Решение № 716 от 28.05.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3505/2024
- Вид
- Решение № 716
- Подписан
- 28.05.2025
- В сила
- 28.05.2025
- Състав
- Ася Събева, Кристина Филипова, Елена Тахчиева
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани
- чл.2 ал.1 т.3 · Закон за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани
- чл.10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2 ал.1 т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2 т.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.206 · Наказателен кодекс
- чл.206, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.189 и 190 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.189 и 190 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 299, т. 12 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 301, т. 12 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 716 гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ася Събева
Членове:
Елена Тахчиева
Кристина Филипова при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20241000503505 по описа за 2024 година э
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 6148 от 11.11.2024г., постановено по гр.д. № 8928/2024г. по описа на СГС, ГО, 26-ти състав е уважен частично иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, като Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати в полза на А. Д. А. сумата от общо 14 100 лева, от които 10 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, както и 3 600 лв. обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконно повдигане на обвинение на 23.06.2016г. за престъпление по чл.206, ал.1 НК, по което е бил оправдан с присъда, влязла в сила на 18.12.2023г., постановена по НОХД № 18517/2017г. на СРС, 15 състав, както и 4 лв. разноски по делото.
Със същото решение е отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди разликата над 10 500 лева до пълния му размер от 30 000 лева, като неоснователен.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е осъдена да заплати на Адвокатско дружество „Х., И. и Партньори”, сумата от 1 669 лв. адвокатско възнаграждение.
С определение от 08.04.2025г. СГС е оставил без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от 1 ответника по делото.
Жалбоподателят-ответник ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва решението в неговата осъдителна част и моли да се отхвърлят изцяло претенциите респ. да бъде намален техния размер. Изтъква факта, че анализът на ангажираните от страна на ищеца доказателства не обосновава присъждането на обезщетение в определения размер, представляващи неимуществени вреди. Същият е прекомерно завишен, несъответстващ на принципа за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД, на социално-икономическата ситуация в страната и значително надвишава присъдени по аналогични казуси с влезли в сила съдебни решения размери на обезщетения. По делото не са събрани доказателства за наличие на увреждания с трайни последици за психичното и физическото състояние на ищеца по причина на обвинението. Твърди още, че въпреки тежестта на повдигнатото обвинение, спрямо А. никога не е била изпълнявана най-тежката мярка за неотклонение "Задържане под стража" - взетата МН е била най-леката възможна такава, а именно - "Подписка", отделно от горното не са наложени и каквито и да било други рестриктивни мерки за процесуална принуда, които обстоятелства сочат на извод, че практически не са създадени сериозни затруднения и ограничения в обичайния начин на живот на обвиняемото лице. Посочва, че процесното наказателно преследване, включващо досъдебна и съдебна фази, включително и разглеждане на делото на две съдебни инстанции, е продължило общо около 5 (пет) години т.е. касае се за кратък и разумен срок, което само по себе си също е ограничило негативното въздействие на наказателната репресия спрямо обвиняемото/подсъдимото лице. Не на последно място, видно от представената и приета от съда надлежна Справка от Централизираната информационна система на Прокуратурата на Република България и Националната следствена служба, спрямо ищеца А. Д. А. в процесния период са се водели и други наказателни производства, което обстоятелство, съгласно трайната съдебна практика, определя по-ниска от обичайната степен на евентуално увреждане и по- нисък интензитет на отрицателни преживявания във връзка с конкретно разглежданото наказателно преследване.
Твърди още, че е налице сериозна трудност да бъдат разграничени и индивидуализирани евентуално заявените от ищеца неимуществени вреди по всяко едно от водените срещу него наказателни производства във визирания период, което пък от своя страна ограничава и възпрепятства упражняването на правото на защита на ответника по настоящото конкретно дело.
На второ място обжалва решението и в частта досежно имуществените вреди в размер на 3600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, като счита за неоснователно да се приема за доказано плащане отразеното в разписка като частен писмен документ плащане. Твърди, че въпросната сума е прекомерна, необосновано завишена и явно несъответна на оказаната адвокатска помощ, като липсват конкретни и безспорни доказателства за обема и интензитета на конкретно извършените процесуални действия с участието на упълномощен адвокат, не става ясно и дали приложените към исковата молба договори и разписки по начало се намират в кориците на наказателното дело. Посочва, че съгласно Тълкувателно решение №1 от 11.12.18г. по т.д. №1/2017г. на ОСГК, при иск по 2 чл.2, ал.1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетение за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение в размер по-малък от платения в наказателния процес, съобразно обема на реално положения адвокатски труд. Моли за намаляване размера на присъдените обезщетения респ. за отхвърляне изцяло на исковете като недоказани.
Не на последно място възразява и срещу присъдените разноски в размер на 1669 лева, представляващи адвокатска защита по настоящото производство, като счита, че размерът на адвокатския хонорар е прекомерно завишен, несъответен на казуса и на реално осъществената правна помощ и съдействие. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност и адвокатското възнаграждение следва да е към минималните размери, установени в Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет. Моли да бъде съобразено и новопостановено Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз.
Въззиваемата страна А. А. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че СГС правилно е приел, че през 2017 г. СРП е внесла в съда обвинителен акт против него, за това, че на неустановена дата през м.06.2014г. в гр. София, ж. к. „Банишора“, ул. „Вишовград“, бл. 23, вх. В, ет. 4, ап. 40 противозаконно е присвоил чужди движими вещи, подробно изброени в приложената към ИМ присъда, които били собственост и му били предоставени от Д. К. Д., с оглед на извършване на ремонт в нейното жилище - престъпление по чл.206 ал.1 НК. В резултат на обвинението е постановена Присъда по НОХД № 18517/2017г. по описа на СРС, 15 състав с която е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение и оправдан за престъпление по чл.206, ал.1 НК.
Този акт на съда е влязъл в сила. В настоящия случай наказателното производство е продължило близо седем години и половина - от 23.06.2016г. до 18.12.2023г., повдигнатото обвинение е било за тежко умишлено престъпление, наказуемо с до шест години лишаване от свобода, като в периода на воденото наказателно производство по отношение на ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка”. От събраните по делото свидетелски показания се установява причинно - следствената връзка между повдигнатото обвинение и негативните емоции на А. Д.. Същият се затворил в себе си, бил разсеян, намаляла е работата, не искал да излиза и да контактува с приятели. Безспорно е също така, че за осъщественото в досъдебното и съдебното производство процесуално представителство, ищецът е заплатил общо 3 600 лева адвокатско възнаграждение.
Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДВПГ и чл.84 ал.3 ЗЗД.
Ищецът А. А. твърди, че спрямо него е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.206 НК през 2016г. Обвинителният акт е бил внесен в съда през 2017г., като е образувано НОХД № 18517/2017г. по описа на СРС, 15 състав. С присъдата, постановена по делото и влязла в сила на 18.12.2023г. е признат за невиновен и оправдан по 3 повдигнатото обвинение. Твърди, че от воденото срещу него наказателно производство е претърпял вреди – имуществени и неимуществени. Неимуществените вреди, оценява на 30 000 лева, се свързват с притеснение, накърняване на достойнството му, доброто му име в обществото, срам, ограничаване на социалните и професионалните контакти, както и негативно отношение от приятелите му, в резултат от което станал затворен, не искал да контактува с близки приятели, притеснявал се от изхода на делото, срамувал се и изпитвал несигурност за бъдещето си. Имуществените вреди ищецът съизмерява с извършените разходи за адвокатско възнаграждение във воденото наказателно производство в размер на 3600 лв.
Ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва иска изцяло - както по основание, така и по размер. На първо място счита, че отсъстват доказателства органите на ПРБ да са извършвали други действия освен правно регламентираните в НК. В тежест на ищеца е да докаже твърдените неимуществени вреди, непосредствената им връзка с процесното обвинение, както и техния размер. Заявява, че не са налице доказателства, които да установяват действително търпени вреди като пряк и непосредствен резултат от обвинението. Оспорва иска за обезщетяване на неимуществени вреди като прекомерен по размер, несъобразен с икономическия стандарт в страната, както и с принципа на чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна практика.
От фактическа страна се установява безпротиворечиво, че с постановление от 23.06.2016г. ищецът А. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.206, ал.1 НК, като по отношение на него е взета мярка за неотклонение „Подписка”. На 03.11.2017г. е внесен обвинителен акт в съда като е образувано НОХД № 18517/2017 г. по описа на СРС, 15 състав.
С присъдата от 11.11.2022 г. постановена по НОХД № 18 517 по описа за 2017 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 15 състав, А. Д. А. е признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл. 206, ал. 1 от НК. Присъдата е потвърдена с решение от 18.12.2023г. по в.н.д.№ 5803/23г. по описа на СГС, НО, ХІV въззивен състав, чието решение е окончателно.
В мотивите е посочено, че подсъдимият А. Д. А. към 2014г. се занимавал с различни видове ремонтни дейности. През пролетта на 2014 г. св. Д. Д. (понастоящем починала) решила да ремонтира апартамента си, намиращ се в гр. ***, ул. „***“, бл. *, вх. „*“, ет. *, ап. *, като по препоръка на свой познат се свързала с него. След проведена среща помежду им, между тях била постигната уговорка за поставяне на плочки и извършване на довършителни дейности по стените на горепосочения апартамент, за което били закупени и съответни строителни материали. Предвид обема на уговорената работата, подсъдимият ангажирал и още едно лице с малко име А., което да му помага при изпълнението на възложените строителни работи. Св. Д. постигнала уговорка с подсъдимия А. да се ползва от услугите му и във връзка с ремонтирането на друг свой имот - апартамент, представляващ мансардно ателие, разположен на адрес в гр. ***, за който обект му предоставила и сумата от 500 лева за снабдяване с материали. В хода на ремонтните дейности А. и неустановеното по делото 4 лице А. работели съвместно, като през това време св. Д. обитавала апартамента си, находящ се в гр. ***, ул. „***“, бл. *, вх. „*“, ет. *, ап. *. Предвид дългогодишното си пребиваване във ФРГ, където развивала частна дейност в строителния сектор, св. Д. разполагала с набор от професионални инструменти, като за целите на изработката предоставила на майсторите свои 1 брой електрическа ударно- пробивна бормашина марка „Крее“ и 1 брой метален чук.
На неустановена дата през 2014 г. св. Д. Д. взела решение да предприеме пътуване до ФРГ.
Непосредствено преди заминаването й ремонтните дейности в апартамента, находящ се в гр.
***, ул. „***“, бл. *, вх. „*“, ет. *, ап. *, били във финалната си фаза, като използваната строителна техника била събрана и след освобождаването на апартамента св.Д. осигурила на А. и на помощника му транспорт до друг техен обект в кв. „Люлин“, на който следвало да продължат да упражняват занятието си, докато тя се завърне в България и отново им осигури достъп до жилището си. Поради разнообразието от технически инструменти, сред личната апаратура на двамата изпълнители попаднали и 1 бр. бормашина марка „Крее“ и 1 брой метален чук, собственост на св. Д., като същите били прибрани наред с други сечива в транспортните сакове на работниците. Тъй като на следващия работен обект се налагало единствено изграждане на шпакловка по стените, подсъдимият не използвал инструментите, транспортирани от жилището на св. Д.. Междувременно А. поел служебен ангажиран в к.к.
Разпечатката съдържа 31 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/93f7b309-6fa4-4560-912f-306f4cc97805