Решение № 159 от 18.06.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. София, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристияна Генковска

Членове:

Боян Балевски

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Анжелина Христова Касационно търговско дело № 20248002900903 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД, чрез адв.Ал.И. и по насрещна касационна жалба от А. Г. В., чрез адв.В.Р. и адв.Ст.М. срещу различни части от решение №403 от 27.11.2023г., постановено по в.т.д.

№565/2023г. на Апелативен съд- Пловдив, с което е потвърдено решение №34 от 19.06.2023г., постановено по т.д. №76/2021г. по описа на Окръжен съдСмолян и са присъдени разноски на двете страни. С първоинстанционното решение е осъдено на основание чл.432, ал.1 КЗ ЗД „Бул Инс“ АД да плати на А. Г. В. сумата 35 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, болки и страдания от смъртта на неговата баба Димитрина Борисова В.а, настъпила на 19.12.2018г. в резултат от

ПТП, реализирано на

06.12.2018г., ведно със законната лихва от 05.03.2019г. до окончателното плащане, като е отхвърлен искът за разликата от 35 000 лева до 80 000 лева и е разпределена отговорността за разноските по делото. В частта, с която е потвърдено отхвърлянето на предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликата над 70 000 лева до претендираните 80 000 лева, въззивното 1 решение не е обжалвано и е влязло в сила.

В касационната жалба от ЗД „Бул Инс“ АД се твърди, че въззивното решение в обжалваната част /с която е потвърдено уважаването на иска за сумата 35 000 лева/ е неправилно поради нарушения на закона. Касаторът поддържа, че за ищеца не е възникнало право на обезщетение за неимуществени вреди по повод смъртта на неговата баба, тъй не се доказва, че по своето съдържание и интензитет връзката между тях е била особено близка и вредите са надхвърлили по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответния вид връзка /между баба/дядо и внуци/. Излага доводи и за неправилно приложение на чл.52 ЗЗД, §96 и чл.493а КЗ. Касаторът претендира да се отмени решението в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което да бъде отхвърлен искът като неоснователен.

Претендира разноски за трите инстанции.

Ответникът по жалбата А. Г. В. излага подробни съображения, че въззивното решение в атакуваната му част е правилно, постановено в съответствие с доказателствата по делото и закона и ако бъде допуснато до касационен контрол следва да бъде оставено в сила.

С насрещната касационна жалба от А. Г. В. се обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено отхвърлянето на иска за сумата над 35 000 лева до 70 000 лева. Твърди се, че решението в тази част е неправилно поради нарушения на закона и необоснованост. Касаторът поддържа, че съдът правилно е определил сумата 70 000 лева като справедлив размер на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на баба му, но счита, че неправилно- без да обсъди всички доводи и възражения, в противоречие с доказателствата по делото и в нарушение на закона, е приел наличие на съпричиняване на вредите от пострадалата в размер на 50 %.

Претендира да се отмени решението в обжалваната част и да бъде постановено ново, с което да бъде уважен искът за още 35 000 лева.

Претендира разноски.

Ответникът по насрещната жалба ЗД „Бул Инс“ АД излага доводи за нейната недопустимост, евентуално- неоснователност. Счита, че въззивното решение в обжалваната част е правилно- постановено с оглед доказателствата по делото и съдебната практика по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД.

С определение №3149 от 27.11.2024г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по значимите за изхода на делото материалноправни въпроси- „Относно материалноправната легитимация на лицата извън кръга на посочените в Постановление №4/61г. и Постановление №5/69г. на Пленума на Върховния съд и предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки” и „Относно предпоставките за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД 2 и определянето на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице“.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:

За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковете с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата 35 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд приема за безспорно, че на 06.12.2018г. водачът на лек автомобил „Пежо 307“, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, причинява процесното ПТП като блъска бабата на ищеца Димитрина В.а, която умира от усложнения от получените травми на 19.12.2018г.

