Решение № 469 от 12.12.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 469 гр. Смолян, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20245440100680 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „*“ ЕООД гр.София против В. Р.

К., в която се твърди от ищеца, че на 05.10.2021 година ответникът е сключил Договор за потребителски кредит № * със „* АД, по силата на който е получил сумата от 1200,00лв., срещу което се съгласил да върне 15 вноски в по 194.39лв. в срок до 04.01.2023г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 36,00 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42.58 %.

Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № * на 05.10.2021 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

Съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В чл. 51 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „*“ АД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, като същите ще се считат за получени от потребителя, ако бъдат изпратени посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер (SMS), на email адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от 1 потребителя при подписването на договора за кредит. Горепосочения договор е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума. Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 12.07.2023г. г. „* АД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „*“ ЕООД. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано в Приложение № 1, извадка от която е приложена към настоящата искова молба. Длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и с уведомление, изпратено нас посочения от потребителя имейл адрес, на 24.07.2023г. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента – на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор – цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено. Ако се приеме, че уведомяването на длъжника – ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то моли да се приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с настоящата искова молба.

Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не е погасено. Ищецът твърди, че е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и по образуваното ч.гр.д. № 171/2024 г. е издадена заповед за 2 изпълнениеза сумата в общ размер от 4 230.86 лв., формирана както следва: 1) главница в размер на 1200 лв.; 2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 370.37 лв. за периода от 05.10.2021 г до 05.01.2023 г. 3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 394.43 лв. за период от 05.10.2021 г. до 21.01.2024 г. 4) Неустойка по чл.17 от договора за кредит в размер на 2 212.55 лв. 5) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Длъжникът е подал възражение, поради което и предявява настоящия иск за установяване на вземането си.

Моли съда да постанови решение, с което са се признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата в общ размер от 4 230.86 лв., формирана както следва: 1) главница в размер на 1200 лв.; 2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 370.37 лв. за периода от 05.10.2021 г до 05.01.2023 г. 3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 394.43 лв. за период от 05.10.2021 г. до 21.01.2024 г.

4) Неустойка по чл.17 от договора за кредит в размер на 2212.55лв. 5) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.Претендира и за разноските в заповедното и в исковото производства.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва иска. Твърди, че по делото не се представят доказателства, чрез които да се доказва твърдението, че вземането от сключения с него договор за кредит е придобито от ищеца. В договора за цесия е описан като приложение „Списък на вземанията“, който не е наличен сред доказателствата, които са му връчени. Ищецът не представя и доказателства, чрез които да се установи, че той в действителност е усвоил сумата от 1200,00лв., сочена като размер на заема.

Независимо от казаното по т.1 от настоящият отговор твърди, че ако да бе доказал придобиването на вземания по процесният договор, ищецът няма основание да търси сумите, в размерите и с основанията заявени в петитума на исковата молба, тъй като и в полза на цедента „* *“АД претендираните вземания не съществуват.

Твърди, че Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №*/05.10.2021г. сключен между него и „* *“ е нищожен, съдържа и неравноправни клаузи.

3

Съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и дори на ненаведени от страните основания в следните хипотези: -при нарушение на добрите нрави при неравноправни клаузи във вреда на потребителя - при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред. Съгласно ТР №1/27.04.2022г. на ВКС ТК и ГК по т.д.№1/2022 Нищожните сделки не пораждат правни последици от момента на сключването им и не могат да бъдат заздравявани. Нищожността настъпва по право и всеки заинтересован правен субект може да се позове на нея, без да е необходимо порокът на сделката да бъда установен предварително по съдебен ред. С чл.7, ал.З ГПК /ДВ бр.100/2019г./ е предвидено задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146 ал.1 от ЗЗП, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Констатацията на съда за нищожност на правна сделка, която е от значение за решаването на спора, е произнасяне по преюдициален въпрос в мотивите на съдебното решение. Заявените претенции се основават на нищожен договор, съдържащ неравноправни клаузи по см. на ЗЗП. Съгласно чл. 23 ЗПК Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи . За това след като заемодателят не е имал вземане от доверителят ми за договорни лихви, неустойки , законни лихви и др. такси , то и ищецът легитимиращ се като цесионер също не разполага с претендираните права и искът му моли да се отхвърли.

Процесният договор за кредит е недействителен, тъй като е нарушен чл.11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, като не е посочен коректният (действителният) размер на ГПР, който на практика е по-висок от 42,58%. Съгласно чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита. ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Това налага при изчисляването на тази ставка на ГПР да се вземат предвид всички разходи по кредита свързани с договора за кредит. А в настоящият случай, не е взета предвид при изчислението на ГПР клаузата по чл.27 за неустойка за непредоставяне на обезпеченията след сключване на договора в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума по договора на ден. След като ответникът изрично е приел, че тази сума се дължи наред е останалите разходи по кредита като вноска в погасителния план.

Тоест ставката на ГПР не отразява всички дължими суми по кредита. Доколкото чл.19 ал.1 ЗПК изисква всички общи разходи по кредита да се включат в ГПР, а §1 т.1 от ДР на ЗПК сочи, че под общи разходи по кредита следва да се имат предвид всички разходи, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на 4 прилагането на търговски клаузи и условия. Изключение е само разхода за нотариалните такси.