Решение № 5213 от 23.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5213 гр. П., 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20245330110544 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Пловдивска консерва“ АД, против Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, с която е предявен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 13402,38 лева, с която ответникът неоснователно се обогатил за сметка на ищеца, представляваща средния пазарен наем за периода 01.07.2019 г. – 31.12.2019 г. (по 2233,73 лева на месец – средномесечен пазарен наем) за ползването на собствените му цистерни, пълни с 248.192 т. гориво, собственост на ответника, разположени на площадката на ищеца ***, ведно с ъ с законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда / 17.06.2024 г. / до окончателното погасяване.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за съхранение на военновременни запаси от *** г., по силата на който съхранявал запас от гориво на ответника срещу възнаграждение. Договорът бил прекратен, считано от 01.01.2010 г., но ответникът не преместил горивото от цистерните на ищеца, поради което последният продължил да го съхранява – първоначално по-голямата част в наети резервоари на трето лице, а по-малката част в собствени на ищеца цистерни, като посочва, че за процесния период – 01.07.2019 г. – 31.12.2019 г., горивото се съхранявало само в собствени на ищеца цистерни. С констативен протокол от 06.08.2010 г. било установено, че съхраняваното гориво е в количество от 969.358 т. През м. 08.2010 г. бил сключен борсов договор за продажба на горивото, по силата на който от м.

1

11.2010 г. до 19.01.2011 г. общо 655.824 т. били предадени на купувача по договора, като при ищеца останало количество от 313.534 т., от което на *** г. по-голямата част било задържано и запечатано от митническите органи – 65.342 т., което впоследствие било отнето в полза на държавата и 203.236 т. – с поставяне на митнически пломби на наетите от трето лице резервоари, като това количество впоследствие било оставено за отговорно пазене на *** на ищцовото дружество, съгласно протокол от *** г. и складова разписка от *** г.

През м. *** г. задържаното количество било преместено от наетата площадка в 13 бр. собствени на ищеца цистерни, със знанието на ответника, за което били съставени 6 бр. протоколи от митническите органи и протокол за отговорно пазене от *** г., като това гориво, вкл. и 44.956 т., до м. 03.2022 г. се съхранявало в цистерните на ищеца. Преместването само в цистерни на ищеца се наложило с цел да се избегнат допълнителни разходи за наем. Поддържа да е налице обедняване, изразяващо се в невъзможността да ползва собствените си цистерни, тъй като за процесния период били пълни с гориво на ответника, който неоснователно се обогатил, спестявайки разходи за плащане на наем.

Предвид изложеното предявява гореописаната искова претенция. Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, с който оспорва предявения иск. Твърди, че с борсов договор от 25.08.2010 г. цялото количество от 969.358 т. било продадено, но на купувача било предадено гориво 655.824 т. При проверка на *** г., извършена от митническите органи на наетата площадката, било установено количество от 268.578 т., представляващо остатък от продаденото гориво, от което 65.342 т.

„***“ и 203.236 т. – „***“. Установеното количество гориво било запечатано, като в периода 06.07-15.07.2011 г. било преместено в цистерни, разположени на площадката на ищеца, а с протокол от *** г. било оставено на отговорно пазене на *** на ищцовото дружество. С анекс от *** г. количеството гориво, предмет на борсовия договор, било намалено с 313.776 т. поради невъзможност същото да бъде предадено в резултат на наложената обезпечителна мярка. В полза на държавата било отнето количеството от 65.342 т., като за останалото възразява, че липсвали доказателства, че се съхранява от ищеца, вкл. за вида и количеството на горивото. Съгласно представените протоколи, количеството гориво, преместено в резервоарите на ищеца, било 203.236 т., с изкл. отнетото в ползва на държавата, като за разликата до 248.192 т. липсвали доказателства, че се опазва от ищеца. Тъй като горивото било оставено за отговорно пазене на *** на ищцовото дружество на основание чл. 107б ЗАДС, излага твърдения, че разпореждане със същото би било митническо нарушение, като съгласно чл. 107в ЗАДС, разходите за опазване на стоките, предмет на нарушение, били за сметка на митническите органи. Посочва, че с борсов договор от *** г., след разрешение от Агенция „Митници“, цялото налично количество ГПКЦ в размер на 178.740 т., съхранявано в резервоарите на ищеца, било преместено. Възразява, 2 че количеството не отговаряло на посоченото в исковата молба – 248.192 т., като същото се съхранявало в 10 бр., а не в 13 бр. резервоари. Твърди, че ищецът бил в договорни отношения с трето лице от 01.02.1999 г., уреждащи отдаването под наем на цялата складова площадка, *** – собственост на ищеца, поради което оспорва същият да е бил лишен от възможността да ползва имота си, респ. да е налице неоснователното обогатяване. Предвид специалната регламентация на отношенията, свързани със съхраняването, опазването, обновяването и освобождаването на военновременни запаси, поддържа, че, неплащайки възнаграждение за съхранение на горивото, ответната агенция би се обогатила до размера на утвърдените пределни цени, но не и с претендираната от ищеца сума, която била определена на база пазарни аналози. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е прието за безспорно, че между „Пловдивска консерва“ АД и Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ е бил сключен договор за съхранение на военновременни запаси №*** от *** г., по силата на който ищецът съхранявал запас от гориво на ответника срещу възнаграждение. Няма спор, че посочения договор е прекратен, видно от предизвестие с изх. № *** г., изпратено от ищеца до ответника, с което последният е уведомен за прекратяването на договора, считано от 01.01.2010 г.

От представения по делото Констативен протокол с изх. № *** г. на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ се установява, че ***в размер на 263 тона се намира на база и се съхранява на територията на „Пловдивска консерва“ АД, а останалите 706.358 тона дизелово гориво се съхраняват на територията на „***“ АД на *** В Констативен протокол с изх. № *** г. на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, в т. I - “Количество и качество на материалите, места и условията на съхранението им“ е отбелязано, че в „Пловдивска консерва“ АД, съгласно Ведомост за движение на наличностите на материали и стоки, се съхранява промишлено ****от 969.358 т., а при извършено фактическо замерване се установява, че количеството гориво е повече - 969.546 тона, описано в Протокол за фактическо замерване на промишлено дизелово гориво № *** г.

С Борсов договор № *** г. ответната Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ е продала на трето лице, гориво в размер на 2 684.723 тона, съхранявано от „Пловдивска консерва“ АД, като с Анекс към борсовия договор от *** г., продаденото количество от горивото съхранявано при ищеца се намалява с 313.776 тона и става 655.824 тона.

С протокол за отговорно пазене от *** г. в изпълнение на чл. 107б, ал.2 от ЗАДС на Б. К., в качеството му на *** на „Пловдивска консерва“ АД, са 3 оставени за отговорно пазене задържаните на основание чл. 107б, ал. 1 от ЗАДС стоки, намиращи се в метални резервоари в гр. П., ***- площадка на „***“ АД, наета по договор за наем от ***г., а именно: „***“ - „Тежки горива“ в общо количество от 203.236 мт, намиращи се в резервоар № 6, с поставени митнически пломби, както и „***“ в общо количество от 65.342 мт, намиращи се в резервоар № **, с поставени митнически пломби. Видно от протоколи, съставени от митническите органи в периода 06.07.2011 г. - 15.07.2011 г., посоченото по-горе количество гориво е преместено от металните резервоари в гр. П., ***на площадка на „***“ АД в 13 броя резервоари на “Пловдивска консерва” АД в производствената база на дружеството, намираща се на ***, като резервоарите са запечатани с пломби. С протокол за отговорно пазене от *** г. на Б. И. К., в качеството му на *** на „Пловдивска консерва“ АД, са оставени за отговорно пазене задържаните на основание чл. 107б, ал. 1 от ЗАДС стоки, както следва: „***“ в количество от 203.236 мт, както и „***“ „***“ в количество от 65.342 мт, намиращи се в 13 бр. резервоара, пломбирани с митнически пломби, в производствената база, собственост на „Пловдивска консерва“ АД, на ***.

По делото е представено Решение № *** г., постановено по адм. д. № *** г. на Административен съд – С., с което е потвърдено Наказателно постановление № *** г., издадено от *** на Агенция „Митници“, за отнемане на тежко масло – *** - 65.342 тона, собственост на ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“ в полза на държавата.

Представени са Решение № **** г., постановено по т. д. № *** г. по описа на Окръжен съд - П., с което са отхвърлени искове с правно основание чл. 57, ал. 2, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, предявени от ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“ против „Пловдивска консерва“ АД, за заплащане на сумата от 331.341 лева, представляваща парична равностойност на 248.192 тона гориво, както и Определение № *** г., постановено по т. д. № *** г. по описа на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на Решение № *** г. по т. д. № *** г. на Апелативен съд - П., с което е потвърдено посоченото първоинстанционно решение.

По делото са представени още Решение № *** г., постановено по т. д. № *** г. по описа на ВКС; Решение № *** г., постановено по гр. д. № *** г. по описа на Окръжен съд - П.; Решение № *** г., постановено по гр. д. № *** г. по описа на Окръжен съд - П.; Решение № *** г., постановено по гр. д. № *** г. по описа на Окръжен съд - П.; Решение № *** г., постановено по гр. д. № *** г. по описа на Окръжен съд - П.; Решение № *** г., постановено по гр. д.

№ *** г. по описа на Окръжен съд - П.. Посочените съдебни решения са постановени между същите страните и за същия правен спор, но по отношение на друг период.

От ответната страна са представени писмени доказателства - протокол за извършена проверка от *** г., приемо-предавателни протоколи от *** г., *** г., *** г., *** г., *** г., *** г. и ***., които обаче не са относими към 4 процесния период 01.07.2019 г. - 31.12.2019 г. и не съдържат данни през същия този период да е измерено по-малко количество гориво.

От прието като писмено доказателство по делото писмо с изх. № *** г. от „Държавен резерв и военновременни запаси“, адресирано до *** на ТД „Държавен резерв“ и до *** на „Пловдивска консерва“ АД, се установява, че Агенцията води на отчет при ищцовото дружество като съхранител запас от *** за промишлени и комунални цели в размер на 248.192 тона.

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната съдебносчетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че средномесечният пазарен наем за периода от 01.07.2019 г. до 31.12.2019 г. на цистерни, съдържащи 248.192 тона гориво, собственост на ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“, съгласно ценоразпис на „***“ ООД за услуга за съхранение на задължителни запаси от автомобилен **** и ***, *** и *** възлиза на 2 233,73 лева, а за целия период – 13 402,38 лева. Експертът е посочил във връзка с поставен от ответника въпрос, че не е успял да открие дружества или обекти, предоставящи същия вид услуга и по тази причина няма как да определи друга месечна наемна цена.