Решение № 812 от 23.06.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 812 гр. Варна, 23.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20223100500920 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на ИВ. П. Г. срещу решение № 656 от 14.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 10324 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, деветнадесети състав, с което са изменени по иска на Г. КР. К. в качеството й на майка и законен представител на детето Д. И. Г. срещу ИВ. П. Г., ЕГН********** мерките по предоставяне упражняването на родителските права, определени с решение № 263 от 17.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 9164/2019 г. на РС - Варна, с което е одобрено постигнато между страните споразумение по член 51 от СК и е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Д. И. Г. на майката Г. КР. К., при която се определя и неговото местоживеене; изменен е режима на лични отношения на бащата ИВ.

П. Г. с детето Д. И. Г., като е определен следния: бащата ще има право да взема детето от дома на майката и да го връща обратно там, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 17 часа в петък до 18 часа в неделя с преспиване; на рождения ден на детето всяка нечетна година от 16 часа до 19 часа; на рождения ден на бащата от 10 часа на 24.12. до 10 часа на 25.12. с преспиване; за Великденските празници с преспиване - първите три дни за времето от 10 часа на първия ден до 18 часа на третия ден; за Коледните празници с преспиване - всяка четна година на 25.12. от 10 часа до 18 часа на 28.12.; за Новогодишните празници с преспиване - всяка четна година от 19 часа на 31.12. до 17 часа на 02.01., всяка нечетна година от 17 часа на 01.01. до 17 часа на 03.01.; един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; изменен е размерът на месечната издръжка от 70 лева, като е увеличен същия на 300 лева месечно, считано от влизане в сила 1 на решението, с падеж до пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъснителна вноска до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване; осъден е въззивника да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд– Варна държавна такса в размер на 331,20 лева, на основание член 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК във връзка с член 69, алинея 1, точка 7 от ГПК.

Във въззивната жалба е посочено, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Излага се, че е нарушен член 59, алинея 4 във връзка с алинея 9 от СК и задължителните указания по прилагането на закона, дадени в Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр.д.№ 3/1974 г. на Пленума на ВС, като съдът не е обсъдил как обстоятелствата се отразяват на положението на детето и ефикасността на мерките. Твърди се, че събраните по делото доказателства по никакъв начин не установяват наведените от майката доводи за поддържане на лоши битови и хигиенни условия в дома на бащата, за неполагане на адекватни грижи за детето и за системно абдикиране от родителска отговорност. Също така не отговаря на истината и становището, че детето не желае да прекарва толкова време с баща си. Развива теза, че целта на настоящото производство е да се преодолее разногласието на родителите къде детето да започне образуванието си. Излага се, че редица писмени доказателства са приети като такива по делото, а те са неотносими към предмета на спора; гласните доказателства не са послужили за формиране на изводи от съда; не са допуснати искани от въззивника доказателства досежно релевантни за спора обстоятелства.

Иска се да бъде предоставено упражняването на родителските права на бащата, да се определи местоживеенето на детето при бащата, да се определи режим на лични отношения с майката в следния смисъл: майката да вижда и взема детето всяка първа и трета седмица от месеца от 18 часа в петък до 18 часа в неделя с преспиване, за половината от времетраенето та зимната пролетната и междусрочната ученически ваканции, 40 дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск, през Коледните празници – всяка четна година от 10 часа на 24.12. до 10 часа на 26.12., през Новогодишните празници – всяка нечетна година от 10 часа на 31.12. до 10 часа на 02.01., през Великденските празници – всяка нечетна година от 10 часа на Великден /неделя/ до 17 часа на втория ден на Великден /понеделник/; да бъде осъдена Г. Г.а да заплаща на детето Д. чрез неговия баща и законен представител И.Г. месечна издръжка в размер на 300 лева, с падеж пето число на месеца, за който се дължи, считано от влизане в сила на решението по настоящото дело до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва. Излагат се подробни доводи за правилност и законосъобразност на постановеното първоинстанционно решение и се иска неговото потвърждаване.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и 2 становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от

Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба си Г. КР. К. твърди, че с влязло в сила решение на 17.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 9164/2019 г. на Районен съд - Варна е било утвърдено постигнато между страните споразумение по член 51 от СК, с което родителските права спрямо детето Д. И. Г. са предоставени за упражняване съвместно на двамата родители, като е определено детето да живее две седмици от всеки месец при майката и две седмици от всеки месец при бащата; определен е и режим на лични отношения на двамата родители, както и същите да заплащат издръжка в полза на детето от по 70 лева месечно за всеки от тях. Излага, че след раздялата на родителите са настъпили съществени изменения в обстоятелствата, като при бащата съществувал риск за задоволяване на физическите и възпитателните нужди на детето, тъй като ответникът не полагал необходимите грижи за това. Всеки път след престой при бащата детето било връщано болнаво, емоционално неуравновесено и в неугледен вид.

