Решение № 4009 от 11.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4009 гр. Варна, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. М.а като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20243110104258 по описа за 2024 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от Г. М. Д., гр. *, с която срещу „*“ ООД, гр. *, са предявени обективно кумулативно съединени искове за прогласяване нищожността на клауза от договор за паричен заем и за връщане на платена при начална липса на основание сума, с която ответникът се е обогатил, представляваща такса за експресно разглеждане.

В исковата молба ищцата Г. М. Д. твърди, че между нея и ответника е сключен Договор за паричен заем № *от *г., по който е заплатила сумата от 35,66 лв., представляваща такса за експресно разглеждане. Счита, че клаузата от договора (т. 3.10), която предвижда събирането на такава такса е нищожна, поради противоречието й с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Допълнително излага, че клаузата е и неравноправна, по смисъла на чл. 146 ЗЗП и същата противоречи на добрите нрави, като уговорена във вреда на потребителя. Сочи, че тази такса не е включена и в ГПР по кредита. Твърди, че общата сума за погасяване на заема в размер на 239 лв., които са заплатени изцяло на 21.03.2023 г., като в тази сума е включена и процесната такса, поради което ответникът се е обогатил неоснователно и следва да я върне на ищцата. Моли съда да установи нищожността на клаузата и да осъди ответника да върне заплатената такса. Моли за присъждане на разноските по делото.

Ответникът „*“ ООД подава в срок отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Счита, че производството е недопустимо, поради злоупотреба с права, предвид множество образувани съдебни производства срещу ответника и свързани с него лица.

Излага аргументи, че следва образуваните във ВРС производства да се съединят или в условията на евентуалност да не се присъждат разноски в полза на ищцата. По същество 1 счита, че са неоснователни твърденията, че процесната клауза от договора за заем е нищожна. Излага, че клаузите съответстват на изискванията на ЗПК и ЗПФУР. Сочи, че ищцата предварително се е информирала за дължимостта на тази такса и се е съгласила да я заплати, като освен този кредитен продукт е ползвала общо 14 такива и е била наясно с дължимите такси. Счита, че е кандидатствала за кредит, избирайки услугата за експресно разглеждане, не защото е имала нужда от него или от сумата, е защото е искала да увреди кредитора като инициира производства, по които да й бъдат присъдени разноски. Счита, че клаузата не е неравноправна, защото е налице индивидуално договаряне, предвид множеството сключени договори. Посочва допълнително, че в искането си за кредит ищцата е записала, че е юрисконсулт, от което може да се заключи, че квалификацията й е достатъчна да разбира значението на сключения договор. Твърди, че не следва таксата да се включва в ГПР. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба.

С молба преди съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове за прогласяване нищожността на клауза от договор за потребителски кредит, поради противоречието й със закона и добрите нрави, и връщане на платени суми по него, с които ответникът се е обогатил без основание, които са квалифицирани от съда по чл. 124, ал. 1, предл. II ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищцата е следвало да установи: по претенцията по чл. 124, ал. 1, предл. II ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК: че между страните е сключен договор за паричен заем (не се спори); наличието на посочената клауза в него (не се спори), както и наличието на основанията за нейната недействителност; по претенцията по чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД: че е заплатила претендираната сума в размер на 35,66 лв. в полза на ответника (не се спори).

В тежест на ответника е било да установи, в случай, че ищцата докаже горните обстоятелства, че договорът за кредит, както и процесната клауза на т. 3.10 от него, са действителни; че е налице основание за задържане на претендираната сума от 35,66 лв.

Съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние в тежест на ответника е било още да докаже: че са изпълнени задълженията за предоставяне на информация на потребителя /чл. 8-11/; че са спазени сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; че е получено съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор.

Между страните не се спори, че са валидно обвързани по силата на Договор за паричен заем № *от *г., в който е уговорена процесната клауза и по който ищцата е възстановила дължимите суми в размер на 239 лв., включващи и таксата за експресно разглеждане от 2

35,66 лв.

В т. 3.10 от Договора е предвидено, че потребителят дължи такса за експресно разглеждане в размер на сумата от 35,66 лв.

Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Таксата за експресно разглеждане представлява такса във връзка с усвояването на кредита, поради което и клаузата, с която се уговаря такава такса е нищожна поради прякото й противоречие със закона, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. I ЗЗД.

Усвояването на кредита включва и скоростта, с който искането на кредитополучателя е разгледано от кредитора, доколкото е обвързано с това в какъв срок ще бъде предоставена сумата на потребителя, независимо дали това е стандартна или допълнителна услуга на съответната кредитна институция, като наличието на тази услуга е във връзка с конкурентността на пазара и не може тежестта на разходите за нея да бъде възлагана на потребителя, независимо дали е опционална или не. Възнаграждението на кредитора (цената на кредита) следва да се изчерпва единствено с размера на възнаградителната лихва по кредита, която ясно следва да се посочи в ГПР.

Отделно от горното таксата би следвало да е включена в ГПР по кредита, което би довело до нищожността на договора на основание чл. 19, ал. 5, вр. ал. 4 ЗПК, доколкото ГПР би надвишил предвидения в закона максимум, предвид, че доближава горната граница (49.63%) и без самата такса, а се касае за кредит в размер на 200 лв.

Таксата е била заплатена от потребителя на търговеца (не се спори) без основание, като последният дължи връщането й, доколкото се е обогатил неоснователно.

Дали процесната клауза е неравноправна по смисъла на ЗЗП няма смисъл да се коментира, доколкото се явява нищожна поради директно противоречие със ЗПК.

Потребителят винаги има правен интерес да иска прогласяване на нищожни клаузи в действащ потребителски договор. Възприемането на това становище също би довело и до превантивния ефект финансовите институции да не включват в договорите си за заем клаузи, които са нищожни или неравноправни съобразно действащите законови разпоредби.

Предявените искове за прогласяване нищожността на клаузата за таксата и за връщане на даденото поради начална липса на основание се явяват изцяло основателни и следва да се уважат.

По разноските:

Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът би следвало да бъде осъден да заплати на ищцата сторените по делото разноски.

Предвид въведеното от ответника възражение съдът внимателно изследва отношенията между страните и представените доказателства сочещи за злоупотреба с процесуални права от страна на ищцата и процесуалния й представител.

След служебна справка в ЕИСС се установява, че в рамките на последната година ищцата е образувала във ВРС 33 самостоятелни граждански производства във връзка със сключени от нея договори за кредит с различни финансови институции, включително с ответника, като по всички дела се претендира заплащането на адвокатско възнаграждение за адв. А. Д. за 3 осъщественото процесуално представителство. Броят и номерата на делата могат да се проследят и от представеното пълномощно по делото /л. 110/. Всичко това води съдът до извода, че ищцата целенасочено е теглила кредити от съответните финансови институции, които след това е погасявала, включително заплащайки сумите във връзка с атакуваните от нея клаузи, за да може след това да предявява искове за прогласяване нищожността на клаузите и връщане на даденото по договорите. Същата вероятно не е имала и нужда от кредитни средства, предвид това, че заплатените от нея адвокатски възнаграждение в полза на адв. Д. са в брой и в настоящия случай възнаграждението дори надхвърля двойно цената на процесния кредит. Касае се за умишлено предизвикване на правни спорове с цел генериране на съдебни разноски за адвокатски възнаграждения, като такова процесуално поведение не е изолирано само за адв. Д., а се упражнява и от други процесуални представители в района на съда. В случая не се касае за заблуден потребител или за лице, което не е наясно с нелоялните търговски практики.

Настоящият състав упражнява засилена потребителска закрила с всичките си актове по делата, които разглежда, като строго санкционира финансовите институции за това, че продължават да инкорпорират в договорите си нищожни и неравноправни клаузи. Следва съдът да действа строго и възпиращо, за да се стигне до окончателно преустановяване на порочните практики. В случай, че финансовите институции не желаят срещу тях да се образуват дела и да заплащат суми за разноски, то би следвало да престанат да предвиждат такива клаузи в договорите, като много добре са запознати със съдебната практика, включително тази на СЕС.

Въпреки това, те не правят това, поради което и следва да заплащат разноски за предизвиканите правни спорове. От друга страна адвокатите на потребителите не следва да злоупотребяват и умишлено да създават такива спорове, за да се облагодетелстват финансово. И двете страни действат недобросъвестно, поради това и на двете страни не следва да се полагат разноски, независимо от изхода на споровете.

Настоящият състав не толерира такова поведение. В този смисъл и не следва да се присъждат разноски в полза на ищцата за заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото производство, а единствено сторените разноски за държавна такса.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузата на т. 3.10 от сключения между Г. М. Д., ЕГН **********, и „*“ ООД, ЕИК *, Договор за паричен заем № *от *г., с която е уговорено заплащането на такса за експресно разглеждане, поради противоречието й със закона, на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК, вр. 21, ал. 1 ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. I ЗЗД.

ОСЪЖДА „**“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на Г. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата в размер на 35,66 лв. /тридесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща платена без основание сума по Договор за паричен заем № *от *г., с която ответникът се е обогатил, на основание чл. 55, ал. 1, предл. I 4

ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба /09.04.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА „**“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на Г. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата от 85 лв. /осемдесет и пет лева/, представляваща сторени от ищцата разноски в производството за заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5