Решение № 5598 от 30.03.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 38634/2022
- Вид
- Решение № 5598
- Подписан
- 30.03.2025
- Състав
- НАТАЛИ ПЛАМЕНОВА ГЕНАДИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал.2 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл.143, ал.2 · Семеен кодекс
- чл. 149 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 6 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 7 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 5598 гр. София, 30.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: НАТА. ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от НАТА. ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело № 20221110138634 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Х. А. А., ЕГН **********, срещу У. А.А.
Сайд, ЛНЧ *********, родена на ********** година в Багдат, иск с правно основание чл.
127, ал.2 СК относно родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката спрямо децата на страните – И.А., ЕГН ********** и Ф.А., ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че страните са родители на децата, че имат сключен граждански брак на 16.12.2015 година в гр. Багдат, Р. Ирак. Сочи се, че след сключване на брака страните са живели в Швеция където са се родили децата им И. и Ф. но поради здравословни причини на детето Илияна са се преместили и от 25.02.2022г. живеят в Р.
България. Сочи, се че преди да се преместят страните в Р. България, поради неразбирателство между страните, ищеца на 07.02.2022г. е подал молба за развод пред Районния съд на гр. Борос, Швеция от 07.02.2022 г. Твърди се, че първоначално страните са живеели в Р. България заедно в апартамент под наем в гр. София, ж.к. „Студентски град“, а от април месец 2022 година ответника се изнесъл от жилището. Твърди се, че ответника не е имал контакт с ответницата и децата от 03.04.2022г., като на 13.06.2022г. подал жалба в полицията, а на 14.06.2022г. децата са били открити сами, тъй като майката ги била изоставила. Сочи се, че от тази дата децата живеят при ищеца който се грижи за тях подпомаган от своята майка. В исковата молба се излагат и твърдения, че ответницата е отправяла заплахи към ответника по телефона, които заплахи децата са възприели. Предвид изложеното се претендира родителските права да бъдат възложени на ищеца, при когото да 1 бъде определено местоживеенето на децата, а ответницата да бъде осъдена да заплаща издръжка на децата в размер на 200,00 лева, както и да й бъде определен режим на лични отношения с децата, всяка първа и трета седмица от месеца в петък за три часа в присъствието на социален работник.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който изразява становище за недопустимост на исковата молба поради образуваното пред Районен съд гр.
Бурос, Кралство Швеция дело Т448- 2 между същите страни със същия предмет. Излагат се съображения и за неоснователност на исковата молба. Твърди се, че изложените в исковата молба твърдения за осъществени актове на насилие са изцяло неверни. Не се оспорват единствено обстоятелствата, че страните са съпрузи, че имат две деца, както и данните за гражданството на страните и децата. Ответницата от своя страна излага подробно своето становище за отношенията на страните, като се твърди, че ответника е упражнявал физическо и психическо насилие спрямо нея, във връзка с което ответницата е подавала жалба до СРП, било образувано и дело по ЗЗДН . Оспорва се, че повода за преместването в Р. България е здравословното състояние на детето. Твърди се, че ответницата никога не е ограничавала контактите на бащата с децата. Подържа, че действително на 04.06.22г. е напуснала страната и е заминала за Ирак, за да се погрижи за издаването на задграничния си паспорт, като е оставила децата на грижите на сестра си, а ответника насила с полиция е извел децата от мястото на което са били отседнА. и за които се е грижила лелята на децата. Сочи, че в периода от 14.06.22г. до 18.06.22г. ищеца не е предоставял информация къде се намират децата, както и след връщане на майката на територията на страната не е дал възможност на се види с децата, като е укривал и местонахождението им.
В същия срок се отправя и насрещна искова молба от У. А.А. С., ЕГН ********** срещу Х. А. А., ЕГН ********** с правно основание чл. 127, ал.2 СК, с която се иска родителските права да бъдат предоставени на майката, местоживеенето на децата И. А., ЕГН ********** и Ф. А., ЕГН ********** да бъде определено при майката, а на бащата да бъде определен режим на лични отношения с децата, както и същия да бъде осъден да заплаща издръжка за всяко едно от децата в размер на 500,00 лева, считано от една година преди завеждане на исковата молба в съда, ведно с законна лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане .
В срока по чл. 131 от ГПК първоначалния ищец е депозирал отговор от 10.08.2023 година, с които е изразил становище за неоснователност на исковата молба.
От ответницата/ищца по насрещната претенция е депозирана и искова молба с вх. № 54133 от 27.02.2023г. въз основа на която е образувано гр. д. 10295/2023г. по описа на СРС , 91-ви състав. В исковата молба се сочи, че се отправя претенция с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК от У. С. срещу Х. А. относно родителската отговорност по отношение на децата на страните И. А. и Фатима А., както и че с Решение от 03.10.2022 година от окръжен съд в Борос Швеция, влязло в сила на 24.10.2022г. брака между страните е прекратен. С разпореждане делото е изпратено за преценка за присъединяване и в последствие присъединено за общо разглеждане и решаване с гр.д. № 38634/2022 година.
2
С определение № 17029 от 11.05.2023 година постановено от съдията докладчик по гр.д.
38634/2022 по описа на СРС, 83-ти състав е прогласена международната компетентност на българския съд да разгледа исковата молба с правно основание чл. 127, ал 2 от СК подадена и от двете страни Х. Абид и У. С. във връзка с родителската отговорност по отношение на децата на страните Илиана А. и Фатима А.. С частично решение от 03.10.2022г. Районния съд в гр. Бурос, Кралство Швеция е постановил развод между страните.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищеца Х. А. А. заявява, че желанието си да г. упражнява родителските права. Сочи, че децата посещават децка градина и са напълно адаптирани, имат приятели и вече говорят добре български език. Ищеца подържа, че разчита на подкрепата на своите роднини при отглеждането на децата. Твърди, че определения от съда режим на лични контакти между майката и децата се изпълнява, както и че ищеца не ограничава контактите на майката с децата.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ответницата У. А. А. Сайд твърди, че желае родителските права да бъдат предоставени на нея. Сочи, че децата са малки и са момичета.
Оспорва твърдението, че след раздялата когато ответницата се е грижила за децата е препятствала контактите между децата и бащата. Сочи, че режима на виждане е недостатъчен и желае да вижда децата си по- често. Твърди, че бабата по бащина линия се грижи за децата, когато бащата е на работа. Изразява своето несъгласие бабата по бащина линия да се грижи за децата, когато те имат жива и здрава майка.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Установява се, че страните са родители на децата И.А., ЕГН ********** и Ф.А., ЕГН **********. /л. 24- л. 27 от делото/.
С Решение от 03.10.2022г. постановено по Дело № Т448-22 от Окръжния съд в Борос, Кралство Швеция, влязло в сила на 24.10.2022г. е прекратен брака между страните, като по делото е останал висящ въпроса за попечител и местоживеенето по отношение на общите деца на страните Илиана А. и Фатива А../л. 8-9 от гр.д. 10295/2023г. по описа на СРС,91-ви състав, присъединено/. С искане от 01.02.2023г. от РС на Бурос по съдебно дело № Т448/2022 г., с което се сочи, че децата Илиана и Фатима са български граждани и се намират на територията на Р. България, като съдът в Районен съд Бурос е преценил, че децата имат особена връзка с Р. България и че са нА.це предпоставките на чл. 15, ал. 1 на Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета. С определение № 17029 от 11.05.2023 година постановено от съдията докладчик по гр.д. 38634/2022 по описа на СРС, 83-ти състав е прогласена международната компетентност на българския съд да разгледа исковата молба с правно основание чл. 127, ал 2 от СК подадена и от двете страни Х. Абид и У. С. във връзка с родителската отговорност по отношение на децата на страните Илиана А. и Фатима А..
В представените по делото социални доклади от 07.11.2023г. и 01.02.2024 г. от ДСП – 3
Възраждане се установява, че основни грижи се упражняват от бащата, че майката живее в жилище по наем в ж.к. „Красна поляна“ с добри хигиенно- битови условия и обзавеждане. В хода на социалното проучване майката е споделила, че желае да упражнява родителските права по отношение на децата, както и че между тях има изградена силна емоционална връзка и че разделите им са винаги съпроводени от плача на децата, които не желаят да се разделят с нея. Сочи, се че определения от съда режим на лични контакти не се изпълнява коректно. Майката е споделила, че работи към фармацевтична компания, както и че получава доходи от ренти на земи в Ирак, както и че децата посещават ЧДГ „Мила“ но няма информация за личния лекар на децата.
От представените и прити по делото социални доклади от ДСП – Слатина от 03.11.2023 г. и 20.02.2024 г. се установява, че основни грижи за децата полага бащата от 14.06.2022г. до момента на изготвяне на доклада. В него се сочи и че бащата е изразил категоричното си нежелание и отказ децата Илиана и Фатима да се срещат с майка си докато СРС не постанови привременни мерки. В доклада е изразено и становище, че за децата съществува риск от увреждане на психическо, нравствено и социално развитие с оглед нарушената комуникация между родителите, както и липсата на контакт между майката и децата. В доклада е посочено, че по сведение на бащата постановените от съда привременни мерки от 13.06.23г. се спазват, но майката не винаги взима и връща децата в точното време съгласно режима. В доклада е посочено, че децата контактуват с роднините по бащина линия, като бащата получава помощ и подкрепа при отглеждане на децата от неговата майка преимуществено, но и от баща си също. В хода на социалното проучвано е наблюдавано и констатирана емоционална връзка и привързаност на двете деца с баща им.
По делото е представена и приета справка от ГД „Гранична полиция“ относно пътуванията на ответницата У. Абдулаз А. Сайд извън пределите на страната, като от справката се установява, че У. Сайд е пътувама многократно през 2022 и 2023 до Ирак, която и е държавата по произход на ответницата, както и до Кралство Швеция, няколко пъти.
По делото е представен договор за наем от 01.07.2024г. от отвеницата У. С. (л. 396 от делото) ведно от които ответницата е сключила нов договор за наем за жилище – апартамент, находящ се в *******, в които е договорена наемна цена в размер на 800,00 лева.
Съгласно представената по делото справка от НОИ за деклариран осигурителен доход и Справка -данни за осигуряването на Соня Милкова Съева /л. 94 от делото/, към м.9.2023 г. ответницата е полагала труд по трудово правоотношение със Столична община, като за периода октомври 2021 г. - септември 2023 г. е реА.зирала средномесечен осигурителен доход в размер на около 3400,00 лв. За същия период ответникът е реА.зирал средномесечен осигурителен доход в размер на 710,00 лв. /л. 93 от делото/.
От показанията на св. Николай Крумов Николов се установява, че познава ищеца Х. от лятото на 2022 година, когато ищеца е отишъл в офиса на свидетеля и му е споделил, че от 14 дни не е виждал децата си, след което свидетеля и ищеца заедно са отишли до СДВР, където са подА. сигнал/ жалба, с която последния е помолил за съдействие. В резултат на депозираната жалба от 07 РУП са се обадили на ответника да му кажат, че децата са в хотел 4 в района на Централна гара, в които момент свидетеля е бил с ищеца и след това заедно са отишли до въпросния хотел. Свидетеля сочи, че в въпросния хотел са стояли пред рецепцията до 20:30 часа, ищеца се е обадил на тел 112, като след пристигане на полицейските служители са се качили в хотелската стая, където са установили децата и някаква жена, която по- късно свидетеля разбрал, че е леля на децата. Уточнява, че въпросния ден когато са взели децата с него и ищец е имало и други лица , които са адвокат.