Решение № 233 от 12.05.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. София, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20251001000605 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 261 489/ 11.11.2021 г. по т.д. № 64/2019 г. СГС, ТО, 15 състав е признал за установено по иска предявен от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК 831558413, че договорът от 27.12.2028 г. сключен по реда на чл. 718, ал. 1 ТЗ между синдика на „Тома строй“ ЕООД /н./, ЕИК 203017188 и „Совтранс Ауто“ ЕООД, ЕИК 204075116 е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в частта му, с която са продадени подробно индивидуализираните в решението имот с идентификатор *** по КККР, находящ се в град София, район Витоша, местност „Гърдова глава“, с площ 498 кв.м. и имот с идентификатор *** по КККР, находящ се в град София, район Витоша, местност „Гърдова глава“, с площ 1937 кв.м., поради противоречие с чл. 718, ал. 1, вр. § 1а, чл. 718, ал. 3 и чл. 717н ТЗ, признал е за установено по отношение на „Тома строй“ ЕООД /н./ и „Совтранс Ауто“ ЕООД, че „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД има ипотечно право върху процесните недвижими имоти и е отхвърлил предявените от „Райфайзенбанк /България/ ЕАД срещу „Тома строй“ ЕООД /н./ и „Совтранс Ауто“ ЕООД искове за признаване за установено, че „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД има 1 право на индивидуално принудително изпълнение върху същите имоти, за удоволетворяване на вземания срещу „Боско строй“ ЕООД по договор за кредит от 13.07.2007 г. за които е издаден изпълнителен лист от 24.07.2013 г. по гр.д. № 30 774/ 2013 г. на СРС, 77 състав.

С решение № 724/ 18.11.2022 г. по т. д. № 607/ 2022 г. САС, ТО, 13 състав е потвърдил решението на първоинстанционния съд в частта, в която са уважени предявените искове от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, с правоприемник „Кей Би Си Банк България“ АД, ЕИК 831558413, че договорът от 27.12.2028 г. сключен по реда на чл. 718, ал. 1 ТЗ между синдика на „Тома строй“ ЕООД /н./, ЕИК 203017188 и „Совтранс Ауто“ ЕООД, ЕИК 204075116 е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, в частта, в която са продадени процесните недвижими имоти и е обезсилил решението в останалите две части, с които е признато на ищеца, че има ипотечно право върху процесните недвижими имоти и са отхвърлени искове, за признаване за установено, че ищецът има право на индивидуално принудително изпълнение върху същите недвижими имоти.

В частта, с която е обезсилено решението на първоинстанционния съд, в неговата част, с която е отхвърлен иска за признаване за установено, че ищецът има право на индивидуално принудително изпълнение върху процесните имоти, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

С определение № 2266/14.08.2024 г. по т.д. № 281/ 2023 г., ВКС, Второ ТО не е допуснал до касационно обжалване решение № 724/ 18.11.2022 г. по т. д. № 607/ 2022 г. на САС, ТО, 13 състав, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 261 489/ 11.11.2021 г. по т. д. № 64/ 2019 г. на СГС, ТО, 15 състав.

С решение № 242/ 08.08.2025 г. по т. д. № 281/ 2023 г., ВКС, Второ ТО е отменил решение № 724/ 18.11.2022 г. по т. д. № 607/ 2022 г. на САС, ТО, 13 състав, в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение № 261 489/ 11.11.2021 г. по т. д. № 64/ 2019 г. на СГС, ТО, 15 състав, в неговата част, с която са уважени предявените от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД срещу „Тома строй“ ЕООД /н./ и „Совтранс ауто“ ЕООД искове за признаване за установено, че ищецът има ипотечно право върху процесните недвижими имоти, като е върнал делото на САС за нова разглеждане в тази му част, от друг състав на съда.

2

С въззивните жалби на „Совтранс ауто“ ЕООД, чрез адв. А. и на „Тома Строй“ ЕООД, чрез адв. Г. се поддържат идентични съображения, че е несъстоятелно да се установява със сила на присъдено нещо ипотечно право, което евентуално ще възникне в бъдещето /след формиране на сила на присъдено нещо/ и в резултат на повторно вписване на заличената на основание чл. 179, ал. 3 ЗЗД ипотека. Твърди се, че ипотеката се учредява чрез нейното вписване в имотния регистър и субективното ипотечно право е неотделимо от това й “учредяване“, поради което не може да съществува, нито да бъде съдебно „установено“ без да е налице вписвана ипотека.

