Решение № 164 от 10.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. София, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Виктория В. Грънчарска Въззивно гражданско дело № 20221100502812 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение от 28.10.2021 г., постановено по гр.дело № 50346/2019 год. по описа на СРС, ГО, 42-и състав, са уважени частично искове предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Н. Л. А., М. Д. А. и Г. Д. А. с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, затова че ответниците дължат на ищеца сумата, както следва за всеки поотделно: по отношение на Н. Л. А. - 730,26 лв., представляваща главница за топлинна енергия за периода 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., сумата от 161,77 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, начислена за периода 15.09.2015 г. до 12.09.2017 г., 10,88 лева сума за дялово разпределение за периода м.05.2016 г. до м.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска – 30.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, като искът по чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение е отхвърлен за сумата от 2,89 лева; по отношение на М. Д. А. сумата от 182, 56 лева – главница за топлинна енергия за периода 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г., сумата от 40, 45 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 15.09.2015 г. до 12.09.2017 г., 2, 72 лева сума за дялово разпределение за периода м. 05.2016 г. до м.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска - 30.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, като искът по чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение е отхвърлен за сумата от 0,72 лева; по отношение на Г. Д. А. сумата от 86,68 лева – главница за топлинна енергия за периода 01.07.2016 г. до 30.04.2017 г., сумата от 19,20 лева – мораторна лихва за периода 16.08.2016 г. до 12.09.2017 1 г., 2,04 лева – сума за дялово разпределение за периода м. 08.2016 г. до м. 04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 30.08.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, като исковете срещу Г. А. в частта за разликата над 85,68 лева до пълния претендиран размер от 182, 56 лева, в частта за разликата над 19,20 лева до пълния претендиран размер от 40,45 лева мораторна лихва, в частта за разликата над 2,04 лева до пълния претендиран размер от 2,72 лева сума за дялово разпределение и в частта за сумата от 0,72 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение.На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците са осъдени са заплатят на ищеца направените съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1235 лева.

Горепосоченото решение е постановено при участието на привлеченото от ищеца трето лице-помагач „Техем сървисис“ ЕООД.

Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд е постановил решението си при липса на мотиви и неправилно тълкуване на събраните доказателства по делото, считайки че искът на ищеца не е доказан. По делото не било доказано, че Г. Д. А. е наследник на Д. Г.ев А., защото ищецът не представил Акт за смърт на тези лица и удостоверение за наследници.

Също, ищецът не бил представил документи удостоверяващи, че ответниците в първоинстанционното производство са собственици на имота, до който „Топлофикация София“ ЕАД е доставяла топлинна енергия. Поради тази причина излага извод, че няма валидно облигационно отношение между „Топлофикация София“ ЕАД и ответниците в първоинстанционото производство. Оспорва така представения от ищеца протокол от 02.11.2001 г. на Общото събрание на етажните собственици на сградата. От него не се установявало то да било проведено редовно, а взетите решения – валидни. Твърди, че индивидуален договор за покупко-продажба на топлинна енергия не бил сключван и не е доказано доставеното количество топлинна енергия и това обуславя невъзможността отговорността на ответника да бъде ангажирана, поради липса на пасивна материалноправна легитимация.Оспорва заключението на съдебно-счетоводната експертиза, тъй като била извършена въз основа на представени от ищеца разпечатки на бели листове, които не представлявали фактури. Прави възражение за изтекла погасителна давност за цялото вземане. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната част, а исковете отхвърлени.

Ищецът-въззиваем „Топлофикация София“ ЕАД счита че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

Третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

2

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 79, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.

149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предвид нормата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда - етажна собственост. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия. Настоящият съдебен състав при тълкуване на горните норми намира, че втората хипотеза се явява субсидиарна на първата и е приложима в случаите като настоящия, когато клиентът /потребителят/ на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост и доставчикът не са сключили нарочен писмен договор за продажба на топлинна енергия.

