Определение № 45902 от 12.11.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 45902 гр. София, 12.11.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110148314 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на Глава XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. №

261644/14.08.2024г., от М. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С** чрез пълномощника си: адв. Ю. О. Г. - вписана в САК, със съдебен адрес: гр. С*, тел. * [email protected] срещу „А*"АД , ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С*, представлявано от Ц*, с която са предявени обективно евентуално съединени положителни установителни искове с правна квалификация, както следва

1. главен - чл.26, ал.1 ЗЗД, с който да се прогласи за недействителен Договор за кредит „Бяла карта“ сключен между М. П. П., ЕГН **********, с кредитополучател и „А*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.

С*, представлявано от Ц*, в качеството на кредитодател като противоречащ на императивните изисквания за ЗЗД, ЗЗП, ЗПК, ЗПФУР, ЗЕДЕП.

2. евентуален - чл.22 вр. чл.19, ал.3 вр. чл.10а вр. чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК, с който да се прогласи за нищожни клаузи от Договор за кредит „Бяла карта" сключен между М. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С* в качеството на кредитополучател и „А* "АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1408, р-н Тр*, представлявано от Ц*, с които са уговорени неустойка за непредставено обезпечение в чл. 15 и чл. 20 от сключения договор, както и начислените ГЛП - в размер на 43,2 % (в чл. 4, ал. 1, т. 2) и ГПР в размер на 46,18 % в чл. 4, ал. 1, т. 4, като противоречащи и заобикалящи закона, и накърняващи добрите нрави.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен Договор за кредит „Бяла карта" на 13.06.2023 г. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 500 лева, В посочения договор 1 кредиторът е уговорил, че ГПР е в размер на 46.18 %, а ГЛП в размер на 43.20 %. Твърди се, че ищецът е следвало за обезпечени кредита с гаранция, а при неизпълнението на задължението се дължи неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, включена в текущото задължение за месеца.

Неустойката се начислявала на шесто число всеки месец до момента на предоставянето на изисканото обезпечение. Сочи, че съгласно чл. 21, ал. 4, и съотв. ал. 5 от сключения договор за кредит пък е уговорено, че при забава за плащане общото задължение или на сумата по чл. 11, ал. 1, кредитополучателят дължи на кредитодателя разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2,50 (два лева и петдесет стотинки) за всеки ден до заплащане на съответното общо задължение или сумата по чл. 11, ал. 1 и в ал. 5, че след настъпване на предсрочната изискуемост, кредитополучателят дължи еднократно заплащането на такса в размер на 120 (сто и двадесет) лева, включваща разходите на кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя.

Излага правни съображения, че договорът е нищожен, тъй като не е ясен ГПР – чл.11, ал.1, т.10-11 ГПК, нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК, чл.10а ЗПК, тъй като се заобикаля ограничението за ГПР и се включат неустойки, които водят да оскъпяване на кредита, което е скрито възнаграждение на ответника. По отношение на таксата счита ,че същите също водят да оскъпяване на кредита, попадат в чл.10а ЗПК, както чл.33, ал.1 ЗПК. Твърди, че целият договор е неравноправен по смисъла на чл. 143, ал.1 от ЗЗП.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в негово отсъствие. Моли съда да постанови неприсъствено решение.

Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Представя и иска да бъдат приети като писмени доказателства и доказателствени средства следните документи: 1. Договор за кредит „Бяла Карта" от13.06.2023 г.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът изцяло оспорва исковете. Твърди, че кредитният лимит по картата е увеличен двукратно – на 15.08.2023 г. от 500 на 600 лева, и втори път на 09.04.2024 г. – от 600 на 700 лева. Твърди, че ищецът не изпълнява редовно задълженията си по договора за заем. Възразява клаузата за неустойка да е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, заобикаляне на чл.21, ал.1, чл.33, ал.1, чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПИ и на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗПотр. Излага подробни правни съображения, че ищецът сам се е съгласил да сключи договора с неустойката. Излага доводи и цитира съдебна практика защо договора не е недействителен.

Моли съда да отхвърли исковата претенция. Претендира разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 360.00 лева.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

2

Ищецът се представлява от адв. Ю. О. Г. -вписана в САК, със съдебен адрес: гр. С*, тел. * [email protected], с представителна власт, която важи за всички инстанции (л.6 от делото)

Ответникът се представлява от юрисконсулти на основание чл.30 вр. чл.32, т.3 ГПК., на този етап.

