Решение № 231 от 23.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. София, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20251000500275 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 5029 от 2 септември 2024г. по гр. д. № 11988/2021г.

Софийски градски съд, ГО, 29 състав, е признал за установено по предявени от С. П. А., ЕГН **********, с адрес: ***, и А. Г. А., ЕГН **********, с адрес:

***, двамата със съдебен адрес: гр. София, ул. Ралевица № 83, вх. А, ет. 1, ап.

1, против Юробанк БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК 000694749, със съдебен адрес: гр.

София, ул. “Ябълкова градина“ 37, искове по чл. 439 от ГПК за недължими при условията на солидарност към банката поради погасяването им по давност на вземания за сумата 17009.66 евро (с левова равностойност 33268 лева) – главница по договор за банков кредит № BL 16280 от 15.04.2008г., заедно със законна лихва за периода от 19.02.2014 г. до изплащане на вземането, сумата 2 727.85 евро (с левова равностойност 5335.21 лева) – договорна лихва за периода от 21.02.2013 г. до 17.02.2014 г., сумата 30.69 евро (с левова равностойност 60.02 лева) – такси за периода от 11.03.2013 г. до 17.02.2014 г., и сумата 1777.22 лева – разноски по гражданското дело, за които е издаден изпълнителен лист от 05.03.2014г. въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 05.03.2014 1 г., издадена по гр. дело № 8875/2014 г. по описа на СРС, ГО, 41-ви състав, и е образувано изпълнително производство по изп. дело

№

20208380408495/2020г. по описа на ЧСИ М. Б. с рег. № *** от КЧСИ и с район на действие СГС; осъдил Юробанк БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК 000694749, със съдебен адрес: гр. София, ул. “Ябълкова градина“ 37, да заплати на С. П. А., ЕГН **********, с адрес: ***, и А. Г. А., ЕГН **********, с адрес: ***, двамата със съдебен адрес: гр. София, ул. Ралевица № 83, вх. А, ет. 1, ап. 1, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 3360.82 лева, представляваща разноски по производството.

„Юробанк България“ АД е подала въззивна жалба срещу решението по гр. д. № 11988/2021г. на СГС, ГО, 29 състав. Поддържа, че решението е неправилно, тъй като петгодишната погасителна давност е започнала да тече, считано от 26.06.2015г., като в рамките на срока е било обявено извънредно положение, в рамките на което и до 21.05.2020г. давностният срок не е текъл, което съдът не е съобразил, като прибавяйки това време до 07.07.2020г., когато е поискано извършването на опис, давностният срок не е изтекъл, както и към 02.12.2020г., когато е било образувано новото изпълнително дело с посочване на нови изпълнителни способи, поради което предявените отрицателни установителни искове са неоснователни. Така е обосновано недоволство от обжалваното решение и се иска същото да бъде отменено, а вместо това предявените искове - отхвърлени.

Насрещните страни С. А. и А. А. са оспорили въззивната жалба.

Поддържат, че с искането за предаването на изпълнителния лист са оттеглени като резултат заявените изпълнителни действия с молбата от 07.07.2020г. и за да се зачете „датата, на която е поискано изпълнителното действие, то следва да е реализирано“.

Софийски апелативен съд, в изпълнение на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, разяснени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, след служебна проверка на обжалваното решение, намира същото за валидно и допустимо.

По доводите в жалбата, насрещните доводи и в приложение на императивните материалноправни норми, приложими към спора, косвено по правилността на обжалваното решение, намира следното:

Предявени са на 04.10.2021г. искове с правно основание чл. 439 ГПК.