Ответникът по жалбите „ОББ“ АД /правоприемник на „Кей би си банк България“ ЕАД, /старо наименование „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, чрез адв. С. ги оспорва и моли решението в тази част да бъде потвърдено.

Поддържа, че щом в настоящия случай няма валидно извършена продажба по чл. 718 ТЗ, то ипотечното право на Банката никога не е погасявано, респ. процесните недвижими имоти придобити от „Тома строй“ ЕООД /н./ никога не са били освобождавани от тежащата върху тях ипотека.

Ответникът по жалбите „Боско строй“ ЕООД /н./, чрез синдика Б., не изразява становище.

Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок от легитимирани страни в процеса, имащи правен интерес от обжалване на решението и са насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по делото, намира за установено следното:

С договор от 30.12.2005 г. сключен с нотариален акт № 155, том III, рег.

№ 3386, д. № 495/2005 г. на нотариус с рег. № ** на НК вписан в Служба по вписванията с вх. № 76501/ 30.12.2005 г. е учредена договорна ипотека върху незастроен урегулиран поземлен имот/УПИ/ № XVIII - 1021, 1022 в квартал 210Б, находящ се в град София, район Витоша, местност „Гърдова глава“, с площ 2 608 кв.м., при граници: от две страни улици, УПИ XIII 899, УПИ XIV – 898, УПИ № XX – 812, поземлен имот 1124. От представените по делото скици се установява, че от този имот са обособени процесните недвижими имоти - с идентификатор *** по КККР, находящ се в град София, район Витоша, местност „Гърдова глава“, с площ 498 кв.м. и имот с 3 идентификатор *** по КККР, находящ се в град София, район Витоша, местност „Гърдова глава“, с площ 1937 кв.м.

Ипотеката е учредена за обезпечаване вземанията на Банката по договор за револвиращ банков кредит от 30.12.2005 г. сключен с кредитополучателя „Боско строй“ ЕООД.

Ипотеката е подновена с вписване с вх. рег. № 60 044/ 13.10.2015 г.

По издаден на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД срещу „Боско строй“ ЕООД изпълнителен лист от 24.07.2013 г. по гр. д. № 20774/2013 г. на СРС, 77 състав е образувано изп.д. № 201383880406060 на ЧСИ с рег. № *** и е вписана на 29.11.2013 г. възбрана върху процесните недвижими имоти.

На 20.03.2014 г. „Боско строй“ ЕООД прехвърля горепосочените недвижими имоти предмет на ипотеката, на „Гео Строй ГД“ ЕООД.

На 16.04.2014 г. „Гео Строй ГД“ ЕООД прехвърля цялото си търговско предприятие на „Тома строй“ ЕООД и вписва прехвърлянето както в търговския регистър, така и в имотния регистър в София.

По издаден на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД срещу „Боско строй“ ЕООД на 29.09.2014 г. по ч. гр. д. № 50 279/ 2014 г. на СРС изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20148380410161 при ЧСИ с рег. № *** и на 06.11.2014 г. е вписана възбрана върху имотите, които към този момент са били собственост на „Тома строй“ ЕООД.

С решение от 08.01.2016 г. по т.д. № 8423/ 2013 г. на СГС, ТО е открито производство по несъстоятелност на „Боско строй“ ЕООД, в което вземанията на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД по договора за револвиращ банков кредит от 30.12.2005 г. са включени в одобрения от съда по несъстоятелността, списък на приетите вземания.

С решение от 27.07.2016 г. по т.д. № 105/ 2016 г. на ОС – Плевен е открито производство по несъстоятелност на "Тома строй“ ЕООД.

С постановление от 18.01.2017 г. по изп. д. № 20148380410161, процесните имоти са възложени на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, като купувач по приключилата на 16.12.2016 г. публична продан.

