Решение № 1289 от 26.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1289 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Петя Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251100512562 по описа за 2025 година

Производството е по чл.435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по жалба от длъжника по изпълнението „МЕДИЯПУЛ“ ООД, чрез адв.К., срещу акт на съдебния изпълнител постановление за разноски по изп. дело № 20257880400752 по описа на ЧСИ М.К. с peг. №788 на КЧСИ с район на действие СГС, с което е оставено без уважение възражение с вх.№ 9297/28.08.2025 г. против размера на разноските за адвокатско възнаграждение и възражението му по чл.78, ал.5 от ГПК, както и против начислените такси за ЧСИ в изпълнителното производство.

Жалбоподателят поддържа, че ЧСИ незаконосъобразно е приел за дължими такси за действия по принудително изпълнение, каквито не са били извършени в срока за доброволно изпълнение, както и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство за действия извън образуването на изпълнително дело - по т.1 от чл.10, т.2 от Наредба №1/2004 г, като не е уважил възражението му по чл.78, ал.5 ГПК.

В срока по чл.435, ал.2 от ГПК, взискателят е депозирал възражение, с което моли жалбата да се остави без уважение. Изложил е доводи, че в образуваното изпълнително производство се дължи адвокатско възнаграждение, независимо дали са се сбъднали очакванията за процесуалните действия, които е било необходимо да бъдат извършени и за продължителността на процеса и че не може на това основание да се ограничи обема на отговорността за разноските за страната, която ги е причинила.

В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, се излагат съображения за неоснователност на жалбата.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, за да се произнесе съобрази от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна - длъжник по изпълнителното производство, имаща правен интерес от обжалване 1 срещу валидни и подлежащи на обжалване действия, сред изрично изброените в разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК (т.7 разноските по изпълнението), поради което е допустима. Жалбата се подава против акт на съдебния изпълнител, с който се е произнесъл по искане на длъжника за изменение на акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на разноските в изпълнителното производство и разноските за адвокатско възнаграждение, който е и предмет на проверката на въззивния съд.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Софийският градски съд, за да се произнесе, взе предвид от фактическа и правна страна следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба от 10.08.2025 г. за принудително събиране на вземането по изпълнителен лист, издаден на 08.08.2025 г. по гр.дело № 15441/2019 г. по описа на СГС, ГО I -18 състав солидарно срещу длъжниците „Медияпул“ ООД и Б.А.М.. С молбата са представени и пълномощно и договор за правна помощ от 18.08.2025 г., съгласно което взискателят е упълномощил адвокат П.З.И. да го представлява в изпълнителното производство, безплатно на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.

На 20.08.2025 г. на длъжника „Медияпул“ ЕООД е връчена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 6972/19.08.2025 г., а на 19.08.2025 г. е издадено и постановление на ЧСИ, с което са определени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2170, 72 лева, 5447, 28 лв. за обикновени такси по Тарифата към ЗЧСИ и 3 382, 61 лв. за пропорционална такса по т.26 от Тарифата.

На 28.08.2025 г. (с пощ.клеймо от 27.08.2025 г.) длъжникът е депозирал пред ЧСИ възражение срещу размера на разноските, с което е направено и искане да се намали размера на адвокатското възнаграждение и да се определи такъв с а м о за образуване на изпълнителното дело до минималния размер по чл.10, т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответно да бъде намален размерът на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и против начислените обикновени такси, които се дължат на ЧСИ.

ЧСИ е оставил без уважение възражението с обжалваното разпореждане, което същото е съобщено на длъжника „Медияпул“ ООД на 29.09.2025 г. В законовия двуседмичен срок по 436, л.1 от ГПК той подал сезиращата съда жалба (с вх.№ 10663/02.10.2025 г. по регистратура на ЧСИ).

С оглед на изложеното, Софийският градски съд прие от правна страна следното:

Според чл.79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство), или когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда или разноските направени от взискателя са за способи, които не са приложени. Във всички останали случаи се дължат разноски по изпълнението.

Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Компетентен да се произнесе по искането е ЧСИ, като отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал.2, предл. последно ГПК. Надлежното упражняване на правомощията на ЧСИ да определи разноските включва на първо място ясно и точно посочване на основанието на задължението за разноски, а на следващо място ясно и точно посочване на кредитора на вземането за разноски.

В случая такива се явяват адвокатът предоставил безплатна правна помощ на взискателя по производството за възнаграждението му, и ЧСИ за тези разноски, които са направени в действителност. Съдържанието на поканата за доброволно изпълнение и 2 постановлението за определяне на разноските, както и обжалваният акт на съдебния изпълнител относно разноските, не отговаря на посочените изисквания, тъй като в никой от цитираните актове не е посочен кредитор на вземането за адвокатско възнаграждение и за какъв размер. В процесния случай взискателят не може да има вземане за разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като според съдържанието на представения с молбата за образуване на изпълнителното дело договор за правна помощ същият е сключен при условията на чл. 38, ал. 1 ЗАдв и кредитор на вземането за адвокатско възнаграждение може да бъде именно адвокатът, който е предоставил безплатна правна помощ, а не представляваната от адвоката страна.

Основателно е възражението на длъжника и в частта за разноски за обикновени такси, тъй като, нито в постановлението от 19.08.2025 г., нито в поканата за доброволно изпълнение или в обжалвания акт, те са били индивидуализирани по размер и основание и не е ясно за кои предприети действия са начислени, а относно таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ размерът й също следва да се определи върху „материален интерес” по смисъла на чл. 83, ал.

1 от ЗЧСИ, включващ и събраните суми за адвокатско възнаграждение за защита в изпълнителното производство, като по този начин то обуславя и размера й.

Така изложеното е достатъчно обжалваният акт на съдебния изпълнител относно разноските да се приеме за незаконосъобразен и да бъде отменен като последица от подадената жалба, вместо което бъдат постановени последици, съответни на дължимите от съдебния изпълнител по подаденото възражение на длъжника срещу разноските за адвокатско възнаграждение, приети за събиране по изпълнителното дело, които при обсъденото по-горе съдържание на предходните актове на съдебния изпълнител относно разноските не могат да бъдат различни освен отмяната и на тези актове.

Съображенията на съда следват от цитираните разпоредби на ГПК и ЗАдв, като в този смисъл е и практиката на настоящия съдебен състав в постановените решения по ч.гр.д.

№2110/2023 г. ; 429/2023 г.; 6812/202 г. по описа на СГС, ЧЖ VI-Д състав и др. и съдът намира, че и в този случай няма основания да се отклони от нея.

Водим от горното, Софийският градски съд,

РЕШИ:

О Т М Е Н Я акт на ЧСИ за разноски, обективиран в съобщение с изх.№ 7751/15.09.2025 г. по изп.д. №20257880100572 на ЧСИ с рег. №788 на КЧСИ и район на действие СГС, вместо което постановява:

ОТМЕНЯ постановление за разноски с изх.№ 6971 от 19.08.2025 г. , с което са приети разноски по изп.дело №20257880100572 на ЧСИ с рег. №788 на КЧСИ и район на действие СГС

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4