Решение № 183 от 12.10.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Пловдив, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Димитър Ив. Махмудиев като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235000600264 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С обжалваната присъда състав на Пловдивския окръжен съд признал подсъдимия П. И. Б. за виновен в това, че в периода от 16.04.2020 г. до 03.06.2020 г. в гр. *, обл.*, при условията на продължавано престъпление е използвал данни от чужд платежен инструмент – дебитна карта „*“ №*, издадена от банка „*“ АД гр.*, клон *, с титуляр М. Д. П., ЕГН **********, от гр.., обл.., без съгласието на титуляра, в следствие на което е осъществил плащания към „.“ЕООД, ЕИК . общо в размер на 900 лева, като деянието не съставлява по-тежко престъпление и на основание чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 и чл.54 НК го осъдил на четири години лишаване от свобода.

На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ ЗИНЗС съдът определил първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието.

На осн. чл.68, ал.1 НК било приведено в изпълнение наказанието от 1 шест месеца лишаване от свобода по нохд № 274/2017 г. по описа на Районен съд-Първомай, като съдът постановил това наказание да бъде изтърпяно изцяло и отделно от наказанието по настоящата присъда при първоначален „строг“ режим.

Съдът се разпоредил с разноските.

Срещу присъдата е постапъли жалба от защитника на подсъдимия с доводи за неправилно приложение на материалния закон. Според защитата съдът превратно е тълкувал доказателствата и неправилно е стигнал до извода, че подсъдимият следва да понесе наказателната отговорност.

Алтернативно се претендира явна несправедливост на наложеното наказание, като се претендира намаляване на размера му.

Представителят на Апелативната прокуратура споделя съображенията за явна несправедливост на наказанието „лишаване от свобода“ и предлага в тази част присъдата да бъде изменена и размерът на наказанието да бъде намален. Изразява несъгласие с възражението за неправилно прилагане на материалния закон, като намира присъдата за обоснована и законосъобразна и в тази й част предлага да бъде потвърдена. Според него фактическата обстановка е правилно установена, деянията на подсъдимия са доказани по категоричен начин и по делото няма допуснати процесуални нарушения и в този смисъл предлага да бъде постановен въззивния съдебен акт.

Защитата на подсъдимия поддържа въззивната жалба. Оспорва доказаността на обвинението. Алтернативно предлага намаляване на определения размер на наказанието, който намира за явно завишен.

Подсъдимият изразява съжаление, че колегата му е пострадал и иска оправдателна присъда.

Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл.

314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Към инкриминирания период от време подс. П. Б. и свид. М. П. работели като * в завода на „*“ АД гр.*, намиращ се в гр.*, с работно време от 08.00 часа до 16.30 часа и обедна почивка от 12.00 до 12.30 часа.

2

Пропускателният режим в предприятието се осъществявал с портал и жива охрана, като присъствието на всички работници на територията на завода било отчитано посредством присъстване форма 76, попълвана ежедневно от преките ръководители/отговорници в отделите и звената, съгласно представената справка.

Същевременно всеки работещ притежавал чип, чрез сканирането на който било отчитано времето на влизането и излизането му в завода, като невъзможно било преминаване на портала без регистрация и в двете посоки.

Организиран бил специализиран транспорт до мястото на работа за желаещите да ползват същия работници, сред които бил и свид. М. П.. От своя страна подс. Б. преимуществено ползвал личен транспорт. Ръководител на отдел „*“ от 1996 г., както и към инкриминирания период, бил свид. М. Т., като в отдела му работели като * свид. М. П. и подс. П. Б.. Последните двама ползвали общо работно помещение, явяващо се преходно с това, в което полагал труд свид. М. Т.. В първото имало обособени четири работни места с два работещи компютъра, които имали интернет връзка и ползването им не било ограничено с пароли. От служебните компютри били достъпни всички сайтове без ограничения. Същите имали само споделена папка като обща служебна. Достъп от единия до другия компютър е нямало, което налагало физически съответното лице да седне на компютъра, за да го използва. Също така налични били скенер и копирна машина в помещението. Офис техниката могъл всеки да използва. Липсвало ограничение компютрите да бъдат използвани и от други в предприятието, но това на практика не се случвало.

