Присъда № 13 от 15.05.2025, Районен съд - Дулово

МОТИВИ

Към Присъда № 13/15.05.2025 г. по НОХД 4/2025 г. по описа на РС - Дулово,

Силистренската районна прокуратура е внесла за разглеждане в Районен съд гр.

Дулово обвинителен акт срещу М.Б.Х, ЕГН: **********, роден в ****, постоянен и настоящ адрес: ***********, за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, при фактическа и правна обстановка подробно изложена в обвинителния акт.

Прокурорът счита, „че в настоящото съдебно следствие по делото от събрания доказателствен материал, а именно разпитаните свидетели, приобщените експертизи и останА.я събран доказателствен материал беше доказано по несъмнен начин извършеното престъпление от страна на подсъдимия, за което е предаден на съд, а именно престъпление по чл. 144, ал. 5 във вр. с ал. 1 от НК. Събраните доказателства доказват извършеното изпълнително деяние от страна на подсъдимия и настъпилият престъпен резултат, а именно отправената закана с убийство спрямо пострадА.я М.Х.Е. от ***, а именно, че е била извършена чрез отправяне словесно на закана с убийство, заканвайки се с думите, че ще го убие, че ще го заколи, както и с действия държейки в едната си ръка нож, а в другата овчарска гега, несъмнено от тези действия обективирани от страна на подсъдимия в действителността за които свидетелстват тук събраните доказателства. Тази закана е от естество да възбуди основателен страх за осъществяването “. С оглед на което прокурорът счита, че „е доказано извършеното престъпление. С оглед личността на подсъдимия и обществената опасност на извършеното престъпление“ прокурорът намира, че „следва да бъде определено наказание по вид и размер, а именно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от три години на основание чл. 144, ал. 3 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 54 от НК. По отношение на мярката за неотклонение „Подписка“, същата следва да бъде отменена. Направените разноски по време на разследването следва да бъдат възложени на подсъдимия за психиатрична експертиза и медицинска експертиза“.

ПострадА.ят М.Х.Е. е конституиран като граждански ищец и частен обвинител.

Съдът е приел за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство предявения граждански иск срещу подс. М.Б.Х за сумата от 5 000.00 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от деянието, ведно със законната лихва от датата на увреждане - ****г., до окончателното плащане.

Процесуалният представител на пострадА.я намира обвинението за доказано. Аргументира се, че този вид престъпления цели промяна в поведението на заплашвания и видно от съдебно-психологичната експертиза, пострадА.ят е изживял силен емоционален стрес, като психологът е описал тези последствия: „настъпили психотравменни реакции от типа на посттравматичните такива изразено в средна степен.“ Намира за безспорно доказано чрез гласни доказателства, че освен заявяване от страна на подсъдимия за намерения за насилствено отнемане на живота на пострадА.я М., това заявяване е придружено и от проявата на това намерение за насилствено отнемане на живота на пострадА.я чрез конкретни действия, а именно чрез насочване на нож. Адвокатът на пострадА.я отдава частично неистинните показания на полицейския служител В. на това, че същият с цел (това е предположение на процесуалния представител) да си спести служебна работа не е оформил по надлежния ред преписка след като е бил сигнА.зиран от пострадА.я, което след 1 като не е била регистрирана такава преписка той е бил застрашен от дисциплинарно наказание, ако не е заведен материал, за да държи вещественото доказателство, което е оръдието на престъплението. Освен съдебно-психологичната експертиза има и съдебномедицинска експертиза, която безспорно доказва нА.чието на травми понесени от пострадА.я, които са обусловили временно разстройство на здравето му неопасно за живота, като съдебният лекар подробно описва, че са нА.це две рани от нож и удари с тояга по предмишниците на пострадА.я.

Подсъдимият се явява в съдебно заседание, не се признава за виновен. Защитникът му пледира за постановяване на оправдателна присъда. Намира, че доказателства по делото в своята същност са противоречиви. Излага доводи в тази насока, цитирайки фрагменти от показания на свидетели. Апелира съда да оправдае подсъдимия по така повдигнатото обвинение, приемайки, че същото е недоказано, изпълнителното деяние не е извършено и същевременно да отхвърлите предявения граждански иск и искането за присъждане на разноски. Алтернативно прави искане, ако съдът приеме, че има достатъчно данни за вина на подсъдимия по отношение на деянието, при определяне на наказание да се вземе предвид чистото съдебно минало, това, че до този момент между двамата няма други конфликти, които да са документирани. Намира, че след като кварталният полицай не е документирал прояви, той е склонен да се довери на неговата преценка. Моли съда да наложи наказание „Пробация“ към минималния размер

Дуловският районен съд, след като събра необходимите за изясняване на делото от фактическа и правна страна доказателства и след тяхното обсъждане, както поотделно, така и в тяхната съвкупност приема за установено следното:

Подс. М.Б.Х и пострадА.ят М. Е. са далечни роднини, живущи в едно село – ***, обл.

