Решение № 314 от 20.03.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. София, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Здравка Иванова

Михаил Малчев при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 20241000502834 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК вр. с чл. 294 ГПК.

С решение № 261532 от 05.05.2022 г., постановено по гр. д. № 3455/2020 г. по описа на Софийски градски съд, е обявен на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за окончателен сключения на 14.02.2019 г. предварителен договор, с който Д. С.

С., починал на ******** г. се е задължил да прехвърли на П. П. С. собствеността върху самостоятелните обекти на правото на собственост-земя с индентификатор ***; втори етаж от жилищна сграда е индентификатор

*** и гараж с индентификатор

***, срещу задължението за издръжка и гледане, по предявен от П. П. С. срещу С. К. С. и М. К. С..

Посоченото решение е обжалвано от ответниците С. К. С. и М. К. С., чрез процесуални представители с доводи за недопустимост и неправилност.

Твърди се, че предявеният иск е недопустим, доколкото сключения договор поражда действие единствено между страните, но не и по отношение на техните наследници. Поддържат се доводи и за неправилност, като се твърди, че прехвърлителят Д. С. С. не е единствен собственик на имота и не може да прехвърли повече права, отколкото самият той притежава. Отделно от това се твърди, че ищецът е и преобретател по договора за издръжка и гледане, като не е изпълнил задълженията си по него. По делото не са представени актуални данъчни оценки и кадастрални скици на имота, необходими при нотариалното изповядване на сделката, тъй като в конкретния случай съдът действа като 1 нотариус. Въз основа на всичко това счита, че не са налице предпоставките на материалния закон за обявяване на сключения предварителен договор за окончателен и се моли за отхвърляне на иска.

Въззиваемият П. П. С., чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение. Релевира доводи, че правилно съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях е постановил решението си.

Настоящото въззивно производство е висящо на основание чл. 294, ал. 1 ГПК, след като ВКС със свое решение № 586 от 16.10.2024 г., постановено по гр. д. № 3352/2023 г. на III г. о., е отменил постановеното от друг състав на САС въззивно решение № 293/13.03.2023 г., постановено по в. гр. д. № 2213/2022 г. на Апелативен съд - София, в частта с която, е уважен предявеният от П. П. С. срещу С. К. С. и М. К. С. (в качеството им на наследници на Д. С. С.) иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, като е обявен за окончателен, сключения на 14.02.2019 г. предварителен договор за прехвърляне право на собственост върху недвижими имоти срещу задължение за гледане и издръжка, между Д. С. С. (починал на ******** г.) и П. П. С., в частта му по отношение на самостоятелни обекти на правото на собственост находящи се в гр. София: втори етаж от жилищна сграда е индентификатор *** и гараж с индентификатор ***. С посоченото решение на ВКС са дадени задължителни указания, които следва да бъдат изпълнени.

Въззивната жалба e подаденa в срок, от активно легитимиран a странa в процеса против съдебно решение, подлежащo на въззивно обжалване, поради което e допустимa и следва да бъдe разгледанa по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:

При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

В случая с оглед дадените задължителни указания на ВКС по реда на чл.

294 ГПК обхвата на въззивното производство касае произнасяне относно 2 собствеността върху втори етаж от жилищна сграда с индентификатор *** и гараж с индентификатор *** – дали те са били еднолична собственост на Д. С. С. (починал на ******** г.) и или на придобити по време на брака му със С. К. С., сключен на 31.07.1975 г. и прекратен на 09.04.2012 г. с нейната смърт. Това предполага установяване на относимите фактите и приложимото право, респективно въззивната проверка за правилност на първоинстанционното съдебно решение. Съгласно последното вторият етаж от жилищна сграда с индентификатор *** и гараж с индентификатор *** са били еднолична собственост на починалия на ******** г. Д. С. С., който се е задължил да ги прехвърли на ищеца с процесния предварителен договор, сключен на 14.02.2019 г.

От приетите в първоинстанционното и въззивното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка по отношение на правото на собственост върху втори етаж от жилищна сграда с индентификатор *** и гараж с индентификатор ***:

С молба от 08.12.1972 г. Д. С. С. е поискал одобряване на проект за жилище. Върху тази молба има отбелязване, че на 10.02.1973 г. е предоставена квитанция №93/73г. за поръчани конструктивни планове. От представените към тази молба конструктивни планове и чертежи, е видно, че на 08.11.1973 г. е одобрен проекта за строеж на процесното жилище.

Видно е от протокол за дадена строителна линия и определено ниво, че на 12.06.1973 г. от техник при "Кирковски” РНС на основание подадено заявление с входящ № 8329 на 08.12.1972 г. от Д. С. е дадена строителна линия и е определено ниво относно процесния стоеж.

От фактура № 085495, 111498 и 226721, всички от 1972 г. става ясно, че Д. С. е закупувал строителни материали във връзка с построяването на процесната жилищна сграда.

От приходна квитанция с № 003362 от 25.03.1974 г. става ясно, че Д. С. е платил данък/такса за изграждането на ограда за процесния имот, находящ се на ул. “621-3”.

Не е спорно между страните, а и от акт за граждански брака №665/31.07.1975 г. се установява, че Д. С. и С. Т. са сключили граждански брака на 31.07.1975 г., като съпругата е приела да носи след сключването на барака фамилното име – С.. Гражданският брак между тях е прекратен на ******** г. със смъртта на С. С..

В данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ на Д. С. С. от 25.03.1998 г. (л. 37 – л. 40 от в. г.р. д. № 2834/2024 г.) е отразено, че процесната сграда е построена през 1983г., притежава се е в режим на съсобственост между съпрузите (2/3 ид. ч. за Д. С. и 1/3 ид. ч. за С. С.), а поземления имот е еднолична собственост само на декларатора.

Видно от процесния предварителен договор от 14.02.2019 г. - раздел IV, 3 т. 5 и т. 6, прехвърлителят Д. С. е поел задължение при сключването му, да представи удостоверение за завършване на строежа на сградата с идентификатор ***, респ. удостоверение за наследници на С. С., починала на ******** г., в случай че се окаже, че сградата е завършена след сключване на гражданския им брак (т.е. че същата е придобита в режим на СИО).

Безспорно е по делото, но и от удостоверение с изх. № 94-00219/28.01.2019 г. се установява, че ул. “***” се преименува на ул. “***” (настоящ адрес на процесния имот) с решение № 57 по протокол № 57 от 03.05.1999 г. на Столичен общински съвет.

Безспорно е по делото, но и от удостоверение за наследници от 28.01.2020 г. се установява, че ответниците С. К. С.-Д. и М. К. С. са наследници по закон на Д. С. съгласно чл. 8, ал. 1 ЗН – те са низходящи на брата на починалия на ******** г.

Във въззивното производство за установяване на спорните обстоятелства – момента на завършването на строежа на процесната жилища сграда и гаража, са разпитани свидетелите Н. Л., З. М. и С. Н..

От свидетелските показания на Н. Л. се установява, че същият е съсед на процесния имот и си спомня, че строежът на процесната жилищна сграда е започнал през 1973 г., тогава в двора имало натрупани строителни материали и изкоп. С.ят си спомня, че къщата била изградена бързо, доста хора са работили на строежа, но не може да каже кога е покрита с покрив. Спомня си също, че доста време къщата е стояла недовършена – без прозорци и измазване. Има спомен от 1984 г., когато Д. С. се е бил нанесъл и е живял в процесната къща.

От свидетелските показания на З. М. и С. Н. се установява, че процесният строеж е започнал през 1973 г. – 1974 г. С.ката С. Н. е ходила на строежа през 1975 г., когато е бил иззидан само първия (сутеренния) етаж на къщата и тогава да наливали плоча за втория етаж. С.ката З. М. е участвала в направата на тухли за строежа, като не е наблюдавала самото строителство, в което е помагал нейният съпруг. От негови разрази си спомня, че къщата е завършена след 1978 г. До завършването на къщата Д. С., а по-късно заедно със съпругата си С., е живеел в малка сграда от две стаи, изградена без строителни книжа, в дъното на двора.

Въззивният съд приема за достоверни показанията на свидетелите, тъй като преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. от чл.

172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства. Съдът обаче намира, че нито един от тези С.и няма преки и непосредствени впечатления относно момента, когато е завършена сградата на етап „груб строеж“ с поставен покрив. Ето защо от техните свидетелски показания не може да се установи това обстоятелство.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд 4 намира от правна страна следното:

Безспорно е, че при няколко наследници правото на реална собственост на наследодателя върху дадена вещ се превръща в право на идеална собственост на всеки от наследниците върху съответния дял от същата вещ.

При сключен от наследодателя с трето лице предварителен договор за прехвърляне на вещта, задължението на наследодателя за прехвърляне на вещта се разделя между неговите наследници и върху всеки от тях преминава такава част от задължението за прехвърляне собствеността на вещта, каквато съответства на придобитата от наследника идеална част от вещта. Съгласно Тълкувателно решение № 53/01.06.1963 г. по гр. д. № 40/63 г., ОСГК, което е напълно приложимо и понастоящем, правото на купувача срещу наследодателя да иска прехвърляне собствеността се превръща в право срещу всеки от наследниците за прехвърляне на притежаваната от последния идеална част от вещта. Всеки от наследниците има задължението да прехвърли само своята идеална част, на което съответства право на купувача да иска от всеки наследник прехвърляне само на притежаваната от наследника идеална част от вещта. При неизпълнение на задължението на наследника да прехвърли своята идеална част купувачът може да иска прехвърляне чрез иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

В случая е налице спор дали сградата, в която се намират двата имота, представляващи втори етаж от къща с идентификатор *** и гараж с идентификатор ***, е била построена до степен на завършеност „груб строеж“ до момента на сключване на брак между Д. С. и С.

С., а именно 31.07.1975 г. Съгласно § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ, където е дадена легалната дефиниция на термина „груб строеж“, до степен на завършеност „груб строеж“ е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или със различна степен на изпълнени довършителни работи. От събраните доказателства в съдебното производство не може да се установи точният момент, когато процесната сграда е била завършена на етап „груб строеж“ и по – специално дали това се е случило преди или след сключването на граждански брак между Д. С. и С. С.. Ето защо разрешението на този въпрос следва да бъде дадено от начина на разпределението на доказателствената тежест. Въззивният съд намира, а такива са и указанията на ВКС, дадени с решение № 586 от 16.10.2024 г. че тежестта на доказване, че втори етаж от жилищна сграда е индентификатор *** и гараж с индентификатор *** са били еднолична собственост на Д. С.

Разпечатката съдържа 44 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/94047ca1-510a-4faa-99eb-985b8639868b