Сочи, че хигиенно-битовите и социални условия за отглеждане на детето при бащата са влошени. Намира, че обстоятелството, че детето живее две седмици при единия и две седмици при другия родител не му се отразява добре, защото формира у него несигурност и неспокойствие във връзка с невъзможността да изгради трайни социални и битови навици. С това обосновава исканията си за промяна на постановените мерки, като се предостави упражняването на родителските права по отношение на детето на майката; определи се местоживеенето му при нея; определи се режим на лични отношения на бащата с детето Д.; както и да бъде осъден ответникът да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер от 500 лева, считано от датата на подаване на исковата молба /14.07.2021 г./ с падеж пето число на месеца, за който се дължи до настъпване основания за нейното изменение или прекратяване.

В срока по член 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника ИВ. П. Г.. Последният оспорва определеният вече режим да създава риск за физическото и психо-емоционалното състояние на детето, като твърди, че то се чувства комфортно и спокойно. Счита, че родителската грижа, полагана от бащата, не е с влошено качество. Твърди, че майката не е инициирала разговори и не е заявила неудовлетворение от начина, по който се отглежда детето, като навежда, че вероятно се касае за „загриженост“ във връзка с евентуални възлагателни претенции по отношение на семейното жилище, което е обект на делба по заведено дело между страните. Оспорва, че са настъпили промени в обстоятелствата след влизане в сила на бракоразводното решение, обосноваващи исканата промяна, съответно тя да е в интерес на детето. Оспорва и изложеното в исковата молба, че бащата няма нужните умения да полага грижи за детето, че детето боледува по-често или потежко от обичайното за възрастта му. Оспорва твърдението, че дето се води редовно при баба му и дядо му по бащина линия, че не се води от бащата редовно на тренировки по спортна гимнастика, както и, че детето е по-силно привързано към майката и че желае да прекарва по-малко време със своя баща. Иска да бъде отхвърлена исковата претенция, а в евентуалност, ако бъдат уважени предявените искове, уточнява, че издръжка в размер над 200 лева е непосилна за него, както и моли същата да бъде определена от датата на влизане на решението в сила, доколкото същата се изпълнява в момента.

И.Г. е предявил и насрещната искова молба, в която излага, че споделеното родителство е успешен институт, който охранява най-добрия интерес на детето. Детето Д. има нужда от пълноценно общуване и с двамата родители, като след успешно двугодишно родителстване детето е добро, възпитано, жизнерадостно и общително. Твърди, че между страните са възникнали разногласия единствено по повод бъдещата образователна заетост на детето, а именно - в кое училище да бъде записано като първокласник. Сочи, че притежава родителски и възпитателски качества, които са по-добри от тези на майката, умереност на характера, както и че освен че е юрист, притежава и образователна степен 3

„бакалавър по история“ с профил „учител“. Излага, че разполага с лично време за обгрижване на детето и желае да упражнява родителските права, като може да бъде подпомаган от своите родители.

В срока по член 131 от ГПК ответницата по насрещния иск е депозирала писмен отговор, с който насрещните претенции се оспорват. Твърди, че от нейна страна се правят опити за диалог и осигуряване на спокойна атмосфера за детето. Сочи, че не е била подпомагана в грижите за домакинството, а когато детето е боледувало, единствено тя поемала грижите за него. Оспорва твърдението, че работи на 12-часови дневни и нощни смени. Изразява съмнение, че детето се чувства добре, когато е водено в адвокатската кантора на баща му, където се пие често алкохол и където детето обичайно заспива на диван. Твърди, че бащата ходи редовно с детето в град Т., което води до отсъствия от детската градина и спортните му занимания. Сочи, че е в добри отношения със своите родители, като твърди, че разбирателство липсва в семейството на бившия й съпруг, което не благоприятства възпитанието на детето. Навежда доводи, че детето се отглежда на установения адрес в село Т., като понякога заедно с детето посещават с преспиване адреса на приятеля й.

Дирекция „Социално подпомагане” – Варна изразява становище, че детето следва да има възможност да общува пълноценно и с двамата си родители с оглед правилното му психо-емоционално израстване.

При настоящото разглеждане на делото пред въззивната инстанция предмет на спора са предоставянето на родителските права и местоживеенето на детето, режимът на лични отношения и определената издръжка.

Не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, следните обстоятелства:

1/ Че с влязло в сила решение № 263 от 17.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 9164/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, е било утвърдено постигнато между страните споразумение по член 51 от СК, съобразно което родителските права по отношение на детето са били предоставени за съвместно упражняване на родителите и е определено детето да живее две седмици от всеки месец при майката и две седмици от всеки месец при бащата; определен е режим на лични отношения на двамата родители, както и същите да заплащат издръжка в размер от по 70 лева за всеки от тях в полза на детето;