Подс. Б. като * ремонтирал и поддържал термичните съоръжения, а при необходимост да бъдат попълнени документи, същият работел в гореуказаното помещение. От своя страна работата на свид. М. П. била и конструктивна, и технологична, което налагало, от една страна, работа в офиса – при изчертаване на самите детайли, а, от друга, когато се извършвали технологични проби, същият посещавал ремонтния цех, както и дърводелския такъв. Ориентировъчно около 50 процента от работното време всеки от тях прекарвал в офиса, а остатъка - в цеховете.

Доколкото предприятието било леярско, на всеки работник през определено време било предоставяно работно облекло, което обличал на 3 работното си място. В рамките на работния ден свид.П. се преобличал и държал личните си вещи – чанта с намиращите се в същата портмоне, лична карта и дебитна карта, издадена от банка „*“, по която получавал заплатата си, в помещение, ползвано за архив от отдела, в който бил трудово ангажиран. От своя страна, подс. Б. имал шкаф в друг цех, а прекият им началник свид. М. Т. ползвал такъв в стаята си. Само тримата като * в отдела имали ключ от указаното архивно помещение, но единствено свид. М. П. използвал същото и като съблекалня.

Двамата * свид. М. П. и подс. П. Б. обядвали заедно в един от двата стола на предприятието, като първият имал утвърден навик след това около 20-тина минути да се разхожда сам по алея, минаваща покрай реката.

Подс. П. Б. бил титуляр на разплащателна сметка №* в лева, IBAN *, открита на 06.10.2011 г. в банка „*“АД гр.*, клон *, към която му била издадена на 02.10.2017 г. банкова карта №*, съгласно от приложената справка /л.129, том 1 ДПво/. Същият ползвал мобилен номер * със СИМ карта №* на „*“ ЕАД по договор от 01.10.2019 година.

Свид. М. П. бил титуляр на разплащателна сметка в лева с IBAN *, открита на 09.10.2012 г. в банка „*“ АД гр.*, клон *, към която му била издадена дебитна карта „*“ №*, валидна до м.октомври 2021 година, видно от изисканата справка /л.123-124, том 1 ДПво/. Последният ползвал мобилен номер **********, като през последните 15 години не го е сменял и не е ползвал допълнителен мобилен номер.

Подс. П. Б. още на 26.02.2018 г. си направил регистрация в сайта за парични залози *, сканирайки копия на личната и дебитната си карта, издадена от банка „*“АД с №* и изпращайки същите от личната си електронна поща в * - * на имейла на сайта, попълвайки формата за регистрация на акаунта, в която се изисквало освен личните данни и посочване на телефонен номер за връзка, потребителско име, псевдоним и IP адрес. Подсъдимият посочил личния си мобилен номер * към „*“, потребителско име "*", псевдоним "*" и IP адрес *. Служител на сайта разговарял с него за връзка и след проверка на посочените във формуляра лични данни извършил потвърждение на регистрацията. Електронната си поща в * и сайта *. Б. достъпвал чрез използване на различни устройства.

В съответствие с действащото в страна законодателство и утвърдените 4 фирмени правила, „*“ ЕЕООД имало трайно установена практика, целяща невъзможност на интернет сайта на дружеството, посочен по-горе, да се допускат и извършват депозити от клиенти с платежни средства на други лица. В случай, че все пак потребител на сайта им осъществи депозит с чужд за него платежен документ, то от страна на дружеството се предприемали следните мерки: използваната чужда банкова карта се блокира за сайта и с нея не могат да се правят депозити, а от клиента, в чийто профил е постъпил депозита, се изискват снимка на пластиката на картата – лице и гръб, както и декларация за използване на чуждо платежно средство, попълнено от собственика на банковата карта. В изложение смисъл е представената справка.

