Решение № 80 от 08.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20241100508913 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 19332/24.11.2023 г., поправено с решение от 16.07.2024 г., постановени по гр.д. №70969/2022 г. на СРС, ГО, 156 състав, са отхвърлени предявените искове от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: 831609046, срещу К.

С. М., ЕГН: ********** и Е. С. М., ЕГН: **********, за признаване за установено на основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл.

200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К. С. М., ЕГН: ********** и Е. С. М., ЕГН: ********** дължат разделно по равно на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: 831609046, сумата от 1779,48 лева, представляващи главница за цена на незаплатена топлинна енергия по договор за покупко - продажба на топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 9051 за периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г., както и сумата от 101,45 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за топлинната енергия за периода от 15.09.2021 г. до 08.04.2022 г., както и сумата от 34 лева, представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г., както и сумата от 4,42 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за дяловото разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 08.04.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.06.2022 г. по ч. гр. д. № 22385/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.

С определение № 8139/22.02.2024 г., постановено по гр.д. №70969/2022 г. на СРС, ГО, 156 състав е оставена без уважение молба с вх. № 363737/18.12.2023 г., подадена от Е. С. М., ЕГН: **********, действащ чрез адв. Н. И. И. от САК, ЕГН:

**********, с която е поискано изменение на Решение № 19332/24.11.2023 г., постановено по гр. д. № 70969/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав в частта за разноските.

1

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, в която се излагат доводи за неправилност на постановеното решение като постановено при съществени нарушения на материалния закон. Оспорва се приетото от първоинстанционния съд, че е в тежест на ищеца да докаже изричното приемане на наследството, доколкото ако ответниците твърдят да не са приели наследството, то те следва да докаже това обстоятелство.

Поддържа се, че ответниците не са доказали по категоричен начин липсата на качеството си на наследници. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат уважени, като бъдат присъдени и сторените разноски.

Въззиваемите К. С. М. и Е. С. М. са депозирали отговори на въззивната жалба, в които излагат доводи за правилност и законосъобразност на постановеното решение.

Считат, че по делото не се доказало наличието на облигационно правоотношение с ищеца. Поддържат, че не е доказано да са приели наследството на К.Х.М., като ищецът не е инициирал и производство по чл.51,ал.1 ЗН. Поддържа се, че липсва законова презумция по чл.48 ЗН, че наследникът по закон е приел наследството. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице-помага на страната на въззивника „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД.

Постъпила е и частна жалба вх. № 73922/06.02.2024 г. срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК определение № 8139/22.02.2024 г. В жалбата се поддържа, че постановеното определение е непрaвилно, доколкото съобразно трайната практика на ВКС адвокатското възнаграждение следва да се определя отделно за всеки иск, а не съобразно общия сбор на цената на исковете. Отделно се твърди, че при присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА, съдът е обвързан от предвидените в Наредбата минимални размери. Моли се за отмяна на обжалваното определение и присъждане на адв. Н. И. И. адвокатско възнаграждение в размер от 1200 лв.

Не е постъпил отговор на частната жалба от страна на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима.

Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД против К. С. М. и Е. С. М. за признаване за установено, че К. С. М., и Е. С. М. дължат разделно по равно на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, сумата от 1779,48 лева, представляващи главница за цена на незаплатена топлинна енергия по договор за покупко - продажба на топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 9051 за периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г., както и сумата от 101,45 лева, 2 представляващи мораторна лихва върху главницата за топлинната енергия за периода от 15.09.2021 г. до 08.04.2022 г., както и сумата от 34 лева, представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г., както и сумата от 4,42 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за дяловото разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 08.04.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.06.2022 г. по ч. гр. д. № 22385/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.

От приетия пред първоинстанционен съд нотариален акт за дарение на недвижим имот № 62 от 13.02.1997 г., том XIII, нот. дело № 2405/1997 г., се установява, че Х.Д.Д. и Е.я А.Д. са дарили на К.Х.М. процесния недвижим имот - ап.

26, находящ се в гр. София, ж.к. ****, като дарителите са си запазили пожизнено вещното право на ползване върху имота. От приетите два броя преписи – извлечения за смърт, издадени от СО, район Сердика, се установява, че Х.Д.Д. е починал на 17.09.2012 г. , а Е.я А.Д. на 31.10.2014 г., с което вещното право на ползване се е погасило /чл.59,ал.1 ЗС/. От Удостоверение за наследници изх. № 2635/13.10.2023 г., издадено от СО, се установява, че К.Х.М. е починала на 17.06.2007 г., като е оставила за наследници по закон синовете си К. С. М. и Е. С. М., които наследяват по равни части оставеното наследство.

Съобразно чл.153 ГПК на доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях. В подадените отговори на исковата молба, а и в хода на първоинстанционното производство, ответниците не са оспорили обстоятелството, че макар да са наследници по закон на К.Х.М., не са приели оставеното от нея наследство. Бланкетното оспорване на ответниците, че не са клиенти на топлинна енергия, не означава изрично оспорване на факта на приемане на наследството, както неправилно е приел първоинстанционният съд. Отделно от изложеното, в доклада по делото първоинстанционният съд изобщо не е указал тежест по установяване на това обстоятелство на ищеца, каквото задължение има, ако счита някой факт от предмета на доказване за спорен, като с решението в условията на процесуална изненада за страните е приел, че искът е неоснователен поради липса на приемане на наследството от ответниците. В допълнение, от доказателства по делото е видно, че постоянният и настоящият адрес и на двамата ответници е в процесния имот т.е. по презумция същите ползват оставения им по наследство апартамент повече от 17 г. след откриване наследството на К.Х.М., с които действия несъмнено наследственото е прието /чл.49,ал.2 ЗН/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване. В качеството на титуляри на правото на собственост ответниците са и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот, като договорът касае обект с абонатен № 9051. Ответниците следва да отговарят за дължимите суми за потребена топлинна енергия съобразно квотите си в собствеността, по ½ всеки.

От приетата пред първоинстанционния съд СТЕ се установява, че количеството топлинна енергия за абонатната станция на гр. София, ж.к. гр. София, ж.к. ****, се измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване – общ топломер, 3 монтиран в абонатната станция. Вещото лице е посочило, че в имота на ответниците през исковия период е начислявана топлинна енергия съгласно показанията на четири ИРРО, монтирани на четири радиатора, топлинна енергия, отдадена от един брой щранг лира, за подгряване на топла вода съгласно показанията на 1 брой водомер и за сградна инсталация на база пълен отопляем обем. Технологичните разходи са приспаднати за сметка на ищеца. Отчетените стойности са потвърждавани от потребителите чрез подписване на документите за главен отчет. Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно изготвено от вещо лице, притежаващо необходимата професионална компетентност.

С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответницата е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена.

С отговора на исковата молба ответниците своевременно са релевирали възражение за погасяване на дълга за главницата за топлинна енергия по давност.

Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111,б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.„в” ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението /28.04.2022 г./, като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 21.02.2019 г., са погасени по давност.

По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за м. м.05.2020 г. /началото на исковия период/ не е погасено по давност – за този месец задължението е станало изискуемо на 16.07.2020 г., като тригодишната погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД, изтича на 16.07..2023 г., т.е. след подаване на заявлението на 28.04.2022 г. Ето защо и процесните вземания не са погасени по давност, а възражението за изтекла погасителна давност се явява изцяло неоснователно.