Решение № 9716 от 22.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9716 гр. С., 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110150447 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т. С. ЕАД, ЕИК ********* срещу И. А. А., ЕГН:

**********, с която са предявени установителни искове с правно основание чл. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В исковата молба се твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент, с адрес гр. С., „З. *-**" бл.

**, ет. *, ап. *, с абонатен № ******. В топлоснабдения имот е използвана доставяна от ищеца топлинна енергия, за която не е плащана цена. Моли съда да признае за установено, че ответната страна дължи на ищеца сумата от 4 665,46 лв. (четири хиляди шестстотин шестдесет и пет лева и 46 стотинки), представляваща главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 31.07.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 804,21 лв. (осемстотин и четири лева и 21 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 28.07.2025 г., сумата от 72,45 лв. (седемдесет и два лева и 45 стотинки), представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 31.07.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 19,36 лв. (деветнадесет лева и 36 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за услуга дялово разпределение за периода от 15.08.2022 г. до 28.07.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 866 /2025 г. на РС Т..

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, чрез адв. С. С., с който е оспорила исковата претенция изцяло по основание и размер. Оспорва да е собственик или носител на вещно право на ползване на процесния имот. Оспорва наличието на облигационно отношение за доставка топлинна енергия с ищеца. Оспорва иска за обезщетение за забава, с доводи, че не е отправяна покана, както и че не е доказано публикуването на общите фактури. Оспорва като недопустима претенцията за цена за услуга за дялово разпределение. Излага доводи, че договор между „Т. С.“ ЕООД и ищеца не е сключван, както и че съгласно чл. 23 договорът влиза в сила под условие, което не е доказано да е изпълнено. Позовава се на разпоредбата на чл. 24 от договора, съгласно която е сключен за срок от 1 година, който е изтекъл. Отделно поддържа, че не е доказано 1 предоставяне на услуга за дялово разпределение. Оспорва иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение като неоснователна. Прави възражение за изтекла погасителна давност на задълженията за главници и лихви. Оспорва реалната доставка на топлинна енергия за процесния период. Претендира разноски.

Третото лице - помагач на страната на ищеца „Т. С.“ ЕООД изразява становище за основателност на предявените искове.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въз основа на заявление, подадено от „Т. С. ЕАД на 31.07.2025 г. е образувано ч. гр. д. № ***/**** г. по описа на РС Т..

На 01.08.2025 г. в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. А. А., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника.

В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил иск за установяване на вземанията си по исков ред.

В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, в рамките на установения в чл. 415, ал. 1 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по предявените искове ищецът следва да докаже съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава.

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., следователно и към процесния период) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е физическо лице - ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Следователно тази законова уредба свързва качеството потребител с лицето, което е носител на право на собственост или ограничено вещно право на ползване по отношение на топлоснабдения имот. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

По делото е представено постановление за възлагане на недвижим имот по изп. дело № *************** по описа на ЧСИ И. Ч. с рег. № *** на КЧСИ, влязло в сила на 01.11.2010 г., с което апартамент № * с адрес: гр. С., ж. к. „З. ***" бл. № **, ет. * е възложен на купувача съделител И. А. А..

Представен е нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том *, рег. № *****, дело № ***/**** г., с който Н. П. Т. дарил на майка си И. А. А. ½ ид. ч. от апартамент № * с адрес: гр. С., ж. к. „З. ***" бл. № **, ет. *.

2

Представен е нотариален акт за учредяване на договорна ипотека том I, рег. № ***** от 12.04.2011 г. върху посочения имот.

Представен е нотариален акт за дарение на недвижим имот акт № **, том ***, рег. № *****, дело № ****/**** г. от 15.05.2017 г., с който И. А. А. дарила на децата си Е. П. А. и Н. П. Т. при равни квоти следния свой собствен недвижим имот - апартамент № * с адрес: гр. С., ж. к. „З. ***" бл. № **, ет. *, със застр. площ от 69,55 кв. м., като дарителката си запазила пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху дарения имот.

В мотивите на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС е прието, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

Предвид изложеното и от представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот акт № **, том ***, рег. № *****, дело № ****/**** г. от 15.05.2017 г., се установява, че в полза на ответницата е учредено пожизнено вещно право на ползване върху процесния имот, и в това си качество е клиент на топлинна енергия за битови нужди и съответно е обвързан от облигационна връзка с предмет - доставка на топлинна енергия. В производството по делото не са представени доказателства, които да опровергаят удостоверените с нотариалния акт обстоятелства, включително липсват данни за извършено разпореждане с правото на ползване върху имота от ответника преди процесния период.

Това налага извод, че като вещен ползвател на жилищния имот, ответникът е и клиент на топлинна енергия, като страните по делото са обвързани от облигационна връзка с предмет - доставка на топлинна енергия, съответно ответникът е задължен за заплащането на цената на предоставените топлинни услуги по арг. от чл. 57, ал. 1 ЗС.

В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради - етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./.

Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от 3 закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

В разглеждания случай процесният имот е бил топлофициран и сградата – етажна собственост е била присъединена към топлопреносната мрежа. Сключен е договор с третото лице, въз основа на решение на етажната собственост, обективирано в протокол от 28.06.2001 г. да се сключи договор с „Т. С.“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. Протоколът е съставен от представители на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение. В приложения към протокола списък също е положен подпис за ап. № * от ответницата. Решението на ОС не е било оспорено от етажните собственици и обвързва същите, след като самите са сключили договор с избрания топлинен счетоводител.

Видно от приложения договор № ***/*.**.**** г., етажната собственост с адрес: гр.

С., ж. к. „З. ***" бл. ** е сключила договор за топлинно счетоводство с „Т. С.“ ЕООД. В договора е предвидено, че се сключва за срок от 3 /три/ години, като действието му се продължава автоматично с още една календарна година в случай, че никоя от страните не го прекрати с едномесечно писмено предизвестие. По делото липсват данни за прекратяване на действието на договора по уговорения начин, поради което същият е продължил своето действие и в процесния период. Ето защо оспорванията в отговора на исковата молба, заявени в тази насока са неоснователни.

Съгласно чл. 155. ал. 1 ЗЕ (доп. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., изм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) клиентите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, заплащат консумираната топлинна енергия по един от следните избрани от тях начини:1. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска; 3. по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването.