Решение № 2334 от 19.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2334 гр. София, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231100502776 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 15059 от 22.12.2022 г., постановено по гр.д.№ 24733/2022 г. по описа на СРС, 34-и състав, са уважени предявените от Б. Р. С., ЕГН **********, А. С. С., ЕГН **********, и Р. С. С., ЕГН **********, срещу „Г.ж.“ ЕАД, ЕИК ****, субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 134, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 383, ал. 1 от КЗ за заплащане в полза на „Банка ДСК“ АД на сумата от 14 637.74 лева, представляваща незаплатена сума по групова застраховка „Кредитна защита“, сключена между С.А. С., „Групама застраховане“ и „Г.ж.“ ЕАД при ползващо се лице „Банка ДСК“ АД, който договор за застраховка „живот“ е сключен за обезпечение на задълженията на С.А. С. по договор за кредит за текущо потребление от 02.06.2021г., сключен с „Банка ДСК“ АД, ведно със законната лихва, считано от 11.05.2022г. /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от „Г.ж.“ ЕАД, в която се твърди, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен поради 1 противоречието му с материалния и процесуалния закон, както и въз основа на неговата необоснованост. Твърди се, че в рамките на първоинстанционното производство е доказано, че кредитополучателят С. С. е починал вследствие едновременно протичащи две заболяваниянеинсулинозависим захарен диабет без усложнения и хипертонично сърце /застойна/ сърдечна недостатъчност. Посочва се, че същите са диагностицирани приживе- през 2014г. и 2008г. Подчертава се, че съгласно Общите условия на застраховката рискът „смърт“ не се покрива, когато смъртта се намира в причнно-следствена връзка с диагностицирано в период от 5 години преди сключване на застраховката заболяване. С оглед на изложеното жалбоподателят обосновава, че не дължи заплащане на процесната сума. Твърди, че посочената клауза за изключен риск не е неравноправна. Отправя молба първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявените искове- изцяло отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от Б. Р. С., А. С. С. и Р. С. С., в който се изразява становище за нейната неоснователност. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено, съответно исковете- уважени.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 02.06.2021г. между „Банка ДСК“ и С. С. е сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който на заемополучателя е предоставена сума в размер на 15 000 лева със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на усвояване. Посочено е, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 6,90 % годишно, като е приложен погасителен план. Представени са и Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, както и сключен между страните Договор за залог на вземания с предмет трудовите възнаграждения на кредитополучателя.

По делото е представено Съгласие за присъединяване към групата на застрахованите лица по групов договор за застраховка „Кредитна защита“, подписано на 02.06.2021г. от С. С.. Приложен е и Сертификат №

D0005048545210602 на застраховани лица по застраховка „Кредитна защита“, в който са посочени покритите рискове, сред които е и „смърт в резултат на 2 злополука или заболяване“. Съгласно чл. 14.1 от представените Общи условия непокрит риск е смърт, в случай че същата се дължи на предварително съществуващо заболяване и/или неговите усложнения и рецидиви, за което застрахованият е получил медицинско консултиране, диагностициране и/или лечение в петгодишен период преди датата на сключване на застраховката.

От приложеното по делото Медицинско свидетелство за смърт, издадено на 19.02.2022г. от МБАЛ „Благоевград“ АД се установява, че С. С. е починал на същата дата. Представен е и Препис-извлечение от акт за смърт.

Видно от намиращото се по делото удостоверение, наследници на С. С. са Б. С., А. С. и Р. С..

Установява се, че същите са предявили застрахователна претенция към „Г.ж.“ ЕАД. Видно от писмо с изх. № 20-24-369/23.05.2022г. дружеството е отказало нейното удовлетворяване по причина, че настъпилата смърт е в резултат на диагностицирани хронични заболявания на застрахования, които съгласно чл. 14.1 от Общите условия представляват изключен риск.

В рамките на първоинстанционното производство са назначени две съдебни експертизи. Съгласно приетото по делото заключение на съдебносчетоводна експертиза по процесния договор за кредит непогасена и дължима към датата на изготвяне на заключението е сума общо в размер на 14 637.74 лева, включваща главница в размер от 14 011.67 лева, договорна лихва в размер от 602.23 лева и санкционираща лихва в размер от 23.84 лева.

От приетото по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза се установява, че причината за смъртта на починалия наследодател на ищците С. С. съгласно Съобщение за смърт № 114 от МБАЛ – Благоевград е неинсулинозависим захарен диабет без усложнения, с код по МБК 11.9, а според експертното мнение на вещото лице смъртта на С. С. се дължи на едновременно протичащи две заболявания /т. нар. коморбидитет/, а именнонеинсулинозависим захарен диабет без усложнения, с код по МБК 11.9 и хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност, код по МБК 11.9. Посочва се също, че С. С. е диагностициран приживе с двете заболявания, чиято давност лекуващият го личен лекар определя по следния начин: 2008г. за хипертоничното сърце и 2014г. за неинсулинозависимия диабет. Дадено е заключение, че между заболяванията, с които е 3 диагностициран приживе С. С. и настъпилата смърт съществува причинноследствена връзка.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази възраженията на страните в настоящото производство, въззивният съд намира следното от правна страна:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като на основание чл. 272 от ГПК настоящият състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. В изпълнение на задълженията си да обсъди всички доводи и твърдения на страните и да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора, съдът намира, че следва да добави следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 134, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно посочената разпоредба кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за такива права, упражняването на които зависи от чисто личната преценка на длъжника. В случая наследниците на кредитополучател и застраховано лице по застраховка, сключена относно негово неимуществено благо в полза на кредитор упражняват по исков ред правото на кредитора, застраховащ по същата застраховка, да получи застрахователна сума до размера на непогасената част от задължението при настъпване на застрахователното събитие. За да бъдат уважени предявените искове, следва да бъдат налице следните елементи на сложния фактически състав в тяхната кумулативна даденост: ищците да са кредитори на длъжника, чиито права предявяват, последният да има парично вземане към ответника, както и да е налице бездействие от негова страна за събирането му.

С правилото на член 382, ал. 3, изр.1 от КЗ е вменено на обезпечения със 4 застраховката по повод неимуществено благо на длъжника кредитор задължение да предприеме с грижата на добър стопанин всички необходими действия относно претендирането и изплащането от страна на застрахователя на застрахователната сума по застрахователния договор в случай на смърт на длъжника. Носители на съответстващото на задължението на кредитора право са наследниците на длъжника по кредитния договор, които по повод изплащането на обезщетението имат права на застрахован, тоест имат право да получат обезщетението до размера на непогасената част от задължението /чл. 382, ал. 3, изр.2 от КЗ/. От изложеното следва, че кредиторът има не само право, но и задължение да претендира и получи застрахователното обезщетение. В настоящия случай неизпълнението на задължението на обезпечения със застраховката кредитор да иска и претендира заплащане от застрахователя на застрахователната сума осуетява премахването на един пасив от патримониума на наследнициците на длъжника по кредитния договор. По тези съображения настоящият състав намира, че последните се явяват кредитори на застрахователя, като същите притежават освен процесуалноправна, така и материалноправна легитимация да предявяват процесните искове по чл. 134 от ЗЗД.

Страните не спорят, а и от представените по делото доказателства се установява, че длъжникът по договора за кредит е бил застраховано лице по Групов договор за застраховка „кредитна защита“ с период на покритие 120 месеца, считано от 02.06.2021г. Спорно между страните обаче е дали е налице хипотеза на изключен риск, при която не се дължи плащане на застрахователно обезщетение. В тази връзка застрахователят се позовава на чл. 14.1 от Общите условия, съгласно който непокрит риск е смърт, в случай че същата се дължи на предварително съществуващо заболяване и/или неговите усложнения и рецидиви, за което застрахованият е получил медицинско консултиране, диагностициране и/или лечение в петгодишен период преди датата на сключване на застраховката. От приетото по делото заключение по назначена съдебно-медицинска експертиза се установява, че в действителност смъртта на наследодателя е настъпила вследствие на едновременно протичащи две заболявания, а именно- неинсулинозависим захарен диабет без усложнения, диагностициран през 2014г. и хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност, датиращо от 2008г. В този смисъл спорно между страните е не наличието на посочените здравословни 5 съС.ия и връзката им със смъртта на застрахованото лице, а дали е допустимо подобен риск да бъде изключен с разпоредба от общи условия.

При сключване на застраховка, касаеща живота, здравето и трудоспособността на застрахования съществено значение имат тези обстоятелства, позволяващи на застрахователя да извърши преценка относно здравния статус на застрахования към момента на сключване на договора. За тях в чл. 362, ал. 1 от КЗ е предвидена възможност застрахователят да поставя въпроси на застрахования, на които последният е задължен да отговори, като в ал.2 от посочената разпоредба изрично е посочено, че обстоятелствата, за които застрахователят не е поставил въпроси не са "съществени за риска".

Предвид посоченото следва да се приеме, че преценката относно здравния статус (обстоятелство от съществено значение за риска) на застрахования би следвало да се основава на информация, събрана/установена по реда на чл.

362 от КЗ, а не чрез въвеждане на клауза за изключен застрахователен риск, каквато е процесната разпоредба от Общите условия. Допускането на подобно договаряне практически обезсмисля въведената в закона процедура, както и приложението на чл. 363, ал. 3-5 от КЗ, според които застрахователят не може да откаже заплащане на обезщетение, когато застрахованият не е отговорил или е отговорил неясно на поставени въпроси, както и в случай че е разкрил съществени за риска обстоятелства. Следователно, при наличие на подобна уговорка застрахователят разполага с право да откаже заплащане на застрахователното обезщетение не само при премълчани от застрахования съществени за риска обстоятелства- заболявания /чл. 363 ал. 3-5 от КЗ/, но и при наличие на всяко друго заболяване, за което не е задавал въпроси. По този начин застрахованото лице бива поставено в значително понеблагоприятна ситуация спрямо застрахователя, който може по своя преценка да се освободи от задълженията си по договора, включително и при хипотези, които биха могли да попаднат в обхвата на чл. 363 ал. 3-5 от КЗ.