Решение № 1162 от 16.09.2020, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е гр.Бургас, № 1162

/ 16.09.2020г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на шестнадесети юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА при секретар С.А., като разгледа докладваното от съдия Александрова адм.д. № 342 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл.156 от ДОПК, вр. с чл. 107, ал.

4 от ДОПК, вр. с чл.4 от ЗМДТ.

Жалбоподателят П.Х.М., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адвокат В. Х., е оспорил акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № СВ 75805-1/10.12.2019г., издаден от главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране” към дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас, потвърден с решение № 94-01-43240/1/15.01.2020г. на директор на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ към Община Бургас.

В жалбата се твърди, че незаконосъобразно се явява определянето на ТБО за един и същи обект в размер на общо на 1 446 лв. за 2019г. при размер на ТБО за същия обект в размер на 529 лв. за 2016г., 494,25лв. за 2017г., 500лв. за 2018г. за ЕТ „Х.М.“ и в размер на 520,26лв. за 2019г. на физическото лице Х.М.. Счита, че в случая следва да се съобрази разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗМДТ, съгласно която местните такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата, доколкото става въпрос за един и същи обект – аптека, намираща се на ул.“Вардар“ № 1, ет.1 в гр.Бургас. Иска обжалвания АУЗД да бъде изменен като бъде установено задължение по декларация за ТБО за процесния имот за 2019г. в размер на 173,42лв. (съответно колона 5 и 6 от таблицата в диспозитива на оспорения акт), и дължима главница за ТБО в размер на 0 лв. за същата година и имот. При условията на евентуалност иска оспореният акт да бъде отменен като незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата, ангажира доказателства и иска отмяна на оспорения административен акт. Претендира разноски по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Депозира писмено становище.

Ответникът, чрез представител по пълномощие, оспорва жалбата, ангажира доказателства и пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна.

Претендира разноски.

ФАКТИ:

Бащата на настоящият жалбоподател - Х. К.М. в качеството си на ЕТ „Х.М.“ е бил собственик на търговски обект – магазин – аптека, с площ 145,3 кв.м, състоящ се от търговска зала, виндфанг, склад, канцелария на управителя, коридори, WC, намиращ се в подблоково пространство (партера) на девететажен жилищен блок в гр.Бургас, ул. „Вардар“ № 1 - нотариален акт № 23 от 01.02.2002г. (л.11-13).

На 01.03.2018г. Х. К.М. е починал и е оставил следните наследници по закон: Л. Г. М. – съпруга, В. Х. К. – дъщеря и П.Х.М. – син, съгласно удостоверение за наследници с изх. № 91-00-10 от 02.04.2018г. (л.15).

С данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № ********** / 16.04.2018г. от тримата наследниците на Х. К.М. са декларирали придобиването по наследство на процесния имот – сграда в гр.Бургас, ул.“Вардар“ № 1 (л.37-46).

На 17.04.2018г. между Л. Г. М., В. Х. К., П.Х.М. от една страна и „Лилифарма 2018“ ЕООД от друга страна е сключен договор за предоставяне за ползване на недвижим имот – търговски обект, аптека, с площ от 145,3 кв.м, намиращ се в гр.Бургас, ул.“Вардар“ № 1 за срок от 5 години срещу задължението на „Лилифарма 2018“ ЕООД да стопанисва, опазва имота и организира охраната му; заплаща за своя сметка таксата за битови отпадъци на имота и заплаща за своя сметка от свое име или от името на и за сметка на собствениците данъка за имота. Посочено е, че имота се предоставя за ползване за аптека (л.17-18).

Представено е разрешение за търговия на дребно № АП-1654/10.04.2018г. с лекарствени продукти, включително и приготвяни по магистрална и фармакопейна рецептура на „Лилифарма 2018“ ЕООД, с управител Л. Г. М. (л.16).

На основание чл.197, ал.3 от ДОПК, главен експерт в отдел „Контрол и принудително събиране“ към дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас е издал обжалвания акт за установяване на задължения № СВ 75805-1/10.12.2019г. (л.35). В процесният АУЗД е посочен вида на задължението – ТБО, периодът, за който се дължи – 2019г., партидния номер на имота, главницата на задължението, лихвата и общата сума, която се дължи. В мотивите на акта, декларацията, в която е описан имота е индивидуализирана чрез входящ и партиден номер. Посочена е и данъчната оценка на имота – 209 565,90 лв. и данъчната оценка за притежаваната 1/3 идеална част декларирана от жалбоподателя, в качеството му на собственик – 69 855,30 лв.

АУЗД е съобщен на жалбоподателя на 17.12.2019г. (л.34). Той е оспорил акта пред директора на дирекция „МПДТР“ при Община Бургас с жалба депозирана пред органа на 31.12.2019г. (л.28-32). Решаващият орган се е произнесъл с решение № 94-01-43240/1 от 15.01.2020г., с което е потвърдил обжалвания АУЗД. Решението е съобщено на жалбоподателя на 23.01.2019г. (л.24). Жалбата сезирала съда е подадена на 04.02.2019г.

По делото са представени съобщение № 73750-2448 от Дирекция „МПДТР“ при Община Бургас, изпратено до Х.М. за дължимият данък върху недвижим имот и такса битови отпадъци за сграда в гр.Бургас, ул.“Вардар“ № 1 с партида № ********* 001 по декларация № 10772/25.06.2010г. (л.19); съобщение № 73751-2449 от Дирекция „МПДТР“ при Община Бургас, изпратено до Л. Г. М. за дължимият данък недвижим имот и такса за битови отпадъци за три имота, сред които и сграда в гр.Бургас, ул.“Вардар“ № 1 с партида № ********* 001 по декларация № **********/16.04.2018г.

