Решение № 4 от 08.04.2021, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4 гр. ХАСКОВО , 08.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МАЯ В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Търговско дело № 20205600900152 по описа за 2020 година

Обстоятелства по исковата молба

Производството по делото образувано по искова молба предявена от З. Д. С.,ЕГН:**********, гр.София,ж.к. “Хаджи Димитър“ 140 вх.“Г“ ет.4 ап.82,чрез адвокат Н. А. М.,АК-София,съдебен адрес гр.София,ул.“Веслец“ №6 ет.3 ап.8 против Застрахователно дружество „Евроинс“ АД,ЕИК *****,гр.София,бул.“Христофор Колумб“ №43 за изплащане на 100 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди,ведно със законната лихва върху сумата от 13.IХ.2015 г. представляващи осъдителни искове с правно основание чл. чл.226 ал.I от КЗ/отм./ и чл.86 от ЗЗД За да обоснове претенцията си ищецът твърди,че на 07.09.2015 г. около 20:00 часа, в гр. Димитровград, на *** е настъпило ПТП между МПС марка „Ситроен", модел „Ксара Пикасо", с рег. № ****, управлявано от В. Д. Д. и пешеходеца С. Д. С., ЕГН ****.Това ПТП настъпило през светлата част на денонощието, на централен булевард в гр.

Димитровград, при неограничена видимост за водача на лекия автомобил.Вследствие на него пешеходеца С. Д. С. е получил множество несъвместими с живота травми, довели до неговата смърт на 13.09.2015г.

Травмите, от които е настъпила смъртта му са в пряка причинно - следствена 1 връзка с инцидента

За същия било образувано НОХД № 129/2017 г., по описа на Окръжен съд Хасково, което е прилкючило с влязла в сила присъда № 18/20.04.2017г.,с която подсъдимия В. Д. Д. е признат виновен за това, че на 07.09.2015 г., в гр.

Димитровград, обл. Хасково, бул. С. Стамболов 4 при управление на лек автомобил „Ситоен Ксара Пикасо", рег. номер ****, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 20, ал. 2, изр.2 от Закона за движение по пътищата - и по непредпазливост причинил смъртта на С. Д. С., бивш жител на гр. Димитровград.

Ищецът З. Д. С. бил брат на починалия в пътния инцидент. Отношенията между двамата братя били много топли и близки, основани на привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. Имали са много силно изградена и дълбока емоционална връзка помежду си. Отраснали са заедно и са живели в едно жилище заедно. Дори след като са създали свои семейства, братята още повече са се сближили. Разчитали са един на друг, празнували са всички празници заедно, ходели са често на почивки заедно, имали са общи семейни приятели и компания. З.С. е обичал безрезервно своя брат. Взаимно са си помагали при необходимост. Ищецът е бил морална подкрепа и опора за своя брат С. в най- трудните за него моменти от живота, а именно да преодолее и преживее развода със съпругата си Евгения С.а. Всичко това, и най-вече силната любов и привързаност между ищеца и брат му е изградило и създало помежду им трайна и дълбока емоционална и душевна връзка.

Вследствие на смъртта на С. С., ищецът преживявал изключително тежко загубата на брат си, който е бил твърде млад, за да ги напусне завинаги.

След смъртта на брат си, ищецът изпаднал в депресия, станал затворен и неконтактен. Плачел е постоянно. Организирал е и е заплатил всички разноски по погребението на брат си. Наложило се е да приема успокоителни лекарства и такива за по-лек сън, защото за един продължителен период от време е страдал от безсъние. И към настоящият момент,ищецът, въпреки че са изминали пет години, мъката и болката били нестихващи за него, много често посещавал гроба на брат си и говорел за него. Организирал панахиди. Тъй като майка им е вече стара и болна, ищецът се грижел за гробното място на брат си, както и за неговия син Д. С.ов С.. Ищецът преживявал травма, която не можело да се преживее и преодолее дори и с времето. След внезапната 2 загуба на С. С., животът на ищецът З.С. не бил същия и никога нямало да бъде.

Загубвайки брат си, ищецът загубил най-близкия си човек, и към момента на смъртта и за в бъдеще ..

Ищецът твърди,че към датата на катастрофата отговорността на водача на лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо", рег. номер ****, е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност" в „Застрахователно дружество Евроинс" АД, ЕИК*****, със застрахователна полица № 07514002334256/ 15.09.2014г, валидна от 17.09.2014 г. до 17.09.2015 г.

Поради изложеното и предвид Тълкувателно решение № 1/2016 г., постановено на 21.06.2018г. на ОСГНК на ВКС З.С. имал обоснован правен интерес на основание чл. 226 КЗ /отм./ да претендира изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди пряко от застрахователя на виновния водач -„Застрахователно дружество Евроинс" АД, ЕИК*****.

Застрахователното дружество оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер.Същите били недоказани и неоснователни, и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло. „ЗД ЕВРОИНС" АД не дължало на ищеца претендираните от него суми.

Дружеството не оспорва , че на 07.09.2015г., в град Димитровград е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Ситроен", ДКН **** и пешеходецът С. Д. С.,както и че последният е починал в следствие на инцидента.

Извън тези обстоятелства ответникът оспорва всички останали твърдения, на които се основават исковите претенции. Водачът на лекия автомобил нямал вина за катастрофата,а ако се установяло,че той е причинил произшествието, било случайно деяние.

Ответникът заявява,че налична влязла в сила присъда, с която водачът на лекия автомобил е признат за виновен за катастрофата, твърди,че пешеходецът също имал принос за инцидента.

