Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 728 от 13.05.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 491/2026
Вид
Протокол № 728
Подписан
13.05.2026
В сила
13.05.2026
Състав
Мирела Огнянова Кацарска, Весела Гълъбова, мл.с. Ива Благомилова Благоева

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 728 гр. Варна, 13.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Петя П. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20263100500491 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:00 часа се явиха:

След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал.1, изречение 2-ро от ГПК /НА ВТОРО ЧЕТЕНЕ/

---------------------------------------------------------------------------------Въззивната страна ОБЩИНА ВАРНА, редовно призована, не се представлява.

Въззиваемият Г. Х. К., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. П. М., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

СЪДЪТ докладва молба вх.№ 15118/11.05.2026г. от въззивната страна Община Варна със становище по хода на делото, по доказателствата, по съществото на правния спор. Представен е списък с разноски.

АДВ. М.: Запознат съм с молбата. Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 4987/21.01.2026г., подадена от Община Варна срещу решение № 124/12.01.2026г., постановено по гр.д. № 3837/2025г. по описа на РС-Варна, 52 състав, в частта, с която е осъдена, на основание чл. 49 от ЗЗД, Община Варна, адрес гр. Варна, бул. „Осми 1 приморски полк“ №43 да заплати на Г. Х. К., ЕГН **********, с адрес:

******, сумата от 4825,89 лева (Четири хиляди осемстотин двадесет и пет лева и 89 стотинки)/2467,44 евро (Две хиляди четиристотин шестдесет и седем евро и 89 евроцента), представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в цялостно увреждане на собствения на ищеца лек автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“, рег. № ******, настъпило на 26.07.2024 г. в резултат на паднало върху автомобила дърво в островната зона до лодкостоянка „Родопа 1“, представляваща ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр.

Варна, публична общинска собственост, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда 25.03.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон.

Въззивникът излага, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, поради което е достигнал до погрешни изводи за основателност и доказаност на исковата претенция. Счита, че неправилно съдът позовавайки се на гласните доказателства е приел, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат, както и че процесният автомобил е бил отремонтиран и в добро състояние преди датата на инцидента, като излага подробен коментар на свидетелските показания. Въззивникът счита още, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредба за организация на движението на територията на Община Варна. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени в цялост, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Г. Х. К., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемият също излага коментар на свидетелските показания и събраните по делото писмени доказателства. По отношение на чл.25, ал.1 от Наредба за организация на движението на територията на Община Варна сочи, че следва да се тълкува систематично с ал. 2 на същата разпоредба, в която са изброени хипотезите на забранено паркиране. Моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено, както и на процесуалния представител да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.

Постъпила е още насрещна въззивна жалба вх.№ 13560/18.02.2026г., подадена от Г. Х. К., ЕГН ********** срещу решение № 124/12.01.2026г., постановено по гр.д. № 3837/2025г. по описа на РС-Варна, 52 състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от Г. Х. К., ЕГН **********, с адрес: ******, срещу Община Варна, Булстат 000093442, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „8-ми Приморски полк“ № 43, иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предно дясно огледало, предно стъкло, предно дясно триъгълно стъкло, заден десен панел, основа заден десен панел, стъкло заден десен панел, дясна релса таван, заден десен стоп, таван, тапицерия таван, тапет багажник среден, стоп заден капак, заден ляв панел, основа заден ляв панел, стъкло заден ляв панел, лява 2 релса таван и преден капак на собствения на ищеца лек автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“, рег. № ******, настъпили на 26.07.2024 г. в резултат на паднало върху автомобила дърво в островната зона до лодкостоянка „Родопа 1“, представляваща ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, публична общинска собственост, в частта за разликата над 2467,44 евро (равностойност на 4825,89 лева) до размера от 2886,70 евро (равностойност на 5645,89 лева).

В насрещната въззивна жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част. Излага се, че първоинстанционният съд правилно е приел за доказан извършения на автомобил съществен ремонт няколко месеца преди инцидента, но неправилно е достигнал до извод, че това обстоятелство не обосновава по-висока от средната пазарна цена.

Жалбоподателят счита, че дължимото обезщетение следва да бъде определено съобразно т.5 от последното депозирано по делото заключение, а именно в размер на 2886,70 евро (равностойност на 5645,89 лева), достигнат след приспадане от средната пазарна цена от 6290 лева на цената за скрап от 644,11 лева. Отправя искане решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковата претенция да бъде уважена до размера от 2886,70 евро, както и за присъждане на направените по делото разноски за платена държавна такса, а на процесуалния представител да бъде присъдено възнаграждение по чл.38 от ЗА.

В законоустановения двуседмичен срок е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба, с който същата се оспорва като неоснователна, като се излагат съображения, които са наведени и във въззивната жалба на Община Варна по отношение на твърденията за осъществен ремонт. Моли решението в посочената част да бъде потвърдено.

АДВ. М.: Поддържам отговора на въззивната жалба. Поддържам насрещната въззивна жалба и оспорвам отговора на въззивната жалба. Нямам възражение по доклада. Представям списък с разноски. Нямам доказателствени искания.

СЪДЪТ намира, че следва да бъде приет представеният от страната списък с разноските, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА по делото представените в днешно съдебно заседание списъци на разноските.

Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

3

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. М.: Аргументи съответно за правилност и неправилност на постановеният първоинстанционен съдебен акт сме изложили в депозираните от нас документи по делото.

По отношение на насрещната въззивна жалба ще акцентирам върху това, че съдебният състав е мотивирал своето решение въз основа на свидетелски изявления не по отношение на фактите, а по отношение на демонстрирани специални знания, като същевременно е игнорирал становището на вещото лице, което е в противоположен смисъл. Моля също така да съобразите, че по отношение на ремонта е била поставена задача на вещото лице, но същото е заявило, че обективно е невъзможно да даде отговор на същата.

Моля да постановите съдебен акт в посочения от нас смисъл. Моля да ми присъдите разноските, както и адвокатско възнаграждение по смисъла на чл.38, ал. 2 от ЗА.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок. часа.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:02 Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4