Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 177 от 17.07.2025, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно наказателно дело 143/2025
Вид
Определение № 177
Подписан
17.07.2025
В сила
17.07.2025
Състав
Мартин Данчев Данчев, Светлин Иванов Иванов, Петя Иванова Петрова Дакова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 177 гр. Бургас, 17.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Петя Ив. П.а Дакова

Светлин Ив. И. като разгледа докладваното от Светлин Ив. И. Въззивно частно наказателно дело № 20252000600143 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.249 ал.3 вр. ал.2, във връзка с чл.341 ал.2 и следващите от НПК.

Образувано е по частен протест на Борислав Сяров, прокурор в Окръжна прокуратура - Сливен, против протоколно определение без номер, постановено в проведеното на 29.05.2025г. разпоредително заседание по НОХД № 349/ 2024г. по описа на Окръжен съд - Сливен, с което състав на първоинстанционния съд констатирал допуснати при изготвяне на обвинителния акт отстраними съществени нарушения на процесуални правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимите Ж. Б. К.а, Б. Д. К., В. Д. К., Н. П.

П., В. Н. Д. и П. К. П., поради което на основание чл.249 вр. чл.248 ал.1 т.3 от НПК прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняване на процесуалните нарушения.

В протеста се изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, мотивирали връщане на делото на прокурора, като са изложени съображения, че в не е налице твърдяната в оспореното определение непълнота и липса на конкретика, както и на противоречия между обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт по отношение на твърдяното съучастие между подсъдимите Ж. К.а, Б. К. и В. К., като според прокурора формата на престъпно влаимодействие между тези трима подсъдими било подробно описано в обстятелствената част на обвинителния инструмент. Оспорва тезата на съда за допуснати фактически противоречия в обвинителния акт, като поддържа, че както при привличане в качеството на обвиняеми, така и при повдигане на обвиненията пред съда по реда на чл.246 от НПК са изпълнени в цялост изискванията на ТР № 2/ 2002г. на ОСНК, ВКС от гледна точка на фактите, включени в състава на повдигнатите спрямо всички подсъдими обвинения. Навежда съображения за налични от дълго време спрямо подсъдимите производства по инициатива на КПКОНПИ. Упреква първоинстанционния 1 съд, загдето не се е произнесъл по въпросите, визирани в чл.248 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, и съответно не е изразил изрично становище относно собствената си компетентност и наличието на основания за прекратяване на наказателното производство, евентуално на основание чл.24 ал.1 т.6 от НПК, с оглед твърденията на част от подсъдимите за наличие на висящо в Кралство Нидерландия наказателно производство за пране на пари, което евентуално да е пречка за разглеждане и решаване по същество на настоящите обвинения срещу тях за същото престъпление. Претендира се отмяна на оспореното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждането му по същество.

По повод подадения от прокурора частен протест, по делото е постъпила въззивна жалба (с характер на възражение против протеста) от подсъдимите Н. П., В. Д. и П. П., с която се оспорват твърденията и исканията на прокурора. Поддържа се позицията на окръжния съд за допуснати пороци в обвинителния акт, в който не са отразени датите/ периодите на извършените от подсъдимите предикатни престъпления, както и че, обвинителният инструмент действително не съдържа пълно, конкретно и изчерпателно описание на всички факти, попадащи в кръга на чл.102 от НПК. Твърди се липса на конкретно установена и описана в обвинителния акт връзка между подсъдимите Н. П., В. Д. и П. П., от една страна, и тримата подсъдими К.и, от друга страна, както и на факти, обосноваващи знанието конкретно на подсъдимите В. Д. и П. П. за престъпния произход на имуществото, което се твърди те да са изпрали. Иска се частният протест да бъде оставен без уважение.

Съгласно депозираното писмено становище на прокурор в Апелативна прокуратура – Бургас, частният протест е основателен и следва да бъде уважен, тъй като обвинителният акт не страда от пороците, посочени в определението на окръжния съд, а в обвинителния акт се съдържал нужният минимум от факт, обуславящи съставомерността на обвинението и конкретното участие на всеки подсъдим като извършител или помагач в извършените престъпления. Предлага се уважаване на частния протест, отмяна на първоинстанционното определение и връщане делото на Окръжен съд – Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частният протест е подаден в установения в закона преклузивен 7-дневен срок, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХII от НПК акт, от процесуално легитимирана страна – наблюдаващия досъдебното производство прокурор, който е автор на обвинителния акт, и пред компетентния съд. Разгледан по същество, той е неоснователен.

