Определение № 956 от 08.06.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 373/2024
- Вид
- Определение № 956
- Подписан
- 08.06.2026
- В сила
- 08.06.2026
- Състав
- Мила Йорданова Колева
Цитирани разпоредби
- чл.2, ал.1 · Наредба за образците в производството по несъстоятелност
- чл. 634в · Търговски закон
- чл. 685 · Търговски закон
- чл. 685, ал. 1 · Търговски закон
- чл.685, ал.2 · Търговски закон
- чл. 685, ал. 2, т. 4 · Търговски закон
- чл.690 · Търговски закон
- чл. 690, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 690, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 692, ал. 4, изр. 1 · Търговски закон
- чл. 693а · Търговски закон
- чл. 693а,т.1 · Търговски закон
- чл. 694 · Търговски закон
- чл. 722, ал. 1, т. 8 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 956 гр. Варна, 08.06.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мила Й. Колева при участието на секретаря Мая М. П. като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Търговско дело № 20243100900373 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 690, ал. 1 от ТЗ.
Постъпило е възражение с вх.№ 3438/30.01.2026 г. от длъжника Г.И.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Варна, ул. „Ш.№ , ет. , ап. регистрирана като земеделски производител от 29.09.2016 г. и вписана в РЕГИСТЪР БУЛСТАТ с код 180202538 (в несъстоятелност), срещу включените под № 1 в списъка на приетите вземания с доклад на временния синдик вх. № 2471/23.01.2026 г., обявен в регистъра по несъстоятелността, воден от Министерство на правосъдието на 23.01.2026 г. вземания на В. Г. В., ЕГН **********, както следва :
-За сумата от 557 758,86 лева - главница, разноски и мораторна лихва за периода 08.12.2021-08.02.2022г. - по чл. 722, ал. 1, т. 8;
-За лихва върху сумата от 500 000,00 лева от датата на предявяване на вземането до окончателното изплащане на задължението - по чл. 722, ал. 1, т.
9.
Възражението е основано на следните твърдения:
На първо място, твърди се, че вземанията на В. Г. В. не са предявени в предвидената с нормата на чл.685, ал.2 от ТЗ, вр. чл. 693а,т.1 от ТЗ, във вр. чл.2, ал.1 от Наредба за образците в производството по несъстоятелност молба по образец.
На следващо място, твърди се, че задълженията не съществуват, тъй като е налице нищожност на договора за паричен заем от 11.11.2019 г. поради абсолютна симулация. Сочи се, че представените и приобщени по гр. д. № 302/2022 г. на ОС - Варна писмени доказателства, а именно: Уведомление от 1
В. Г. В. от 12.01.2021 г. до Г.И.Д. - ответник по делото и отговор на същата до В. от 12.01.2021 г., са антидатирани и са послужили като основание на съда да приеме, твърденията на ищеца за основателността на исковата му му претенция.
Твърди се, че на 24.01.2021 г. в проведен телефонен разговор В. В., е обяснил на Г.И.Д., че уведомлението за получен заем е необходимо във връзка с провеждано по отношение на него ревизионно производство и чисто формално да му подготви писмен отговор, в който да удостовери получения от нея фиктивен заем като е продиктувал исканото от него съдържание и е посочил, че отговорът трябва да носи дата 12.01.2021 г. и поради тази причина е изпратил и прикрепения от него файл на своето уведомление. В. е поискал от Г.И.Д. да подпише празния и неподписан от него файл на уведомление от него до нея , като удостовери, че същата го е получила на 12.01.2021 г.
Поискал е от нея същата да подпише отговора, да го сканира и да му го изпрати на неговата електронна поща. Димитрова се е съгласила с изискванията на В., като е подписала документите и е изпратила сканирани копия на електронната му поща, а на проведена лична среща му е предоставила подписаното от нея с дата 12.01.2021 г., но неподписано от В.
Уведомление и отговорът й от същата дата с текста, изискван от В..
На подробно изложени във възражението обстоятелства е поискано, на основание чл. 692, ал. 4, изр. 1 от ТЗ, изр. 1, да бъде извършена промяна в списъка на приетите вземания с доклад на временния синдик вх. № 2471/23.01.2026 г., обявен в регистъра по несъстоятелността, воден от Министерство на правосъдието на 23.01.2026г., като бъдат и изключени от него вземанията на В. Г. В., ЕГН **********, предявени с молба вх.
№36254/10.12.2025 г. по търг. дело № 373/2024 г. по описа на ОС-Варна.
В случай, че това не бъде прието е поискано, на основание чл. 692, ал.
4 от ТЗ, да бъде извършена съответната промяна в списъка на приетите вземания с доклад на временния синдик вх. № 2471/23.01.2026 г., обявен в регистъра по несъстоятелността, воден от Министерство на правосъдието на 23.01.2026 г., като бъде отбелязано условието, че върху част от вземането на В.
Г. В., ЕГН ********** по чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ цялото за сумата от 557 758,86 лева ДО РАЗМЕРА НА сумата от 500 000,00 /петстотин хиляди/ лева е наложен запор с Обезпечителна заповед № 6 по гр. дело № 240/2024 г.
Окръжен съд-Шумен в полза на „ИЛЯ СТРОЙ" ЕООД, ЕИК 203230082.
В открито съдебно заседание длъжникът Г.И.Д., чрез адв. Г. В., поддържа така направеното възражение и моли за неговото уважаване.
В откритото съдебно заседание кредиторът с оспорено вземане - В. Г.
