Решение № 756 от 23.06.2020, Административен съд - Варна

Р Е Ш

Е Н И Е

№ …………../………………2020г., гр.Варна.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА,

VІІ-ми касационен състав, в публично съдебно заседание на единадесети юни 2020г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА

СТОЯН КОЛЕВ при участието на секретаря

Мая Вълева и прокурора Силвиян И., като разгледа докладваното от съдия М.Желязкова КНАХД № 932/2020г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр.с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Топ Капитал“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Марин Дринов“ № 66, представлявано от управителя Р.Г.Ч., чрез процесуален представител – адв.Т.Б., против Решение № 136/27.01.2020г. на ВРС, І състав по НАХД № 3611/2019г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 01882-58/23.07.2019г. на Директора на РИОСВ-Варна, с което на касатора за допуснато нарушение на чл.34и, ал.24 вр. чл.17 ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/, вр. чл.35 ал.1 и чл.36 от Наредба № 1 за реда и начина за обучение и издаване на документи за правоспособност на лица, извършващи дейности с оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове, както и за документирането и отчитането на емисиите на флуорсъдържащи парникови газове /Наредба № 1/2017г./, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. на осн. чл.34и ал.24 от ЗЧАВ.

Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му нарушения на материалния закон и поради необоснованост и неправилност. Сочи, че противно на изводите на ВРС, в случая административнонаказателната отговорност на нарушителя не е ангажирана правилно, предвид липсата на доказателства за извършвана дейност от касатора като оператор на стационарна климатична система, съдържаща над 3 кг хладилен агрегат-флуорирани парникови газове. Излага, че е нарушено правото му на защита, тъй като в чл.35 ал.1 от ЗЧАВ се съдържат две точки, като АНО не е посочил в коя от тях попада нарушението. Счита, че са налице условията за прилагане на института на маловажност, предвид липсата на настъпили общественоопасни последици. На изложените основания моли отмяна на решението и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което да се отмени НП. В условията на евентуалност моли да се намали наложената имуществена санкция до предвидения от закона минимален размер. В съдебно заседание чрез процесуален представител – адв.Б. поддържа касационната жалба и претендира съдебни разноски.

Ответникът по касационната жалба – РИОСВ-Варна, чрез юриск. К., оспорва последната и моли решението на ВРС като правилно и законосъобразно да се потвърди. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Моли да се потвърди оспореното решение като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „Топ Капитал“ ЕООД, против горепосоченото НП. За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 18.02.2019г. служители на РИОСВ-Варна извършили документална проверка за установяване дали е подаден от касатора в срок годишен отчет по ЗЧАВ. В хода на проверката е установено, че процесното дружество не е изпълнило задължението си да подаде годишен отчет за експлоатираното оборудване, зависещо от флуорсъдържащи парникови газове за офис сграда находяща се в гр.Варна, в срок до 15.02.2019г. за период от 01.01.2018г. до 31.12.2018г.

С оглед констатираното, на дружеството бил съставен АУАН за нарушения на чл.34и, ал.24 от ЗЧАВ, вр. чл. 17, ал.2 от същия закон и чл. 35, ал. 1 от Наредба №1/2017г. При връчването на АУАН управителя на касатора вписал, че има възражения, каквито по същество не представил. АНО като възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка, издал процесното НП.

Въззивният съд е приел, че описаната по делото фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства; Констатирал е, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. За да потвърди НП е приел, че в хода на АНП не са били допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на наказаното дружество; същото е започнало въз основа редовно съставен АУАН издаден от компетентен орган; НП е мотивирано; съставено е от компетентен орган, в законоустановения срок; отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Обсъдил е възраженията на въззивника, като е приел същите за неоснователни. Изложил е мотиви, че правилно са приложени и санкционните разпоредби с оглед размера на наложеното наказание.

Настоящата инстанция напълно споделя и възприема като свои, на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК, поради което и не е необходимо да преповтаря мотивите на въззивния съд относно постановяване на НП от компетентен орган; в предвидените от закона срокове; при спазване на процесуалните норми и при правилно приложение на материалния закон.

Не са налице наведените касационни основания.

Неоснователно касаторът твърди неправилно установена фактическа обстановка. В случая АНО, на когото е възложена доказателствената тежест, е установил по несъмнен начин, че дружеството е оператор на стационарно хладилно оборудване, което съдържа флуорсъдържащи парникови газове, с над 3 кг хладилен агент, който факт го поставя в кръга на задължените лица по чл.35, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2017г. Достатъчно ясно и пълно е посочено противоправното деяние, изразяващо се в бездействието на касатора да представи в срок до 15.02.2019г. годишна информация за експлоатирано оборудване, зависещо от флуоросъдържащи парникови газове за офис сграда в гр.Варна за предходната 2018г. В представената от дистрибутора „Деймос корект“ ООД информация към годишен отчет за флуорираните парникови газове и веществата, нарушаващи озоновия слой, ясно е описан вида на оборудването, количеството флуоросъдържащи парникови газове, наименования и адрес на крайния потребител и лицето, извършило монтажа на оборудването, като касаторът в хода на административното и съдебно производство, не е оспорил тази декларация и не е представил доказателства, които да я оборват.

Касационната инстанция не споделя и възражението за нарушаване на правото на защита на наказаното лице. В АУАН нарушението е описано като такова по чл.34и ал.24 от ЗЧАВ, вр. чл.17 ал.2 от същия закон и чл.35 ал.1 от Наредба № 1/2017г., а в НП е добавен и чл.36 от Наредба № 1/2017г., като това е ирелевантно за административнонаказателната отговорност на касатора. Тя се ангажира със съставяне на акта за установяване на административно нарушение и се реализира с наказателното постановление. Тези актове определят рамките на административното обвинение, а тяхното съдържание не е противоречиво.

Следователно, правото на касатора да разбере в какво е обвинен и да упражни правото си на защита, не е нарушено.

С оглед особеностите на конкретния случай, касационният състав намира за неоснователно и последното касационно възражение за приложимост на чл.28 от ЗАНН. Доколкото нарушението е формално, такова на просто извършване - в случая бездействие, то ирелевантно е обстоятелството, че от същото не са настъпили вредни последици, като обществената му опасност не се отличава от тази, на други подобни нарушения.

Отделно, в случая и към момента на разглеждане на делото пред касационната инстанция не са представени доказателства за подаден отчет от касатора за 2018г., поради което нарушението не може да се квалифицира като маловажно. В тази връзка размера на наложеното малко над минимума наказание, е правилно и законосъобразен определен, с оглед и изрично съобразеното от въззивния съд обстоятелство, че няма данни и към настоящия момент изискуемия от закона отчет да е представен, макар и извън срока.

Мотивиран от изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не се установиха наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на ВРС е валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора, основателно се явява своевременно направеното от ответника искане за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. С оглед фактическата и правна сложност на делото същото следва да се определи в размер на 80 лева, съобразно нормата на чл.63 ал.5 от ЗАНН във връзка с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл.27е от

Наредбата за плащането на правната помощ и да се възложи в тежест на оспорващата страна.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И

:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 136/27.01.2020г. на ВРС, І състав по НАХД № 3611/2019г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 01882-58/23.07.2019г. на Директора на РИОСВ-Варна, с което на „Топ Капитал“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Марин Дринов“ № 66, представлявано от управителя Р.Г.Ч., за допуснато нарушение на чл.34и, ал.24 вр. чл.17 ал.2 от ЗЧАВ, вр. чл.35 ал.1 и чл.36 от Наредба № 1 за реда и начина за обучение и издаване на документи за правоспособност на лица, извършващи дейности с оборудване, съдържащо флуорсъдържащи парникови газове, както и за документирането и отчитането на емисиите на флуорсъдържащи парникови газове, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., на осн. чл.34и ал.24 от ЗЧАВ.

ОСЪЖДА „Топ Капитал“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Марин Дринов“ № 66, представлявано от управителя Р.Г.Ч.,*** сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.