През месец април 2020 г. подс.Б. продължавайки с хазартната дейност, видно от справката на л.135-136, том 1 ДПво, решил да използва данните от чужд платежен документ, а именно от дебитната карта на колегата си свид. М.

П. с цитираните по-горе данни, при липса на знание и съгласие от страна последния. Разполагайки с ключ от архивното помещение, ползвано за съблекалня и съхранение на лични вещи единствено от колегата му свид. М.

П. и възползвайки се от известния му навик на своя колега да се разхожда в обедната почивка, подс. Б. успял да преснима двете страни на личната карта и дебитна карта на банка „*“ АД на свид. П., намиращи се в портфейла му.

След това попълнил Декларация /л.154, том 1 ДП/ от името на М. Д. П., ЕГН **********, притежаващ лична карта № *, изд. от * на 13.10.2014 г., живущ в гр.*, ул. „*“№18 ет.3 ап.6, с която последният декларирал във връзка с използваната за плащане към „*“ ЕЕООД негова собствена кредитна/дебитна карта следната информация за лицето, оправомощено да ползва картата – псевдоним в *, с ЕГН ********** и име П. Б.; номер на карта: *; име на картодържател - M. P., тип на картата - *, дата на валидност - 10/21, име на банка издател: Банка *, мобилен телефон за контакт - *.

За регистрация на новите обстоятелства и потвърждаване на профила си в * подс. Б. сканирал и представил посредством електронната си поща в * - * на имейла на сайта копие на предна страница и гръб на лична карта №*, изд. на 13.10.2014 г. от * на името на М. Д. П., ЕГН **********, роден на 02.09.1986 г. в гр., с постоянен адрес обл.*, общ.*, гр.*, ул.“*“ №18, ет.3, ап.6; лична карта №*, издадена на 03.02.2017 г. от * на името на П. И. Б., ЕГН **********, роден на * г. в гр.*, с постоянен адрес обл.*, общ. *, ул.“*“ 8, 5 както и копие на Декларация от името на М. Д. П. с ЕГН **********, притежаващ лична карта №*, изд. от * на 13.10.2014 г., живущ в гр.*, ул.

„*“№18 ет.3 ап.6, с която декларира във връзка с използваната за плащане към „*“ ЕООД негова собствена кредитна/дебитна карта следната информация за лицето, оправомощено да ползва картата – псевдоним в *, ЕГН ********** и име П. Б. и номер на карта: *, име на картодържател - M.

P., тип на картата: *, дата на валидност: 10/21, име на банка издател - Банка *, мобилен телефон за контакт – *, предна страна и гръб на банкова карта „*“ на банка „*“ АД с номер *, с картодържател М. П. и срок на валидност 10/21.

След верификация на новонастъпилите данни, от страна на подс. Б. били осъществени в гр.* депозити/плащания по парични залози към „.“ ЕООД чрез шест отделни онлайн трансакции посредством терминал *, използвайки на данни от чужд платежен инструмент – дебитна карта „*“ №*, издадена от банка „*“ АД гр.*, клон * с титуляр М. Д. П., касателно които липсвало съгласие от страна на последния, които, съгласно приложените справки от банка „*“ АД гр.* /л.123-124, том 1 ДП/ и от „*“ ЕООД гр.* /л.153, том 1 ДП/ Същевременно подс.Б. извършил и депозити/плащания по парични залози към „*“ ЕЕООД чрез онлайн трансакции посредством терминал *, чрез използването на своята дебитна карта, издадена от банка „*“АД с №*, видно от приложената справка /л.135-136, том 1 ДП/, както следва:

- На 06.04.2020 г., в 7:09 ч., за сумата от 30 лева;

- На 14.04.2020 г., в 12:12 ч., за сумата от 50 лева;

- На 16.04.2020 г., в 6:16 ч., за сумата от 60 лева;

- На 05.05.2020 г., в 13:45 ч., за сумата от 400 лева;