В., чрез адв. Н. Б., изразява становище за неоснователност на възражението и моли същото да бъде оставено без уважение. Твърди, че към молбата за предявяване на вземането са представени категорични и безспорни писмени доказателства, които обосновават неговата основателност.
Синдикът Л. М. Б. е представил писмено становище, в което 2 преценката за основателност на възражението е предоставена на съда.
Възражението е депозирано в срока по чл.690 ТЗ, поради което е допустимо и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледано по същество обаче, същото е неоснователно, поради следните съображения:
По делото не се спори, че спорното вземане е предявено в срока по чл.
685 от ТЗ. Твърди се обаче, че при това предявяване не е спазена предвидената с нормата на чл.685, ал.2 от ТЗ, вр. чл. 693а,т.1 от ТЗ, във вр. чл.2, ал.1 от Наредбата за образците в производството по несъстоятелност молба по образец. Само по себе си това неспазване не води до несъществуване на вземането, което е предмет на настоящото производство. Срокът за предявяване на вземанията е установен в чл. 685, ал. 1 от ТЗ, като информацията, която следва да се съдържа в предявяването е посочена в ал. 2 на същата разпоредба, като е отбелязано, че предявяването се извършва чрез образец, определен с наредбата по чл. 693а от ТЗ. Във връзка с това, за да се счита за редовно предявено вземането, то документът, в който се съдържа предявяването следва да съдържа цялата изискуема се от чл. 685, ал. 2 от ТЗ информация. Утвърдените с Наредбата за образците в производството по несъстоятелност молби по образец служат само за улеснение на страните в производството по несъстоятелност и на органите на несъстоятелността.
Непредявяването на вземането чрез тези молби по образец обаче не може да се отрази на съществуването на предявеното вземане и приемането на същото да бъде отказано само на това основание, при положение, че кредиторът е посочил всички изискуеми се по чл. 685, ал. 2 от ТЗ данни и наред с това е представил и доказателства за тях. Неспазването на изискването за предявяване чрез молба по образец следва да се разглежда само като формален пропуск, който не може да се отрази на вече извършеното приемане. С оглед на това, възражението в тази му част е неоснователно.
На второ място, не се спори по отношение на това, че е налице договор за паричен заем от 11.11.2019 г., както и че сумата по този заем е предадена на Г.И.Д.. Възражението срещу вземането по този договор за заем се основава на това, че същият е нищожен поради абсолютна симулация. В случаите, когато се твърди нищожност поради абсолютна симулация, лицето, което се позовава на нея носи доказателствената тежест за установяването й. Това установяване може да стане било чрез т.н. „обратно писмо“, било чрез други допустими от закона доказателства, включително и свидетелски показания. Последните обаче са възможни само при наличието на начало на писмено доказателство. В конкретния случай доказателствената тежест за установяване на абсолютната симулация се носи от Г.И.Д., като от представените от нея към възражението писмени доказателства, включително кореспонденция по „Вайбър“, не може да се направи извод, че твърденията й са установени при условията на главно и пълно доказване. С оглед на това, възражението и в тази му част е неоснователно.
3
Що се касае до третата част на възражението, а именно, че върху вземането В. Г. В. бил наложен запор от трето лице, то това действително се установява от представените към възражението доказателства. В чл. 685, ал. 2, т. 4 от ТЗ е посочено, че предявяването трябва да съдържа данни за привилегиите и обезпеченията на вземането. В следствие на това, в разпоредбата на чл. 690, ал. 2 от ТЗ е посочено, че предмет на възражението могат да бъдат основанието, размерът, обезпечението или привилегията на вземането, а в чл. 694 от ТЗ е предвидено, че предмет на иска по този текст от закона може да бъде и само обезпечението или привилегията на вземането.
Всички тези разпоредби имат предвид само обезпеченията на предявеното вземане, а не наложените върху него обезпечения за вземанията на трети лица.
Поради това, последните не се отбелязват в списъка на приетите вземания.
Същите не могат да бъдат третирани и като условия на предявеното вземания, тъй като имат съвсем различен характер и последици от условията. Освен това, обезпеченията в полза на трети лица са предоставени именно на тези трети лица и само те могат да защитават произтичащите от тях права. Поради това възражение, че запорът в полза на трето лице не е отбелязан в списъка на приетите вземания може да бъде правен само от лицето, в полза на което е наложен запора, но не и от трето лице, каквото е Г.И.Д..
Поради това, така подаденото възражение се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
По изложените съображения, съдът по несъстоятелността ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението по чл. 690, ал. 1 от ТЗ с вх.
№ 3438/30.01.2026 г. от длъжника Г.И.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Варна, ул. „Ш.№ , ет. , ап. регистрирана като земеделски производител от 29.09.2016 г. и вписана в РЕГИСТЪР БУЛСТАТ с код 180202538 (в несъстоятелност), срещу включените под № 1 в списъка на приетите вземания с доклад на временния синдик вх. № 2471/23.01.2026 г., обявен в регистъра по несъстоятелността, воден от Министерство на правосъдието на 23.01.2026 г. вземания на В. Г. В., ЕГН **********, както следва: за сумата от 557 758,86 лева - главница, разноски и мораторна лихва за периода 08.12.202108.02.2022г. - по чл. 722, ал. 1, т. 8; за лихва върху сумата от 500 000,00 лева от датата на предявяване на вземането до окончателното изплащане на задължението - по чл. 722, ал. 1, т. 9.
Определението да се впише в книгата по чл. 634в от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 4