От представения по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот съдът приема за установено, че на 27.06.1991 г. Д. Г. А. и Н. Л. А. придобили правото на собственост върху процесния апартамент, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „******* / л. 134 по делото/. Видно е от представеното по делото удостоверение за наследниците /л. 39 по делото/ на Д. А., че същият е починал на 08.03.2019 г., оставяйки за свои наследници по закон – Н. А. – съпруга , Г. А. и М. А. – синове. С настъпването на смъртта на Д. Г.ев А. правото на собственост върху имота, на основание чл. 5 и чл. 9, ал. 1 ЗН, след смъртта му, по пътя на наследственото правоприемство преминало към наследниците му по закон. След смъртта на Д. Г.ев А., притежаваната от него ½ ид.ч. от процесния топлоснабден имот преминала при равни части в патримониума на ответниците, при което ответникът Н. Л. А. притежавала 4/6 ид.ч., а ответниците Г. Д. А. и М. Д. А. – по 1/6 ид.ч.

От събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. протокол от проведено на 02.11.2001 г. общо събрание на собствениците в сграда в режим на ЕС, находяща се на адрес гр. София, ж.к. „*******, за избор на ФДР, договор от 02.08.2002г., сключен между ЕС на горния адрес и „Техем Сървисис“ ЕООД, съобщение към фактура и обща фактура за аб. № 180639, се установява, че сградата в режим на ЕС на горния адрес била топлоснабдена.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че ответникът Г. Д.

А., в качеството си на собственик на 1/6 ид.ч. на топлоснабдения имот - находящ се в гр.

София, ж.к. „******* през процесния период бил клиент/потребител на доставяната до имота топлинна енергия. Предвид цитирания по-горе законов текст ответникът Г. Д. А., като 3 собственици на топлоснабдения имот, бил обвързан по силата на закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до собствения им имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупува доставяната в имота от ищеца „Топлофикация София” ЕАД топлинна енергия. Доколкото законът обвързва качеството клиент/ползвател на топлинна енергия с притежаваните вещни права върху топлоснабдения имот, то и отговорността на ответника Г. Д. А. за задължения за цена на доставена до имота топлинна енергия във връзка с чл. 150 ЗЕ следва да е съответна на участието му в съсобствеността – или във връзка с чл. 30, ал. 3 ЗС, ответникът Г. Д. А. – отговаря за 1/6 част от задълженията.

Ирелеватни за предмета на спора са възраженията на ответника Г. А. във връзка с провеждането на общото събрание на етажните собственици на 02.11.2001 г. Съгласно действалия към посочената дата приложим закон – чл. 13, ал. 1 ПУРНЕС /отм./ законосъобразността н решенията на общото събрание на етажната собственост може да се атакува в отделно съдебно производство с конститутивен иск за отмяната им. По делото не се твърди, нито са ангажирани доказателства за обжалването на решението на общото събрание от 02.11.2001 г. по реда на чл. 13, ал. 2 ПУРНЕС /отм./ Следователно влязлото в сила решение на общото събрание на етажната собственост за сключване на договор за топлинно счетоводство с ФДР - „Техем Сървисис“ ЕООД (решение по т.1 на общото събрание на ЕС съгласно протокола от 02.11.2001 г.), обвързва наследодателя Д. Г.ев А. в качеството му на етажен собственик, без оглед взел ли е участие в общото събрание и съгласен ли е с така взетото решение. Потребителите на топлинна енергия в сграда в режим на ЕС могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици е че мнозинството решава. Затова при доставката на централно отопление в сградите в режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик, а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник. Общите условия действащи от 10.02.2014 г. влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/, а за действащите от 19.07.2016 г. влизат в сила от приключване на съответния период в срок от 45 дни. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, следва да се приеме, че през исковия период между 4 страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Съгласно заключението на ССчЕ, изготвено след проверка на счетоводните записвания при ищеца, за процесния период на абоната били начислени суми по фактури, на обща стойност 1111, 71 лева, от тях за топлинна енергия 1095,39 лева и за дялово разпределение на топлинна енергия 16,32 лева. В рамките на задължението за топлинна енергия вещото лице установило, че в информационната система на ищеца били включени и изравнителни сметки на обща стойност 179,01 лева. Задължението в общ размер 1111, 71 лева не било погасено.