Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1446 от 14.05.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 2769/2024
Вид
Определение № 1446
Подписан
14.05.2024
В сила
14.05.2024
Състав
Виктор Бисеров Чаушев, Анна Кофинова, Величка Маринкова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1446 гр. София, 14.05.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Величка Маринкова

Анна Кофинова като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно частно наказателно дело № 20241100602769 по описа за 2024 година В Софийски градски съд е депозиран частен протест от прокурор при СРП срещу определение ,от 25.03.2024г., по НОХД 16845/2023г. на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 2 състав, с което съдебното производство е било прекратено и делото върнато на Софийска районна прокуратура за отстраняване на конкретно посочени съществени нарушения на процесуалните правила.

В протеста на прокурора се излагат доводи, съдържащи твърдения за това , че в обвинителния акт коректно и точно са описани всички съставомерни обстоятелства, като не са налице неясни или противоречиви твърдения за тези обстоятелства,допуснати от неговия автор. Претендира се и това,че в обвинителния акт действително са били допуснати неточности и непълнота, но за несъставомерни факти и за обстоятелства , които прокурорът не бил длъжен да уточнява. Прокурорът моли атакуваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

По делото е постъпило възражение от подсъдимия Д. Д., с което последния обявява съображенията, изтъкнати от прокурора в частния протест за несъстоятелни, а атакуваното съдебно определение за обосновано и правилно, като претендира неговото потвърждаване от въззивния съдебен 1 състав.

Частният протест на прокурора при СРП е подаден от легитимирана страна в процеса и в законоустановения срок, поради което е допустим, а разгледан по същество, въззивния съд намира, че същия е неоснователен.

Съдебното производство е образувано по внесен от Софийска районна прокуратура обвинителен акт срещу П. Н. Б. и Д. Д. Д. за престъпление по чл.

215,ал.2;вр.ал.1;вр.чл.26, ал.1 ; вр.чл.20,ал.2 НК, като се поддържа обвинение срещу тях за това,че: „За времето от неустановен час на 06.04.2023г. до около 05,40 часа на 07.04.2023г., в гр.София, в условията на продължавана престъпна дейност, с цел да набавят за себе си и за другиго имотна облага укрили чужди движими вещи – два броя леки автомобили,на обща стойност 86274 лева, за които предполагали,че са придобити от другиго чрез престъпление- в багажниците на автомобилите са се намирали техните регистрационни табели, а върху тях били поставени други регистрационни табели, както следва: За времето от неустановен час на 06.04.2023г. до около 05,40 часа на 07.04.2023г., в гр.София укрили лек автомобил „Тойота Ц-ХР“ с рег.№ СВ **** СС, на стойност 43137 лева, собственост на „ОББ И.“ ЕАД, за който предполагали, че е придобит от другиго, чрез престъпление и Около 05,40 часа на 07.04.2023г., в гр.София укрили лек автомобил „Тойота Ц-ХР“ с рег.№ СВ **** СТ, на стойност 43137 лева, собственост на „Е.В.Б.“ ЕООД, за който предполагали, че е придобит от другиго, чрез престъпление , като укритото имущество е в големи размери , а спрямо Д. Д. и извършено в условията на опасен рецидив“. Спрямо П. Б. се поддържа обвинение и за престъпление по чл.348,б.А НК, за това,че „На 07.04.2023г., в гр.София държал два броя радиосредства, които излъчват в етера, без да има писмено разрешение за това“. По начин, идентичен с горепосочено е било формулирано/словесно и цифрово/ обвинението срещу Б. и Д. и в постановления на водещия разследването, с които същите са били привлечени в качеството на обвиняеми на ДП.

