Решение № 4869 от 28.03.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4869 гр. София, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20221110166455 по описа за 2022 година

Неприсъствено решение постановено по реда на чл.239, ал.1 във вр. чл.238, ал.1 ГПК

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.128, чл.221, ал.1, и чл.224, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД.

Производството е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от ищец И. П.

И., ЕГН **********, с адрес гр.София, жк. БЛ ВХ ЕТ със съдебен адрес гр.София, улИ В Б Л ЕТ, чрез адвокат Р. С., срещу ответник Г.М.ООД, ЕИК //////, със седалище и адрес гр.София, жк. ГГ И0-та

№1, като моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца С. С.:

1/ с правно основание чл.128 КТ – да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 8381,56 лева/лв./ представляваща дължимо, но неплатено нетно трудово възнаграждение/НТВ/ за периода от 1-ви юли, август, септември и до 31-ви октомври 2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от дата на подаване на ИМ в съда – 5.12.2022г. до окончателното заплащане на сумата;

2/ с правно основание чл.221, ал.1 КТ – да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 2430,29 лева/лв./ в нетен размер, представляваща дължимо обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на ТПО, ведно със законната лихва върху сумата от дата на подаване на ИМ в съда – 5.12.2022г. до окончателното заплащане на сумата;

3/ с правно основание чл.224, ал.1 КТ – да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 231,46 лева/лв./ в нетен размер, представляваща дължимо обезщетение за 2 дни неползван платен годишен отпуск през 2022г., ведно със законната лихва върху сумата 1 от дата на подаване на ИМ в съда – 5.12.2022г. до окончателното заплащане на сумата.

Ищецът в ИМ твърди, че страните са били в трудово правоотношение/ТПО/ до 3.11.2022г., когато е издадена заповед №86/3.11.2022г. от ответника, за прекратяване на ТПО по реда на чл.327, ал.1, т.2 КТ - без предизвестие от служителя поради забавено изплащане на трудовото му възнаграждение от работодателя.

В ИМ се твърди, че трудово възнаграждение/ТВ/ на ищеца с допълнителното споразумение от 1.4.2020г. и разпоредбата на т.1.2 от трудовия договор/ТД/ относно допълнителното трудово възнаграждение и след начисляване на дължимите удръжки съгласно КСО и ЗДДФЛ, нетното месечно трудово възнаграждение/НТВ/ на ищеца е 2095,39лв. Общата сума на неплатените нетни трудови възнаграждения възлиза на обща сума от 8381,56 лв. за месеците юли, август, септември и октомври 2022г.

Със заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е определено заплащане на обезщетение по реда на чл.221, ал.1 КТ дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл.

327, ал.1, т.2 КТ. С оглед на разпоредбата на т.1.2 от ТД брутното трудово възнаграждение/БТВ/ възлиза на 2700,32 лв. С оглед на разпоредбата на чл.1, ал.8, т.7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, не се дължат осигурителни вноски върху обезщетенията по чл.221 КТ. Дължи се единствено данък върху доходите на физическите лица в размер на 10%.

Следователно нетния размер на обезщетението по чл.221, ал.1 КТ възлиза на 2430,29 лв.

Съгласно заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е определено заплащане на обезщетение по реда на чл.224, ал.1 КТ за 2 дни неползван платен годишен отпуск през 2022 г. Последният календарен месец, в който ищеца е работил повече от 10 дни, е месец октомври. Работните дни през този месец са 21. При БТВ от 2700,32 лв. дължимото възнаграждение за един работен ден е 128,59 лв., а за 2 дни - 257,18 лв. С оглед на разпоредбата на чл.1, ал.8, т.7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, не се дължат осигурителни вноски върху обезщетенията по чл.224 КТ. Дължи се единствено данък върху доходите на физическите лица в размер на 10%. Следователно нетния размер на обезщетението по чл.221, ал.1 КТ възлиза на 231,46 лв.

С оглед изложеното се моли да се уважат предявените искове и да присъди на ищеца сторените по делото разноски.

