Решение № 248 от 02.02.2018, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 5119/2015
- Вид
- Решение № 248
- Подписан
- 02.02.2018
- В сила
- 11.04.2018
- Състав
- НЕЛИ БОЙКОВА АЛЕКСИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- § 1, ал. 1 · Търговски закон
Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………………………… гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА при секретаря Таня Димчева, като разгледа докладваното от съдията т. дело N 5119 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Л.л.“ ЕООД твърди, че е кредитор на ответника „Е.А.Д.“ ЕАД и притежава спрямо него парично вземане в размер на 43 597.62 лева. Вземането е породено по силата на договор от 25.02.2008 г. за доставка и монтаж на системи за сухо строителство „К.“ на обект „Ваканционно селище, хотел и КОО А.- гр. Поморие“. Твърди изпълнение на задълженията си по договора и неизпълнение на задълженията на „Е.А.Д.“ ЕАД да заплати договорената сума. Твърди, че въз основа на решение № 236/20.05.2015 г., постановено по т. д. № 593/2014 г. на БОС, дружеството ищец се е снабдило с изпълнителен лист от 01.06.2015 г., с който ответникът „Е.А.Д.“ ЕАД е осъден да заплати на ищеца сумата от 26 000 лева, част от общо дължимата сума от 43 597.62 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за извършени СМР по договор от 25.02.2008 г., за доставка и монтаж на системи за сухо строителство „К.“, 2 000 лева- като част от общо дължимата сума от 13 383.79 лева, представляваща лихва за забава върху главницата и законна лихва върху главницата. Твърди, че въпреки изпълнителния титул вземането на „Л.л.“ ЕООД не е погасено. След проучване на финансовото състояние на дружеството длъжник установява, че след възникване на вземането по договора от 25.02.2008 г., ответното дружество е започнало да се разпорежда с недвижимото си имущество в полза на свързани лица, като към настоящия момент „Е.А.Д.“ ЕАД не разполага с недвижимо имущество, от което дружеството ищец да се удовлетвори. Твърди, че с договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен с нотариален акт № 148, том V, рег. № 31899, дело №821/09.10.2009 г. на нотариус И.Д., вписан под акт № 154, том 124, дело №27306/2009 г., вх. рег. № 43482/09.10.2009 г. по описа на службата по вписванията- гр. София, дружеството „Е.А.Д.“ ЕАД, представлявано от управителя П.Х., е продало на „Х.и.г.“ ЕООД, представлявано от същото лиц е- П.Х. следните свои собствени недвижими имоти, находящи се в землището на гр. София, местност „Витоша ВЕЦ Симеоново“, ул. „********, а именно: гаражна клетка № 4, на втори сутерен, секция 7, кота 6.90 м., със застроена площ от 26.50 кв. м.; гаражна клетка № 55, на втори сутерен, секция 8, кота 6.90 м., със застроена площ от 17.63 кв. м. и гаражна клетка № 71, на първи сутерен, секция 3, кота 4.30 м., със застроена площ от 19.48 кв. м. Твърди, че с договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен с нотариален акт № 66, том I, рег.
№ 2478, дело № 56/13.02.2012 г. на нотариус И.Д., вписан под акт № 166, том VIII, дело 1608, вх. рег. № 4370/13.02.2012 г. по описа на Служба по вписванията- гр. София, дружеството „Е.А.Д.“ ЕАД е продало на „Х.и.г.“ ЕООД склад № 1, находящ се в жилищна сграда, построена в гр. София, СО, р-н „Студентски град“, с административен адрес бул. „Симеоновско шосе“, секция 7, на 2 сутерен, със застроена площ от 14.23 кв. м., заедно с 1.15% и. ч. от общите части на сградата. Твърди, че разпоредителните действия с посочените недвижими имоти са сключени единствено с цел увреждането на „Л.л.“ ЕООД, в качеството му на кредитор на „Е.А.Д.“ ЕАД. Счита, че тъй като към датата на извършване на разпоредителните сделки законен представител на двете дружества е било едно и също лице, то в конкретната хипотеза знанието за увреждане се предполага.
Счита, че посочените в нотариален акт № 66, том I, рег. № 2478, дело № 56/13.02.2012 г. на нотариус И.Д. плащания не са осъществени. Предвид изложеното, иска от съда да бъдат прогласени за недействителни по отношение на ищеца „Л.л." ЕООД, сделката - предмет на Нотариален акт № 148, том V, peг.
№ 31899, дело № 821/09.10.2009 г. година на Нотариус И.Д., вписан под акт № 154, том 124, дело № 27306/2009 година, вх. рeг. № 43482/09.10.2009 г. по описа на Служба по вписванията - град София в частта по отношение на гаражна клетка № 4, на втори сутерен, секция 7, кота 6.90 м., със застроена площ от 26.50 кв. м. и гаражна клетка № 71, на първи сутерен, секция 3, кота 4.30 м., със застроена площ от 19.48 кв. м. и сделката - предмет на нотариален акт № 66, том I, peг. № 2478, дело № 56/13.02.2012 г. година на Нотариус И.Д., вписан под акт № 166, том VIII, дело 1608, вх. рeг. № 4370/13.02.2012 г. по описа на Служба по вписванията - град София, в частта относно склад № 1, находящ се в жилищна сграда, построена в град София, Столична община, район „Студентски град“, с административен адрес: бул. „********, съгласно строителна документация Секция 7, на 2-ри сутерен, на кота -6.90 метра, със застроена площ от 14.23 кв. м.
Претендира направените разноски.
Ответникът „Е.А.Д.“ ЕАД не подава отговор на исковата молба и не взема становище по иска в хода на производството.
Ответникът „Х.и.г.“ ЕООД подава отговор, с който оспорва предявените искове по основателност. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва обстоятелството, че към 13.02.2012 г., П.Х. е бил част от управителните тела на „Е.А.Д.“ АД. Твърди, че с промяната на наименованието на дружеството през 2010 г., е показано разграничението на П.Х. от дейността на последното, поради което Х. не може да отговаря за решенията, които са взимани по отношение разпоредителни сделки с имущество на първия ответник. Оспорва факта процесната сделка да е извършена безвъзмездно. Оспорва да са налице обстоятелства, от които да се направи извод, че целта на сделката е увреждане на ищеца. Моли съда да отхвърли исковете, като му присъди направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Страните по делото не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява следното:
На 09.10.2009 г., в необходимата нотариална форма – нот. акт № 148, т. V, рег. № 31899, дело № 821/2009 г., е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който „Х. И.Г.“ АД, представлявано от П.Д.Х. продава на „Х.и.г.“ ЕООД, представлявано от П.Д.Х., следните свои недвижими имоти, находящи се в землището на гр. София, местност „Витоша ВЕЦ Симеоново“, ул. „*********, а именно: гаражна клетка № 4, на втори сутерен, секция 7, кота 6.90м. със застроена площ от 26.50 кв. м., заедно с 2.36% или изразени в площ от 32.86 кв. м. идеални части от общите части на сградата и заедно с 0.108% или изразено в площ от 6.73 кв. м. от дворното място; гаражна клетка № 55, на втори сутерен, секция 8, кота 6.90 м., със застроена площ от 17.63 кв. м., заедно с 1.57% или изразено в площ от 21.85 кв. м. идеални части от общите части на сградата и заедно с 0.072% или изразено в площ от 4.48 кв. м. идеални части от дворното място и гаражна клетка №71, на първи сутерен, секция 3, кота 4.30 м., със застроена площ от 19.48 кв. м., заедно с 0.66% или изразено в площ от 14.46 кв. м. идеални части от общите части на сградата заедно с 0.079%, или изразено в площ от 4.95 кв. м. идеални части от дворното място, цялото с площ от 6 239 кв. м., съставляващо УПИ I-522,900, от квартал № 1 по плана на гр. София, местност „Витоша ВЕЦ Симеоново“. Уговорената от страните с договора цена е 55 000 лева без ДДС, като страните се съгласяват така посочената покупна цена да бъде получена в срок не по-късно от 5 работни дни, след датата на нотариално изповядване на сделката. Този договор в частта по отношение на гаражна клетка № 55 не е предмет на иска по чл. 135 от ЗЗД.
На 13.02.2012 г., в необходимата нотариална форма – нот. акт № 66, т. I, рег. № 2478, дело № 56/2012 г., е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който „Е.А.Д.“ АД, представлявано от А. Г.продава на „Х.и.г.“ ЕООД, представлявано от П.Д.Х., следните свои недвижими имоти: склад № 1, находящ се в жилищна сграда, построена в гр. София, СО, р-н „Студентски град“, с административен адрес бул.
„Симеоновско шосе“, секция 7, на 2 сутерен, със застроена площ от 14.23 кв. м., заедно с 1.15% и. ч. от общите части на сградата, заедно с 0.072% идеални части от правото на собственост върху УПИ, съставляващо УПИ I-522,900, от квартал №1 по плана на гр. София, местност „Витоша ВЕЦ Симеоново“. Уговорената от страните с договора цена е 12 500 лева без ДДС, като страните се съгласяват дружеството купувач да заплати на продавача договорената сума по банкова сметка *** „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, като сумата следва да бъде получена в срок не по-късно от 5 работни дни, след датата на сделката.
На 02.12.2010 г., по електронното дело на ответника „Е.А.Д.“ АД в Търговския регистър е вписана промяна в наименованието му от „Х. И.Г.“ АД в „Е.А.Д.“ АД. На същата дата 02.12.2010 г. ответникът Х. е заличен като представител на дружеството и член на Съвета на директорите, а на 08.06.2012 г. е вписана и промяна в правно-организационната форма на дружеството от акционерно дружество в еднолично акционерно дружество, с едноличен собственик на капитала - Н.И.ООД, чуждестранно юридическо лице, държава: САЩ.
На 21.11.2012 г. като едноличен собственик на капитала е вписан С.М.Г.ЕООД, ЕИК *********.
По делото е представен договор за доставка и монтаж на системи сухо строителство К., сключен на 25.02.2008 г. между „Х. И.Г.“ АД, като възложител и „Л.л.“ ЕООД, като изпълнител. Видно от т.
16 от договора СМР е следвало да бъдат извършени до 31.04.2008 г., към договора са приложени и 12 броя фактури издадени от „Л.л.“ ЕООД с получател по фактурите „Х. И.Г.“ АД.
Установява се, а и не спорно, че с писмо изх. № 2 от 27.01.2011 г., „Е.А.Д.“ АД, е потвърдило, че към 31.12.201 г., дължи суми към „Л.л.“ ЕООД в размер на 43 597.62 лева.
На 01.06.2015 г. на ищеца е издаден изпълнителен лист по т. дело № 593/2014 г. по описа на ОС-Бургас, с който „Е.а.д.“ ЕАД е осъдено да плати на ищеца следните суми: 26 000 лева, част от общо дължимата сума от 43 597.62 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за извършени СМР по договор от 25.02.2008 г., за доставка и монтаж на системи за сухо строителство „К.“, 2 000 лева- като част от общо дължимата сума от 13 383.79 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 26 000 лева за времето от 11.12.2011 г. – 12.12.2014 г., законна лихва върху главницата от 26 000 лева, считано от 12.12.2014 г. до окончателното изплащане и 2 320 лева- разноски. Представено е и решение № 236 от 20.05.2015 г. постановено по т. д. № 593/2014 г. по описа на ОС-Бургас, въз основа на което е издаден идпълнителният лист от 01.06.2015 г.
От показанията на свидетеля А.С.М.се установява, че свидетелката работи в „Л.л.“
ЕООД от 1998 г. Твърди, че познава г-н Х. и, че го е виждала в офиса на фирмата по повод взаимоотношенията с дружеството, което той представлява. Отбелязва, че и е известно, че дружеството „Е.а.д.“ ЕАД все още има неизплатени задължения към „Л.л.“ ЕООД на стойност 43 000 лева във връзка с изпълнени СМР на обект „А.“ , гр. Поморие, а сумата е следвало да бъде изплатена след приключване на договора. Спомня си, че са били водени разговори от управителя на „Л.л.“ ЕООД с Х. по телефона, но е имало и кореспонденция по електронната поща. Отбелязва, че не е водила разговори с Х. лично, а само е присъствала на част от разговорите, в които е имало уговорки за частично плащане. Допълва, че по време на разговорите не е присъствала в стаята, когато управителят е разговарял с Х., но тя като счетоводител е била запозната с неизпълнените задължения към дружеството. Посочва, че първоначално Х. е предлагал да бъде изплатена част от сумата, която се дължи, като солидарно удържи част от сумите, удържани на него, но „Л.л.“ ЕООД е възразило, тъй като гаранционните удръжки не се отнасят до изпълнените от тях СМР. Спомня си, че впоследствие са продължили да си разменят кореспонденция, като последното е от 2011 г., подписано от новия представляващ „Е.А.Д.“ ЕАД. Спомня си, че през 2011 г., са започнали нов проект с „Х.и.г.“, като са се водили разговори за тези задължения. Заявява, че е убедена, че Х. е запознат със задължението към „Л.л.“ ЕООД. Не си спомня добре, но по повод настоящото дело е проведена среща в гр. Бургас, на която среща е присъствал лично Х., управителят на „Л.л.“
Разпечатката съдържа 29 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/93f93b4a-af45-4294-96af-6f8a787170b8