3

Видно от представения протокол за ПТП, като причина за настъпване на произшествието са действията на пострадалия, който е пресичал неправилно пътното платно от дясно на ляво по посоката на движение на автомобила. Освен това, в същия протокол е отразено, че катастрофата е станала вечерта, в 20:25 часа, а не в светлата част на денонощието, както се твърди в исковата молба. Съпричиняването се изразява в неправомерно пресичане на пътното платно, в нарушение на разпоредбата на чл. 113 от Закона за движението по пътищата. Мястото на произшествието не е било обозначено, като разрешено за пресичане на пешеходци с пешеходна пътека, подлез или светофарна уредба. Видимостта на водача е била ограничена, тъй - като по време на инцидента е било тъмно, а пострадалият е бил облечен с тъмни дрехи, което го е направило трудно забележим. Освен това, той е предприел неразрешено пресичане на четирилентово пътно платно в условията на натоварен трафик. В резултат на това, той е навлязъл внезапно в опасната зона за спиране на МПС. Водачът на лекия автомобил се е движил с около 30 км/ч, която е много по-ниска от разрешената. Следователно, дори да се приеме, че същата е била несъобразена, основните причини за инцидента са усложнената пътна обстановка, лошата преценка и действията на пешеходеца, в това число допуснатите от него нарушения на правилата за движение.

Поради това застрахователят извежда,че съпричиняването от негова страна трябвало да бъде определено на най-малко 80%.

Застрахователят посочва и че ищецът не е от кръга на лицата, на които законът признава правото на обезщетение. Предпоставките за това са да е установено по несъмнен начин, че търсещият обезщетение е изградил приживе с починалия родственик особено близка връзка, надхвърляща общоприетите представи, поради което със смъртта търпи изключителни по интензитета си болки и страдания.

В конкретния случай липсвали доказателства за посочените обстоятелства, поради което се оспорват. Ако се приемело все пак, че ищецът попада сред кръга от лица по чл. 493а, ал. 4 КЗ, съгласно § 96, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на КЗ, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от лицата от разширения кръг за предявените от тях съдебни претенции в периода от 21 юни 2018 г., се определял до 5000 лева.

4

Според застрахователят значение за прилагане на ограничението, установено в § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ, бил моментът на завеждане на претенцията, а не на сключване на полицата. Цитираната разпоредба била императивна и не допускала отклонение. Неправилно било разбирането, че ограничението на отговорността по отношение на разширения кръг лица противоречи на практиката на СЕС и по конкретно на решение от 24.10.2013г. по дело С-277/12.

Основният спорен въпрос, разрешен с цитираното решение, касаел конкуренция, респективно разграничаване на имуществени и неимуществени вреди, както и колебания относно приложимостта на някои общностни директиви към неимуществените вреди. Разпоредбата на § 96 не била свързана с такъв спорен въпрос, поради което решението на СЕС е неотносимо към настоящия случай. Евентуална негова връзка с тази разпоредба би могла да се обоснове с това, че то разглежда въпрос, свързан с „гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството", и постановява, че нейният размер не следва да бъде ограничаван под максималната сума, която е по - малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5. Независимо от използваната обобщена формулировка „близки членове на семейството", следвало да се подчертае, че цитираното решение не я дефинирало и било постановено по конкретен казус за неимуществени вреди от смъртта на родители. Решението било мотивирано само в контекста на тази конкретна родствена връзка. Поради това сочи ответникът, и с оглед липсата на легално определение за термина „близки членове на семейството" неговото съдържание следва да се изчерпва с най - близкия кръг увредени лица по смисъла на чл. 493а, ал. 3 от КЗ (т.е. дете, родител, съпруг или приравнени на тях). Разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (ДВ, бр.

101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.), обаче, не ограничавала размера на обезщетението по отношение на най - близките лица, а само по отношение на тези по ал. 4, какъвто е и настоящият случай. Поради това и в случай, че решаващият състав прецени, че исковете са основателни трябва да съобрази лимита на отговорността.

Застрахователят отправя възражение за недължимост на претенциите за 5 главница и лихви за забава поради изтекла погасителна давност.

Ответникът извежда и че обезщетението било предявено в изключително завишен размер. Същият бил прекомерен и не отговарял на принципа на справедливостта, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, съдебната практика в подобни случаи към датата на настъпване на събитието, социално-икономическите условия на живот в страната и нивата на застрахователно покритие към този момент.

Поради изложеното ответникът иска да се отхвърлят изцяло предявените искове, като недоказани и неоснователни. В случай, че същите бъдат уважени се иска съдът да определи приноса на пострадалия и с него, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, да редуцира размера на обезщетението.

Обстоятелства по делото

С присъда №18/20.IV.2018 г. постановена по НОХД №129/2017 г.

Окръжен съд-Хасково признава подсъдимия В. Д. Д., ЕГН ****,роден на 23.09.1956г. в Димитровград, живущ в същия град, ***, вх. Б, ет. 6, ап. 17, българин, български гражданин, с висше образование, женен, пенсионер, работи като охранител в „Лотус" - Димитровград, неосъждан, за виновен в това, че на 07.09.2015 г. в Димитровград, обл. Хасково на бул. "С.

Стамболов", до № 4, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо" с рег. № **** нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал.II изр. 2-ро от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на С. Д. С., бивш жител на Димитровград, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в" вр. чл. 342. ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 вр. чл. 343г от НК му налага наказания: „Лишаване от свобода за срок от 1 година, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. I от НК отлага за изпитателен срок от 3 години и „Лишаване от право да управлява МПС“за срок от 1 година и 6 месеца, а на основание чл. 304 от НПК го признава за невинен и оправдава по първоначално предявеното обвинение за допуснати нарушения по чл. 20, ал. 1 и чл. 116 от ЗДвП.

Разпечатката съдържа 37 от 119 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/93fd52c5-843a-48d4-8202-cbecb6c88b0d