на НАП извършили проверка в обект – контролно-технически пункт (КТП), находящ се в гр.

Варна, ул. „А. Москов“ № 2, стопанисван от „АУТОТЕСТ ГРУП“ ЕООД. В хода на проверката било установено, че считано от 01.12.2025 г. цената на услугите по периодични технически прегледи (ПТП) на ППС от категория М1, N1 и др. е увеличена от 79.90 лв. с ДДС на 97.60 лв. с ДДС, което представлява ръст от 22.15%.

Въз основа на справка в информационните масиви на НАП за периода 01.07.2024 г. – 30.11.2025 г., контролните органи са изчислили, че дружеството е реализирало „нетна норма на печалба“ от 22.07% за този предходен период.

На базата на тази ретроспективна рентабилност, АНО е приел, че последващото увеличение на цената е „необосновано“ и води до хипотетичен допълнителен приход, с което е нарушен принципът за добросъвестност и прозрачност при формиране на цените.

За така установеното е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. AN № F878083 от 26.03.2026 г. Срещу акта е подадено писмено възражение, в което дружеството е изложило подробни икономически аргументи за необходимостта от увеличението, като е приложило финансови справки и таблици. Въпреки това, АНО е счел възражението за неоснователно и е издал обжалваното НП.

От приложените по преписката писмени обяснения, икономическа обосновка и финансови таблици се установява, че разходите за заплати и 2 осигуровки на ниво дружество са нараснали с 93% през 2025 г. спрямо 2024 г.

Конкретно за проверявания обект в гр. Варна, средномесечните разходи за персонал са се увеличили от 18 724 лв. на 40 930 лв., което представлява ръст от 119%. Вследствие на това, средната себестойност на един преглед е нараснала от 41 лв. през 2024 г. на 57 лв. през 2025 г. (ръст от 39%), като през декември 2025 г. достига 64 лв.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Съдът кредитира приетите по делото писмени доказателства, между които не са налице противоречия.

В съдебно заседание е разпитан свидетелят Ю. И. – актосъставител, чиито показания съдът кредитира и в които свидетелят посочва, че в НАП липсва вътрешноведомствена методика или утвърдени критерии за преценка кога едно увеличение на цената е „необосновано“. Установява се също, че при проверката е приложен избирателен подход – анализирано е увеличението само на основните услуги, като съзнателно са изключени други, чиито цени са променени в различен процент.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно упълномощено лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.

Съдът, при извършената служебна проверка за законосъобразност на обжалваното НП, констатира следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, оправомощен със Заповед № З-ОПР-30-1 от 13.01.2026 г. на Изпълнителния директор на НАП, и в рамките на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

Въпреки това, при издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

На първо място, настоящият състав счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, задължаваща наказващия орган да извърши проверка на акта, да прецени възраженията и събраните доказателства, а при необходимост 3

– да извърши и разследване на спорните обстоятелства. В случая, АНО не е извършил реален анализ на представената от дружеството икономическа обосновка и доказателства за драстично увеличение на разходите за труд, а формално ги е отхвърлил. Този пропуск, съгласно задължителната практика, установена с Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС, е съществено нарушение и самостоятелно основание за отмяна на НП.

На следващо място, от показанията на актосъставителя се установява, че преценката за „необоснованост“ е направена при липса на каквато и да е обективна методика и при избирателен анализ на данните. Това превръща извода на АНО в субективен, което е в разрез с основни принципи на административния процес и само по себе си опорочава акта сложил начало на админостративнонаказателното производство.

Освен посочените процесуални нарушения, според настоящия съдебен състав НП се явява и материално незаконосъобразно.

Съставът на вмененото нарушение по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ изисква увеличението на цените да не е обосновано от обективни икономически фактори. Легалната дефиниция в § 1, т. 6 от ДР на ЗВЕРБ включва „документируеми промени в разходите по производство.., които имат пряко и съществено отражение върху себестойността“.

В настоящия казус, от събраните доказателства безспорно се установява наличието на такъв обективен фактор – документиран ръст на разходите за труд в обекта със 119%, довел до увеличение на себестойността на услугата с 39%.

Съдът намира за необходимо да подчертае, че съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 6 от ДР на ЗВЕРБ, „обективни икономически фактори“ са всички документируеми промени в разходите по производство и продажба, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността.

Разходите за персонал в специализирана дейност, каквато е извършването на периодични технически прегледи (ПТП), представляват именно такъв фактор.

Това се потвърждава и от официалните разяснения на самата Национална агенция за приходите, според които повишаването на разходите за заплати и осигуровки е легитимна основа за промяна на цените.

4

Спецификата на дейността в контролно-техническите пунктове (КТП) изисква използването на висококвалифициран и тясно специализиран персонал, чиято подготовка и поддръжка на квалификацията представляват значително разходно перо.

Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16 декември 2011 г., техническите специалисти трябва да притежават специфично техническо образование (съгласно Приложение № 1 към наредбата) и минимум 3 години професионален опит. Нещо повече, нормативната уредба вменява на работодателя задължението да осигурява непрекъснато поддържане на квалификацията чрез периодични обучения на всеки 5 години (чл. 14, ал. 5 от Наредба № Н-32), които завършват с изпит пред комисия с участие на представители на ИА „Автомобилна администрация“.

Тези изисквания, ведно с императивното правило специалистите да работят по трудово правоотношение (чл. 12, ал. 4 от Наредба № Н-32), превръщат разходите за труд и обучение в основно, нормативно детерминирано перо в ценообразуването, върху което търговецът няма субективен контрол. Ч овешкият фактор и наличието на обучен и сертифициран персонал е не просто елемент, а ядро на предоставяната услуга, което пряко обуславя нейното качество и законосъобразност.

В този смисъл, когато е налице доказан драстичен ръст на тези разходи (в случая със 119%), увеличението на крайната цена на услугата с 22.15% се явява икономически обосновано и пропорционално спрямо нарастването на себестойността с 39%.

Липсва обективният елемент от състава на вмененото административно нарушение. Както се приема в практиката на административните съдилища, административнонаказващият орган е длъжен да изследва присъщите на дейността икономически показатели и всички разходи, влияещи върху цената, а не да прилага формален или избирателен подход. Липсата на анализ на представената икономическа обосновка за разходите в НП съставлява неправилно приложение на материалния закон.

Подходът на АНО, свеждащ се до изчисляване на ретроспективна норма на печалба, е неправилен. Законът не забранява на търговците да реализират печалба, нито оправомощава НАП да определя пределни нива на 5 рентабилност. Задължението на търговеца е единствено да докаже, че увеличението на цената е породено от обективни икономически причини. Още повече, че констатираното увеличение на цената на конкретната услуга е в размер на 9,05 евро. В същото време, наложената имуществена санкция е в размер на 2600 евро. Налице е явна и драстична несъразмерност между стойността на твърдяната „необоснована“ част от увеличението и размерът на наложената санкция. Тази несъразмерност, сама по себе си, сочи за незначителност на вредните последици и ниска степен на обществена опасност на деянието.

Като не е съобразил представените доказателства и е приел, че е налице необосновано увеличение на цената, АНО е приложил неправилно материалния закон, поради което наказателното постановление е незаконосъобразно.

С оглед изхода на спора и направеното искане, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 370 евро, които съдът намира за доказани и непрекомерни.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 884496-F878083 от 15.04.2026 г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности – Варна“, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на „АУТОТЕСТ ГРУП“ ЕООД, ЕИК 204235510, е наложена имуществена санкция в размер на 2600 евро (две хиляди и шестстотин евро), равняващи се на 5085,16 лв. (пет хиляди осемдесет и пет лева и шестнадесет стотинки), за нарушение на чл. 15, ал. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, да заплати на „АУТОТЕСТ ГРУП“ ЕООД, ЕИК 204235510, сумата от 370 евро (триста и седемдесет евро), равняваща се на 723,66 лв. (седемстотин двадесет и три лева и шестдесет и 6 шест стотинки), представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 7