Решение № 5901 от 17.09.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№……… гр. София,

17.09.2018 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на шести юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА

ЗИСОВА при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №3776/2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Д.Г.В., с която са предявени срещу З.У. АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата от 50000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от ексцес – настъпили усложнения в здравословното й състояние вследствие на първоначалните увреждания от ПТП, осъществено на 20.06.2013 г., и сумата от 3833 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, проведено във връзка с влошаването на здравословното състояние на ищцата. Претендира законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на влошаване на здравословното й състояние – 17.11.2015 г., а върху обезщетението за имуществени вреди – от датата на извършване на разходите до окончателното изплащане на сумите.

Ищцата твърди, че е пострадала при произшествие, осъществило се на 20.06.2013 г. по вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника, който я е обезщетил за непосредствено настъпилите вреди, като й е изплатил сумата от 2000 лв. по силата на извънсъдебно споразумение помежду им. Претендира обезщетение за вреди, настъпили в резултат на влошаване на здравословното й състояние след подписване на споразумението, а именно – допълнително проявили се последици от уврежданията на долните крайници – продължителни болки, довели до извършване на две операции за ендопротезиране на лява и дясна колянна става, и развилото се хронично посттравматично депресивно състояние. Претендира разноски.

Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че с изплащане на сумата от 2000 лв. по договор за спогодба от 21.11.2013 г. е обезщетил ищцата за претърпените вреди от ПТП.

Оспорва твърдяното влошаване на здравословното състояние на ищцата да е настъпило в причинна връзка с процесното ПТП. Претендира разноски.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за неимуществени вреди:

Между страните не е спорно, а и от ангажираните писмени доказателства (констативен протокол за ПТП № К-589 от 20.06.2013 г. – л.6) се установява, че на 20.06.2013 г. в гр.София, на бул.********, е настъпило ПТП с участието на МПС „Фолксваген Транспортер“ с рег. №*******(участник 1), управлявано от В.Б.Т., МПС (автобус) „Форд Транзит Т 350“ с рег. № ******(участник 2), управлявано от Т.Д.М.МПС „Хюндай Акцент“ с рег. №******(участник 3), управлявано от Я.Я.Й., МПС „Ситроен Саксо“ с рег. № ****** (участник 4) – паркиран и МПС „Пежо 306“ с рег. №******(участник 5) – паркиран.

Не е спорно между страните, че ПТП е настъпило при следния механизъм: на 20.06.2013 г. около 12:20 ч. участник 1 се е движел по бул.******с посока от бул.Иван Гешов към бул.******, като пред №******при маневра завиване на ляво за навлизане в крайпътна територия /бензиностанция „Еко“/ не пропуска и реализира ПТП с попътно движещия се от лявата му страна с несъобразена скорост с характера и интензивността на движението участник 2, който навлиза в лентата за насрещно движение и удря участник 1. След ПТП участник 1 напуска пътното платно вляво и последователно се удря в бордюр, метален стълб от улично осветление и паркирания участник 4. След ПТП участник 2 напуска пътното платно вляво и последователно се удря в пластмасова кофа за смет и потеглящия от паркинга на бензиностанция „Еко“ участник 3, който вследствие ПТП се измества в дясно и се удря в паркирания участник 5. Не е спорно между страните, че вина за настъпване на произшествието имат двамата водачи – на лекия автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. №*******и на автобуса „Форд Транзит“ с рег. № ******. При процесното ПТП е пострадала Д.Г.В., пътник от автобус рег. № ******.

С договор за спогодба от 21.11.2013 г. (л.39), сключен между Д.Г.В. и З.У. АД, страните са се споразумели, че с изплащане на сумата от 2000 лв. застрахователят обезщетява всички неимуществени, имуществени вреди, пропуснати ползи и лихви, получени вследствие на процесното ПТП. Не е спорно между страните, че ответникът е изплатил на ищцата сумата от 2000 лв. В тази връзка следва да се има предвид, че възникването на право на обезщетение за вреди от ексцес е обусловено от обективното проявление на ексцеса, т.е. от последващо влошаване на здравословното състояние на увреденото лице, пряко свързано с получените при деликта увреждания на здравето. Отказът от право на обезщетение за вреди от ексцес би бил валиден само тогава, когато е извършен след проявлението на ексцеса и настъпването на вреди от него в правната сфера на пострадалия. Предварителният отказ от обезщетение, направен преди да са настъпили вредите, е недействителен и няма погасителен ефект спрямо бъдещото право на обезщетение.

Съгласно т.3 от споразумението, пострадалата опрощава по смисъла на чл.108 ЗЗД всички свои бъдещи претенции, включително за имуществени, неимуществени вреди и лихви, които биха възникнали срещу застрахователя във връзка с процесното ПТП, надхвърлящи изплатеното обезщетение. Опрощаването е договор между кредитора и длъжника, с който кредиторът се отказва от вземането си. Предмет на опрощаване е вземане /задължение/, но не и бъдещо задължение, или правни очаквания /в посочения смисъл – решение № 78 от 14.07.2011 г. по т.д. № 605/2010 г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/. По изложените съображения обективираният в т.3 от споразумението договор за опрощаване е нищожен, поради което възражението на ответника, че е налице опрощаване, е неоснователно.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза по делото се установява, че вследствие на произшествието ищцата е получила следните травматични увреждания: линейна разкъсно-контузна рана на брадичката с дължина 3 см; отоци и кръвонасядания на главата, брадата, двете коленни стави, гръбнака и седалището. Оказана й е медицинска помощ в УМБАЛ „Александровска“, където са описани констатираните увреждания, които по медико-биологичния си характер представляват временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Два месеца след произшествието – на 22.08.2013 г. пострадалата е провела амбулаторен преглед в ДКЦ-12 гр.София, където е била прегледана с приемна диагноза „други първични гонартрози“ (л.11). При прегледа е било установено уплътнение на дясната колянна става с макроскопски вид на организиран хематом, а по отношение на лявата колянна става – малък излив и палпаторна болка на двете ставни цепки. Пострадалата е насочена за физиотерапия. Същия ден е провела рентгеново изследване на дясната колянна става в ДКЦ-12 гр.София (л.12), при което са били установени данни за гонартроза на дясната колянна става.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза по делото се установява, че две години и половина след произшествието – на 17.11.2015 г. на пострадалата е била издадена етапна епикриза, в която е описано състоянието й при ПТП, като по отношение на опорно-двигателния апарат са отбелязани само оток и болезненост на дясната колянна става с ограничение на подвижността й.