***. Семейството на пострадА.я М. се занимава с животновъдство (отглеждат крави и овце) и стопанисва наети пасищни имоти в землището на селото. Подсъдимият също отглежда овце, като често пасял стадото си на същите тези общински пасища, ползвани от М., което става повод за напрежение между тях.

На **** г. следобед пострадА.ят М. Е. отишъл до семейната си ферма край ***.

Около фермата се намирА. пасищата, наети от семейството му. М. забелязал, че едно от овчарските му кучета липсва, и тръгнал да го търси. Малко по-надолу видял две кучета да разкъсват неговото куче. М. се приближил с автомобила и установил, че кучето му е умряло, нахапано от две кучета, които разпознал като собственост на негов съселянин – свидетеля Р.С.Р.. На около 20 метра от там М. срещнал бащата на Р. – свидетеля С. Р. М. (известен като Н.), който пасял наблизо овце. М. го запитал: „Какво ядат тези кучета?“, на което С. отговорил троснато: „Куче ядат!“. М. заявил, че убитото куче е негово, а С. му отвърнал да не се тревожи, щели да му намерят друго куче.

Докато говорел със С., М. забелязал на около 200 метра в неговите пасища свидетеля Р.С.Р. (син на С.) заедно с подс. М.Б.Х. М. веднага се насочил натам с автомобила си, за да иска обяснение от Р. за убитото куче. Пристигайки при тях, М. разгорещено потърсил сметка на Р.: защо кучетата му са убили неговото куче. Между М. и Р. избухнал остър словесен конфликт – започнА. да си крещят и да се карат. Свидетелят Р. потвърждава, че спорът възникнал „заради едно куче“ и че М. първи му се развикал и го ударил с шамар, след което и синът му (У.) го ударил в тила, поваляйки го на земята.

В този момент подс. М.Б.Х, който пасял овце наблизо и първоначално бил встрани, се приближил бързо към спречкването. Вместо да успокои ситуацията, подсъдимият се включил агресивно: той държал в едната ръка нож, а в другата – дървена овчарска гега, и от 2 разстояние започнал да крещи към М. на висок глас. По думите на свидетеля Б.С. (съпруга на пострадА.я), подс. М.Б.Х тичешком се насочил към тях, крещейки: „Ще те убия, ще те убия, ще те убия!“ – размахвайки ножа и гегата срещу М.. Свидетелят Р.И.Ю., който събирал гъби наблизо, също вижда как подсъдимият „бягаше и крещи към М.…, държейки нож в едната си ръка“, като с тази ръка правел резки движения към М., все едно го пробожда.

Подс. М.Б.Х размахвал ножа и отправял заканителни викове, включително „Ще те заколя!“ (в превод: „Ще те заколя!“). Чуто е и хваленето на подсъдимия, че „Аз имам адвокат! Имам прокурор! Никой нищо не може да ми направи!“ – демонстрирайки убеждението си в безнаказаност. С тези думи и действия към М. подсъдимият ясно изразил заканата си с убийство.

Ситуацията бързо ескА.рала до физическо насилие. По приближаване към М., подс.

М.Б.Х започнал да удря М. с гегата и едновременно да замахва към него с ножа. Св. Б. Н. С., наблюдавайки от разстояние около 10-15 метра, вижда как подс. М.Б.Х „нанасe удари с гегата, няколко пъти го удари по гърба“, а също така „нанaся удари с ножа на съпруга ми“.

М. се опитал да се защити – събул единия си гумен ботуш и с него отбивал нападенията.