2

Ищците са оспорили с правопогасяващо възражение за давност правото на принудително изпълнение на вземания по изп. дело № 20208380408495 по описа на ЧСИ с рег. № *** с район на действие СГС, основано на твърдения, че в периода 19.02.2024г. до 04.10.2021г. не се предприемани изпълнителни действия. СГС е приел, че е сезиран само с искове с правно основание чл. 439 ГПК, които е разгледал в обжалваното решение, поради което и въззивният съд е сезиран с разглеждането само на тези искове, в предмета на обжалваното решение (без да поставя на преценка предявени ли са искове с правно основание чл. 124 ГПК, с които се оспорват вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, за която е имало твърдения в ИМ, че не е била връчена и не е влязла в сила, които искове по естеството си следва да се разгледат като главни).

Ответникът не е подал отговор на исковата молба. В становище преди първото по делото съдебно заседание е възразил, че е предприел действия по принудително изпълнение, довели до прекъсване на давността, по образуваното изп. дело № 201483804004456 по описа на ЧСИ с рег. № *** с район на действие СГС, по което ищците са били уведомени за издаването на изпълнителния лист и срокът за подаване на възражение е изтекъл.

За да постанови обжалваното решение, с което разгледаните искове са били уважени, първоинстанционният съд е приел, че образуваното въз основа на издадения изпълнителен лист (ИЛ) въз основа на заповедта за изпълнение (ЗИ) въз основа на документ по чл. 417 ГПК изп. дело № 201483804004456, по което на солидарните длъжници са връчени покани за доброволно изпълнение по реда на чл. 47 ГПК, поради което ЗИ е влязла в сила, е прекратено с постановление от 23.09.2020г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и наложените запори са били вдигнати; по молба от 02.12.2020г. на взискателя е образувано ново изп. дело - № 20208380408495 по описа на ЧСИ с рег. № *** с район на действие СГС с искане за налагане на запор и възбрана, като длъжниците са били уведомени за образуването му със съобщения, връчени на 04.03.2021г. и на 16.09.2021г. – на ищеца.

Погасителната давност за вземанията е била прекъсната с образуването на първото изпълнително дело и нова погасителна давност е започнала да тече от 26.06.2015г., като към 07.07.2020г., когато е подадена молба, с която взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия, 5-годишният давностен срок, предвиден в чл. 117, ал. 2 ЗЗД, е бил изтекъл и вземанията 3 вече са били погасени по давност, същото се отнася и за молбата от 02.12.2020г., въз основа на която е образувано второ поред изпълнително дело.

Съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест, установено в чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът, предявил отрицателен установителен иск, е този, в чиято тежест е да докаже своите възражения срещу вземането под формата на основания за недължимост на твърдяното от ответника вземане. В конкретния случай, с оглед повдигнатия спор, взискателят ответник следва да докаже, че определен изтекъл период от време след образуване на изпълнението е правно ирелевантен по отношение броенето на давностния срок – петгодишна давност, приложена и от първоинстанционния съд, предвидена за вземане, установено със съдебно решение (117, ал. 2 ЗЗД), с оглед правните последици, които възникват при стабилизиране на ЗИ, което на настоящия етап от производството не е спорно – настъпил е ефект, близък до силата на пресъдено нещо, при единствена възможност за оспорване на вземанията, предмет на заповедта, с иска с правно основание чл. 424 ГПК.

За да се произнесе по основния спорен въпрос относно погасителната давност, въззивният съд взе предвид следното :

Спор по фактите във въззивното производство не е повдигнат. Спорът пред въззивния съд е пренесен по правото. Спори се по правните последици на действия на ответника – взискател във връзка с доводите му като жалбоподател, с които обосновава неправилност на обжалваното решение, - че първоинстанционният съд не е съобразил времето, през което е било обявено извънредно положение, и, че срокът на погасителната давност следва да бъде продължен с 69 дни, тъй като давност не е текла в периода 13.03.2020 – 20.05.2020г., поради което и към 07.07.2020г., когато е поискал извършването на опис, давността е била прекъсната, прекъсната отново с молбата за образуване на второто поред изпълнително дело от 02.12.2020г.; жалбоподателят е релевирал и доводи, че погасителната давност се прекъсва с искане за предприемане на изпълнително действие, направено и по прекратено поради перемция изпълнително дело. Ищците от своя страна в отговора на въззивната жалба акцентират върху поведението на взискателя, поискал с молба от 06.11.2020г. да му бъде върнат ИЛ, от което извеждат 4 правна последица десезиране на ЧСИ от исканията за извършване на изпълнителни действия, а оттам сочат, че не са настъпили материалноправните последици на чл. 116, б. „в“ ЗЗД.