Три години след произшествието, в периода 22.02.2016 г. – 01.03.2016 г. пострадалата е провела болнично и оперативно лечение в МБАЛ „Сердика“ гр.София по повод гонартроза на лявата колянна става, където е била оперирана на 23.02.2016 г. – извършено е ендопротезиране на лявата колянна става с протеза. След гладко протекъл следоперативен период е била изписана от болницата на 01.03.2016 г. и лечението е продължило амбулаторно.

Осем месеца след описаната по-горе операция, в периода

03.11.2016 г. – 09.11.2016 г. отново в МБАЛ „Сердика“ гр.София на пострадалата е било извършено ендопротезиране и на дясната колянна става. След гладко протекъл следоперативен период е била изписана на 01.03.2016 г. и лечението е продължило амбулаторно.

Съгласно разясненията, дадени от вещите лица, гонартрозата е костно заболяване, представлява артроза на колянната става и е втората най-честа форма на артрозната болест при хората. Тя е хронично, разрушаващо ставата заболяване с дълъг период на развитие, което са наблюдава предимно при жени над 50-55 г., като причините за развитието му според първоначалната СМЕ са: статичните аномалии, при които има отклонение в осите на бедрото и подбедрицата (варусни и по-рядко валгусни деформации), а много често и травматични увреждания на колянната става (лезия на менискус, хронична стаена нестабилност, фрактури и прекарани възпалителни ставни заболявания), а според повторната СМЕ: наследствени фактори, наднормено тегло, вродени аномалии на опорно-двигателния апарат, условия и фактори на работната среда. Относно описаните като възможна причина за заболяването травматични увреждания, вещото лице е пояснило, че такива могат да бъдат вътреставно счупване на бедрената кост в края или на големия пищял в горната част, там където ставата се свива в коляното, но не и мекотъканни увреди на колената. Този извод изцяло се потвърждава от повторната СМЕ, според която в случая не е била получена такава агресивна травма при ПТП, която да даде тласък на заболяването.

Както първоначалната, така и повторната СМЕ са категорични, че гонартрозата на двете коленни стави при пострадалата, довела до необходимостта от извършването на двустранно ендопротезиране, няма как да е била причинена от мекотъканните увреди, получени при произшествието, чийто възстановителен период е приключил общо за 1 месец. Гонартрозата на дясната колянна става е констатирана за пръв път на 22.08.2013 г., видно от амбулаторен лист от същата дата (л.11) и рентгеново изследване (л.12), когато според повторната СМЕ заболяването вече е било ясно изразено, имало е ошипяване на костите, което дава основание да се приеме, че началото му е започнало години преди произшествието и е невъзможно да се е развило само за 2 месеца след инцидента. При извършения преглед на 22.08.2013 г. не са били констатирани костни увреждания на лявата колянна става, а единствено малък излив и палпаторна болка на двете ставни цепки. Най-ранните налични данни за констатирана гонартроза на лявата колянна става се съдържат в епикриза за периода 22.02.2016 г. – 01.03.2016 г. (л.14), т.е. 3 години след произшествието. Двустранната гонартроза е довела до необходимостта от двустранно ендопротезиране на коленните стави, които са били заменени с изкуствени, благодарение на което към момента пострадалата няма оплаквания и движенията на двете стави са възстановени в пълен обем.

Съдът изцяло кредитира като компетентно изготвени и обосновани заключението както на първоначалната, така и на повторната СМЕ, чиито крайни изводи са идентични и изключват причинната връзка между настъпилото на 20.06.2013 г. ПТП и констатираната при ищцата гонартроза на двете коленни стави, довела от своя страна до необходимост от извършването на двустранно ендопротезиране.

За установяване на твърденията на ищцата, че е развила хронично посттравматично депресивно състояние, е изслушана съдебно-психологична експертиза. От последната се установява, че процесното ПТП е причинило на пострадалата разстройство в адаптацията, чиито симптоми се оформят до 1 месец и по диагностични данни отшумяват не повече от 6 месеца, което към момента е преодоляно. Няма признаци на рецидивиращо депресивно разстройство и наличен тревожно-депресивен синдром. Такава диагноза не е поставяна и не са налице данни от обективен характер, които да покриват симптоматиката й. Вещото лице е снело анамнестични данни, съобщени от пострадалата, за съпътстващи заболявания с дългогодишна давност: диабет тип II, артериална хипертония, предходна операция от струма, всичките с психосоматична етиология и патогенеза, ескалирали до разстройство в адаптацията, без обаче да са отключили по-задълбочена психопатология. Въз основа на горното вещото лице е заключило, че при пострадалата се наблюдава по-висока емоционалност, отпреди ПТП, отключваща по психосоматичен път различни заболявания, както и че при такава основа на психиката процесният инцидент е довел до ескалиране на психосоматичните симптоми, но не се е стигнало до психопатология. С оглед констатациите на СПЕ, не може да се приеме, че след сключване на спогодбата с ответника ищцата е развила хронично посттравматично депресивно състояние.