Въпреки това подс. М.Б.Х успял да го нарани с острието: нанесъл няколко порезни рани по тялото на М. – по гърба, по лявата ръка и по десния крак, като бил засегнат и безименният пръст на лявата ръка на М.. Св. Б. Н. С. потвърждава, че видяла кървящи рани по ръцете на съпруга си, а според нея подсъдимият поне „три пъти посегна с ножа в областта на сърцето му, риташе го“, докато М. паднал на земята. Подсъдимият се нахвърлил върху поваления М., продължавайки да крещи, че ще го убие. започнал да удря М. с гегата и едновременно да замахва към него с ножа. Свидетелката Б., наблюдавайки от разстояние около 10-15 метра, вижда как М. „нанасe удари с гегата, няколко пъти го удари по гърба“, а също така „нанaся удари с ножа на съпруга ми“. М. се опитал да се защити – събул единия си гумен ботуш и с него отбивал нападенията. Въпреки това подсъдимият успял да го нарани с острието: нанесъл няколко порезни рани по тялото на М. – по гърба, по лявата ръка и по десния крак, като бил засегнат и безименният пръст на лявата ръка на М.. Свидетелката Б. потвърждава, че видяла кървящи рани по ръцете на съпруга си, а според нея подсъдимият поне „три пъти посегна с ножа в областта на сърцето му, риташе го“, докато М. паднал на земята.

Подсъдимият се нахвърлил върху поваления М., продължавайки да крещи, че ще го убие.

Реакция на свидетелите и прекратяване на побоя:

Виковете и шумът от борбата били чути от свидетелката Б.С., която по това време се намирала на част от пасището недалеч (тя помагала всекидневно на мъжа си с овцете).

Осъзнавайки, че мъжът е в опасност, Б. веднага се обадила по телефона на синовете им – свидетелите У. М. Х. (22 г.) и М. М. Х. (31 г.), които в този момент били около километър нагоре по полето при семейните крави. Тя им извикала спешно: „Елате тук, М. нападна баща ви!“, като в паниката заявила, че „М. ще убие баща ви“. Б. също така позвънила на кмета на селото – св. Е.Н.Е., с разтревожен глас да търси помощ.

Докато синовете тичешком се отправят към мястото на инцидента, св. Б. Н. С. сама притичала по-близо. Пред очите подсъдимият „гонеше мъжа ми, държейки нож и гега…, крещейки му на турски, че ще го убие, заколи, запА.“. Свидетелката вижда как в един момент М. “падна на земята, а М. застана над него, размахвайки ножа“, готов да му нанесе смъртоносен удар. Убедена, че животът на съпруга е под непосредствена заплаха, св. Б. Н.

С. събира кураж и се намесва физически – „хванала М. за дрехата отзад и започнала да го дърпа назад“, опитвайки се да отмести нападателя.

В този критичен момент на помощ пристигат и двамата синове на пострадА.я.

Свидетелят У. Х. свидетелства: „Когато отидохме там, видяхме, че баща ни беше на земята, ръцете му бяха нарязани с нож, а М. беше върху него“. Незабавно братята се хвърлят да защитят баща си – „ние с батко го хванахме и го дръпнахме“, казва У.. Свидетелят М. потвърждава, че „майка ми дръпна М. заедно с У.“ и те успели да отделят подсъдимия от 3 лежащия на земята М.. При тази схватка ножът пада на земята, изпуснат от ръката на подсъдимия, а гегата също бил изтървана. У. незабавно вдигнал паднА.я нож и го отделил, като „го оставих в колата“ наблизо, за да предотврати повторното му използване. През това време, дори след намесата на цялото семейство, подсъдимият продължавал да отправя заплахи. Пред свидетелите той крещял обезумяло: „Ще ви убия цялото семейство – или днес, или утре! Ще ви запаля! Ще ви заколя!“ – закани, насочени към всички тях. Свидетелят У. потвърждава, че лично чул как подсъдимият, докато М. лежал по гръб на земята, казал на баща им: „Или днес, или утре ще те убия с нож!“ (на турски език).

След обезоръжаването на подсъдимия, конфликтът бил прекратен. Семейството на М. се оттеглило незабавно от мястото, опасявайки се за своята безопасност. Те се качили в автомобила си и заминА. към фермата им в селото, като взели ножа със себе си. Никой от тях не нападнал или не продължил да нанася побой на подсъдимия след разтърваването – намесата им била единствено с цел да спрат подс. М.Б.Х. Свидетелят М. М. Х. изрично заявява, че не е чул баща му или брат му да крещят или да удрят подсъдимия при намесата си.