Решение № 4416 от 03.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4416 гр. Пловдив, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20225330117045 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458 против Б.

Л. Ч., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, чл.11, т.7, т.11 ЗПК, вр. с чл. 6 ЗПФУР.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за кредит от 27.04.2022 г., с предоставена сума от 300 лева и настъпил падеж, по който били дължими и неплатени сумите от: 300 лева – главница; 10,10 лева – договорна лихва за периода 27.04.2022 г. – 27.05.2022 г., при което претендира същите, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на ИМ – 28.10.2022 г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Твърденият договор е по реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние, като отношенията между страните в 1 тази връзка се уреждат електронно. Сключването на договора става не чрез подписването му от кредитополучателя, а посредством електронно изявление. За да установи възникването на облигационното правоотношение, съгласно чл. 18, ал. 1, т.3 ЗПФУР, доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. В ал. 2 от същата норма е посочено, че - за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис. Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация /чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕП, в прил. ред. - ДВ, бр.34/в сила от 7.10.2001 г./. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП – в прил. ред. с ДВ, бр. 100/2010 г., в сила от 1.07.2011 г./, но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен /чл.13, ал. 4 ЗЕДЕП/. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ. Ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението /чл. 180 ГПК/. Ако изявлението съставлява признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, това увеличава доказателствената стойност на документа, но не му придава материална доказателствена сила. Такава законът признава само на подписаните официални документи /чл. 179, ал. 1 ГПК/.

Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната /вж. Решение № 70/19.02.2014 г. на ВКС по гр.д. № 868/2012 г., IV г.о./.

В настоящия случай, от представения по делото договор не се удостоверява извършването от ответника на посоченото в исковата молба електронно изявление и потвърждение, за да се приеме, че е възникнало твърдяното валидно облигационно правоотношение.

Не са ангажирани каквито и да е доказателства за това, че ответникът е потвърдил електронно сключването на договора, както и получаването на останалите представени документи – ОУ и СЕФ. Въпреки изричните указания до ищеца по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК с доклада, страната не направи доказателствени искания /в т.ч. за СТЕ/, чрез които да установи наличие на електронно изявление от страна на ответника 2 за встъпване в твърдяното обл. правоотношение.

Предвид изложеното, при липса на доказване на основния елемент от ФС на претенциите, исковете са неоснователни и подлежат на отхвърляне /при идентични хипотези – Решение от 16.12.2019 г. по в.гр.д. № 2298/19 г. на ПОС; Решение от 18.12.2019 г. по в.гр.д. № 1567/19 г. на ПОС/.

Освен изложеното, следва да се има предвид, че не се установява и реално предаване на сумата, отново въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК в доклада – представена е разписка за 300 лева, но тя е частен документ, не съдържа подписи на потребителя, при което и не доказва по никакъв начин реалното получаване на твърдения финансов ресурс.

Отделно, не се установява спазване на изискванията на чл. 18 ЗПФУР, т.к. няма данни кредиторът като доставчик да е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, като е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 от същия закон, както и, че е получил съгласието на потребителя за сключването им – чл.18, ал.1, т.3 ЗПФУР. Няма доказателства да е била предоставена преддоговорна информация, както и реално ОУ да са получени, при което и не може да се приеме, че задължението по чл. 18, ал.1, т.1 ЗПФУР е изпълнено.

За сключването на договора потребителят следва да изрази по ясен и недвусмислен начин волеизявлението си, че приема направеното от доставчика предложение, при което съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР в тежест на ищеца е да установи получаването на съгласието на потребителя за сключване на договора. Тъй като такова не се установява, облигационна обвързаност не се доказва.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти.

Доколкото ищецът не установи елементите от фактическия състав на претенциите си, пълно и главно доказване не е проведено и предявените искове като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ответника, но същият не е направил искане и представил док. за сторени такива.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК 202393458 против Б. Л. Ч., ЕГН ********** осъдителни искове за присъждане на 3 сумите от: 300 лева – главница по договор за кредит № 9764389002 от 27.04.2022 г.;

10,10 лева – договорна лихва за периода 27.04.2022 г. – 27.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 28.10.2022 г. до окончателното погасяване.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4