Настоящият въззивен съдебен състав приема, че в обвинителния акт – в неговата обстоятелствена и диспозитивна част не са посочени достатъчно конкретно и ясно фактическите обстоятелства, които прокурора твърди да са съставомерни по конкретно посочените от него правни норми от Особената част на НК. В диспозитива на обвинителния акт, издаден от прокурора са 2 налице конкретни твърдения за времето /периодите/, за мястото на извършване на инкриминираните деяния, за участието на подсъдимите в тяхното осъществяване, а така също и за приложимите, според прокурора конкретни законови разпоредби. Наред с това, в обвинителния акт/в неговата обстоятелствена част/, прокурорът действително е допуснал непълнота при описание на относимите към поддържаното обвинение факти, създаваща неяснота относно неговата позиция, касаеща начина на осъществяване на претендираните престъпни прояви и конкретното участие на всеки от подсъдимите при тяхното извършване. Това е така,тъй като в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът единствено е пресъздал извършените в хода на досъдебното производство действия по разследването, използваните процесуални способи и е посочил събраните в резултат на тези действия доказателства, но не се е ангажирал с твърдения за конкретно поведение на подсъдимите лица, с което те, според прокурора, са осъществили престъпленията, в които ги обвинява. Така ,прокурорът е описал връзката на подс.Б. с инкриминираното място /гараж/ единствено с изявлението ,че същия /гаража/ бил собственост на сестрата на подсъдимия,която му била предоставила ключове,но не е посочил дали приема за установено,че този гараж действително е бил ползван от този подсъдим през инкриминирания период и по какъв начин. Прокурорът е изнесъл в обстоятелствената част на обвинителния акт информация за взето , на 06.04.2023г., решение от „07 сектор при ОПКП-СДВР“ за организиране на специализирана полицейска операция във връзка с постъпила оперативна информация за „укриване“ на леки автомобила на инкриминираното място, след което е посочил,че въз основа на това решение конкретни служители на СДВР започнали да осъществяват наблюдение на адреса, като не е посочил времето, през което е било осъществявано такова наблюдение, а се задоволил единствено с твърдението за видяно от тях, около 05,40 часа на 07.04.2023г., придвижване на един конкретен лек автомобил. Именно тази пестеливост/доколкото не се е ангажирал с твърдение за започнало полицейско наблюдение още на 06.04.2023г./ на прокурора при излагане на неговите фактически съображения относно времето на извършване на деянията е създало констатираното и от районния съд несъответствие между тези твърдения, съдържащи единствено посочване на конкретен час на 07.04.2023г., и приетото от него в диспозитива на обвинителния акт време на 3 извършване на едно от инкриминираните деяния-за времето от неустановен час на 06.04.2023г. до около 05,40 часа на 07.04.2023г. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът се е ангажирал с твърдение, макар и декларативно, че лекия автомобил с рег. № СВ **** СС, е бил предмет на предходно престъпно посегателство, квалифицирано по чл.346,ал.1 НК, докато по отношение на лекия автомобил с рег.№ СВ **** СТ е посочил единствено,че „бил видян за последно“ на паркинг, около 23,30ч.на 06.04.2023г. , без да сочи дали и на какъв вид противоправно действие е бил предмет същия. Наред с това в диспозитива на обвинителния акт прокурорът поддържа тезата,че всеки от двата инкриминирани леки автомобили,преди да бъде предмет на вещно укривателство, е бил придобит от друго лице в резултат на престъпление, което според прокурора се изразявало в подмяна на действителните и оригинални рег.табели с други такива, издадени за други моторни превозни средства. Това разминаване в тезата на прокурора относно вида, а и характера на „предикатното“ противоправно действие спрямо укриваните вещи, правилно е било оценено от първия съд, като създаващо противоречие относно тези несъмнено съставомерни обстоятелства. Правилна е преценката на районния съд и относно липсата на яснота относно позицията на прокурора относно конкретната насоченост на претендираните за престъпни действия на подсъдимите, доколкото се поддържа, че същите са целели да набавят имотна облага, освен за себе си и за друго/неконкретизирано/ лице. Най-напред следва да бъде посочено,че в обстоятелствената част на обвинителния акт липсват, каквито и да било фактически съображения/твърдения/ относно тази претенция на прокурора.

