Решение № 257 от 03.07.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. София, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венелин И.

Членове:

Даниела Врачева

Г. Ушев при участието на секретаря РОСИЦА СТ. ПЕЙЧЕВА в присъствието на прокурора Д. Ив. Й. като разгледа докладваното от Даниела Врачева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600864 по описа за 2022 година С присъда от 18.04.2022 г. по НОХД № 462/2021 г. по описа на ОС Враца, съдът е признал подсъдимия Р. В. Р. - роден на ******** г. в гр.

Враца, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, с ЕГН: **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 05.08.2020 г., около 20:00 ч. на път II-15 (Враца-Оряхово) на км. 18+200 (преди входа на с.

***), при управление на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ********, собственост на Д. В. Р. от с. ***, без да има необходимата правоспособност и в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, движейки се с превишена скорост от 122 км/ч, при разрешена такава 90 км/ч за конкретния пътен участък, предизвиква ПТр.П, при което по непредпазливост е причинил смъртта на едно лице – Н. Б. Т. с ЕГН: ********** и средни телесни повреди на друго лице – Л. Б. А. с ЕГН: **********, изразяващи се в следното: счупване на шиповидните израстъци на 6-ти до 1-ви гръдни прешлени, което му е причинило трайно затруднение на движението на снагата; счупване на дясната лопатка, което му е причинило трайно затруднение на горен десен крайник; счупване на лява яблъчна кост, пода на лява орбита и средната стена на горно челюстната пазуха, което представлява счупване на челюст; счупване на тилната кост с наличие на надлежаща разкъсно-контузна рана, представляващо нараняване, което прониква в черепната кухина, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, пр. 4, б. „б“, пр. 1, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 54 от НК ОС-Враца му е определил наказание 5 /ПЕТ/ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да бъде изтърпяно при 1 първоначален „общ“ режим съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Р. е осъден за заплати в полза на държавата по сметка на ОД-МВР направените в ДП разноски в размер на 3543,72лв. и в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС-Враца, направените съдебни разноски в размер на 1033, 55лв.

С присъдата е върнато веществено доказателство – лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ******** на собственика Д. В. Р. с ЕГН:

**********.

Срещу присъдата на ОС – Враца е постъпила въззивна жалба от адв. Ж.

Д., защитник на подсъдимия Р. В. Р.. Прави се искане за отмяна на Присъда № 8/18.04.2022 г., постановена по НОХД № 462/2021 г. на ОС – Враца и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Алтернативно се прави искане за изменение на постановената присъда и определяне на наказание при условията на чл. 66 от НК. Навеждат се твърдения за незаконосъобразност на постановения акт, за допуснати съществени процесуални нарушения и че не са взети предвид от съдебния състав многобройните смекчаващи вината обстоятелства за определяне на наказание при условията на чл. 55 от НК.

В законовия срок по делото е постъпила съответна въззивна жалба от адв. И. Т., повереник на частните обвинители Б. К. и Л. Б.. Частното обвинение е недоволно от така постановената присъда и прави искане да бъде увеличено наложеното наказание и да бъде постановено такова в размер над средния за извършеното престъпление, като бъдат отчетени отегчаващите вината обстоятелства.

Излагат се аргументи, че съдът при индивидуализацията на наказанието е подценил високата обществена опасност на деянието и на дееца, предвид причинената смърт на Н. Б. Т., която е била на 14 години, и причинените множество телесни повреди и психически травми на Л. А.. В допълнение, позовавайки се на събрания доказателствен материал в съдебното производство, отбелязва, че подсъдимият е управлявал многократно лек автомобил без необходимата правоспособност, както преди катастрофата, така и след това, като нееднократно е нарушавал ЗДвП, включително и с превишена скорост.

Срещу присъдата в срок е постъпила и съответна въззивна жалба от П.

Г. И. и Л. Б. А. чрез повереника им адв. Е. Г. П.. Навеждат се аргументи, че така определеното наказание на подсъдимия Р. Р. – лишаване от свобода за срок от 5 години, не е съобразено с обществената опасност на деянието и дееца и че с така определения размер не биха се постигнали целите на специалната и генералната превенция по смисъла на чл. 36 от НК. Прави се искане за изменение на първоинстанционния съдебен акт, като се увеличи наложеното наказание на подсъдимия Р. В. Р..

В съдебно заседание представителя на АП-София, от една страна, моли да бъде оставена без уважение депозираната въззивна жалба от подсъдимия Р.

Р. чрез защитника му – адв. Ж. Д. като неоснователна и от друга – да бъдат уважени тези на частните обвинители, подадени чрез техните повереници като основателни. Пледира постановената присъда по НОХД № 462/2021 г.

2 по описа на ОС-Враца да бъде изменена, като определеното наказание на подсъдимия Р. бъде увеличено. Счита, че в хода на първоинстанционното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и че постановената присъда е правилна, законосъобразна и мотивирана с изключение на санционната част. Приема, че въз основа на събрания по делото доказателствен материал може да бъде направен категоричен извод, че именно подсъдимият Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Повереникът на частните обвинители Б. и К. – адв. Т. се присъединява към становището на прокуратурата. Същият отново акцентира върху факта, че подсъдимият е неправоспособен водач на МПС, който е управлявал автомобил, както преди инцидента, така и след него. Приема, че с поведението си подсъдимият не е показал, че осъзнава извършеното и че съжалява за същотото. В заключение посочва, че причината да не са загинали всички пътници в автомобила, е случайността.

Повереникът на частните обвинители Л. А. и П. И. – адв. Т., също се присъединява към изложеното от държавното обвинение и адв. Т., като счита, че изложената фактическа обстановка в обвинителния акт изцяло се подкрепя от доказателствата по делото. По отношение на наложеното наказание намира, че следва да бъде отчетено както обществената опасност на деянието, така и на дееца. Счита, че подсъдимият, позовавайки се на приложените по делото характеристични справки, трайно не зачита установения законов ред в страната и умишлено управлява моторно превозно средство без СУМПС и че е управлявал автомобила с висока скорост. Според нея наказанието следва да бъде индивидуализирано, като бъде отчетено, че пътно-транспортното произшествие е настъпило при самонадеяност от страна на водача. Моли съдът да отче обстоятелството, че подсъдимият скрил пред първоинстанционния съд степента на своето образование. В заключение пледира за ефективно изтърпяване на наказанието, чийто размер да бъде определен над средния, като счита, че по този начин биха се постигнали целите, както на личната, така и на генералната превенция.

Защитникът на подсъдимия Р. – адв. К. приема, че първоинстанционният съд не е обсъдил в мотивите си всички доказателства по делото, а именно – обстоятелството, че свидетелите, които са се качили на процесната дата в управлявания от подсъдимия лек автомобил, са знаели, че същият не е правоспособен водач и че по този начин те самите са допринесли за настъпването на общественоопасните последици. В подкрепа на това си твърдение, защитникът посочва и че не са уважени исканията на защитата за назначаване на допълнителна експертиза относно обстоятелството дали е възможно нараняванията на пострадалия А. да са получени при изпадането му от лекия автомобил и дали би ги получил, ако същият е използвал обезопасителен колан. Посочва, че е допуснато процесуално нарушение при изготвянето на протокола за оглед на ПТр.П, позовавайки се на показанията на свидетелите, участвали при огледа в качеството им на поемни лица. Моли съдът да бъде определено наказание в минимален размер при превес на смекчаващите вината обстоятелства и приложението на чл. 66 от НК.

3

Адвокат К.а в хода на съдебните прения изразява несъгласие с изразеното становище на държавното и частното обвинение относно направеното искане за завишаване на така наложеното наказание на подсъдимия Р.. Същата заема становището, че първоинстанционният съд не е дал подробни съображения в мотивите си относно кредитирането на отделни доказателствени източници. Счита, че постановената присъда е немотивирана и следва да бъде отменена, тъй като е налице касационното основание на чл.

348, ал. 1, т. 1 от НПК. Намира, че не е необходимо налагането на ефективно наказание на подсъдимия, тъй като същият е изразил съжаление и че е налице съпричиняване от страна на пострадалите. Моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде изменена и да бъде наложено по-леко наказание на подзащитния ѝ при условията на чл. 66 от НК.

В личната си защита подсъдимият Р. се присъединява към становището на защитниците си и изразява съжаление за случилото се. Допълва, че след катастрофата не е управлявал автомобил.

В последната си дума същият моли за справедливост и условно наказание.

Настоящият въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите на страните и след като извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

В хода на въззивното съдебно производство съдът е разпитал в качеството на свидетел С. П. П., както и по искане на страните е изискал и приобщил 2 бр. характеристики за подсъдимия Р..

За да постанови присъдата си, първата инстанция е провела прецизно съдебно следствие, в хода, на което е изяснила всички правни значими обстоятелства, свързани с механизма на извършване на деянията, времето и мястото на извършването им, действията на подсъдимия. По предвидения в НПК ред са били събрани множество гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: показанията на разпитаните по делото свидетели, заключенията на съдебно-медицинската експертиза на труп, съдебномедицинската експертиза, изготвена по писмени данни относно пострадалия Л. А., заключенията на съдебните авто-технически експертизи, писмените доказателства, приобщени по надлежния ред, които са били обсъдени внимателно и задълбочено.

Въз основа на доказателствените материали, събрани и проверени в хода на първоинстанционното и въззивното съдебно следствие, и след цялостния им анализ решаващият състав на апелативния съд намира и възприема за безспорно установена следната, относима към предмета на делото, фактическа обстановка:

Подсъдимият Р. В. Р. е роден на ******** г. в гр. Враца, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, безработен, живущ в с. ***, обл. ***, ул. *** № *, ЕГН: **********.

Подсъдимият Р. Р. бил в приятелски отношения с частния обвинител Л.

Б. А., ЕГН: **********, свидетелката С. К. С., ЕГН: ********** и 4 пострадалата Н. Б. Т., ЕГН: **********. Същите живеели в с. ***, обл. Враца, където често се срещали и се събирали в обща компания. Подсъдимият често бил виждан на територията на с. *** да шофира лек автомобил, поради което същият оставил впечатление у приятелите си и останалите жители на с. ***, че същият притежава СУМПС.

На 17.06.2020 г. братът на подсъдимия – свидетеля Д. В. Р. придобил лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ******** от Е. И.

П.. Към датата на покупко-продажбата на лекия автомобил същият бил със заплатени застраховка „Гражданска отговорност“, данък за превозните средства по ЗМДТ и преминат годишен технически преглед, за което било издадено съответното удостоверение със срок на валидност от 13.04.2020 г. до 13.04.2021 г.

На 05.08.2020 г. свидетелят Д. Р. държал лекия си автомобил пред жилището, в което живеел в с. ***, обл. Враца.

На същата дата подсъдимият Р. Р., заедно с Л. А. и С. С. се уговорили да се срещнат. Около 19:00ч., непосредствено преди да отиде на уговореното помежду им място, подсъдимият взел ключовете за лекия автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ********, собственост на неговия брат – свидетеля Д. Р., без разрешението му. Тримата решили да се повозят, като подсъдимият седял на шофьорското място, частният обвинител Л. А. – на задната лява седалка, а свидетелката С. – на предната дясна седалка.