Определение № 277 от 30.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 277 гр. Пловдив, 30.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500219 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД , ЕИК 207172780, подадена чрез пълномощника юрисконсулт Г.Б. , срещу Определение № 15401 от 09.12.2024 г. постановено по ч.гр.д.№ 11925 по описа за 2024 г. на Районен съд - Пловдив, VI гр.с., с което съдът е изменил на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК постановеното по делото Определение № 12639/11.10.2024 г. като е осъдил „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД , ЕИК 207172780, да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И., представлявано от адв. Е. И., ЕИК 180978004, допълнително сумата в размер на 40 лв. – представляваща ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. и е оставил без уважение подадената от търговското дружество молба с вх. № 111110/30.10.2024 г. за изменение на същото определение в частта му за разноските.

От жалбоподателя са изложени подробни съображения за прекомерност на присъдените в полза на пълномощника на длъжника разноски съобразно фактическата и правна сложност на делото.Искането до въззивния съд е за отмяна на обжалваното определение и намаляване на присъденото в полза на адвокат Е. И. адвокатско възнаграждение до справедлив размер от 60 лева с вкл. ДДС

В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от адвокат Е. И., в който моли съда да потвърди като правилно и законосъобразно атакуваното определение на РС –Пловдив.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен 1 акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следното:

До РС-Пловдив е подаденото на 08.07.2024г. от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД , ЕИК 207172780 по чл.410 от ГПК заявление и на 11.07.2014г. заповедният съд е издал заповед за изпълнени на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Ф. Д. П., с ЕГН: **********, за непогасени парични задължения

В срока по чл. 414 от ГПК е подадено възражение от длъжника, чрез пълномощника му адв.Е. И. , вследствие на което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си. Поради липсата на представени доказателства за предявен иск в рамките на дадения срок, с определение № 12639/11.10.2024г. заповедният съд е обезсилил издадената в полза на кредитора „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД , ЕИК 207172780 заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и търговското дружество е осъдено да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И., сумата в размер на 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно представителство на длъжника в производството, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА На 22.10.2024г. е постъпила молба на осн.чл.248, ал.1 ГПК от адвокат Е.

И., като пълномощник на длъжника с искане за присъждане на ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение .

На 30.10.2024г. е подадена молба и от търговското дружество по реда на чл.248 от ГПК за намаляване поради прекомерност на присъденото в полза на пълномощника на длъжника адвокатско възнаграждение.

С обжалваното определение заповедният съд е уважил молбата на адвокат Е. И. , като й е присъдил допълнително сумата размер на 40 лева – представляваща ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение от 200 лв. и е оставил без уважение молбата на кредитора за намаляване поради прекомерност на така присъденото адвокатско възнаграждение.

С оглед на така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав на ПОС намира следното:

Основният спорен по делото въпрос, пренесен и пред въззивната инстанция, е размерът на дължимото адвокатско възнаграждение за подаване на възражение от длъжника в заповедното производство по чл. 414 от ГПК, за което жалбоподателят претендира да е в размер от 60 лв. с нач. ДДС.

Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА в случаите, когато адвокат е оказал безплатна правна помощ съгласно ал.1 на същата разпоредба, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36,ал.2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. В процесния случай обаче следва да бъде съобразено решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/, което предвижда националният съд да откаже да приложи национална правна уредба, в случая Наредба №1/2004 г., която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден 2 задължителен характер като нарушаваща забраната по чл.101, параграф 1 ДФЕС - за забрана за ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. С оглед на даденото тълкуване в решението на СЕС съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1/2004 г. и при определяне на отговорността за разноски следва да определи възнаграждението при съобразяване на правната и фактическа сложност на делото.В случая преценката за правната и фактическа сложност на делото следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото.

От данните по делото е видно, че в заповедното производство длъжникът Ф. Д. П., с ЕГН: **********, чрез пълномощника си адв.Е. И., е подал възражение по чл. 414 от ГПК, като в договора за правна защита и съдействие, е предвидено осъществяване на процесуално представителство в заповедното производство, но няма уговорен и заплатен адвокатски хонорар, като представителството ще бъде безплатно на основание чл.38,ал.1,т.3 от ЗА , а възнаграждението ще се определи от съда и възложено за заплащане на насрещната страна на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА. В заповедното производство упълномощеният представител на длъжника , е извършил едно единствено процесуално действие-подаване на възражение по чл. 414 от ГПК .

Разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от ГПК изисква единствено подаване на възражение, като не се изисква каквото и да било обосноваване на същото, освен в хипотезата на чл. 414а от ГПК/ частично или пълно изпълнение на задължението си по заповедта/, какъвто не е настоящия случай/. Дори да е налице мотивиране на възражението по чл. 414 от ГПК, последното е без правно значение и правна стойност и не променя формалното изискване на закона да не се обосновава. Касае се за типично бланкова форма на възражението по чл. 414 от ГПК, която не само се връчва лично на длъжника, като приложение към издадената заповед за изпълнение, а самото й съдържание е достатъчно ясно и разбираемо и дава възможност длъжникът лично и без особени затруднения да се ориентира и да го попълни без всякаква помощ като в същност се попълват личните му данни, номера на делото и се полага подпис.

При тези данни се налага извод, че за процесуалното действие по подаване на възражение по чл. 414 от ГПК на пълномощника на длъжника се дължи единствено възнаграждение в минимален размер от 50 лв.. Обратната теза би дала възможност за присъждане на небосновани и в пъти по-високи адвокатски възнаграждения без реално извършена насрещна престация от пълномощника на длъжника.

При така изложените съображения настоящият състав на въззивния съд намира, че дължимото в полза на адвокат Е. И. за осъщественото процесуално представителство на длъжника в заповедното производство изразяващо се в подаване на възражение по чл.414 от ГПК, е в посочения от жалбоподателя размер от 60 лева с вкл. ДДС.

Ето защо, обжалваното определение следва бъде отменено, като 3 присъденото в полза на пълномощника на длъжника адвокатско възнаграждение бъде намалено до размер на сумата от 60 лева с нач.ДДС.

По изложените съображения, Пловдивският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 15401 от 09.12.2024 г. постановено по ч.гр.д.

№ 11925 по описа за 2024 г. на Районен съд - Пловдив, VI гр.с., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ал.1 от ГПК определение № 12639 от 11.10.2024г. постановено по ч.гр.д.№ 11925 по описа за 2024 г. на Районен съд - Пловдив, като НАМАЛЯВА от 200 лева на 60 лева с вкл. ДДС размера на присъденото адвокатско възнаграждение на Еднолично адвокатско дружество Е. И., за предоставена безплатна правна помощ на длъжника Ф. Д.

П., с ЕГН: **********.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4