Определение № 1198 от 27.11.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1198 гр. София, 27.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Магдалена Лазарова

Илияна Стоилова като разгледа докладваното от Магдалена Лазарова Въззивно частно наказателно дело № 20241000601515 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.440 ал.2 от НПК.

Образувано е по частна жалба на лишения от свобода Б. П. Д., подадена чрез защитника му адв.Б. Б. против определение № 443 от 05.11.2024г. на Окръжен съд – гр. Кюстендил, по нчд № 545/2024г., с което е оставена без уважение като неоснователна молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода в размер на 1 година, 10 месеца и 4 дни, наложено му с влязло в сила определение по чнд № 660/2024г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

В жалбата се моли за отмяна на съдебния акт и уважаване на искането за условно предсрочно освобождаване. Излагат се съображения, че осъденият чрез примерно поведение в пенитенциарното заведение и честно отношение към труда е дал доказателства за своето поправяне, като е изтърпял почти 2/3 от наложеното му наказание. Възразява се, че съдът не е взел предвид факта, че Д. полага труд на външен обект без охрана и е материално отговорно лице, стриктно и точно изпълнява служебните си задължения, както и че е показал добро отношение и желание за изпълнение на целите и задачите в плана на присъдата и уважение към затворническия персонал. Акцентира се, че не е наказван и е награждаван четири пъти, като в резултат на настъпилата положителна промяна в личностовото му развитие и поведението му, режимът на наложеното му наказание е бил заменен от „строг“ в „общ“, като впоследствие е бил преместен от Затвора – Бобов дол в ЗООТ – с.Самораново.

Сочи се, че последното извършено от него престъпление датира от 2016г. и последващия период от осем години е имал изрядно поведение и не е нарушавал закона. Изтъква се, че са настъпили промени в гражданското му състояние – вече е семеен с едно дете, които следва да се преценяват „като 1 социално ангажиращи и сдържащи фактори от извършване на престъпление“.

САС като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира частната жалба за допустима като подадена в срок от активно легитимирана страна срещу акт подлежащ на въззивен контрол, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Понастоящем жалбоподателят изтърпява наказание лишаване от свобода в размер 7 години и 6 месеца при първоначален „строг“ режим, наложено му на основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 НК с определение от 18.07.2024г. по чнд № 660/2024г. по описа на Районен съд – Кюстендил, влязло в сила на 03.08.2024г. С определението са групирани наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 7 години и 6 месеца при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, наложено му по влязла в сила присъда на Седми тежък наказателен съд гр.Истанбул, призната и приета за изпълнение по чнд № 323/2022г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил за извършено престъпление в Република Турция, квалифицирано като престъпление по чл.354а ал.1 НК и наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца и 9 дни при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, наложено му по нохд № 1887/2016г. по описа на Районен съд - Кюстендил за извършване на престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.3 пр.2 и т.4 пр.3 вр. чл.29 ал.1 б. „а“ и „б“ НК, като е постановено и отделно изтърпяване на наложените му наказания в размер на 3 месеца „лишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим на изтърпяване по нохд № 1030/2008г. по описа на Районен съд - Кюстендил за престъпление по чл.354а ал.3 пр.2 т.1 НК и 6 месеца „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим на изтърпяване по нохд № 332/2016г. по описа на Районен съд - Елхово за престъпление по чл.279 ал.1 НК, които са били изцяло изтърпени към датата на постановяване на това определение.

Към датата на първоинстанционното произнасяне (05.11.2024г.), предмет на настоящата въззивна проверка, Д. е изтърпял общо 5 години 7 месеца и 26 дни - фактически 5 години 2 месеца и 2 дни и от работа 5 месеца и 24 дни, като остатъкът възлиза на 1г. 10м. и 4 дни.

От документите, съдържащи се в затворническото му досие се установява, че е постъпил в Затвора - гр. Бобов дол на 05.05.2023г., като със заповед на началника на затвора от 03.06.2024г. режимът на изтърпяване на наказанието е заменен от „строг“ на „общ“, а със Заповед от 14.06.2024г. е преместен в ЗООТ „Самораново“.