(л.20); преводни нареждания/вносни бележки (л.21-22); мотиви към проекта на Закона за местните данъци и такси (л.70-74); писмо от Дирекция „МПДТР“ при Община Бургас до Административен съд Бургас относно доказателства и разяснения по адм.д. № 343/2020г. (л.79); заявление до директора на дирекция „МПДТР“ при Община Бургас от Л. Г. М., В. Х. К. и П.Х.М. (л.84-86); извлечение от информационния масив на Дирекция „МПДТР“ при Община Бургас за начисления и съответно платения размер на такса битови отпадъци за периодите 2016г. – 2019г. на ЕТ „Х.М.“ (л.95); електронно копие на декларация по чл.17 (отм.) от ЗМДТ, с декларирана отчетна стойност на имота – 75 400 лв. (л.100) и данъчни оценки на имота за периода 2016г. – 2019г. (л.96 – 99).

Правни изводи:

Жалбата, предмет на настоящото производство, е подадена в срок от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима.

Съгласно чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл.4, ал.1-5 от ЗМДТ.

Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Според разпоредбата на чл.4, ал.3 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители, а съгласно ал.4 служителите по ал. 3 се определят със заповед на кмета на общината.

Оспореният акт е издаден от главен инспектор в Дирекция „МПДТР” при Община Бургас, съобразно правомощията предоставени със заповед № 1681/01.07.2014г. на кмета на Община Созопол (л.51).

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваният административен акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и от компетентен административен орган. Актът е мотивиран, като в мотивите са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му.

АУЗД е издаден въз основа на декларация с вх. № ********** от 16.04.2018г., на основание чл. 107, ал.3 от ДОПК. В него дължимият размер на ТБО е посочен общо за недвижим имот партиден № 5202Н67517 без да е изложено разпределението му по трите вида услуги, които се включват в таксата.

Това процесуално нарушение не е съществено, тъй като разяснения за начина, по който е формирана дължимата сума се съдържат в административната преписка, където е посочена основата, послужила за определяне на ТБО, посочена е всяка от ставките съобразно трите вида услуги. След като механизмът на образуване на определената с АУЗД ТБО се съдържа в административната преписка, обстоятелството, че той не е изложен надлежно и в самия акт, не обосновава неговата порочност поради допуснато съществено нарушение на процедурата, тъй като не е нарушено правото на защита на лицето, на което се вменява задължението да плати съответното ТБО.

В този смисъл Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК.

Съдът намира, че оспорения акт е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби на закона.

Същият е издаден по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК, съгласно който органът по приходите служебно издава акт за установяване на задълженията по декларация, при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл.103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В случая са налице предпоставките за служебно издаване на акт, доколкото не е налице спор по делото, че жалбоподателят не е платил цялото задължение за такса битови отпадъци за 2019г., за притежаваната от него идеална част от правото на собственост върху недвижим имот на територията на Община Бургас.

В процесния случай между страните няма спор относно това дали услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистотата на обществените територии и третирането на отпадъците в депа е предоставена. Страните са съгласни, че такава услуга е предоставена. Затова доказателства в тази насока не са събирани. Няма спор и относно обстоятелството, че жалбоподателят има задължение да плаща ТБО за имота с партиден № 5202Н67517, съобрасно съсобствената си квота. Спорът касае начина, по който се формира основата, върху която се определя дължимата такса битови отпадъци за един и същ обект, когато негов собственик е търговец и когато собственикът е физическо лице, т.е. страните спорят за размера на дължимата от жалбоподателя ТБО за посочения имот.

Обжалваният

АУЗД е определил такса битови отпадъци за имот с посочен в акта партиден номер, представляващ сграда, находяща се в гр.Бургас, ул. „Вардар“ № 1, за 2019г. в размер общо на 482 лв., дължими от един от съсобствениците на имота – настоящ жалбоподател. Размерът на дължимата такса е определен въз основа на данъчната оценка на имота, която е в размер на 209 505,90 лв. за целия имот и 69 855,30 лв. за 1/3 ид.част, каквато е собствеността притежавана от жалбоподателя.

До м.март. 2018г. собственик на същия недвижим имот е ЕТ „Х.М. – Х. К.М.“, с ЕИК *********. Поради смъртта на физическото лице, едноличният търговец е заличен от Търговския регистър, а собствеността на имота е преминала върху неговите наследници по закон – съпруга, дъщеря и син (настоящия жалбоподател). Когато собственик на имота е бил едноличният търговец, дължимата такса битови отпадъци била определяна въз основа на отчетната стойност, която в процесния случай е в размер на 75 400 лв. за същия имот. Така дължимата такса битови отпадъци, когато собственик на имота е едноличния търговец, била в размер на 520,26 лв. за целия имот (от които 1/3 е 173,42 лв.). Жалбоподателят счита, че този подход, при който за един и същ имот, в който се помещава аптека през времето, когато собственик е бил едноличен търговец и през времето, когато собственик са три физически лица, се определя дължима такса битови отпадъци въз основа на съвършено различна база – в първия случай отчетна стойност в размер на 75 400 лв., а във втория случай данъчна оценка в размер на 209 505,90 лв., е незаконосъобразен и води до определяне на дължима такса за битови отпадъци, която противоречи на целта на Закона за местните данъци и такси.

Съгласно чл.67, ал.1 от Закона за местните данъци и такси размерът на ТБО за всяко задължено лице се определя за календарна година при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците, т.е.