Решаващият съдебен състав отграничава като основен спорен въпрос по делото дали ищецът- внук на починалата вследствие от ПТП, е материалноправно легитимиран да претендира обезщетение за неимуществени вреди. След анализ на гласните доказателства и съдебнопсихологическите експертизи съставът на АС-Пловдив стига до извод, че ищецът попада в разширения кръг на материално легитимирани лица да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък по смисъла на ТР №1/21.06.2018г., т. д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, тъй като се доказва, че е създал трайна и дълбока емоционална връзка с починалата и търпи от нейната смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Решаващият съдебен състав намира за установено, че през първите 10 години /от раждането си до 2004 година/ ищецът е живял заедно със своята баба в едно жилище, където са живеели и неговите родители. Счита, че не се доказва заместваща грижа от бабата, тъй като ищецът и неговите родители не са били разделени, но отчита, че бабата е тази, която основно е поела отглеждането и възпитанието на ищеца от раждането му, че те са били непрекъснато заедно за разлика от родителите, чиито трудови задължения са били свързани с пътувания и непрекъснати отсъствия от дома. Съдът приема, че между ищеца и баба му са били установени отношения на силна привързаност, споделяне и загриженост, надхвърлящи обичайните отношения между баба и внук, което околните са забелязвали. Отбелязва, че връзката между двамата не е преустановявана в нито един момент, дори когато ищецът е заминал да учи в чужбина. Макар и от разС.ие те са я поддържали чрез контакти по интернет, изпращане на колети с подаръци, посещения на ищеца в България, при които е отделял специално внимание и време на своята баба, пътувал е заедно с нея, придружавал я е при разходките й. Съдът намира, че силна изява на чувствата и отношенията между ищеца и неговата баба е загрижеността, която ищецът е проявявал заради проблемите на баба му с другия й внук, демонстрираното желание да се намеси и да й помогне и предприетите действия в тази насока за закупуване на жилище, в което тя да се премести, за да бъде спокойна.

3

Апелативният състав счита, че интензитетът и продължителността на болките и страданията на ищеца след смъртта на баба му също са по-големи от обичайните такива при загуба на баба. Макар при ищеца да не се е стигнало до болестно съС.ие и да няма данни за провеждано специализирано лечение, е установено, че той много тежко е приел новината за смъртта на баба си, проявила се е остра стресова реакция, която е преминала в скръб, която не е отшумяла за период от четири години. С оглед изложеното, въззивният съд намира за неоснователни оплакванията във въззивната жалба, подадена от застрахователя, че от събраните доказателства се установяват едни съвсем нормални отношения на привързаност между роднини и не е налице нищо „специално“ , „особено“ и „изключително“ в отношенията им по смисъла на ТР №1/2018г. на ОСНГТК на ВКС, поради което вредите на ищеца не подлежат на обезщетяване. Въззивният съдебен състав, като съобразява конкретното съдържание на връзката между ищеца и баба му, както и отражението на загубата върху емоционалното и психологическо съС.ие на ищеца, като отчита и конкретните икономически условия в страната и общественото разбиране за справедливост, ориентир за което са нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, намира че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер от 70 000 лева.

Апелативният съд приема, че пострадалата е съпричинила на 50% вредоносния резултат, тъй като се установява, че водачът на лекия автомобил се е движел с разрешена скорост от 50 км/ч, която е намалил след като е забелязал пресичащата пешеходка /до 20 км/ч в момента на удара/, а пешеходката Димитрина В.а е пресичала пътното платно на нерегламентирано и неозначено място в нарушение на чл.113, ал.1 ЗдвП. С оглед изложеното намира, че обезщетението следва да бъде намалено наполовина, а искът с правно основание чл.432, ал.1 КЗ да бъде уважен за сумата 35 000 лева, ведно със законната лихва от 05.03.2019г. до окончателното плащане.

По първия материалноправен правен въпрос настоящият състав на ВКС намира следното:

С Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.V.1961г. и Постановление №5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. Дадени са разяснения, че о собено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци, тъй като в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част 4 от най-близкия родствен и семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато са налице конкретни житейски обстоятелства, поради които привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия душевни болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления №4/61г. и №5/69г. на Пленума на ВС, предвиждащи право на обезщетение само з а най-близките на починалия.

Налице е споделена от настоящия състав съдебна практика на ВКС, че с оглед дадените в цитираното тълкувателно решение разрешения обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете горепосочените постановления на Пленума на ВС, се присъжда само по изключение- когато е създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и действително с а претърпени неимуществени вреди, надхвърлящи по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка.

Първата предпоставка- особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка, е налице, когато се установят конкретни житейски факти и обстоятелства, довели до особено силна привързаност между починалия и претендиращия обезщетението, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно ППВС №4 от 25.V.1961г. и П ПВС №5 от 24.ХІ.1969г. При преценката за наличие на такава силна връзка следва да се съобрази обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между роднини като братя и сестри, баба/дядо и внуци се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. За да се приеме, че между роднини като посочените е налице особено близка връзка, не е достатъчно да се установи формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, а следва да се докаже, че са настъпили конкретни житейски обстоятелства, обусловили възникване на по-голяма от близостта, считана за нормална и обичайна за съответната родствена връзка. Като примери за подобни житейски обстоятелства, относими към връзката между бабите/дядовците и внуците, се сочат отглеждането на внуците от бабата/дядото поради различни причини /заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др./, а за връзката между братята и сестрите – израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на 5 родителите за работа в чужбина /решение №372 от 14.01.2019г. по т.д.