Обстоятелството, че така сочената цел на деянията, се явява съставомерен елемент от субективната страна на състава на чл.215 ,ал.1 НК, не освобождава прокурора от задължението му да посочи/опише/ онези фактически обстоятелства, върху които обосновава това свое „правно“ твърдение, тъй като разпоредбата на чл.246,ал.2 НПК изисква посочване на „престъплението“, а не единствено на неговите/на деянието/ „обективни“ характеристики. В тази връзка необходимо е да бъде посочено и това,че при изготвяне на своя прокурорски акт /ОА/, прокурора следва да предостави на подсъдимите, а и на решаващия съд, своето еднозначно становище относно наличието на всички съставомерни обстоятелства на претендираното престъпление, включително и на тези, съставляващи субективната му страна, 4 а не да им предлага „алтернативни“ възможности относно формата на вината.

Единствено за прецизност следва да бъде посочено и това, че в конкретния случай прокурора претендира инкриминираните деяния по чл.215,ал.1 НК да са били извършени със съставомерната им „специална цел“, поради което неговата „несигурност“ относно умисъла /пряк или косвен/ на дейците, би следвало да бъде лесно преодолима.

Липсата на посочване на конкретни фактически обстоятелства или посочването на неясни и противоречиви такива, касаещи действия на подсъдимите лица, на времето, начина и механизма на извършване на твърдяното престъпление/престъпления и конкретното участие на всеки от подсъдимите в неговото/тяхното осъществяване, всякога съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Това е така, тъй като обстоятелствената част на обвинителния акт определя предмета на доказване по делото и поставя фактическите рамки на обвинението, срещу което подсъдимите са принудени да се защитават, а диспозитива на ОА, посочва приложимото, според прокурора право и в този смисъл определя правните рамки на обвинението. Поради това фактическия дефицит в обстоятелствената част на обвинителния акт относно описанието на съставомерните признаци на деянията изправя подсъдимите пред невъзможност да разберат обвинението /в неговата фактическа, а и правна част/ и да организират своята защита. В конкретния случай подсъдимите Б. и Д. са принудени да се бранят срещу твърдения на прокурора, които имат декларативен и обобщаващ характер и не носят минимално необходимата информативност за факти от обективната действителност, която информация да им позволи да разберат предмета, обема и насочеността на процесуалните усилия, които трябва да положат при упражняване правото си на защита.

Горните обстоятелства, преди да бъдат предмет от съществото на делото, се явяват въпрос от процесуално естество, тъй като касаят съставомерни признаци от състава на всяко от претендираните деяния по чл.215,ал.1 и сл. НК и би следвало да намерят своето ясно и конкретно фактическо описание в обстоятелствената част на ОА и съответното им точно отразяване в неговия диспозитив. Противното би поставило подсъдимите в процесуално недопустимата ситуация да научат конкретните фактически параметри на тези им обвинения, едва от мотивите към крайния съдебен акт 5 на първоинстанционния съд, независимо от процесуалното основание, на което този съдебен акт бъде издаден.

Правилно районния съд е ценил посочените процесуални нарушения като съществени такива, които ограничават правото на подсъдимите да научат в какво точно са обвинени и ги препятства да организират адекватно своята защита, като тези нарушения са отстраними от органите на ДП, но не могат да бъдат отстранени във фазата на съдебното производство.

Горните обстоятелства сочат, че атакуваното от прокурора определение на районния съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Поради горните съображения и на основание чл.341,ал.2;вр.чл.249,ал.3 НПК и чл.345,ал.1 НПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение , от 25.03.2024г., по НОХД 16845/2023г. на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 2 състав, с което съдебното производство е било прекратено и делото върнато на Софийска районна прокуратура за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила.