Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2399 от 17.04.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2709/2025
Вид
Решение № 2399
Подписан
17.04.2025
В сила
17.04.2025
Състав
Любомир Василев, Ваня Николаева Иванова, Диана Василева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2399 гр. София, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20251100502709 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №2709/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на ЗАД “Армеец” гр.София ЕИК 121076907 срещу решение №19064 от 22.10.2024 г по гр.д.№18491/23 г на СРС , 24 състав ; в частта , с която въззивникът е осъден да заплати на основание чл.411 ал.1 КЗ на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД ЕИК 121265113 гр.София сумата от 10 000 лева частичен иск от 27 865 лева част от изплатено застрахователно обезщетение по претенция № 0500857067/08.06.2021 г. за ПТП на 04.06.2021 г. в района на кръстовището на ул. „Христо Ботев“ и ул. „Васил Левски“ в с. Умаревци, обл. Ловеч, между влекач „МАН“, модел „ТГХ“, per. № ******* с прикачено полуремарке марка „Шмиц“, модел „СГФ СЗ“, и л.а. „Опел“, модел „Зафира“, с peг. № *******, с включени ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева, ведно със законната лихва от 06.04.2023 г. до окончателното заплащане на сумата. Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част . Не е доказан фактическия състав на регресното вземане на ищеца . Водачът на л.а. „Опел“, модел „Зафира“, с peг. № ******* няма вина за настъпването на ПТП , респ.ако има такава , тя не е 50 % . Водачът на влекач „МАН“, модел „ТГХ“, per. № ******* е управлявал МПС с превишена скорост , а освен това е навлязъл в насрещното пътно платно . Водачът на л.а.

„Опел“ може и да е извършил административно нарушение , но е щял да извърши маневрата „завиване наляво“ безпроблемно . Освен това водачът на влекача е професионалист , а този 1 на лекия автомобил е шофьор-любител .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС . Водачът на л.а. „Опел“ е отнел предимството на влекача „МАН“ и това е основната причина за ПТП а не превишената скорост на влекача .

Водачът на влекача „МАН“ предприема аварийно спиране и завой наляво , за да избегне удара , но не съумява да го стори . Правилно е определен принос от 50 % на водача на л.а.

„Опел“ .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 05.11.2024 г и е обжалвано в срок на 19.11.2024 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да уважи иска СРС е приел от фактическа страна , че безспорно на 04.06.2021 г. в района на кръстовището на ул. „Христо Ботев“ и ул. „Васил Левски“ в с. Умаревци, обл.

Ловеч, е настъпило пътнотранспортно произшествие между водачите на влекач марка „МАН“, модел „ТГХ“, per. № ******* с прикачено полуремарке марка „Шмиц“, модел „СГФ СЗ“, и МПС с марка „Опел“, модел „Зафира“, с peг. № *******.

Към момента на процесното ПТП влекач марка „МАН“, модел „ТГХ“, peг. № ******* с прикачено полуремарке марка „Шмиц“, модел „СГФ СЗ“ е имал сключен застрахователен договор за застраховка „Каско на МПС” № 00500100394935/04.01.2021 г. при ищеца, а МПС с марка „Опел“, модел „Зафира“, с per. № ******* е имал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество, както и че за процесното ПТП при ищеца е заведена претенция под № 0500857067/08.06.2021 г., във връзка с която е определено обезщетение в размер на 55 700 лева, изплатено на 02.06.2022 г. на собственика на увредения влекач.

С регресна покана, получена на 09.06.2022 г., ответникът бил поканен да заплати сумата в размер на 55715,00 лева, с включени 15,00 лева ликвидационни разноски. По делото няма данни за настъпило плащане или отказ, за който ищецът да е уведомен.

Според СРС от представените към исковата молба писмени доказателства, тези от Районен съд – гр. Ловеч и събраните гласни доказателства чрез разпит на двамата водачи, участвали 2 в процесния инцидент – свидетелите И.В.П. и Г.С.Г., се установява, че на процесната дата МПС с марка „Опел“, модел „Зафира“, с peг. № ******* се е движел по ул. „Васил Левски“ в с. Умаревци, с посока на движение от ул. „България“ към Републикански път I I I – 3 (ул.

„Христо Ботев“), и на кръстовището с последния водачът е предприел маневра за завой наляво.

На кръстовището имало поставен знак „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, който водачът пренебрегнал, въпреки че възприел движения се в този момент по Републикански път III (ул. „Христо Ботев“) с посока от гр. Ловеч към гр. Левски се движел влекач „МАН ТГХ“, с рег. № *******, с прикачено към него полуремарке „Шмитц СГФ С3“ на път с предимство.

При процесното кръстовище имало поставен знак за навлизане в населено място, който задавал ограничение на максималната скорост на влекач „МАН ТГХ“, с рег. № *******, която водачът пренебрегнал, тъй като към момента на приближаване към кръстовището същият не намалил, за да навлезе в участъка с максимална скорост от 50 км/ч.

Преди приближаване на кръстовището водачът на влекач „МАН ТГХ“, с рег. №******* възприел водача МПС с марка „Опел“, модел „Зафира“, който предприел маневра за ляв завой и включване в движението на насрещно движещите се автомобили на влекач „МАН ТГХ“, с рег. № *******. В района на кръстовището с ул. „Васил Левски“ в с. Умаревци, водачът на влекача предприел маневра за заобикаляне от ляво на извършващия маневра за завой наляво лек автомобил „Опел“, модел „Зафира“, при което траекторията на двете МПС-та се пресякла и настъпило съприкосновение помежду им.

Вследствие на удара влекач „МАН ТГХ“, с рег. № *******, с прикачено към него полуремарке „Шмитц СГФ С3“ навлязъл в крайпътните площи от лявата страна и се ударил в оградата и крайпътните дървета.

Според СРС показанията и на двамата свидетели са подробни, последователни и логични.

От разказаното от същите се установява датата, мястото и механизма на процесното ПТП. И двамата свидетели непротиворечиво посочват, че ПТП-то е настъпило в светлата част на денонощието и при влажен асфалт.

Според СРС от представените по делото писмени доказателства и САТЕ , се установява, че причинените щети са предимно в предната част на влекача и са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Експертът е обяснил, че стойността за възстановяването им по средни пазарни цени към датата на ПТП е 66840,00 лева. В заключението е посочено, че водачът на влекача е имал възможност да види другия автомобил на разстояние 54,95 метра от мястото на удара, а водачът на лекия автомобил е могъл да види влекача на разстояние от 14 метра от мястото на удара.

Според СРС видно от показанията на свидетелите, мотивите към Решение 04.04.2022 г., постановено по НАХД № 192/2022 г. на Районен съд – Ловеч, и експертните изводи, причините за настъпване на ПТП-то са поведението на водача на лек автомобил „Опел Зафира“, който не се е съобразил с указанията на пътен знак Б2-„Спри! Пропусни 3 движещите се по пътя с предимство“ и не е пропуснал движещия се с предимство влекач „МАН ТГХ“ с прикачено към него полуремарке „Шмитц СГФ С3“, а също така и поведението на водача на влекач „МАН ТГХ“ , който се е движел с превишена скорост от 70 км/ч при максимално допустими 50 км/ч в района на процесното ПТП. Влекачът е предприел и маневра за заобикаляне от ляво през лентата за насрещно движение.

Според СРС вещото лице от САТЕ подробно и аргументирано е посочило, че ако водачът на влекач „МАН ТГХ“, с рег. № ******* е спазил максималната позволена скорост в района на сблъсъка и е предприел аварийно спиране, без да навлиза в лентата за насрещно движение, а водачът на лек автомобил „Опел Зафира“ е изчакал преминаването на влекач „МАН ТГХ“, с рег. № ******* и след това е предприел маневрата за ляв завой, произшествието е можело да бъде предотвратено.

От правна страна СРС е приел следното . Доказани са предпоставките за уважаване на главния иск :

-сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и собственика на увреденото имущество,

-в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска,

-в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

-съгласно чл. 410 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Според СРС от писмените доказателства по делото , показанията на разпитаните като свидетели водачи на двете МПС и от САТЕ се установява следното . Причина за настъпване на процесния инцидент е както поведението на водача, застрахован при ищеца, така и поведението на водача, застрахован при ответника. Поведението на всеки от водачите поравно е било в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпване на процесното ПТП. Предвид разпоредбата на чл. 411 от КЗ касателно дължимостта на обичайните разноски, се дължи и сумата за ликвидационни разноски. Искът за главница е доказан по основание и размер .

Решението на СРС е правилно при следните уточнения и мотиви по доводите във въззивната жалба . Съгласно разпоредбата на чл.411 от КЗ заплатилият вредите застраховател по „Каско“ има правото да възстанови платеното от деликвента или от застрахователя по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, встъпвайки в правата на увредения. Предпоставките за основателност на тази претенция са: наличието на валидно имуществено застрахователно правоотношение между застрахователя и увредения ; настъпването на застрахователно събитие – увреждане на застрахованото имущество;

4 възстановяване на вредите от застрахователя; и валидна застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и виновния водач .

В случая ищецът е застраховател по „Каско“ и е представил доказателства за настъпването на процесното ПТП и за неговия механизъм – писмени доказателства , свидетелски показания и САТЕ . Противно на твърденията на въззивника механизмът на ПТП е доказан по безспорен начин . На кръстовището , където е настъпило ПТП е имало поставен знак „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, който водачът на л.а. „Опел“, модел „Зафира“, с peг. № ******* пренебрегнал. Същият е възприел движения се по пътя с предимство влекач „МАН ТГХ“, с рег. № ******* , но не го е пропуснал . Следователно основната вина за ПТП е на водача на л.а. „Опел“ , а не на водача на влекача . Ако не бяха действията на водача на л.а.“Опел“ ПТП въобще нямаше да настъпи , а влекачът щеше да продължи – макар и с превишена скорост – по пътя си . Нарушен е чл.50 ал.1 ЗДвП , според който на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. Освен това забранителният знак „Б-2“ предполага съответния водач напълно да спре движението си за пропускане на МПС по пътя с предимство , а не да навлиза в него .

Неоснователни са твърденията на въззивника , че по-голяма вина за ПТП носи водачът на влекача . Навлизането в насрещното платно е било опит за спасителна маневра , която е причинена от неправомерното поведение на водача на л.а.“Опел“ .