Решение № 263 от 17.02.2020, Административен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е № 263 гр. Бургас, 17 февруари 2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на петнадесети януари, през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛИНА

РАДИКОВА при секретар СТОЯНКА АТАНАСОВА и с участието на прокурор Андрей Червеняков, като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА АД № 2547 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. ДОПК.

Образувано е по жалба, подадена от „Еврокапитал

България“ ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.

„Александровска“ №21, ет. Е, представлявано от адв. Н.Г.– постоянен синдик и Д.П.Д.против ревизионен акт № Р-02000218005702-091-001/17.05.2019 г., издаден от Р.К.Т.на длъжност началник-сектор „Ревизии” – възложил ревизията и Г.В.В. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № 163/11.09.2019 г. на началник отдел „Обжалване“ в дирекция „ОДОП” гр. Бургас, с който на дружеството са определени задължения за ДДС за периода 01.12.2016 г. - 31.12.2016 г. в размер на 3 286 413,96 лева и лихва в размер на 751 380,31 лева.

Жалбоподателят иска отмяна на ревизионния акт.

Твърди, че задълженията са определени при неправилно приложение на материалния закон.

В съдебно заседание, чрез процесуалният си представител адвокат Ш., поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски по представен списък в размер на 26 022,06 лв. Подробни съображения в подкрепа на тезата си излага в писмени бележки.

Ответникът по оспорването – директор на дирекция

„ОДОП” гр. Бургас при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт И., намира оспорването за неоснователно и недоказано. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителя на Окръжна прокуратура гр. Бургас намира жалбата за неоснователна. Счита, че изводите на органа от приходната администрация са правилни.

Според него договорът за лизинг попада в обхвата на чл. 6, ал. 2, т. 3 ЗДДС. Акцентира върху, приложения по преписката ревизионен акт, касаещ другото дружество „М Лизинг“ ЕАД, във връзка с който може да се направи обоснован извод действително за датата на настъпилото данъчно събитие и дължимостта на сумата, която е определена от органа по приходите.

І. ДОПУСТИМОСТ НА ЖАЛБАТА

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице, с доказан интерес от оспорването- адресат на акта, в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК .

ІІ.ФАКТИТЕ:

С

Нотариален акт за покупко-продажба № 111/26.06.2008г. „М ЛИЗИНГ“ ЕАД, с ЕИК ********* ( с предишно наименование „И АР БИ ЛИЗИНГ“ ЕАД, с предишно наименование „И ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ“ ЕАД) придобило имот - хотелска сграда, находяща се в гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 21, от „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД на цена 12 168 723,76 евро, без включен ДДС. За извършената продажба, продавачът „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ ЕАД издал на купувача „М ЛИЗИНГ“ фактура № **********/26.06.2008г. на стойност 23 799 954,99лв. и ДДС в размер на 4 889 169,06 лв.

На

25.06.2008г. между „М ЛИЗИНГ“ ЕАД в качеството на лизингодател и „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД в качеството на лизингополучател бил сключен договор за лизинг № 004572-002, по силата на който лизингодателят се задължава да придобие и предостави на лизингополучателя горепосочения имот, а именно: хотелска сграда, находяща се в гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 21.

Договорена била доставна цена на актива в размер на 12 168 723,76 евро без ДДС със срок за плащане 180 месеца.

Към договора за лизинг били сключени три допълнителни споразумения, с които бил изменен погасителния план и договорени допълнителни условия по договора.

При предаване на актива лизингодателят издал на лизингополучателя фактура № **********/30.06.2008г. на стойност 23 799 954,99лв и ДДС в размер на 4 889 169,06 лв.

Лизингованият актив – хотел „България“ бил заведен в счетоводните регистри на „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД като дълготраен материален актив. Страните се договорили размерът на дължимия по двете фактури ДДС да бъде прихванат, като задължението на „Еврокапитал – България“ ЕАД се прихване срещу вземането от „М ЛИЗИНГ“ ЕАД.

Фактура

№ **********/ 30.06.2008г. била отразена в дневника за продажби на лизингодателя и в дневника за покупки на лизингополучателя „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. По тази фактура последният упражнил право за приспадане на пълен данъчен кредит.

Според договора за лизинг, страните постигнали съгласие, че лизингополучателят ще има право да придобие собствеността върху лизингования актив - хотелска сграда, ноходяща се в гр. Бургас, след изтичането на договорения срок и при условие, че лизингополучателят е изплатил изцяло лизинговата цена, заедно с всякакви други парични задължения, дължими на лизингодателя, съгласно договора (чл. 12.3 от Общите условия по договора за лизинг).

На

19.10.2015г. „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ ЕАД заявило пред лизингодателя намерението си да закупи предсрочно недвижимия имот при условията на сключения лизингов договор.

„М

ЛИЗИНГ“ ЕАД изпратило до лизингополучателя „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ ЕАД нотариална покана № 8639/30.10.2015г., получена от последния на 19.11.2015г.

С поканата лизингополучателя бил уведомен, че липсва плащане на дължими и изискуеми вноски по договора след падежа им в размер на 1 851 070,49 евро и към 26.10.2015 г. забавата на плащанията е 117 дни (нарушени задължения по чл. 14.1 от Общите условия към Договор за лизинг).