По държавната такса

Цената на иска е под 1250 лева. Ето защо разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима, т.е. събира се една минимална такса върху всички интереси. Общият размер такса е 50.00 лева. Представя документ по чл.128, т.2 ГПК с молба с вх. № 293765/18.09.2024 г. (л.23-24 от делото).

По редовността на ИМ и доклада

На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. На основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, съдът приема, че следва да бъде изготвен проект за доклад на делото.

Съдът следва да обяви на страните, че служебно ще приложи императивна правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК

С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са представени по делото и на които страните се позовават.

Следва да се укаже на ответника, че не сочи доказателства, че договорът е индивидуално сключен, а клаузите индивидуално уговорени, както и настъпила предсрочна изискуемост, на основание чл.146, ал.2 ГПК.

Съдът приема, че исковата молба е нередовна. Същата е подадена без препис за противната страна, въпреки изискванията на чл.132, т.2 ГПК.

Ищецът не е задължителен субект по чл.50, ал.5 ГПК и не е представил съгласие по смисъла на чл.38а ГПК. Ето защо следва да се дадат указания по чл.101 ГПК.

По доказателствата

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

С оглед установяване на императивна правна норма, съдът приема, че следва да задължи страните лично да се явяват в открито съдебно заседание, на основание чл.176 ГПК, като при неизпълнение на указания съдът ще приеме, че страната е създала пречки за установяване на исковата претенция, респективно за отхвърляне на иска.

По съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ)

Съдът служебно установи, че за решаване на делото са необходими 3 специални знания от областта на счетоводството, ето защо служебно следва да се допусне ССчЕ, на основание чл.195 ГПК, на която вещото лице да отговори на въпросите:

1.

Каква е главницата по кредита.

2.

Каква сума ответникът е усвоил по картата – кога и при какъв кредитен лимит

3.

Какви са разходите на заемодателя, включени в ГПР и как е формиран ГПР и ГЛП – какви компоненти са включени в тях от процесния договор при главница, съгласно описаното по договор. В уговорения ГПР включена ли е неустойката за липса на обезпечение (чл.20) и такса за извънсъдебно събиране на вземания - 2.50 и 120 лева (чл.21, ал.4-5) 4.

Ищецът предоставил ли е обезпечението по чл.15 от договора 5.

Какви ще бъдат ГПР и ГЛП, ако в тях се включи неустойката за липса на обезпечение (чл.20) и такса за извънсъдебно събиране на вземания - 2.50 и 120 лева (чл.21, ал.4-5)

6.

Какъв е размерът на законната лихва по просрочени задължения в левове, определена с ПМС към 13.06.2023 г., както и какъв е нейният петкратен размер.

7.

Какъв ще бъде погасителния план, ако се направи на база главница, без да се включва неустойката за липса на обезпечение (чл.20) и такса за извънсъдебно събиране на вземания - 2.50 и 120 лева (чл.21, ал.4-5) 8.

Каква сума длъжникът е платил по договора за кредит. Да се опише по месеци и дати спрямо първия кредит и втория.

9.

Какъв е размерът на договорната лихва за процесния период, ако се изчисли на основа главница без да се включва неустойката за липса на обезпечение (чл.20) и такса за извънсъдебно събиране на вземания 2.50 и 120 лева (чл.21, ал.4-5) 10.

Каква сума ищецът е платил по неустойката за липса на обезпечение (чл.20) и такса за извънсъдебно събиране на вземания - 2.50 и 120 лева (чл.21, ал.4-5)

11.

Да са направят изчисленията, като се вземе предвид, че от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. законна лихва за забава не се начислява, съгласно чл.6 ЗМДВИП

12.

Какви суми са начислени по неустойката за липса на обезпечение (чл.20) и такса за извънсъдебно събиране на вземания - 2.50 и 120 лева (чл.21, ал.4-5). Плащано ли е по тях?

13.

Кредитът обявен ли е за предсрочно изискуем, според данните в счетоводството на ответника

Експертизата отговаря на въпроси по основателността на иска, поради което депозитът следва да бъде възложен на ищеца, като на основание чл.160 ГПК, следва да внесе депозит в общ размер на 1000 лева (хиляда лева), в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, по банкова сметка на СРС за вещи лица, преводачи, свидетели, особени представители, гаранции, наречена „депозитна сметка“ (IBAN: BG 96 CECB 9790 3343 8974 4

00, BIC: CECBBGSF), както и в същия срок да представи доказателства за това, като при неизпълнение на указанията в срок, съдът ще приложи разпоредбата на чл.161 ГПК и последствията от разпределената доказателствена тежест, а именно, че е създал пречки за установяване на тези факти.