С влязло в сила решение № 184/ 02.11.2018 г. по т. д. № 123/ 2017 г. на Окръжен съд – Плевен е отхвърлен предявения от синдика на „Тома строй“ ЕООД /н./ иск по чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ за обявяване за нищожно спрямо 4 кредиторите на несъстоятелността на посоченото постановление за възлагане на процесните недвижими имоти, издадено след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност.

С договор от 27.12.2018 г. синдикът на „Тома строй“ ЕООД/н/ е продал по реда на чл. 717а и сл. ТЗ на „Совтранс Ауто“ ЕООД съвкупност от недвижими и движими вещи, част от които са и процесните ипотекирани недвижими имоти. С влязлата в сила част от решение № 261 489/ 11.11.2021 г. по т.д. № 64/2019 г. СГС, ТО, 15 е установено със сила на присъдено нещо, че този договор е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, в частта, в която са продадени процесните недвижими имоти, а именно с идентификатор *** по КККР, находящ се в град София, район Витоша, местност „Гърдова глава“, с площ 498 кв.м. и имот с идентификатор *** по КККР, находящ се в град София, район Витоша, местност „Гърдова глава“, с площ 1937 кв.м.

Според изложените в отменително решение на ВКС мотиви, правата на страните по нищожна сделка, произтичащи от последиците на вписаното въз основа на нея заличаване на ипотеката, не могат да бъдат защитени в ущърб на интереса на ипотекарния кредитор и при предпочитане на техния интерес пред неговия интерес. Съдът е подчертал многократно, че законът придава погасителен ефект на заличаването на ипотеката само в хипотезата на чл. 179, ал. 1 ЗЗД - по молба на кредитора или въз основа на влязло в сила решение, каквато хипотеза в случая не е налице. Определението от 18.07.2019 г. по ч.гр.д. № 9284/2019 г. на СГС, I ГО, въз основа на което е вписано процесното заличаване на ипотеката е постановено в производство, което не е спорно исково с предмет установяване несъществуването на ипотечно право и приключващо със съдебно решение по смисъла на чл. 179, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.

Освен това, трайно в съдебната практика е установено разбирането, че в рамките на охранителното производство, както и в производството по чл. 577 ГПК не се извършва проверка на материалноправните предпоставки на акта, чието вписване се иска, поради което и съдията по вписване може да откаже вписване само ако актът не подлежи на вписване, ако не е съставен съобразно изискванията за форма и ако няма необходимото съдържание.

В решението на ВКС е акцентирано и на обстоятелството, че правното действие на ипотеката следва да бъде основано на тълкуване единствено на 5 разпоредбите на чл. 149 – 155 и чл. 166 – 179 ЗЗД, доколкото те установяват предпоставките за възникване на ипотечното право, неговото съдържание и условията за погасяването му, а не на разпоредбите на Правилника за вписванията, който е подзаконов акт и регламентира само реда за извършване на съответните вписвания и събираните за това такси.

Ето защо, в конкретната хипотеза нормата на чл. 179, ал. 3, предл. второ ЗЗД, според която, ако актът, въз основа на който е станало заличаването, се обяви за недействителен, ипотеката може да се впише отново, но със ред от новото вписване, не намира приложение, тъй като не са изпълнени законовите предпоставки за това, а именно, да е налице заличаване на ипотеката със съгласието на кредитора или заличаването да е въз основа на влязло в сила съдебно решение.

Процесната продажба е извършена по реда чл. 718, ал. 1 ТЗ и по същество представлява двустранна търговска сделка сключена между синдика на несъстоятелния търговец и лицето с което същия е договарял, поради което и няма елементите на нестаналите публични търгове, проведени по реда на чл.

717а – 717 л ТЗ и за нея не намира приложение и разпоредбата на чл. 717л, ал.

4 ТЗ, за да бъдат приравнени последиците от продажбата на тези при продажба при принудително изпълнение по реда на ГПК.

Гореизложеното, еднозначно води до заключението, че нищожността на договора от 27.12.2018 г. в частта относно процесните имоти, не погасява правните последици от вписаното ипотечно право на ищеца, произтичащо от учредената ипотека със сключения на 30.12.2005 г. в нотариална форма, договор. Не е спорен и факта, че ипотеката е подновена с вписване с вх. рег. № 60 044/ 13.10.2015 г. или преди изтичане на десетгодишния срок по чл. 172, ал.