Решение № 1957 от 16.06.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1957 гр. Варна, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20213110115748 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба с вх.№40530/28.10.2021 г. от Д. Р.

Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. В., с която са предявени в условията обективно кумулативно съединяване искове, както следва: с правно основание чл.128 от КТ за осъждане на ответника „М 15" ЕООД с ЕИК 205657499, със седалище гр.

Варна и адрес на управление ж.к. ТРОШЕВО, бл. 31, вх. В, ет. 8, ап. 72, представлявано от управителя ГЕОРГИ БОГДАНОВ ИЛИЕВ да заплати на ищеца Д.

Р. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. В., сумите, както следва:

- Сумата от 779.39 лева, представляваща трудово възнаграждение и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит месец м. януари 2021г., на осн. чл.128 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 28.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за забава върху горната сума в размер на 56.29 лв., считано от 10.02.2021г. до датата на подаване на исковата молба – 27.10.2022 г.

- Сумата от 866.00 лева, представляваща трудово възнаграждение и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за месец м. февруари 2021г., на осн. чл. 128 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 28.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за забава върху горната сума в размер на 55,81 лв., считано от 10.03.2021г. до датата на подаване на исковата молба – 27.10.2022 г.

- Сумата от 747.93 лева, представляваща трудово възнаграждение и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит месец м. март 2021г., на осн. чл.128 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 28.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за забава върху горната сума в размер на 41,76 лв., 1 считано от 10.04.2021г. до датата на подаване на исковата молба – 27.10.2022 г.

- Сумата от 270.00 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2021г. за 6 дни, на осн. чл.224, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 28.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за забава върху горната сума в размер на 15,98 лв., считано от 29.03.2021г. до датата на подаване на исковата молба – 27.10.2022 г.

Ищецът излага в исковата молба, че въз основа на трудов договор №18 от 06.01.2021г. бил в трудово правоотношение с „М 15" ЕООД, с ЕИК 205657499, със седалище гр. Варна и адрес на управление ж.к. „Трошево“, бл. 31, вх. В, ет. 8, ап. 72, като е изпълнявал длъжността „Шофьор на тежкотоварен автомобил" с код по НКПД 83322005, с работно време - 8 часа, при петдневна работна седмица и договорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 700,00 лв., с периодичност на изплащане – ежемесечно до 10-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труд и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,6 % за всяка година трудов стаж на същата или със същия характер работа. По силата на допълнително споразумение №8 от 06.01.2021 г. към горепосочения трудов договор уговореното основно месечно трудово възнаграждение било изменено от 700,00 лв. на 900,00 лв. Със Заповед №3/29.03.2021г. и на основание чл.325, т.1 от КТ трудовото правоотношение на Д. с „М 15" ЕООД с ЕИК 205657499 било прекратено, считано от 29.03.2021г.

Въпреки, че съгласно горецитираната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение било посочено, че същото се прекратява на основание чл.325, т.1 от КТ, т.е. по взаимно съгласие, на практика г-н Д. е инициирал прекратяване на трудовия си договор с Дружеството, тъй като полагащото му се трудовото възнаграждение за положения труд за м. януари 2021г. и м. февруари 2021г., не му е било изплатено.

Ищецът твърди, че не е получил и последното си трудово възнаграждение за м.март 2021г., както и обезщетение за полагащ се, но неизползван платен годишен отпуск за 2021г.

Излага, че по повод очевидното нарушение на трудовото законодателство и трудовите му права г-н Д. сигнализирал Дирекция „Инспекция по труда - гр. Варна. В хода на проверката по депозирания от ищеца сигнал с вх. №21029748/12.04.2021г., ответното дружество е било представило разчетно-платежни ведоности, видно от които за месеците януари 2021г., февруари 2021г. и март 2021г. липсват подписи, удостоверяващи изплащане на начислените му и дължими трудови възнаграждения. За констатираните нарушения Дирекция ИТ - гр. Варна предприела принудителни административни мерки, в това число и дала задължителни предписания на „М 15" ЕООД, с ЕИК 205657499 да изплати на Д.Д. всички дължими му трудови възнаграждения, което до момента на сезиране на Съда с настоящия иск не се е случило.

Навежда твърдения, че нормата на чл.128, т.1 и т.2 от КТ вменява задължения на работодателя в установените срокове да начислява във ведомостите за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд и да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, а съгласно разпоредбата на чл.242 от КТ, положеният труд по трудов договор е възмезден, а работодателят е длъжен да заплаща своевременно уговореното в договора трудово възнаграждение, след като работникът е изпълнявал добросъвестно задълженията си и възложените с договора трудови функции.

2

Сочи, че в случая през м. януари 2021г. работните дни са 20 (двадесет), а той действително е отработил 18 (осемнадесет) работни дни, за което следва работодателят да му начисли основна работна заплата в размер на 810.00 лева и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит - 194.40 лева. Брутната му заплата за м. януари 2021г. възлизала на 1004,40 лева. След удръжките дължимото му, но неизплатено от „М 15" ЕООД с ЕИК 205657499 трудово възнаграждение за месец януари 2021 г. е в размер на 779.39 лева. В чл. 4 от сключения между ищеца и ответника трудов договор била уговорена периодичност на изплащане на трудово възнаграждение, а именно: до 10 – то число на месеца, следващ месеца на полагане на труда. Така вземането му за трудово възнаграждение по чл.128 КТ за месец януари е станало изискуемо на 10.02.2021г. От тази дата работодателят му дължи освен главницата в размер на 779,39 лв. и законната лихва за забава, която се следва на Д. за целия период до погасяване на главницата.

Излага, че за месец февруари 2021г. работните дни са 20 (двадесет), които той действително е отработил, за което следва работодателят да му начисли основна работна заплата в размер на 900.00 лева и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит - 216.00 лева. Брутната заплата му за м. февруари 2021г. възлиза на 1116,00 лева. След удръжките дължимото му, но неизплатено от „М 15" ЕООД, с ЕИК 205657499 трудово възнаграждение за месец февруари 2021 г. е в размер на 866.00 лева. Сочи, че съобразно уговорената в чл. 4 от трудовия договор периодичност на изплащане на трудовото възнаграждение, а именно: до 10 - то число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, вземането му за трудово възнаграждение по чл.128 КТ за месец февруари е станало изискуемо на 10.03.2021г.

От тази дата работодателят му дължи освен главницата в размер на 866,00 лв. и законната лихва за забава, която се следва на Д. за целия период до погасяване на главницата.

Сочи, че работните дни на м. март 2021г. са 22 (двадесет и два). До прекратяване на трудовото си правоотношение с „М 15" ЕООД с ЕИК 205657499 ищецът реално отработил 19 (деветнадесет) работни дни, за което следва работодателят да му начисли основна работна заплата в размер на 777.29 лева и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит - 186,55 лева. Брутната му заплата за м. март 2021г. възлиза на 963,84 лева. След удръжките дължимото му, но неизплатено от „М 15" ЕООД, с ЕИК 205657499 трудово възнаграждение за месец март 2021 г. било в размер на 747.93 лева. Тъй като вземането му за трудово възнаграждение по чл.128 КТ и за месец март не му е изплатено, а същото е станало изискуемо на 10.04.2021г., от тази дата работодателят освен главницата в размер на 747,93 лв. му дължи и законната лихва за забава - за целия период до погасяване на главницата.

Излага още, че на основание чл. 224, ал. 1 от КТ „При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност." В случая „М 15" ЕООД с ЕИК 205657499 дължи на Д. обезщетение по реда на чл.224, ал.1 от КТ в общ размер на 270,00 лева за неизползван отпуск за 2021г. за 6 дни. От датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 29/03/2021г. ответникът е изпаднал в забава за заплащане на паричното обезщетение за неизползвания от Д. платен годишен отпуск и следователно от тази дата „М 15" ЕООД с ЕИК 205657499 дължи на Д. законна лихва върху обезщетението (главницата) до окончателното погасяване.

Предвид гореизложеното, счита че за него е налице правен интерес за завеждане 3 на настоящото производство.

Ответникът в предоставения му срок не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът с писмена молба чрез процесуален представител поддържа исковата молба, моли за постановяване на неприсъствено решение, с което да бъде уважен предявеният иск и да му се присъдят направените по делото разноски.

Разпореждането по чл. 131 от ГПК е връчено на ответника по делото осн. чл. 42, ал. 3 от ГПК.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения трудов договор № 18/06.01.2021 г. (л. 5) страните по делото са били в трудови правоотношения, считано от 06.01.2021 г. Договорът е сключен за неопределен срок. Месечното брутно трудово възнаграждение съгласно договора е в размер на 700 лв. и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,6 % за всяка година трудов стаж на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Размерът на месечното брутно трудово възнаграждение е изменен с Допълнително споразумение № 8/06.01.2021 г. (л.

6) на 900 лв.

Видно от Заповед № 3/29.03.2021 г. (л. 7) трудовото правоотношение е прекратено по взаимно съгласие, считано от 29.03.2021 г.

Към доказателствения материал по делото са приобщени два броя от трудова книжка на Д. Р. Д..

Приобщено е по делото писмо от Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна (л.

43), с което представят преписка по извършена проверка № ПР2114428/25.05.2021 г. и последваща проверка № ПР2128714/03.09.2021 г. по повод сигнал с данни за нарушение на трудовото законодателство (л. 89). Видно от Протокол № ПР2114428/25.05.2021 г. и Протокол № ПР2128714/03.09.2021 г. Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна е дала предписания на ответника за спазване на трудовото законодателство, включително и за заплащане на трудовите възнаграждения на Д. Р. Д. за м. януари, февруари и март 2021 г., след като е установила, че същите са дължими, но незаплатени, като за тези нарушения са съставени Актове за установяване на административно нарушение на 01.06.2021 г. (л. 74-75, 78-79, 82-83) и на 03.09.2021 г.

(л. 121-122, 125-126, 129-130). В преписките се съдържат още и ведомости за заплати от м. 01.2021 г. до м. 07.2021 г. (л.93-99).

От заключението по ССчЕ на в.л. А.В. вх.№30156/05.05.2022 г. се установява, общия размер на дължимите, но неизплатени нетни трудови възнаграждения за м.01.2021г е 703,97 лв., а за м.02.2021г е 782,18 лв. Или общо за периода 01.01.2021г до 29.02.2021 г е в размер на 1486,15 лв. Мораторната лихва, изчислена върху дължимите, но неплатени трудови възнаграждения, считано от десето число на месеца, за който се дължи всяко от посочените по-горе възнаграждения до дата на подаване на исковата молба в съда 28.10.2021г е в общ размер на 101,25 лв., от които за периода от 11.02.2021г. - 28.10.2021г. – 50,84 лв., за периода от 11.03.2021г. - 28.10.2021г. – 50,41 лв. За м. март 2021 г. дължимото се трудово възнаграждение е в размер на 675,52 лв., а законната лихва за забава е в размер на 37,72 лв. за периода от 29.03.2021г. 28.10.2021г. Полагащите се и неизползвани дни платен годишен отпуск от ищеца за 4