Прегледът на материалите по делото разкрива от фактическа и правна страна следното:

Съдебното производство по НОХД № 349/ 2024г. по описа на Окръжен съд – Сливен е образувано въз основа на обвинителен акт на прокурор в Окръжна прокуратура – Сливен, с който са повдигнати следните обвинения: спрямо подс. Ж. К.а –

2

- по чл.253 ал.4 във вр. ал.2 пр.3 във вр. ал.1 от НК;

- по чл.253 ал.4 във вр. ал.2 пр.З във вр. алЛ вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК;

- по чл.253 ал.4 във вр. ал.2 пр.4 и 5 във вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1от НК;

- по чл.253 ал.4 във вр. ал.2 пр. 4 и 5 във вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК;

- по чл.253 ал.4 във вр. ал.2 пр.4 и 5 във вр. ал.1 вр. чл.20 ал.4 вр. ал.1 от НК; спрямо подс. Б. К. –

- по чл.253 ал 4 във вр. ал.2 пр.3във вр. ал.1 във вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК;

- по чл.253 ал.4 във вр. ал.2 пр.3 във вр. ал.1 във вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК;

- по чл.253 ал.4 във вр. ал.2 пр.4 и 5 във вр. ал.1 вр. чл.20 ал.4 вр. ал.1 отНК;

- по чл.253 ал.4 във вр. ал.2 пр.4 и 5 във вр. ал.1 вр. чл.20 ал.4 вр. ал.1 от НК;

- по чл.253 ал.4 във вр. ал.2 пр.4 и 5 във вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК;

- по чл.354а ал.1 изр.1 предл.4 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК; спрямо В. К. –

- по чл.253 ал.4 във вр. ал.2 пр.3 във вр. ал.1 във вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК;

- по чл.253 ал.4 във вр. ал.2 пр.3 във вр. ал.1 във вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК;

- по чл.253 ал.4 във вр. ал.2 пр.4 и 5 във вр. ал.1 вр. чл.20 ал.4 вр. ал.1 от НК;

- по чл.253 ал.4 във вр. ал.2 пр.4 и 5 във вр. ал.1 вр. чл.20 ал.4 вр. ал.1 от НК;

- по чл.253 ал.4 във вр. ал.2 пр.4 и 5 във вр. ал.1 вр. чл.20 ал.4 вр. ал.1 от НК;

- по чл.354а ал.1 изр.1 предл.4 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК; спрямо подс. Н. П. –

- по чл.253 ал.4 във вр. ал.2 пр.3 във вр. ал.1 във вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК;

- по чл.253 ал.4 във вр. ал.2 пр.3 във вр. ал.1 от НК;

Спрямо подс.В. Д. –

- по чл.253 ал.4 във вр. ал.2 пр.3 във вр. ал.1 във вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК;

- по чл.253 ал.4 във вр. ал.1 пр.2 от НК; спрямо подс.П. П. –

- по чл.253 ал.4 във вр. ал.1 пр.2 от НК.

След подробно запознаване със съдържанието на обвинителния акт и проучване на 3 материалите по досъдебното производство, въззивният съд счита за напълно законосъобразно оспореното определение въпреки немногословните му мотиви и обстоятелството, че в него не са констатирани всички допуснати при изготвяне на обвинителния инструмент слабости, обосноваващи прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора.

Очевидно във фактическото описание на деянията, посочени в пункт 3 и 4 на повдигнатите спрямо подсъдимите Б. К. и В. К. обвинения, подс. Ж. К.а е посочена като участник, без да е конкретизирано в какво качество е участвала в извършването на тези престъпления. Този пропуск би могъл да се приеме за технически (очевидна техническа грешка) по смисъла на чл.248а ал.1 от НПК, ако в обстоятелствената част на акта бяха изложени конкретни факти, обосноваващи качеството на тази подсъдима като извършител или помагач в престъпленията, осъществени от синовете й. Оспорвайки изводите на окръжния съд, в частния протест прокурорът е заявил, че на стр.3, стр.6 и стр.11 от обвинителния акт били изложени фактически данни за извършените от тези трима подсъдими фактически действия и общността на умисъла им. Прегледът на посочените страници констатира, че на стр.3, освен родствените връзки между подсъдимите К.и, е налице общо твърдение, че родителите на Б. К. и В. К. и на Н. П., знаейки за произхода на придобитите от синовете им средства, по техен съвет, започнали да предприемат действия по преобразуване на тези средства чрез финансиране на разходи по изграждане и придобиване на недвижими имоти. На стр.6 се твърди, че обвиняемите Б. К., В. К. и Н. П. генерирали значителни по обем парични средства от престъпна дейност, което довело до благоприятно изменение на тяхното имуществено състояние, и за да не бъде установен произхода на придобитите от тях средства, част от тях К.и предоставяли на своите родители – подс. Ж. К.а и починалия им баща, а обв.П. предоставял на своите родители – обвиняемите В. Д. и П. П., за сключените от тях сделки, включително и за придобиване и изграждане на недвижими имоти, а друга част съхранявали в брой в домовете си и в наетия от подс. К.а сейф в Банка ДСК, гр.Сливен. На стр. 11 от обвинителния акт се твърди, че Б. К. и В. К., заедно с родителите си – Ж. К.а и починалия Д. К., решили да използват част от сумите, придобити от престъпната дейност, свързана с трафика на хора, като ги преобразуват чрез изграждане на сгради, гаражи и гаражни клетки в поземлени имоти с идентификатори № ***, № *** и № *** по кадастралната карта на гр.Сливен.

Очевидно е, че в цитираните текстове от обвинителния акт се визират контакти между членове на семейства – родители и синове, но от анализираното съдържание не следват изводи относно конкретни уговорки и съгласие за задружно осъществяване на пране на пари.

Не става ясно кой кого е съветвал (най-малко с оглед факта, че в част от обвиненията спрямо Ж. К.а, Б. К. и В. К., вторият и третият са посочени като помагачи, улеснили със съвети майки си, а в други обвинения подс. К.а е посочена като помагач, подпомогнала със съвети синовете си), липсват твърдения за обхвата на общия умисъл и съответно разпределение на ролите между съучастниците, каквото е задължително при всички форми на съучастие в извършването на умишлено престъпление. В разгледания аспект констатацията на контролирания съд, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не са отразени факти, 4 илюстриращи в какво се изразява съучастието на подсъдимите К.и в извършените престъпления, в какво качество е действал всеки от тях и с какви конкретни действия е осъществил вменените му деяния, е вярна и съответства на закона.

Извън констатираното от първата инстанция, настоящият съд установи и други, не по-малко значими пропуски в съдържанието на обвинителния акт, които водят до фактически непълноти на обвиненията и поради това съществено ограничават процесуалните права на подсъдимите.

Никъде (в обстоятелствената и заключителната част на акта) не са посочени поне ориентировъчно времевите граници – дата/ дати, или период, в който според обвинението са били извършени предикатните престъпления - трафик на хора с цел сексуална експлоатация на територията на Кралство Белгия и на Кралство Нидерландия. Утвърдено принципно положение, изрично застъпено в теорията и практиката на ВКС и инстанционните съдилища, е, че изпирането на пари по чл.253 от НК е вторично престъпление, и като форма на последваща престъпна дейност то не може да съществува, ако не е извършена предварителна дейност за създаване на имущество чрез престъпление или общественоопасно деяние. Посочването на времевите параметри на предикатната престъпна дейност, от която се твърди да е получено незаконното имущество, в случая се налага, тъй като процесното имущество следва да е вече създадено и налично, за да е годен обект на изпиране чрез престъпление на чл.253 от НК. Казаното е от особено значение за обвиненията, повдигнати спрямо Ж. К.а, В. Д. и П. П., тъй като според обвинителния акт тези трима подсъдими не са участвали в извършване на предикатните престъпления, а са били ангажирани само с изпирането на полученото от тях имущество.

Самостоятелна, но тясно свързано с неопределеното време на извършване на предикатните престъпления, е и друга фактическа липса, ясно видима при прочит на диспозитивите на формулираните обвинения по чл.253 ал.4 вр. ал.2 от НК, каквито са повдигнати спрямо всички подсъдими с изключение на П. П.. Разпоредбата на чл.253 ал.2 от НК съдържа втори основен състав на престъплението „изпиране на пари“, който бележи множество сходства с престъплението по чл.253 ал.1 от НК, но са очевидни и няколко съществени разлики. Фактическият състав по чл.253 ал.2 от НК съдържа изброяване на няколко конкретни изпълнителни деяния, каквито липсват в ал.1. Освен с това, в диспозицията на чл.253 ал.2 от НК е налице допълнителен елемент - изискването деецът да знае или предполага към момента на получаването на имуществото, че то е придобито чрез престъпление или друго общественоопасно деяние, каквото изискване липсва в състава по ал.1. Наличието на това изискване от една страна въвежда допълнителен обективен елемент на фактическия състав – определен времеви отрязък, в който деецът получава престъпно придобитото имущество, но също така изрично определя този отрязък като последен възможен момент, в който деецът трябва да знае, или поне да предполага, за престъпния произход на полученото имущество – т.е. налице е разлика и в съдържанието на интелектуалния аспект на субективния елемент.