Решение № 707 от 26.05.2022, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 707 гр. Пловдив, 26.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20215300503148 по описа за 2021 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от А. Д. К., ЕГН: ********** от ***, чрез пълн. адв.EМ. против решение №262042/20.07.2021 г. по гр.д.№16873/2017 г. на ПРС, 17 гр.с., с което е признато за установено по отношение на него по иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че У. Н. А., ЕГН: **********, от *** е собственик на основание наследствено правоприемство от Н. М.

К., починала на *** г., а именно: 1/24 идеална част от сграда с идентификатор № *** по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-48/ 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, последно изменена със заповед № КД-14-16-1232/ 16.06.2010 г. на Началника на СГКК – Пловдив, с площ от 59 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: сграда за търговия, стар идентификатор № ***, построена в поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 276 кв.м., находящ се в ***, номер по предходен план: 85, квартал 526-нов, парцел I, при съседи: ПИ с идентификатори № ***, № ***, № *** и № ***;с което е ОТМЕНЕН на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот, придибит по давностно владение № 101, том I, рег. № 1767, дело № 91/ 15.03.2010 г., вписан в Служба по вписванията – гр. Пловдив под акт № 28, том 12, вх. № 4914/ 15.03.2010 г., както и констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № 134, том III, рег. № 5486, дело № 493/ 12.08.2010 г., вписан в Служба по вписванията гр. Пловдив под акт № 78, том 47, вх. рег. № 18015/ 1

12.08.2010 г. до размера на 1/24 идеални части сграда с идентификатор № *** по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-48/ 03.06.2009 г. на ИД на АКГГ, последно изменена със заповед № КД-14-16-1232/ 16.06.2010 г. на Началника на СГКК – Пловдив, с площ от 59 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: сграда за търговия, стар идентификатор № ***, построена в поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 276 кв.м., находящ се в ***, номер по предходен план: 85, квартал 526-нов, парцел I, при съседи: ПИ с идентификатори № ***, № ***, № *** и № *** и е осъден да заплати на У. Н. А., ЕГН: ********** сумата от 1675 лв. – разноски в производството за адвокатско възнаграждение и държавни такси.

В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отхвърли иска, както и за присъждане на разноски.Във ВЖ са изложени доводи, че по делото са представени доказателства, че ответникът е отблъснал владението на останА.те съсобственици; установено било, че ищецът от дълги години живее в чужбина и реално е изгубил фактическа власт върху процеснията имот; ответникът не само е осъществявал фактическа власт със знанието и непротивопоставянето на останА.те съсобственици, но и е демонстрирал намерение за своене на ЖС и тъй като се е считал за собственик е извършвал действия по застрояването и смяна на статута на сградата.

Постъпил е в срок отговор на въззивната жалба от въззиваемия У. Н. А., чрез адв.С.Х., с който жалбата се оспорва, моли да се потвърди обжалваното решение. Счита, че правилно РС е установил, че ответникът владеейки имота, владее своятата идеална част като своя, а е държал идеалните части на останА.те съсобсвеници, които владеели чрез него; че презумпцията за владеене е изначало оборена поради това, че съсобсвеността е възникнала от наследяване, а ответникът не успял да докаже манифестиране на намерението си да отблъсне владението на другите съсобсвеници спрямо техните ид.ч. и да установи собствено владение върху тях. Претендират се разноски.

Пловдивският окръжен съд, 14 граждански състав, след като прецени данните по делото, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирана страна, внесена е дължимата ДТ за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор.Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма,съдържание и приложения.

Производството, в което е постановено обжалваното изцяло решение, е образувано по установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ГПК, предявен от У. Н. А. против А. Д. К..

С обжалваното решение РС е уважил предявения установителен иск за 1/24 ид.ч. от сграда с идентификатор *** по мотиви, че ответникът не доказал, че е обърнал държането на чуждите идеални части във владение, приел е, че съставянето и вписването на констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, плащането на данъци и консумативни разноски за имота, извършването на ремонти -не са действия, 2 манифестиращи промяната на намерението.

От представените по делото доказателства се установява следното:

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 47, том XII, дело № 3286/ 26.11.1957 г. Н.А. И. е закупил празно дворно място с площ от 250 кв.м., находящо се ***, сега продължение на ***, съставляващо парцел 7 от кв. 522 по нотариален акт, а според скица – ***.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 170, том I, дело № 338/ 09.02.1981 г. Н.А.К. и Н.М. К. подаряват на сина си Г.Н.А.-К. 1/3 идеални част от масивната жилищна сграда в ***, ведно с 1/3 идеална част от дворното място.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 171, том I, дело № 339/ 09.02.1981 г. Н.А. К. и Н. М. К. подаряват на сина си А.Н.К. 1/3 идеални част от масивната жилищна сграда в ***, ведно с 1/3 идеална част от дворното място.

Видно от удостоверение за наследници изх. № 10У-4487/ 22.08.2017 г., издадено от Община Пловдив, Н. М. К. е починала на ***г. и е оставила за свои законни наследници съпругът си (починал на 29.12.2000 г.) и тримата си сина У. Н. А. /род.***г./, Ю.Д.К./род.***г./ и А. Д. К./род.***г./.

След смъртта на съпругата си, видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 27, том 2, нот. дело № 997/ 13.09.1998 г., Н.А.К. продава на своя син Ю.Д.К. 5/24 идеални части от дворно място с площ от 250 кв.м., находящо се в ***, ведно с 5/24 идеални части от масивна жилищна сграда, построена в имота, вследствие на което правата на съсобствениците са както следва: У. наследява 1/24 ид.ч. от наследствения имот, Ю. притежава 14/24 ид.ч. /по дарение,продажба и наследяване/, а А. – 9/24ид.ч. / по дарение и наследство от майка си.