Лизингодателят предоставил право на лизингополучателя да придобие актива, предмет на договора за лизинг, при условие, че заплати незабавно, но не по късно от седем дни от получаване на поканата изцяло задълженията си по Договора за лизинг, които към 26.10.2015г. били в общ размер на 10 481 164,26 евро. При липса на плащане в посочения срок договорът следвало да се счита за прекратен от деня, следващ изтичането на седемдневния срок от получаване на нотариалната покана.

В отговор на връчената му на 19.11.2015г. нотариална покана, на 24.11.2015г. преди изтичане на предоставения седемдневен срок, „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ ЕАД депозирал в Окръжен съд Бургас искова молба, с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, въз основа на която било образувано търговско дело № 611 по описа за 2015г. Ищецът поискал от съда да обяви за окончателен сключеният предварителен договор между него и „М ЛИЗИНГ" ЕАД.

На

22.11.2016г. М ЛИЗИНГ“ ЕАД изпратило до

„ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, чрез нотариус Виктория Дралчева, рег. № 491 от НК с район на действие Бургаски районен съд, уведомление акт № 139, том ІІІ, рег. 14463/22.12.2016г., с със следното съдържание:

„Считано от 27.11.2015г. лизингов договор 004572-002/25.06.2008г. е едностранно прекратен.

Връчва издадените в тази връзка кредитни известия:

•Кредитно известие № **********/01.12.2015г. към фактура **********/ 30.06.2008г. на стойност 16 423 828,98 лв. и ДДС 3 284 765,78 лв., издадено на основание чл. 115, ал. 6 от ЗДДС. Данъчната основа е в размер на остатъчната главница - 8 067 131,92 евро по Договор за лизинг № 004572-002/25.06.2008г.

•Кредитно известие № **********/01.12.2015г. на стойност 8 240,89 лв. и ДДС 1 648,18 лв. за недължими лихви за периода след прекратяване на лизинговия договор към фактура **********/23.11.2015г.

След прекратяване на договора лизинговото дружество спира издаването на фактури за лизингови вноски и издава кредитно известие № **********/01.12.2015г. съгласно чл. 115, ал. 6 от ЗДДС, като до размера на ДДС по КИ прави насрещно прихващане с част от дължимите просрочени суми по договор за лизинг 004572-002/25.06.2008“.

На

30.12.2015г. „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД изпратило до лизингодателя “М ЛИЗИНГ“ ЕАД писмен отказ да получи издадените му кредитни известия.

След прекратяване на договора на 27.11.2015г. „Еврокапитал България" ЕАД не предало фактическата власт (държането) на актива хотел "България" на „М ЛИЗИНГ" ЕАД,( констативни протоколи от 30.11.2015 и 12.02.2016 г.).

Поради това „М ЛИЗИНГ" ЕАД предприело действия за възстановяване държането на актива по съдебен ред.

На

14.12.2016 г. между „М ЛИЗИНГ“ ЕАД - първа страна и „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД - втора страна, „БЪЛГАРИЯ ХОТЕЛ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД - купувач и „ЕМ ВИ ЕФ ХОЛДИНГ“ АД - солидарен длъжник на купувача, било подписано Рамково споразумение, с което „М ЛИЗИНГ“ ЕАД и „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД уреждат окончателно отношенията си по възникналите между тях съдебни спорове. При подписване на споразумението „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД декларирало и гарантирало, че с изпълнението на предвидените в споразумението задължения на „М ЛИЗИНГ" ЕАД и приключване на сделките, предвидени в същото, няма да има каквито и да е било претенции към лизингодателя „М ЛИЗИНГ" ЕАД.

С определение, постановено на 15.12.2016г.по търговско дело № 611 по описа на Окръжен съд гр.Бургас, съдът одобрил постигнатата спогодба, според която „страните се съгласяват, че договор за лизинг № 004572-002/ 25.06.2008г. е прекратен, считано от 27.11.2015г. Ищецът „ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕАД се задължава в 45-дневен срок да предаде на ответника „М ЛИЗИНГ“ ЕАД държането на имота, предмет на договора за лизинг и се отказва, и няма претенции за обявяването на предварителен договор за покупко - продажба по смисъла на чл. 19 от ЗЗД, за окончателен“ и прекратил производството по делото.

След постигнатото споразумение между „М ЛИЗИНГ" ЕАД и

„ЕВРОКАПИТАЛ-БЪЛГАРИЯ" ЕАД, хотелът, предмет на лизинговия договор, бил продаден на трето лице „България Хотел Мениджмънт“ ЕООД с Нотариален акт от 12.01.2017 г. На същата дата на купувача било предадено и държането на актива.

Въз основа на изложените ревизиращите органи приели за осъществена хипотезата на чл. 78, ал. 1 от ЗДДС, според който текст при изменение на данъчната основа или при разваляне на доставката, както и при промяна вида на доставката, регистрираното лице следва да коригира размера на ползвания от него данъчен кредит.

Поради наличието на правен спор между страните и последващо извънсъдебно споразумение от 14.12.2016г., ревизиращите органи преценили, че към момента на влизане в сила на постигнатото съгласие е налице изменение на данъчната основа на доставката и доставчикът следва да документира това изменение с издаването на известие.

Посочили, че кредитното известие представлява частен писмен документ, описващ определени факти, от което следва, че издаването му преди настъпването им не значи непременно, че тези факти няма да се случат в по-късен момент. Наличието или липсата на основание за издаването му е преценено, като са взети предвид всички факти и обстоятелства от значение за това, включително такива, настъпили след издаването му.

Разпечатката съдържа 60 от 133 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/93f15e2f-1525-4799-9d1a-c5bc5c0eb2b5