Независимо от факта на изтърпяване фактически на повече от 2/3 от наложеното наказание, окръжният съд е приел, че не е изпълнено другото условие по чл.70 ал.1 НК Д. да е дал доказателства за своето поправяне. В тази насока, без да подценява от една страна, занижените стойности на риска от рецидив с 5 пункта до 69 точки, трудовата му ангажираност, получените награди и замяната на режима с по-лек, сочещи на настъпили „известни положителни промени“, при произнасянето си е съобразил от друга страна липсата на достатъчно добре изградени умения за разпознаване на проблемите 2 и предвиждане на последиците от поведението си, склонността за поемане на немотивиран риск, както и краткосрочния престой в затвора, преценен като недостатъчен за постигане на положителен резултат, и необходимостта от изпълнение в цялост на прогресивната система за проследяване на поведението.

Вземайки предвид наличната по делото документация, съдържаща се в затворническото досие на лишения от свобода Д., САС се съгласява с изложените от първостепенния съд съображения за отсъствието на всички кумулативно изискуеми предпоставки за постановяване на условно предсрочно освобождаване.

Действително формалното изискване по чл.70 ал.1 т.2 НК за изтърпяване фактически не по-малко от 2/3 от наложеното наказание е изпълнено. Същевременно обаче при Д. все още се наблюдават проблемни зони, по отношение на които не е постигнат желаният прогрес.

Краткият престой (по-малко от 6 месеца ) в ЗООТ не е достатъчен за проследяване на поведението му. Не е приложена в цялост прогресивната пенитенциарна система- режимът все още не е заменен от „общ“ в „лек“, за да се проследи поведението му за спазване на законовите и морални норми в обществото по време на полагащите му се отпуски по режим или при ползване на годишна почивка извън общежитието.

Периодът на трудовата му ангажираност също не може да се приеме за достатъчен за формиране на положителен извод за отношението му към труда.

Първоначалният риск от рецидив е бил в рамките на средните стойности – 74т. като понастоящем е занижен едва с 5т. и остава в рамките на средния такъв. Налице са данни, че лишеният от свобода периодично е демонстрирал импулсивни и прибързани реакции, като за арогантно отношение спрямо дежурен главен надзирател е бил предупреден с протокол на основание чл. 9 ЗИНЗС, с цел преосмисляне на деянието и предоставяне на възможност за избор на подходящо поведение. При него все още е налице невъзможност да предвижда последствията от действията си и да извлича поука от допуснатите грешки. Наблюдава се склонност към поемане на немотивиран риск и игнориране на неблагоприятния ефект от действията, като работата с него продължава в тази насока и предстои включването му в специализирани групови дейности.

Действително в поведението му по време на престоя в затвора и ЗООТ са настъпили редица положителни промени, но първоначално очертаните дефицитни зони все още не са напълно преодолени. Не може да бъдат игнорирани и данните, че през 2016г. по време на изтърпяване на настоящото наказание лишаване от свобода в затвор в гр.Бурдур , Република Турция, Д. не се е завърнал след домашен отпуск и е бил обявен за общодържавно издирване, което от пенитенциарна гледна точка е най-грубото нарушение на реда в местата за лишаване от свобода, съдържащо признаци на престъпление.

Освен това са налице данни, че междувременно е успял да премине турскобългарската граница без разрешение на надлежните органи и не през 3 определените за това места, за което е санкциониран по чл.279 НК по нохд № 332/2016г. по описа на Районен съд - Елхово.

Не следва да бъдат подценявани като нови възпиращи фактори семейната му обвързаност и родителска отговорност, но същите не могат да имат водещо значение в настоящото производство и произнасяне по реда на чл.440 НПК, при което подлежи на изследване цялостното поведение на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието, което следва да сочи на положителна трайна и необратима промяна.

В този смисъл корекционно-възпитателната работа с него се налага да продължи в насока отстраняване на факторите, формиращи риска от рецидив и затвърждаване на наблюдаваните позитиви тенденции, имащи съществено значение за предстоящата му ресоциализация, като съобразяването със законовите норми следва да стане вътрешно присъщо и утвърдено в структурата на ценностната му система.

В контекста на горното въззивната инстанция също е на мнение, че поправителният процес спрямо жалбоподателя не е завършил до степен, позволяваща прилагане на института на условното предсрочно освобождаване на този етап от изтърпяване на наказанието.

Водим от горното САС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 443 от 05.11.2024г. по нчд № 545/2024г. по описа на Окръжен съд – гр. Кюстендил, с което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода Б. П. Д. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“, наложено му с влязло в сила определение по чнд № 660/2024г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4