За да приложи закона и ТР, относими за разрешаване на спора, въззивният съд приема за установени следните фактически положения въз основа и на приети в първоинстанционното производство положения:

С ИЛ от 05.03.2014г., издаден по гр. дело № 8875/2014 г. от СРС, 41 състав – заповедно производство, ищците А. А. и С. А. са осъдени солидарно да заплатят на кредитора “Юробанк България“ АД сумата 17 009.66 евро – главница по договор за банков кредит от 15.04.2008 г., заедно със законна лихва за забава за периода от 19.02.2014 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 2 727.85 евро за периода от 21.02.2013г. до 17.02.2014г., такси в размер на 30.69 евро за периода от 11.03.2013г. до 17.02.2014г. и сумата 1 777.22 лв. - разноски по делото, от които 773.26 лв. държавна такса и 1 003.96 лв. – заплатено възнаграждение за адвокат. ИЛ е издаден въз основа на допуснато предварително изпълнение на ЗНИ на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 05.03.2014г., представляващ извлечение от счетоводните книги на “Юробанк България“ АД по договор за кредит.

Въз основа на посочения ИЛ и молба от 24.04.2014г. е образувано изп. дело № 20148380404456/2014г. по описа на ЧСИ с рег. № *** с район на действие СГС, като е поискано вписване на възбрана върху недвижим имот на длъжника и е възложено на съдебния изпълнител и извършване на действия по чл. 18 ЗЧСИ. На 08.07.2014г. съдебният изпълнител е постановил връчване на покани за доброволно изпълнение на длъжниците, осъществено чрез залепване на уведомления по чл. 47, ал. 1 ГПК на 28.05.2014г. и 21.06.2014г., като ЧСИ е приел, че ПДИ с изх. № 33330/01.05.2014г. следва да се счита за връчена на длъжника А. А. на 12.06.2014г., а ПДИ с изх. № 33331/01.05.2014 г. - до длъжника С. А., на 08.07.2014 г., поради изтичане на двуседмичния срок от залепване на уведомленията на регистрираните им адреси. Със запорни съобщения от 01.05.2014 г. съдебният изпълнител е постановил налагане на запор върху вземания на длъжниците към банки. С молба от 07.07.2020г. взискателят – ответник по делото и жалбоподател “Юробанк България“ АД е поискал насрочване на опис на притежавани от 5 длъжниците движими вещи и запор върху открити след справка банкови сметки. С постановление от 23.09.2020г., влязло в сила на 15.10.2020г., ЧСИ е прекратил изпълнителното производство по изпълнително дело № 20148380404456 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Разпоредено е вдигане на наложените запори върху вземания към банки. По делото е постановено ИЛ, въз основа на който е било образувано то, заедно със ЗИ, да бъдат върнати на взискателя “Юробанк България“ АД, въз основа на негова молба от 06.11.2020г.

По молба на взискателя “Юробанк България“ АД от 02.12.2020г. въз основа на процесния ИЛ е образувано ново изпълнително дело № 20208380408495 по описа на ЧСИ с рег. № *** с район на действие СГС срещу ищците, с искане за налагане на запори върху вземания и на възбрана върху собствен имот на длъжника.

Със съобщение от 27.01.2021г., връчено на длъжника А. А. по реда на чл. 47 ГПК на 04.03.2021 г., тя е била уведомена за образуването на новото изпълнително дело, а длъжникът С. А. е бил уведомен за образуването му също чрез съобщение от тази дата, връчено чрез залепване на уведомление от 28.02.2021г. и впоследствие чрез връчване на 16.09.2021г. на съобщение на процесуалния му представител.