Определение № 274 от 30.01.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 96/2025
- Вид
- Определение № 274
- Подписан
- 30.01.2025
- В сила
- 30.01.2025
- Състав
- Пламен Петров Чакалов, Румяна Иванова Андреева Атанасова, Бранимир Веселинов Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 274 гр. Пловдив, 30.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пламен П. Чакалов
Членове:
Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно частно гражданско дело № 20255300500096 по описа за 2025 година
Обжалвано е разпореждане №10520/10.12.2024г. на Пловдивския районен съд, ХХI-ви гр. с. постановено по ч. гр. д. №20608/24г. в частта, с която се ОТХВЪРЛЯ заявлението в частта, с която се претендира присъждане на всички останали суми –дог. лихва 2149,49 лв.; такси от 500 лева; лихва за забава 568,35 лв., както и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер.
Частният жалбоподател на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752 моли съда да отмени обжалваното разпореждане по съображения изложени в жалбата и се постанови издаването на заповед за изпълнение относно всички вземания претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
За да остави без уважение заявлението за издаване на заповед за изпълнение районният съд е приел, че уговорената в раздел VІ-ти от договора клауза за закупуване на допълнителна услуга „Фаст“, представлява разход по смисъла на нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК и затова е достигнал до извода, че така се заобикаля ограничението за размера на ГПР, установен в посочената норма на ЗПК. Отделно от това е посочено, че възнаграждението за допълнителната услуга е в размер на 55% от размера на отпуснатия кредит, което води до скрито оскъпяване на кредита. Освен това събирането на такова възнаграждение е в нарушение на забраната, уредена в нормата на чл. 10а, ал.2 от ЗПК. По този начин е изведен извода, че процесния договор съдържа неравноправни клаузи, което е пречка да се издаде заповед за изпълнение за парично задължение за суми различни от главницата.
1
Този извод на районния съд е правилен.
Видно от приложения със заявлението договор, страните са уговорили задължение за длъжника за заплащане на кредитора на възнаграждение за закупен пакет „Допълнителни услуги“. Така наречените „Допълнителни услуги“ се изразяват в следното - приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит.
На клиента е отпуснат кредит от 3500 лв., дължимата сума за връщане по кредита е 5649.49 лв. при ГПР от 48.91%, а дължимата сума за връщане ведно с пакет „Допълнителни услуги“ е в размер на 7574.70 лв. Клаузата, установяваща задължение за длъжника за заплащане на възнаграждение за посочените допълнителни услуги противоречи с добрите нрави, тъй като по този начин се увеличава размера на кредита без яснота относно насрещната престация, която получава длъжника. Същата противоречи и на нормата на чл. 10а от Закона за потребителския кредит, която дава възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора, но същите не трябва да са за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Тази уговорка заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и реално води до увеличаване на възнаграждението на кредитора, представлявайки скрита лихва. Ето защо и на основание чл.23 ЗПК, в случая дължимо е връщането само остатъка от главницата, както и законната лихва за периода на забавата в заплащането на същата, от датата на подаване на заявлението пред съда до окончателното изплащане. След като се дължи само главницата, не следва да се уважава заявлението в частта относно договорните лихви, таксите за извънсъдебно събиране на вземането и останалите лихви за забава.
В частната жалба се възразява, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК не се претендира възнаграждението за допълнителната услуга „Фаст“. Доколкото възнаграждението за тази услуга е част от процесния договор за потребителски кредит, тази клауза от договора следва да се преценява при дължимата служебно проверка относно наличието на неравноправни клаузи при проверката по чл. 411, ал. 2, т.2 във с чл.7, ал.3 от ГПК, независимо, че не е посочена в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
С оглед изложеното съдът приема разпореждането на районния съд в обжалваната част за правилно, поради което същото следва да се потвърди.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №10520/10.12.2024г. на Пловдивския районен съд, ХХI-ви гр. с. постановено по ч. гр. д. №20608/24г. в частта, с която се ОТХВЪРЛЯ 2 заявлението в частта, с която се претендира присъждане на всички останали суми –дог. лихва 2149,49 лв.; такси от 500 лева; лихва за забава 568,35 лв., както и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3