Решение № 105 от 11.11.2021, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Търговско дело 1308/2021
- Вид
- Решение № 105
- Подписан
- 11.11.2021
- В сила
- 16.12.2021
- Състав
- Трифон Иванов Минчев
Цитирани разпоредби
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 101, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 108, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 113, ал. 1, т.1 и т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 113, ал. 1, т.1 и т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 32, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 105 гр. С.З., 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело № 20215500901308 по описа за 2021 година
Предявени са искове по чл. 432 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
В ИМ ищците С. Т. Д. и АНГ. Т. Д. сочат, че са братя на загиналия при ПТП на 11.11.2019 г. Д.Т.Т.. На 11.11.2019 г. около 21.00 ч., по път II-57, на км 12+800, настъпило следното ПТП: л.а. „Мерцедес А 160“ с per. № ***, управляван от водача Д.Г.Е. с предна част блъска пешеходците АНГ. Т. Д. и Д.Т.Т., след което продължава движението си напред и блъска движещия се на заден ход перпендикулярно на осовата линия л.а. „Фолксваген Венто“ с per. № СТ 4158 РВ в неговата странична лява част.
Съставен е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1228р12464/13.11.2019 г. от РУ на МВР - Р.. По случая е образувано наказателно производство - ДП № 243 по описа на РУ - Р., което към настоящия момент не е приключило с краен акт.
Причина за настъпване на произшествието са допуснатите от водача на л.а, „Мерцедес А 160“ с per. № *** нарушения на правилата за движение по пътищата и съществува пряка причинна връзка между деянието на виновния водач Д.Г.Е. и настъпилите общественоопасни последици - смъртта на Д.Т.Т..
За увреждащия л.а. „Мерцедес А 160“ с per. № ***, управляван от водача Д.Г.Е. има сключена е ответника застраховка “Гражданска отговорност”, обективирана в полица № BG/30/119001960628, със срок на валидност от 17.07.2019 г. до 16.07.2020 г.. В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищците С. Т. Д. и АНГ. Т. Д. сочат, че са предявили претенции за изплащане на застрахователно обезщетение пред ЗД “Д.Ж.З.“ АД. Претенцията от името на С. Т. Д. е получена от застрахователя на 10.12.2019 г., а претенцията от 1 името на АНГ. Т. Д. е получена от застрахователя на 07.01.2020 г. и са представили всички документи, с които са разполагали. Образувани били преписки по щети съответно № 0801-005582/2019-01 и № 0801-005582/201907, но към настоящия момент не е изплатено застрахователно обезщетение. С оглед на изложеното, за ищците са налице предпоставките за предявяването на настоящите искове за ангажиране отговорността на ЗД “Д.Ж.З.“ АД за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния брат Д.Т.Т..
В резултат на инцидента е загинал Д.Т.Т., на 30 години. Д. бил здрав и работоспособен мъж, в разцвета на силите си. Ищците са братя на загиналия Д.. Между тях съществувала много силна връзка, характеризираща се с изключителна близост, обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа, помагали са си взаимно, поддържали са близки отношения. Ищците изключително тежко преживяват смъртта на своя брат. Загубата на брат им се отразява изключително зле на здравословното и психическото им състояние.
Моралните страдания, претърпяната скръб от невъзвратимата и нелепа загуба на техния брат се отразяват изключително тежко на емоционалното им състояние, не могат да приемат и преодолеят случилото се, мъката им е огромна.
Твърдят, че с оглед на изложеното, причинените болки и страдания на ищците следва да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и съответно се оценяват по-високо. Паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт.
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания и изобщо нематериалните последици от извършеното деяние.
Вредите са в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил Д.Г.Е., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото ЗД “Д.Ж.З.“ АД. Съгласно чл, 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за ищците е налице правен интерес да искат от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените им неимуществени вреди. Предявеният иск е съобразен от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдание от причинената нелепа смърт, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2019 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Ето защо молят да бъдат призовани на съд и след като докажат твърдяното от тях, да се постанови решение с което да се приеме че предявените граждански искове са основателни и доказани по размер и да се осъди ответника ЗД “Д.Ж.З.“ АД да заплати на ищците сумите от по 24 000 2 лв., предявени като частични от по 50 000 лв. за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на причинената смърт на техния брат Д.Т.Т.. Претендират лихва от датата 18.11.2019 г. - съгласно разпоредбите на чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ, до окончателното изплащане на сумите за обезщетение.
Моля да им се присъдят направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника с който оспорва така предявените искове като неоснователни и недоказани и моли да се постанови съдебно решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло, като на основание чл. 78 от ГПК моли да му се присъдят разноските в настоящото производство, в това число разноските за адвокатска защита. Алтернативно моли в случай, че съда намери исковете за основателни, да намали размерите на претендираните обезщетения, тъй като същите са прекомерно завишени и не съответстват, на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период:
Признава за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение, касаещо лек автомобил марка „Мерцедес”, с per. № ***, по силата на Застрахователна полица № BG/30/119001960628, валидна към 11.11.2019г.
Твърди, че на 11.11.2019г., на път II-57, при километър 12+800, на територията на община Р., Д.Г.Е. с ЕГН ********** (застраховано лице) като водач на лек автомобил „Мерцедес”, с p e r . № ***, не е нарушил императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинил процесното ПТП, така както е описано в подадена искова молба. Въз основа на това липсва основният елемент от фактическия състав на деликта, а именно - противоправно поведение. Според Тълкувателно решение № 2/6.06.2012г. по тълк. д. № 1/2010г. на ОСТК на ВКС, прякото право на пострадалия по чл. 432. ал. 1 КЗ има вторичен, акцесорен характер спрямо правото му на иск на деликтно основание по чл. 45 от ЗЗД. С други думи претенция за обезщетение към застрахователя не може да се породи, ако увреденият няма право да получи обезщетение за деликт от прекия извършител на нарушението.
Застрахователят не дължи повече от дължимото от прекия причинител на 3 непозволеното увреждане, а погасяването, респ. невъзникването на деликтното право води и до погасяване, респ. невъзникване на прякото притезание по чл. 432. ал. 1 КЗ. Заявява, че вината на застрахования в „З.
Д.Ж.З.” АД не е установена по предвидения за това в закона начин. Оспорва и възразява срещу всички твърдения, изложени в исковата молба, касаещи възникването на вземането, предмет на претенцията:
Оспорва вината на Д.Г.Е., за настъпилото на 11.11.2019г. ПТП. Същата не е установена е влязъл в сила съдебен акт и в случая тя може само да се презумира. За основателността на исковата претенция е релевантна само пряката и непосредствена връзка между действията на водача на лекия автомобил и вредоносния резултат. Твърди, че Д.Г.Е. водачът, управлявал лек автомобил „Мерцедес”, с per. № *** - не е виновен за ПТП и неговите действия не са в причинно-следствена връзка с вредоносния резултат.
В процесния случай се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, което е било непредвидимо и технически непредотвратимо за Диян Енчев. Последният не е могъл и не е бил длъжен да предвиди наличието на пешеходец в участъка на ПТП, тъй като същия се е намирал там в нарушение на разпоредбите на ЗДвП, в тъмната част на денонощието, без светоотразителна жилетка, на необозначено за пешеходци място, навлизайки внезапно в опасната зона на автомобила.
Оспорва механизмът на ПТП. Същият не отговаря на така описания в исковата молба. Претендираното от ищцовата страна обезщетение за неимуществени вреди е необосновано завишено. Съгласно съдебната практика понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението и обезщетението не може да бъде източник на обогатяване на подлежащите на обезщетение лица.
Оспорва твърденията за възникнали неимуществени вреди, обосноваващи исковата сума, като твърди, че неимуществени вреди не са възникнали в твърдения обем и не обосновават размера на исковите претенции.
4
Твърди, че починалият Д.Т.Т. е съпричинил вредоносният резултат, което съпричиняване се изразява в грубо нарушение на ЗДвП, като същият е нарушил: чл. 32, ал. 2 от ЗДвП, чл. 108, ал. 2 от ЗДвП, чл. 113, ал. 2, вр. чл.
113, ал. 1, т.1 и т.2 от ЗДвП, чл. 101, ал. 1 от ЗДвП. С безотговорното си поведение, починалият е нарушил правилата за движение, поради което е съпричинил в изключителна степен вредоносния резултат. Това противоправно поведение е в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат, поради което следва да бъде отчетено при разпределение на тежестта в размера на дължимото обезщетение. Твърди, че при Д.Т.Т. били налице предхождащи ПТП заболявания, които са спомогнали за настъпване на смъртта. Твърди, че оспорва искането за заплащане на законна лихва от 18.11.2019 г., тъй като ищците не са посочили банкова сметка. Претендира разноски.
В съдебно заседание на 29.07.2021 г. РРС е допуснал увеличаване на размера на предявените искове за всеки един от двамата ищци С. Т. Д. и АНГ.
Т. Д., от предявените размери по 24 000 лв. на по 40 000 лв. за всеки от тях, предявени като частични искове от общ размер от по 50 000 лв. за всеки от тях.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
За случая е образувано наказателно производство - ДП № 243 по описа на РУ - Р., което към настоящия момент не е приключило с краен акт.
Безспорно е установено между страните, както и от събраните доказателства по делото несъмнено се установява, че ответното дружество е сключило валидна застраховка ..гражданска отговорност" на автомобилистите за лек автомобил Мерцедес А160 с per. № *** - полица BG/30/119001960628 със срок на застрахователно покритие от 17.07.2019 г. до 16.07.2020 г..
От Препис-извлечение от Акт за смърт, съставен в с. С., Община Р. се установява, че Д.Т.Т. е починал на 11.11.2019 г..
Видно от представеното по делото Удостоверения за родствени връзки № 552/20.11.2019 г. на Община Р. се установява, че ищците са братя на 5 починалия Д.Т.Т..
По делото не се спори, че ищците са предявили претенции за изплащане на обезщетение пред застрахователя - ответник, по която молба са о бразувани преписки по щети съответно № 0801-005582/2019-01 и № 0801-005582/201907, но към настоящия момент не е изплатено застрахователно обезщетение.
По делото са събрани гласни доказателства:
Свидетеля Д.Г.Е. установява, че за ПТП на 11.11.2019г. си спомня, тъй като тръгнал да се прибира от С.З. за с. Н. около 19.30 - 20.00 часа. По тъмно се случил инцидентът. След надлеза на магистралата, преди с. С., карал в неговото платно, на чист път, на къси светлини и както си карал, без да разбере блъснал нещо. Изскочил му еърбега след сблъсъка, като установява, че след този момент не помни нищо и се осъзнал чак като бил в нивата.