Решение № 167 от 29.12.2022, Административен съд - Шумен
- Съд
- Административен съд - Шумен
- Дело
- Административно дело 30/2022
- Вид
- Решение № 167
- Подписан
- 29.12.2022
- В сила
- 31.10.2023
- Състав
- БИСТРА РАДКОВА БОЙН
Цитирани разпоредби
- чл.137 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.142 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.112 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.113 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.117 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.117 ал.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.119 ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.122 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.122 ал.1 т.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.122 ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.123 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.124 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.124 ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.133 ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.156 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.160 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.160 ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.161 ал.1 изр.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.175 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.17 ал.1 т.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.47 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- §2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.176 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.25 ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.45 ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.79 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.79 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.79 ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.79 ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.80 ал.1 т.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.80 ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.89 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.9 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.26 т.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.26 т.2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.28 ал.1 и ал.2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.28 ал.1 и ал.2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.30 ал.1 и ал.2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.30 ал.2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.31 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.75 ал.3 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.1 · Закон за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания
- § 1 т.5 · Закон за счетоводството
- чл.3 т.15 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
Р Е
Ш Е Н
И Е
№............. град Ш., 29.12.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд- град Ш., в публичното заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: Бистра Бойн при секретаря Р.Хаджидимитрова, като разгледа докладваното от съдията АД № 30 по описа за 2022г. на Административен съд– гр. Ш., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.156 и сл. от Данъчноосигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, въз основа на жалби от Фондация „Е С Д“, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление в гр.Ш., ул.Б. №4, представлявано от Председателя В.А.А., чрез адв. А.А.от АК- Пловдив срещу 1. Ревизионен акт № Р-0300272004646-091-001/27.09.2021г., издаден от Началник на сектор „Ревизии“ и Главен инспектор по приходите в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-гр.Варна, потвърден изцяло с Решение № 288/15.12.2021г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централно управление на НАП Варна, и 2.
Ревизионен акт за поправка на Ревизионен акт №
П-03002721177146-003-001/14.10.2021г., издаден от Началник на сектор възложил ревизията и Главен инспектор по приходите при ТД на НАП-гр.Варна, потвърден изцяло с Решение № 292/15.12.2021г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централно управление на НАП Варна, с които са установени годишни данъчни задължения за данък по ЗДДС в размер на 139222,97.00лв. главница и лихва 36994,49лв. за данъчни периоди м.08, м.10, м.11, м.12/2018г. и м.07 и м.08/2019г. и данък по ЗКПО в размер на 58378,25лв. и лихва 15819,29лв. за данъчни периоди 2015г., 2016г., 2017г., 2018г., 2019г. В жалбата се иска отмяна на РА и РА за поправка на РА, потвърдени с решение, постановено при обжалване по административен ред, поради незаконосъобразност, изразяваща се в неговата фактическа и правна необснованост.
С актовете се вменявали публични задължения на Фондацията без да са възникнали такива по силата на закона. Неправотата на облагането следвала не само от изложеното за липсващо съдебно решение по предходна ревизия на Фондацията, но най-вече от липсата на обсъждане от страна на ревизиращия орган на представени писмени доказателства относно бракувани стоки и извършена инвентаризация, непризнати в хода на настоящата ревизия. Органът по приходите правил опит за привнасяне на факти и обстоятелства от ревизия приключила със съдебно решение по адм.д. № 2216/2019г. на Административен съд Пловдив, чието прилагане си иска под формата на доказателствено искане. Освен това, неправилна била констатацията, че Фондацията не извършва нестопанска дейност и извършените разходи в размер на 151031,99лв. били свързани със стопанската дейност и не следва да се изключват при определяне на финансовия резултат.
В съдебно заседание юридическото лице, представлявано от процесуален представител адв.А.А. от АК Пловдив, заявява, че поддържа подадените жалби и моли ревизионните актове да бъдат отменени, като претендира присъждане на разноските по делото.
Ответната страна- Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“- Варна, чрез процесуалния си представител- главен юрисконсулт С. в отговор от 05.05.2022г. оспорва жалбите. В открито съдебно заседание аргументира становище за законосъобразност на РА, поради което моли жалбите да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ш.ският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Предмет на оспорване е Ревизионен акт № Р-0300272004646-091-001/27.09.2021г., издаден от Началник на сектор „Ревизии“ и Главен инспектор по приходите в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-гр.Варна, потвърден изцяло с Решение № 288/15.12.2021г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централно управление на НАП Варна и
Ревизионен акт за поправка на Ревизионен акт №
П-03002721177146-003-001/14.10.2021г., издаден от Началник на сектор възложил ревизията и Главен инспектор по приходите при ТД на НАП-гр.Варна, потвърден изцяло с Решение № 292/15.12.2021г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централно управление на НАП Варна, с които са установени годишни данъчни задължения за данък по ЗДДС в размер на 139222,97.00лв. главница и лихва 36994,49лв. за данъчни периоди м.08, м.10, м.11, м.12/2018г. и м.07 и м.08/2019г. и данък по ЗКПО в размер на 58378,25лв. и лихва 15819,29лв. за данъчни периоди 2015г., 2016г., 2017г., 2018г., 2019г.
Жалбите срещу двата
РА, които по същество са идентични, са подадени в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК на 17.01.2022г., чрез пощенски оператор, при връчени Решения на 04.01.2022г. и от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от оспорване, тъй като обжалваният ревизионен акт създава нови публични задължения за юридическото лице, като по този начин неблагоприятно засяга неговата правна сфера.
Ревизионните актове са обжалвани в предвидения срок пред горестоящия в приходната администрация орган, който ги е потвърдил. Изчерпването на реда на задължителното административно обжалване и постановения от горестоящия орган резултат, както и подаването на жалба в рамките на предвидения в чл.156 ал.1 от ДОПК срок, налагат извод за допустимост на жалбите.
В настоящото производство, съгласно чл.160 ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган, в съответната форма и спазени ли са процесуалните и материално правните разпоредби по издаването му. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, съдът намира за установено следното:
Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03002720004646-020-001/ 03.08.2020/стр.378 по делото/, изменена със Заповеди Р- 03002720004646-020-002/10.02.2021, спирана със Заповеди Р-03002720004646-023-001 /02.10.2020, Р-03002720004646-023-002/15.02.2021,
Р-03002720004646-023-003/ 27.05.2021, възобновявана със Заповеди Р-03002720004646-143-001 /06.01.2021/стр.370/, Р-03002720004646-143-002 /17.03.2021/стр.363/, Р- 03002720004646-143-003/ 25.08.2021, от екип от ревизори- Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Старши инспектор по приходите, издадени на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, със срок за завършване на ревизията, съобразно Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-03002720004646-020-003/01.09.2021г.- 17.05.2021г./всички приложени по делото/. В процеса на ревизията, с Решение № Р-0300270004646-098-001/31.08.2021г. било иззето разглеждането и решаването на преписката по ревизията на осн.чл.7 ал.3 от ДОПК/стр.353/.
Възложената ревизия на Фондация „Е С Д“, с ЕИК: ******** е с обхват ДДС по ЗДДС за данъчни периоди от 01.07.2018г. до 31.12.2018г. и от 01.07.2019г. до 03.09.2019г. и корпоративен данък по ЗКПО за периода от 01.01.2015 до 31.12.2019г. На
Фондацията била извършена Проверка за установяване на факти и обстоятелства, приключила с Протокол КД-73 за приключване на проверка № П-16001619095624-073-001/22.06.2020г., като били присъединени събрани доказателства по извършена Проверка за установяване на факти и обстоятелства за корекция на осигурителни декларации/ПУФО/ в периода 01.01.2019г.- 31.01.2019г., в хода на която са представени първични и вторични счетоводни документи за отчетните 2015г, 2016г. и 2017г. Към настоящото ревизионно производство с Протокол КД-73 вх. № 1317948/ 17.08.2020г./стр.91 по делото/ бил приобщен горепосоченият протокол, ведно с всички събрани документи. Същите са приети към настоящото производство и като част от доказателствения материал по адм.д.№ 2216/19г. на АдмС Пловдив. В срока по чл.117 ал.1 от ДОПК, от проверяващите органи по приходите бил издаден Ревизионен доклад (РД) № Р-03002720004646-092-001/ 26.08.2021г., връчен по електронен път на ревизираното юридическо лице на 30.08.2021г., като в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК от негова страна постъпило Възражение с аргументи, че констатациите по него са необосновани и не почиващи на анализ на събраните доказателства, включително представените от ревизираното лице./стр.51/ Ревизионното производство приключило с издаването на Ревизионен акт /РА/ Ревизионен акт № Р-03002720004646-091-001/ 27.09.2021г., коригиран по отношение на допусната фактическа грешка, изразяваща се в неправилно вписани стойности на деклариран корпоративен данък по първоначалните ГДД, а не по коригиращите декларации, подадени от РЛ, с РА № П-03002721177146-003-001 14.10.2021г., по реда на чл.119 ал.2 от ДОПК, с който били установени задължения на Фондацията за корпоративен данък в размер на 58378,25лв. и лихви в размер на 15819.29лв., както и задължение за ДДС в размер на 139222,97лв. и лихви в размер на 36994,49лв. Двата РА били обжалвани пред Директора на дирекция „ОДОП“- гр.Варна по административен ред с жалба вх.№ 41028-20/14.10.2021г. и вх.№ 46640/18.10.2021г./стр.776 по делото/, като от РЛ не били представени нови доказателства. Изложени били твърдения за незаконосъобразността на РА, поради противоречие с материално-правните разпоредби и необоснованост. По жалбите било постановено Решение № 288/15.12.2021г. и Решение № 292/15.12.2021г., с които С.П.- Директор на Дирекция „ОДОП“ Варна потвърдил изцяло Ревезионните актове.
Срещу РА, потвърдени с Решенията на горестоящия административен орган част, са подадени жалби, въз основа на които е образувано настоящото съдебно производство.
Видно от приобщените по делото доказателства, заповедите за образуване и движение на ревизионното производство са издадени от компетентен орган. Производството е приключило в определения срок с ревизионен акт, издаден от компетентните органи в предписаната от закона форма и съдържание.
Към материалите по делото са приобщени разпечатки от електронни документи, които представляват възпроизведени на хартиен носител електронни документи по смисъла на чл.3 ал.1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, които материализират електронно изявление, подписано при условията на чл.13 ал.1 от с.з. От електронните документи и удостоверяванията към всеки от тях, в проведени по делото открити съдебни заседания на 10.05.2022г. и 06.12.2022г., съдът констатира, че разпечатаните документи- ЗВР, ЗИВР, РД и РА са идентични с представените в електронна форма и са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, посочени като техни автори. Законът придава значение на подписан документ на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. В настоящия казус, при проверка валидността на положените върху документите подписи се установи, че същите са придружени от издадено от доставчика на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на дефиницията по чл.3 т.15 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. и съгласно чл.4 от ЗЕДЕУУ автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Решениятоа с които РА са потвърдени, също са издадени в рамките на нормативно установения срок от компетентен орган- Директор на Дирекция „ОДОП“ Варна.
В обобщение на горното и при дължимата пълна служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, вр. с §2 от ДР на ДОПК, съдът приема, че оспорените РА са валиден процесуален административен акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган, в определения от него срок. Всеки РА е издаден от компетентните органи- възложител на ревизията и ръководител на същата, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което не се установяват основания за прогласяване на нищожност на РА, поради липса на компетентност на издалия го орган. Ревизионният доклад и ревизионният акт са съобщени на ревизираното лице, като по този начин му е осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем, която то е реализирало.
От фактическа страна и по отношение на материално-правната законосъобразност на РА, съдът установи следното: