Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 326 от 05.09.2023, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 510/2023
Вид
Решение № 326
Подписан
05.09.2023
В сила
05.09.2023
Състав
Нестор Спасов Спасов, Емилия Атанасова Брусева, Радка Димова Чолакова

Цитирани разпоредби

  • чл.541 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.141 ал.8 · Търговски закон
  • чл.147 · Търговски закон
  • чл.155 ал.3 · Търговски закон
  • чл.632 ал.4 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. Пловдив, 05.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20235001000510 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ.

Постъпила е жалба вх. № 21957/07.07.2023 г. от „Б. а.“ ЕООД – гр. К., ЕИК *******, представлявано от едноличния собственик и управител В. Г. К. ЕГН ********** от гр. К., ул. „Г. Ш. № ** – чрез пълномощника му адв. Р. И. против Решение №286 от 29.06.2023г., постановено по т. д. № 372/2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърден отказ №********* на длъжностно лице към Агенция по вписвания, постановен по заявление вх.

№********** за вписване на промени по партидата на „Б. а.“ ЕООД – гр. К., ЕИК ******* – прехвърляне на дялове, промяна в едноличния собственик на капитала, в предмета на дейност и в управителя. Иска се обжалваното решение да бъде отменено като незаконосъобразно, а по същество постановено друго, с което да бъде отменен постановения отказ №********* на длъжностно лице към Агенция по вписвания, постановен по заявление вх.

№********** като бъдат дадени задължителни указания за извършване на исканото вписване.

С отговор на въззивна жалба вх. №25677/17.08.2023г. Агенция по вписвания изразява становище за неоснователност на жалбата и се иска обжалваното 1 решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски зае юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на представените по делото доказателства, както и на изложените доводи, съдът намира за установено следното:

Жалбата на „Б. а.“ ЕООД – гр. К., подадена от В. К. в качеството му на едноличен собственик на капитала и избран управител, е допустима. Същата е подадена от легитимирана страна в едноседмичен срок от връчване на съобщение за постановеното решение.

С Решение №286 от 29.06.2023г., постановено по т. д. № 372/2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, е потвърден отказ №********* на длъжностно лице към Агенция по вписвания, постановен по заявление вх. №********** за вписване на промени по партидата на „Б. а.“ ЕООД – гр. К., ЕИК ******* – прехвърляне на дялове, промяна в едноличния собственик на капитала, в предмета на дейност и в управителя.

За да постанови обжалваното решение, Окръжният съд е приел, че към момента на произнасяне по жалбата, е налице законова пречка по чл.141 ал.8 от ТЗ В. К. да бъде вписан като управител на „Б. а.“ ЕООД, тъй като е бил управител на дружество,прекратено поради несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудоволетворени кредитори. Приел е, че е недопустимо частично вписване на останалите заявени обстоятелства, тъй като се касае за дружество, което променя формата си като еднолично дружество с ограничена отговорност и вписването на останалите обстоятелства, без валидно решение за управлението, би довело до нарушение на чл.147 от ТЗ.

Наведеният в жалбата довод за незаконосъобразност на постановеното решение, потвърждаващо отказа на длъжностното лице за вписване на заявените обстоятелства, е погрешна преценка на съда относно ограничителния характер на нормата на чл.141 ал.8 от ТЗ и противоречието и с Хартата на основните права, както и по отношение на диспозитивната норма на чл.147 от ТЗ. Според жалбоподателя, липсата на решение относно управлението не е пречка за вписване на другите заявени обстоятелства. Като аргумент посочва разпоредбата на чл.155 ал.3 от ТЗ, която допуска в даден момент дружеството да няма управител.

2

Не се спори относно обстоятелството, че едноличният собственик на капитала и избран за управител на „Б. г.“ ЕООД В. Г. К. е бил управител на „Б. П.“ ООД. По отношение на това дружество с решение №28 от 08.03.2016г. по т.д.

№812/2005г. по описа на Софийски окръжен съд е било открито производство по несъстоятелност, прекратена е дейността му и длъжникът е заличен от търговския регистър на основание чл.632 ал.4 от ТЗ.

Съгласно чл.141 ал.8 от ТЗ нe мoжe дa бъдe yпpaвитeл лицe, oбявeнo в нecъcтoятeлнocт, или лицe, ĸoeтo e билo yпpaвитeл, члeн нa yпpaвитeлeн или ĸoнтpoлeн opгaн нa дpyжecтвo, пpeĸpaтeнo пopaди нecъcтoятeлнocт пpeз пocлeднитe двe гoдини, пpeдxoждaщи дaтaтa нa peшeниeтo зa oбявявaнe нa нecъcтoятeлнocттa, aĸo ca ocтaнaли нeyдoвлeтвopeни ĸpeдитoри. Молителят не оспорва фактите относно участието в управлението на несъстоятелното дружество, посочено по – горе, но същевременно декларира липсата на пречки по чл.141 ал.8 от ТЗ, което прави декларацията му такава с невярно съдържание.

Същевременно в ДВ, бр.66/01.08.2023г. е публикуван Закон за изменение и допълнение на Търговския закон, с който е изменена и разпоредбата на чл.141 ал.8 от ТЗ. С нея е предвидено отпадане на ограниченията с изтичане на петгодишен срок от прекратяване на дружеството, поради несъстоятелност.

Предвидено е отпадането на ограниченията да се декларира изрично, с посочване на конкретните обстоятелства.

Тези изменения естествено не са могли да бъдат взети предвид от съда и от АВ, доколкото към датите на произнасяне със съответните актове, не са били приети и обнародвани в Държавен вестник. Пред настоящата инстанция жалбоподателят не е представил декларация със съдържанието, съобразно изискванията на изменената разпоредба, поради което и не установява липсата на пречки по чл.141 ал.8 от ТЗ за вписването си като управител.

Следователно не е налице настъпване на заявеното за вписване обстоятелство относно управлението на ЕООД.

Следва да бъдат споделени мотивите на Окръжния съд и относно липсата на предпоставки за вписване на останалите заявени обстоятелства с оглед характера на заявената промяна в правноорганизационната форма на дружеството в ЕООД и изискването на чл.147 ал.1 ат ТЗ. Липсва валидно решение относно управлението на дружеството и би се допуснало вписване 3 на дружество без управител. Без значение е дали се касае за първоначална регистрация или последващи вписвания, които водят до такъв резултат.

Позоваването на разпоредбата на чл.155 ал.3 от ТЗ като аргумент, че съществуване на дружество без управител е възможно, не може да бъде споделено. Точно последиците, които законът свързва с подобна хипотеза, а именно – прекратявянето на дружеството – води до извод за недопустимост на съществуването в правния мир на подобен субект.

С оглед на изложеното обжалваното Решение №286 от 29.06.2023г., постановено по т. д. № 372/2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърден отказ №********* на длъжностно лице към Агенция по вписвания, постановен по заявление вх. №********** за вписване на промени по партидата на „Б. а.“ ЕООД – гр. К., ЕИК ******* – прехвърляне на дялове, промяна в едноличния собственик на капитала, в предмета на дейност и в управителя, се явява правилно и следва да бъде потвърдено. Жалбата против него като неоснователна следва да се остави без уважение.

От страна на Агенция по вписванията е направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В случая обаче не се касае за спорно съдебно производство. В него Агенция по вписванията не участва като страна, а като орган, постановил обжалвания отказ. Ето защо тя нито дължи разноски, нито на нея се следват такива. Производството има едностранен характер. Затова и разноски на страната, в чиято полза е разрешен правния спор, не се дължат и не следва да се присъждат. Разпоредбата на чл.25 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ не е съобразена с така очертания характер на производството и е в противоречие с нормата на чл.541 от ГПК, която регламентира, че разноските в охранителното производство са за сметка на единствената страна в това производство – молителя. В този смисъл е и становището в съдебната практика – Определение № 60480 от 20.12.2021г. по ч.т.д .

№2562/2021г. на ВКС, ТК, II т.о.

Ето защо съдът намира за неоснователно искането за присъждане на разноски на Агенция по вписванията за юрисконсулско възнаграждение в производството пред Апелативен съд – Пловдив. Като такова то следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №286 от 29.06.2023г., постановено по т. д. № 372/2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърден отказ №********* на длъжностно лице към Агенция по вписвания, постановен по заявление вх. №********** за вписване на промени по партидата на „Б. а.“ ЕООД – гр. К., ЕИК ******* – прехвърляне на дялове, промяна в едноличния собственик на капитала, в предмета на дейност и в управителя.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Агенция по вписванията София за осъждане на „Б. а.“ ЕООД – гр. К., ЕИК ******* за заплащане на разноски за юрисконсулско възнаграждение в производството пред Апелативен съд – Пловдив, като неоснователно.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5