По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетеля С.Т.С. се установява, че ищецът е посещавал процесния имот, макар да е живял в чужбина, знаел, че А. ползва имота; У. искал да разговарят за имота, но братята му не искА. и избягвА. да разговарят за това; виждала е, че сега сградата била магазин за бои, отдавала се под наем от ответника.

От показанията на свидетеля М.С.С. се установява, че от 2001 г., откакто починал баща му, ответникът ползвал имота, плащал данъците. Братята на А. знаели, че той ползва имота. От протокола към приложеното нотариално дело на нотариус С.З. същият е разпитан като свидетел заедно със Н.К. и К.С., където дават показания, че А. имал този имот от много години и само той го владеел и ползвал като собственик, а от 2-3 г./т.е. от 2007г./ А. направил основен ремонт, възстановил и подобрил старата къща и живял в нея като собственик.

Пред ПОС са разпитани свидетелите В.З.Н. и св.Р.Н.Я., без родство със страните по делото. Св.Н. установява, че А. след смъртта на баща му през 2000 г., в началото на 2001 г. започнал да се грижи за имота, който е на ***; Там били започнА. да се събират клошари и А. започнал да го облагородява имота, който бил много запустял. Старата сграда в имота 3 била стара порутена къща, обрасла трева. А. облагородил имота със знанието на братята си, изчистил всичко там, отлял бетон, направил си сградата, като вложил много средства всичко срутвал и направил наново. Знае, че станала коренна промяна - от едно свъртА.ще станало чисто ново; свидетелката знае, че всичко е построено законно в този имот, А. имал нотариален акт, а братята му нямА. нищо против. Средният брат Ю., който починал, нямал нищо против. Другият му брат У. го чул, когато говорили по телефона, че също нямал претенции.Свидетелката не е виждала никой друг в този имот. Двамата братя не са имА. никакви претенции за имота, бяла свидетел на разговорите му с Ю., с който се била виждала много пъти, тъй като й бил колега музикант, а с другия брат У., А. говорил по телефона.Чувала е разговор между А. и големия му брат, койт му казал, че няма претенции и да се оправят, че не го интересува този имот.

Свидетелят Р.Н.Я. установи, че познава А. от много години, отпреди 2000 година, тъй като било от една махала;познавал процесния имотът, защото му помагал да го преобрази била схлупена къщурка от кирпич без врати и прозорци, миришела на урина. А. владеел имота откакто починал баща му през 2000 г. -освен него, друг никой не се е грижил за имота, там не е имало наематели, а и къщата била в състояние, че всеки момент можела да падне; А. направил много хубава сграда, като бутна всичко до основи, направил сграда на един етаж, на партер. Неговите братя не са имА. претенции за имота. От много години живеел в БЕЛГИЯ единият брат; свидетелят е чул телефонен разговор между двамата, в който У. е казвал, че няма претенции, а с другия брат били направили подялба на имота.

Никога братята не са имА. претенции за имота. Знае и е чувал А. е много пъти да казва на братята си, че иска да владее имота само за себе си и те са казвА., че нямат никакви претенции.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 10.04.2007г.

А. и брат му Ю. и съпругата му е бил сключен договор за разпределение на реалното ползване на поземления имот като А.е взел южната част от имот, в която е била старата сграда.

През 2010г. ответникът се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка за собственост на имот, придобит по давностно владение №101,т.1,рег.№1767, д.

№91/15.3.2010 г. на нотариус С.З., от който е видно, че на А. К. е признато правото на собственост върху 9/24 ид.ч. от ПИ с ид.№*** ведно с цялата построена в южната част на имота жилищна сграда с ид. №***, а междувременно през 2009 г. ответникът е стартирал процедура по промяна предназначението на жилищнта сграда в магазин за промишлени стоки: през м.05.2009 г. ответникът е възложил геодезическо заснемане и изготвяне на проекти – част архитектурна, ВиК, ел., конструктивна /л.216-225/.

На л.213 от д.РС е приета нотариално заверена декларация от съсед на имота – О.Ц.К., който е дал съгласие А.К. да осъществи едноскатен покрив на жилищната си сграда с ид.

№***. От приложеното към в.гр.д. 576/2019г на ПОС,19гр.с. разрешение за строеж №22/7.6.2010 г. е видно, че А.К. е получил разрешение за строителство на обект: промяна на предназначението на жилищната сграда в магазин за промишлени стоки. От 4 приложения констативен НА № 134,т.3,д.№493/12.08.2010 г. на нотариус С.З., А.К. е признат за собственик на самостоятелна сграда с ид. №***, представляваща магазин за промишлени стоки, състоящ се от търговска зала, офис, тоалетна и антре.

Съгласно скица № 15-606106/ 30.11.2017 г. процесната сграда е нанесена в КК и КР с идентификатор № *** с площ от 59 кв.м. и предназначение: сграда за търговия.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели С., Г. и Я. като обективни, достоверни и убедителни и които са подкрепени и от представените по делото писмени доказателства.От събраните доказателства се установява, че от 2007 г. се доказа, че ответникът е предприел действия, с които е демонстрирал собственическите си намерения като предприел действия за обособяване на частта от ПИ с къщата за себе си, снабдил се е с НА за собсвеност върху къщата, съборил я и е построил нова сграда, а след това е сменил статупа и предназначението й от жилищна сграда в сграда за търговия, което говори, че той е своил имота за себе си в продължение на повече от 10 години. От свидетелите се установява, че той и до сега владее в този имот чрез отдаването му под наем и че неговото владение винаги е било явно, спокойно и несмущавано.