ОТВЕТНИКЪТ в срока за отговор на искова молба/ОИМ/, не е представил такъв, няма възражения по исковете, не прави доказателствени искания. Срокът за подаване на ОИМ е изтекъл на 16.2.2023г.

С определение по чл.140 ГПК № 8139/01.03.2023г. за безспорно между страните е прието всичко изложено в ИМ, защото ответника не е подал в законовия срок ОИМ по чл.131 ГПК.

В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез адвоката си по 2 пълномощие, поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени, като представя списък по чл.80 ГПК/л.19/. Прави искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника по реда на чл.238, ал.1 ГПК. Моли да се присъдят разноски за адв.хонорар по списък по чл.80 ГПК/л.19/.

Ответникът, редовно призован за открито съдебно заседание, не се явява и не се представлява, не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.130-131 ГПК, не взема становище по спора, не е поискал делото да се разгледа в негово отсъствие.

Съдът като взе предвид, че с връчените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор (чл.131 ГПК) – приложение №7 и призовка за страна за открито съдебно заседание (чл.142 ГПК) – приложение №1, са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено решение, като предявените искове бъдат уважени.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

Предвид изхода от спора следва се присъдят разноски в полза на ищеца. По делото е представен д-р № 011479//24.11.2022г. с посочена сума 710лв. за юридически услуги, в която е отбелязано плащане: в брой на 300лв. Липсват реални доказателства по делото за платен адв.хонорар от 710лв., а само за 300лв. в брой, следователно съдът следва да присъди само част от адв.хонорар на ищеца, за който има реално доказателства да е заплатен, т.е. само за 300лв.

Ищеца не е представил списък по чл.80 ГПК/л.19/ приет от съда.

Съдът следва по реда на чл.78, ал.6 ГПК да осъди ответника да заплати дължимата ДТ по сметка на съда в размер на 482,47 лева за паричните искове съразмерно с уважената част на исковете, от които 50 лева са за иска от 231,46лв. /т.е. за всеки иск 4% върху цената, но не по-малко от 50,00 лева/, както и 5,00лв. за издаване на ИЛ в полза на СРС.

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 ГПК, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА ответник Г.М.ООД, ЕИК //////, със седалище и адрес гр.София, жк. ГГ И0та №1, да заплати на ищеца И. П. И., ЕГН **********, с адрес гр.С БЛ ЕТ 2 АП, СЛЕДНИТЕ СУМИ:

1/ сумата от 8381,56 лева/лв./ представляваща дължимо, но неплатено нетно трудово възнаграждение/НТВ/ за периода от 1-ви юли, август, септември и до 31-ви октомври 2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от дата на подаване на ИМ в съда – 5.12.2022г. до окончателното заплащане на сумата, на основание чл.128 КТ и чл.86 ЗЗД;

2/ сумата от 2430,29 лева/лв./ в нетен размер, представляваща дължимо обезщетение за 3 неспазено предизвестие при прекратяване на ТПО, ведно със законната лихва върху сумата от дата на подаване на ИМ в съда – 5.12.2022г. до окончателното заплащане на сумата, на основание чл.221, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД;

3/ сумата от 231,46 лева/лв./ в нетен размер, представляваща дължимо обезщетение за 2 дни неползван платен годишен отпуск през 2022г., ведно със законната лихва върху сумата от дата на подаване на ИМ в съда – 5.12.2022г. до окончателното заплащане на сумата, на основание чл.224, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД;

4/ сумата от 300,00 лева/лв./ представляваща сторени разноски пред СРС в производството за заплатен адв.хонорар, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА ответник Г.М.ООД, ЕИК //////, със седалище и адрес гр.София, жк.Гара Искър,ул. 5010-та №1, да заплати по сметка на СРС дължимата държавна такса по всички уважени искове в размер на 482,47 лева, както и 5,00лв. за издаване на ИЛ, на основание чл.78, ал.6 ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, като ответника може в едномесечен срок от връчването да поиска от СГС отмяната му на основанията посочени в чл.240 ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ на ответника покана за доброволно плащане на сумата от 482,47 лева, в полза на СРС по реда на ДОПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4