Решение № 820 от 03.07.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 820 гр. Варна, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев

Членове:

Десислава Г. Жекова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елена Ян. П. като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20233100500746 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №6012/25.01.2023г., ведно с уточнителна молба вх. № 10820/10.02.2023г., подадена от М. И. П., срещу Решение №4034/19.12.2022г., постановено по гр.д. № 5305/2022г. на ВРС, 43ти състав, в частта, с която са уважени предявените искове, на основание чл.

422, ал. 1, във вр. чл. 415 ГПК за приемане за установено, че М. И. П., ЕГН **********, дължи на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД , ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. “Прилеп“ , № 33, сумите в размер на: 491,45 лева - главница за ползвани и неплатени ВиК услуги, начислени по партида с абонатен № ******, за обект с адрес: *****, за периода от 10.01.2019 г. до 08.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.03.2022 г. до окончателното плащане на задължението, както и 69,56 лева обезщетение за забава, начислено за периода от 18.04.2019 г. до 10.03.2022 г., като за посочените суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1684/16.03.2022 г. по ч.гр.д.№ 3265/2022г. по описа на ВРС.

Във въззивната жалба се посочва, че решението е неправилно, като не са обсъдени и взети под внимание всички представени доказателства, а така предявеният иск е недоказан. За спорен се сочи въпросът, дали претендираните и осчетоводени ВиК услуги са реално доставени, който се сочи за недоказан. Въззивникът сочи, че е оспорвала фактурите от месец януари 2017г. с искане да се преустанови неправомерно надписване на непотребено количество вода, като се сторнира разликата над 5 кубика, 1 начислени на месец. Посочва се, че съгласно чл. 39, ал. 4, т. 3, вр. ал. 5 от Наредба № 4 при липса на индивидуален водомер месечното количество вода се определя при нетоплофицирано жилище – по 5 куб. м. за всеки обитател, а доставчикът е многократно завишил това количество. С въззивната жалба въззивникът твърди, че водомерът в обитавания от него обект е монтиран преди повече от 10 години, но е изправен. С оглед задължението на потребителя водомерът да се подменя на всеки 10 години, въззивникът твърди, че многократно е канил въззиваемата страна-доставчик да го подмени с нов, но е получавал отказ. Посочва, че през месец май 2022г. е посетен от представител на „ВиК-Варна“ ООД, който разпломбирал водомера, но не могъл да го смени, поради което за доставчика потребителят не разполагал с водомер. Излага становище, че за период, предхождащ процесния, са начислявани по 18, 20, 26 кубика на месец, а въззивникът заплащала по 5 кубика/месечно, които се сторнирали от най-старата издадена фактура, дори и от погасени по давност задължения. Счита, че няма непогасени задължения, тъй като ежемесечно е заплащала потребеното количество питейна вода, като начисленото над 5 кубика/месечно се счита за непотребено и недоставено, поради което и неоснователно заявена като дължима. В обобщение се моли за отмяна на обжалваното решение в частта, с която е уважен предявения иск, като неправилно и да бъде постановено друго, с което да бъде оставен без уважение предявения иск. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД, с който изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана, а постановеното Решение на ВРС - законосъобразно и правилно. Посочва се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице валидно облигационно правоотношение между страните, по силата, на което ответникът-въззивникът се е задължил да заплаща потребеното количество ВиК услуги. Съгласно писмените доказателства по делото, ангажирани пред ВРС, било установено, че абонатът е уведомяван, че монтираното му средство за търговско измерване /водомер/ е с изтекла метрологична годност. Поради неизпълнението на потребителя да извърши подмяна в срок на водомера в обитавания от него обект, В и К операторът започнал начисляване по компенсаторен механизъм съгласно ОУ на дружеството – по 6 куб. метра при топлофицирано жилище и по 5 куб. метра при нетоплофицирано жилище за всеки обитател, които на всяко тримесечие се завишавали с по 1 куб.м. С оглед изложеното, се моли за решение, с което да бъде оставена без уважение въззивната жалба, а решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, както и присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция.

В открито съдебно заседание въззивната жалба се поддържа.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен 2 състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано въз основа на искова молба на „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ №33, с която против М. И. П., ЕГН **********, с адрес: ******, по реда на чл.422 вр. чл. 415 ГПК и чл.86 ЗЗД са предявени искове за установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №1684/16.03.2022 г. по ч.гр.д.№ 3265 по описа на ВРС за 2022 г., а именно:

1031,85 лева - главница за ползвани и неплатени ВиК услуги, начислени по партида с абонатен № ******, за обект с адрес: *****, за периода от 10.01.2019 г. до 08.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.03.2022 г. до окончателното плащане на задължението; 143,45 лева - обезщетение за забава, начислено за периода от 18.04.2019 г. до 10.03.2022 г.

В исковата молба се сочи, че между страните е сключен договор, по силата на който, през процесния периода, ищецът е предоставял на ответника - абонат водоснабдителни и канализационни услуги, а абонатът се е задължил да заплаща ползването на същите. Ответникът е ползвател на услуги на ищцовото дружество и има открита индивидуална партида в имота, в който е монтиран водомер. За процесния период, ищецът изпълнил е задълженията си за предоставяне на услуги. Ответникът не е изпълнил задълженията си да заплаща ползваните услуги по издадените фактури. Сочи се и че претендираната сума представлява служебно начислени кубици вода.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответницата представя отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта и основателността на предявените искове. Твърди, че от 2017 г. ищецът системно надписвал сметките й, като е подавала жалби до оператора. През зимата на 2016 г. ответницата била уведомена, че следвало да бъде сменен водомерът в имота, тъй като бил монтиран преди 10 г. Сочи, че всъщност водомерът бил монтиран преди 12 години и не бил създавал каквито и да е проблеми. Тъй като ищецът поискал подмяната да бъде извършена по време на Коледните празници през 2016 г., ответницата отказала. След този период никой не я бил търсил за подмяна на водомера, като от началото на 2017 г., операторът умишлено надписвал сметките с количества, които не можела да потреби. Твърди, че ищецът е бил уведомен за обстоятелството, че ответницата живеела сама, но въпреки това начислявал количества в размер на 20 куб.м, а не както следвало – по 5 куб.м, съгласно Наредба №4 от 14.09.2004 г. Сочи, че въпреки нейните многократни настоявания, ищецът отказал да подмени водомера, като дори негови служители разпломбирали съществуващото СТИ. Едва на 12.05.2022 г. служител на оператора опитал да подмени водомера, но след като установил, че новият водомер не можел да бъде монтиран към водопроводната система, върнал на място стария водомер, като отново го разпломбирал. Сочи, че редовно заплаща месечно потребление в размер на 5 куб.м, като намира, че плащане на начисленото потребление над този обем е недължимо. При 3 горните обстоятелства намира предявените искове за неоснователни и настоява за отхвърлянето им.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Във въззивната жалба не е оспорено качеството „потребител“ на въззивника и съществуването на облигационно отношение с въззиваемото дружество, поради което съдът приема, че М. П. е потребител по смисъла на пар.1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл.3 от Наредба № 4 от 14 септември 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, по партида с абонатен № ******, за обект с адрес: *****, за периода от 10.01.2019 г. до 08.02.2022 г., който е присъединен към водопроводната и канализационната система.

Няма спор по делото и че в рамките на процесния период на потребление на въззивницата са служебно начислявани количества вода, както и че СТИ е било с изтекъл срок на метрологична годност.

Действащи в рамките на процесния период са нормите на Наредба № 4 от 14 септември 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл.11, ал.5 от Наредбата, доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери, са задължение на потребителите. В съответствие с тази норма са и чл.17, ал.3 и 4 от действащите Общи условия на ВиК оператора.

От ангажираните писмени доказателства в първоинстанционното производство се установява, че с уведомително писмо от 2016г. потребителят е бил уведомен от доставчика, че водомерът за обекта е с изтекла валидност на метрологична проверка и следва да бъде подменен. Същевременно, представените от въззивницата жалби до ВиК оператора, датират от 2019г. нататък. Респективно, не са представени доказателства, от които да е видно, че въззивницата е предприела действия веднага след уведомяването й и поканила доставчика да предостави услуга по чл. 17, ал.3 ОУ за пломбиране на нов водомер. Данни за предприети реални действия за подмяна на водомера са налице едва в отговор на жалба на „ВиК – Варна” ООД от 30.05.2022г., т.е. след процесния период.

Съобразно цитираната по-горе уредба, неизправна страна в облигационната връзка в рамките на периода, за който се претендира плащане, е ответникът - потребител, който не е предприел необходимите действия да осигури средство за измерване на потребяваните в имота количества вода, което да е в метрологична годност. При извода за неизправност на потребителя поради липса на измервателно средство, то за ВиК оператора се е породило правото да остойностява количествата доставена вода по методика, закрепена в чл.39, ал.5, т.1 от Наредба №4 от 14 септември 2004г. и чл.26, ал.2, изр. 2, вр. с чл. 25, ал.8 от Общите условия – по 5 куб. м. при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. Именно при приложение на тази методика е уважен искът от първоинстанционния съд.

Следва да се посочи, че оспорването чрез жалби до въззиваемото дружество на издадени фактури не променя горните изводи, а начисляването на количества в размер над 5 куб.м. месечно за процесния период е 4 преодоляно с постановяване на първоинстанционното решение. А видно от представените в първоинстанционното производство писмени доказателства – разписки и справки, включително от представената пред въззивния съд справка по партидата на абоната, с извършваните от въззивницата плащания са погасявани стари нейни задължения, които не са отречени с обвързващ съда акт и не са предмет на настоящото производство, респективно липсва погасяване на претендираните в настоящото производство задължения.