Решение № 66 от 14.01.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Пловдив, 14.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Д. Герцова при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно наказателно дело № 20225330203282 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 39/28.04.2022г. на Директора на Областната дирекция по безопасност на храните – Пловдив /ОДБХ – Пловдив/, с което на „ТЕРА ЛАЙФ” ЕООД, ЕИК 202281256, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от А.М.И., е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1900 /хиляда и деветстотин/ лева за извършено административно нарушение по чл.143, т.2 от Закон за защита на растенията /ЗЗР/, на основание чл.166, ал.3 от ЗЗР.

Жалбоподателят, „ТЕРА ЛАЙФ” ЕООД, по съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени процесното наказателно постановление.

Претендира разноските по делото за адвокатски хонорар. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв. С. П., който поддържа жалбата и прави същото искане.

Въззиваемата страна – Областната дирекция по безопасност на храните – Пловдив, редовно призована, изпраща процесуален представител – юрисконсулт Ц.Б., която пледира наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, излагайки аргументи в тази 1 насока. Претендира разноските за осъществена юрисконсултска защита.

Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

При извършена документална проверка в отдел РЗ към ОДБХ – Пловдив, свързана с преглед на Изпитвателен протокол № 1046/ 14.09.2021г. на ЦЛХИК София и становище № 057/ 04.10.2021г. от ЦУ на БАБХ, инициирани от взета проба по план график на ЕО тор „Комплемастер“ NPK 12-12-17, с партиден номер L1235042025 от ОДБХ – Смолян от обект Селскостопанска аптека /ССА/ „Фармарго Смолян“ ЕООД, ул. „Бяло море“ № 3, било установено доказано несъответствие на показателите. Във връзка с това с КП № 0007089 от 15.10.2021г., в качеството си на ** към отдел РЗ към ОДБХ – Пловдив, свид. Р. М., на длъжност „**“ към отдел „Растителна защита“ при ОДБХ гр.Пловдив, посетила обект – склад/цех за торове, стопанисван от дружеството-жалбоподател „ТЕРА ЛАЙФ” ЕООД, като уведомила управителя на обекта А.М.И. за установеното чрез лабораторен анализ несъответствие на показателите - MG O със стойност под минимално допустимите по Регламент/ ЕО 2003/2003 на ЕО тор „Комплемастер“ NPK 1212-17, с партиден номер L1235042025. Несъответствието било документирано с Изпитвателен протокол № 1046/14.09.2021г., издаден от акредитирана лаборатория – ЦЛХИК София. Торът бил разфасован в малки опаковки от 5 килограмови торби с етикет, на който е заявен „ТЕРА ЛАЙФ” ЕООД, като преопаковчик. Съгласно чл.2 от Регламент ЕО 2003/2003 на ЕО това го прави „производител“ и лице, което пуска продукта на пазара, носещо отговорност за съдържанието на същия. Доказателствените материали Изпитвателен протокол № 1046/14.09.2021г., били връчени на представляващия дружеството.

За направените констатации свид. М. съставила срещу „ТЕРА ЛАЙФ” ЕООД АУАН № 0000230/ 01.11.2021г. за извършено нарушение по чл.143, т.2 от ЗЗР. Актът бил съставен в присъствието на представляващия дружеството, който се запознал със съдържанието му и го подписал с възражения.

В срока по чл.44, ла.1 от ЗАНН постъпили писмени възражения срещу акта от жалбоподателя.

2

Наказващият орган счел възраженията за неоснователни и въз основа на АУАН, било издадено процесното НП.

Изложените по-горе фактически положения се установяват от писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на актосъставителя Р. М., която поддържа авторството на АУАН и направените в него констатации. В допълнение сочи, че процесният тор в проверения обект бил 7 торби от 5 кг. За пръв път заявява в съдебно заседание и това, че в настоящия случай нарушението било свързано с драстични минимални стойности на магнезиев окис – 0,36 %, при допустими стойности от регламента 2%.

Съдът кредитира писмените доказателства, както и показанията на свидетеля, произтичащи от достоверен източник, логични последователни, съответстващи на другите доказателства по делото и служещи за установяване на обективната истина.

По делото от кредитирания доказателствен материал безспорно се установява, че дружеството-жалбоподател „ТЕРА ЛАЙФ” е нарушило забраната, съдържаща се в чл. 143, т. 2 от ЗЗР, като е поставило маркировка „ЕО ТОР“ на продукт /торове, съхранявани в стопанисвания от него склад, за който продукт безспорно е установено, че не отговаря на изискванията на Регламент /ЕО/ 2003/2003, относно съдържанието по показатели магнезиев оксид, под минимално предвидените стойности, за което правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

Въпреки установеното нарушение, съдът констатира, че в хода на административното производство, при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП, са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на нарушителя и налагащи отмяна на обжалваното НП, като незаконосъобразно.

На първо място, такова процесуално нарушение е липсата на описание на нарушението по чл. 143, т. 2 от ЗЗР и на неговите съставомерни елементи от обективната страна, която липса настоящият съдебен състав констатира в акта и постановлението.

И актосъставителят, и наказващият орган в описателната част на своите актове са изложили в хронология извършените от инспекторите при ОДБХ гр. Пловдив действия по време на проверките, съставените в тази връзка 3 протоколи, като са посочили и заключението на БАБХ за несъответствие на проверените торове с изискванията на Регламент /ЕО/ № 2003/2003. Самата материална норма обаче бланкетно препраща към изискванията на Реглемента, но в случая липсва привръзка какви всъщност са те. В този смисъл не става ясно какви са били показателите на МG O, за да се направи реална преценка, дали действително са под минималните допустимите такива по Регламента. Едва в съдебно заседание, в показанията си актосъставителя М., заявява, че нарушението било свързано с драстични минимални стойности на магнезиев окис – 0,36 %, при допустими стойности от регламента 2%. За първи път в съдебно заседание се споменава,че торът е 7 торби по 5 кг, общо 35 кг, като самото количество би повлияло върху смекчаващите и отегчаващите обстоятелства при индивидуализацията на наказанието. Така съдът формира извод, че в настоящия случай отсъстват описани, релевантни за нарушението обстоятелства, което на практика е довело до липса на описание на санкционираното деяние и до това какво точно правило за поведение контролните органи са приели, че не е спазил жалбоподателят.

Заключението им, че е нарушена забраната на чл. 143, т. 2 от ЗЗР, се извежда единствено от цитиране на нейния текст в НП. Изискването на закона всички фактически обстоятелства, релевантни за съставомерността на деянието и за реализиране на отговорността да бъдат обективирани в съдържанието на акта и съответно в наказателното постановление, в случая не е спазено. Това е довело до липса на реквизит в съставените административни актове, който е задължителен, съгласно изискванията на чл. 42, ал.1, т. 4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и до опорочаване на водения административнонаказателен процес, с което неприемливо се ограничава правото на защита на жалбоподателя и е основание за отмяна на атакуваното НП.

По-нататък, съдът констатира и допуснато съществено процесуално нарушение, касаещо датата на нарушението, задължителен реквизит от съдържанието на АУАН и НП, вменен съответно в чл. 42, ал.1 т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Описвайки предприетите от контролните органи проверки на стопанисвания от жалбоподателя склад за съхранение и търговия за торове и последвалите ги действия в тази връзка, актосъставителят и наказващият орган са пропуснали да впишат датата, приета от тях за дата на нарушението.

Липсва и отбелязване на дата на установяване на констатираното деяние.

Посоченият пропуск е довел до съществено нарушение на процесуалните 4 правила, ограничаващ правото на защита на нарушителя, тъй като датата на нарушението е пряко свързана с института на давността по чл. 34 от ЗАНН, а от там и възможността да се състави АУАН и издаде НП. Тази нередовност в акта и НП води до съществено нарушение на правото на защита на нарушителя и до невъзможност своевременно да организира своята защита с възможността да направи своите възражения, които да бъдат преценени с оглед останалите събрани доказателства и степента на извършеното нарушение. Неяснота възниква и по отношение на мястото на нарушението, дали е в Смолян или Пловдив.

Що се отнася до наведеното в жалбата възражение за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при прилагане на определената от наказващия орган санкционна норма, съдът приема същото за основателно. В случая дружеството-жалбоподател е било санкционирано с налагане на административно наказание на основание чл. 166, ал. 3 от ЗЗР, която разпоредба предвижда имуществена санкция от 1900 до 3600 лв., когато нарушенията по ал. 1 или 2 са извършени от юридическо лице или едноличен търговец. Видно от текста на цитираната разпоредба, същата не съдържа конкретно правонарушение, а препраща към ал. 1 и ал. 2 на чл. 166 от ЗЗР и в този смисъл няма самостоятелно приложение. В случая липсва привръзката с ал.2 на чл.166 от ЗЗР, поради конкретната забрана, която е нарушил в чл. 143, т. 2 от ЗЗР.

Коментираните нарушения са от категорията на съществените такива, тъй като пряко рефлектират върху правото на защита на наказаното дружество и ограничават възможността му да я реализира в пълен обем, поради невъзможността на същото да узнае за какво точно деяние се ангажира административнонаказателната му отговорност, кои факти и обстоятелства следва да оборва и какво е основанието за неговото санкциониране.

С оглед на гореизложеното, настоящият състав намери, че атакуваното Наказателно постановление

№

39/28.04.2022г. на Директора на Областната дирекция по безопасност на храните – Пловдив / ОДБХ – Пловдив/, с което на „ТЕРА ЛАЙФ” ЕООД, ЕИК 202281256, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от А.М.И., е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА 5

САНКЦИЯ в размер на 1900 /хиляда и деветстотин/ лева за извършено административно нарушение по чл.143, т.2 от Закон за защита на растенията /ЗЗР/, на основание чл.166, ал.3 от ЗЗР, следва да бъде ОТМЕНЕНО като незаконосъобразно.

На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните в съдебните производства имат право на разноски по реда на АПК. По този повод е направено своевременно искане от жалбоподателя, ангажирани са и доказателства за реално разходени средства за адвокатско възнаграждение по случая в размер на 400 лева, видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 31.05.2022г. В същия е записано, че възнаграждението е изплатено в брой при подписването му, като в тази си част представлява разписка за заплащането на хонорара. От въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в съдебно заседание. Ето защо, предвид отмяната на обжалваното наказателно постановление, изложените по-горе съображения, материалния интерес от 1900 лева и това, че договорът за правна защита и съдействие е от преди измененията с ДВ бр.88 от 2022г. на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в чл.7, ал.2, т.2, съдът намира за основателна претенцията на жалбоподателя до размера от 363 лева. Следва съдът да осъди въззиваемата страна - Българска агенция по безопасност на храните за тази сума, в качеството на разпоредител на средства и да се остави като неоснователно искането й за разноски за юрисконсултска защита.

За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По изложените мотиви съдът