Решение № 3011 от 06.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3011 гр. София, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20261110202076 по описа за 2026 година намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

Образувано по жалба на Г. А. Р., с ЕГН **********, чрез адв. И., срещу наказателно постановление (НП) № 25-4332-031255 от 12.12.2025 г., издадено от началник група към СДВР ОПП, с което на Г. А. Р., с ЕГН ********** са наложени административно наказание – глоба, в размер 255, 65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП , за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи, че жалбоподателят от една страна не е собственик на процесното МПС, а от друга нито собственика, нито жалбоподателя са знаели за служебно прекратената регистрация на автомобила. Моли за отмяна на НП, претендират се и разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. И., която поддържа жалбата и прави искане НП да се отмени .

Въззиваемата страна - началник група към СДВР ОПП, редовно призована – не изпращат представител. Представени са писмени бележки от юрк. П. с пълномощно, в които оспорва жалбата и развива доводи, че НП е правилно и законосъобразно, моли съда да го потвърди, и претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, ако такъв се претендира.

1

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят на 05.10.2025г. управлявал в гр. София, по бул.

България с посока на движение от Околовръстен път към бул. Гоце Делчев моторно превозно средство - лек автомобил ,,***'', с рег. № ,,***'', собственост на Г.М.П.. Около 18.53ч. бил спрян за проверка от екип на О"ПП" - СДВР. В хода на проверката полицейските служители установили, че жалбоподателят управлява МПС, нерегистрирано по надлежния ред, тъй като на 24.09.2025 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно (с отбелязване в автоматизираната информационна система на МВР) била прекратена регистрацията на процесния автомобил, след уведомление от Гаранционен фонд за липса на сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за превозното средство. За това обстоятелство органите на МВР не уведомили собственика, тъй като нямали нормативно вменено задължение.

Няма данни да е уведомявана от Гаранционен фонд или от застраховател за прекратяване на регистрацията.

За случая бил съставен АУАН № GA 4528854, от 05.10.2025 г. за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП . Според чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил му връчен за подпис и запознаване, при което не са направени възражения, нито такива са постъпили в рамките на срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН . Материалите били изпратени на прокурор от СРП за преценка образуване на досъдебно производство за извършено престъпление.

Въз основа на посочения акт и Постановление за отказ да се образува досъдебно производство на прокурор от СРП, било съставено процесното наказателно постановление (НП) № 25-4332-031255 от 12.12.2025 г., издадено от началник група към СДВР ОПП са наложени на жалбоподателя, административно наказание – глоба, в размер 255, 65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК към делото писмени доказателства: АУАН, НП, Справки от ОПП-СДВР с приложения, справка за нарушител/водач, Заповеди и актове за удостоверяване на заеманата 2 длъжност, постановление за отказ да се образува наказателно производство, докладни записки, справка за собственост на МПС, задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, сключена от 06.10.2025г..

Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие. По фактическата обстановка спор между страните липсва.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка, налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН , с оглед на което е допустима, а разгледана по същество в рамките на правомощията на съда да извърши цялостна проверка на обжалвания акт, налага отмяна на наказателното постановление.

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН, който е съставен от компетентен орган – мл. автоконтрольор при СДВР ОПП, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния, съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП .

Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение, респективно Постановление на прокурор при СРП за отказ от образуване на наказателно производство е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен орган, съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като са спазени изискванията за форма и съдържание на същите, за участие на свидетели и връчване на процесуалните документи. Според настоящия съдебен състав нарушението е описано достатъчно ясно за да разбере жалбоподателят в какво точно е обвинен. Съдът намира, че следва изрично да отбележи, че административнонаказателното производство е започнало именно със съставяне на АУАН по реда на чл. 36, ал. 1 ЗАНН , а не по реда на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, както неточно е посочено в наказателното постановление, че същото е издадено на основание отказ на прокуратурата да образува наказателно производство. Това е така, доколкото нормата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН урежда изключения от правилото за започване на производството, които допускат същото да се проведе и без съставен АУАН, при наличието на изрично предвидените в нея предпоставки. В настоящия случай не се налага приложение на изключението, предвид наличието на съставен акт за установяване на административно нарушение, който е сложил началото на 3 производството.

Посочената разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП допуска по пътищата отворени за обществено ползване да се движат само МПС, които са регистрирани и регистрационните табели са монтирани на съответните места, като съгласно НП нарушението се е изразило в управление на МПС, чиято регистрация е прекратена служебно.

Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, установена и от настоящия съдебен състав, напълно кореспондира с обективната страна на посочения състав на административно нарушение. Управляваното от жалбоподателя МПС е било без валидна регистрация към датата на деянието, с оглед служебното прекратяване на същата в предходен момент. При това, като е управлявал посоченото МПС по път за обществено ползване, какъвто е и уличната мрежа на територията на гр. София, жалбоподателят формално е нарушил правилото на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАНН , административно нарушение е това деяние което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия случай обаче не може да се направи извод, че поведението на жалбоподателя Р., което се субсумира под състава на административно нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, е извършено виновно. Макар и вече разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП да не вменява задължение на органите на МВР да уведомяват собственика за прекратената регистрация, съдът намира, че за да е налице съставомерност на деянието е необходимо жалбоподателят да знае или да може да узнае, че МПС, което управлява, е с прекратена регистрация. Доколкото по делото липсват данни за служебната дерегистрация на автомобила да е уведомен собственика на автомобила или да са били иззети свидетелството за регистрация или снети регистрационните табели на автомобила, не може да се вмени нито във вина на собственика, нито във вина на трето лице, управлявало МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Няма регистър със свободен достъп, в който липсата на регистрация да може да бъде установена, че да се приеме от субективна страна жалбоподателят да е могъл да предвиди фактите с правно значение – прекратяване на регистрацията.

Незнанието на част от обективните елементи на състава на нарушението обаче, а именно –прекратяването на регистрацията по служебен път, налага извод за липса на виновно поведение, доколкото нарушителят е действал в условията на фактическа грешка по смисъла на чл. 14 НК, вр. чл.

11 ЗАНН, която всякога изключва умисъла. По делото няма доказателства и такива не са ангажирани от наказващия орган, извършената служебна дерегистрация да е била съобщена на собственика, съответно той да е уведомил ползвателя. В този смисъл и Решение № 7423 от 21.12.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 8338/2020 г.

В постановеното Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на 4

ВКС и ВАС се приема, че не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата , без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.

Според този съдебен състав независимо от измененията в чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, няма основание да се приеме, че жалбоподателят е действал виновно, включително и при небрежност. Макар и да е тълкуваната старата редакция на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, върховните съдии посочват, че прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка "Гражданска отговорност", а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането.

Собственикът на моторно превозно средство, респективно лице, на което му е бил предоставен и е управлявал чуждо МПС обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът, респективно лице, което управлява чуждо МПС в случая жалбоподателя е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.

Продължава обаче да е налично задължението по чл. 18б, ал. 2 вр. ал.